Connect with us

КОМЕНТАР

В държавата на продажните политици пенсионерите без пенсия били богати

Днес в супермаркета наблюдавах една възрастна жена. Минаваше бавно от щанд на щанд, спираше пред витрините, гледаше продуктите, после продължаваше нататък… Без да сложи нищо в количката.

Наблюдавах я известно време и накрая не издържах. Попитах я:
– Бабо, от доста време Ви наблюдавам. Нищо ли не Ви харесва?
Тя ме погледна с тъжна усмивка и тихо отговори:
– Мила госпожо, аз съм без пенсия. Само гледам…
Попитах я защо няма пенсия.
И тогава чух нещо, което ме накара да замълча.
– Държавата ми отказа, защото имам само 13 години трудов стаж. А минималната пенсия на мъжа ми била достатъчна. Излизало, че сме богати…
Богати ли?!

Господи, в каква държава живеем, щом възрастен човек е принуден да обикаля между щандовете и да гледа храната, която не може да си позволи?

И тук имам няколко въпроса към господин Радев:

Какъв е този закон?

Къде отиват тези 13 години трудов стаж, през които тази жена е работила и е давала своя принос?

Защо човек с 13 години стаж няма право на пенсия, а когато няма достатъчно средства за живот, няма ли механизъм за социална подкрепа?

От кога минималната пенсия на единия съпруг означава, че двамата живеят в охолство?

Не търся съжаление. Търся отговори!

Защото зад всяка подобна история стои човешки живот, достойнство и години труд.

А най-болезненото е, че на тази възраст човек не трябва да избира между това да се нахрани и това да запази достойнството си.

Не е достатъчно една държава да брои годините трудов стаж. Тя трябва да вижда и хората зад тези години!

И нека не забравяме: днес тази баба гледа от витрината, утре може да бъде нечия майка, баба или съседка.

А утре може да бъде всеки от нас!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ