КОМЕНТАР
В държавата на продажните политици пенсионерите без пенсия били богати
Днес в супермаркета наблюдавах една възрастна жена. Минаваше бавно от щанд на щанд, спираше пред витрините, гледаше продуктите, после продължаваше нататък… Без да сложи нищо в количката.
Наблюдавах я известно време и накрая не издържах. Попитах я:
– Бабо, от доста време Ви наблюдавам. Нищо ли не Ви харесва?
Тя ме погледна с тъжна усмивка и тихо отговори:
– Мила госпожо, аз съм без пенсия. Само гледам…
Попитах я защо няма пенсия.
И тогава чух нещо, което ме накара да замълча.
– Държавата ми отказа, защото имам само 13 години трудов стаж. А минималната пенсия на мъжа ми била достатъчна. Излизало, че сме богати…
Богати ли?!
Господи, в каква държава живеем, щом възрастен човек е принуден да обикаля между щандовете и да гледа храната, която не може да си позволи?

И тук имам няколко въпроса към господин Радев:
Какъв е този закон?
Къде отиват тези 13 години трудов стаж, през които тази жена е работила и е давала своя принос?
Защо човек с 13 години стаж няма право на пенсия, а когато няма достатъчно средства за живот, няма ли механизъм за социална подкрепа?
От кога минималната пенсия на единия съпруг означава, че двамата живеят в охолство?
Не търся съжаление. Търся отговори!
Защото зад всяка подобна история стои човешки живот, достойнство и години труд.
А най-болезненото е, че на тази възраст човек не трябва да избира между това да се нахрани и това да запази достойнството си.
Не е достатъчно една държава да брои годините трудов стаж. Тя трябва да вижда и хората зад тези години!
И нека не забравяме: днес тази баба гледа от витрината, утре може да бъде нечия майка, баба или съседка.
А утре може да бъде всеки от нас!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







