Connect with us

СКАНДАЛ

⚡️ ТОКЪТ ЗА БИЗНЕСА СКОЧИ С 34.7% САМО ЗА ЕДИН МЕСЕЦ

⚡️ ТОКЪТ ЗА БИЗНЕСА СКОЧИ С 34.7% САМО ЗА ЕДИН МЕСЕЦ: Наследените порочни модели, срутената компенсация и по-доброто решение

Като финансов анализатор и разследващ журналист , отчитам фактите такива, каквито са в счетоводните документи и борсовите бюлетини.

Докато институциите рапортуват от екрана как българските фирми са “защитени”, данните за септември и октомври показват шоково поскъпване на електроенергията за бизнеса с 34.7% само за 30 дни.

Ето какво показват числата на свободния пазар (при официален праг за компенсация от 92.03 €/МВтч, или 180 лв./МВтч):

📊 СЕПТЕМВРИ:
🔹 Активна енергия (дневен работен профил + небаланси): 0.138 €/кВтч (138.00 €/МВтч)
🔹 Мрежови такси (пренос и достъп до ЕРП и ЕСО + акциз): 0.058 €/кВтч (58.00 €/МВтч)
🔹 Брутна цена преди компенсация: 0.196 €/кВтч (196.00 €/МВтч)
🔹 Държавна компенсация (ФСЕС): -0.025 €/кВтч (-24.77 €/МВтч, при средна 24-часова борсова цена на БНЕБ от 116.80 €/МВтч)
✅ Крайна цена след компенсация: 0.171 €/кВтч (171.23 €/МВтч без ДДС / 0.205 €/кВтч с ДДС)

📈 ОКТОМВРИ:
🔸 Активна енергия (дневен работен профил + небаланси): 0.186 €/кВтч (186.00 €/МВтч)
🔸 Мрежови такси (пренос и достъп до ЕРП и ЕСО + акциз): 0.058 €/кВтч (58.00 €/МВтч)
🔸 Брутна цена преди компенсация: 0.244 €/кВтч (244.00 €/МВтч)
🔸 Държавна компенсация (ФСЕС): -0.013 €/кВтч (-13.37 €/МВтч, при средна 24-часова борсова цена на БНЕБ от 105.40 €/МВтч).

🚨 Крайна цена след компенсация: 0.231 €/кВтч (230.63 €/МВтч без ДДС / 0.277 €/кВтч с ДДС)

1. Наследеният дефект: Защо компенсацията се сви с 46% точно когато токът поскъпва?

Основният корен на този абсурд не е от вчера — той е пряко наследство от порочните методики и закъснели регулаторни решения, оставени от ПРЕДИШНИТЕ управления.

Години наред механизмите за подкрепа през Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС) се конструираха като лакмус за гасене на пожари на парче, вместо да защитят реалната икономика.

Как се стигна дотук:

* Формула-капан, обвързана с нощните часове: Държавната помощ се изчислява спрямо 24-часовата средна борсова цена на БНЕБ. През октомври меките и ветровити нощи в Европа свалиха цената между 00:00 и 06:00 ч. до минимуми, което изкуствено дърпа средното число надолу (от 116.80 на 105.40 €/МВтч) и свива компенсацията с 46%.

* Игнориране на реалния работен ден: Българските предприятия обаче не работят нощем. През деня и вечерта (от 08:00 до 21:00 ч.) соларната генерация след 16:30 ч. спира, а пиковите борсови цени избухват. Бизнесът купува скъп дневен ток, но получава държавна помощ, сметната по евтините нощни часове.

* Финансово изтощен фонд: Наследените дефицити във ФСЕС и липсата на дългосрочна визия за капиталова стабилност принуждават държавата да орязва компенсациите, за да не рухне държавният бюджет.

2. Какви са останалите фактори за октомврийския удар?

* Регионален енергиен дефицит: Сушата през есента, изчерпаният хидробаланс на Балканите и затрудненията в съседните енергийни мрежи повишиха регионалното търсене. България изнася ток в пиковите часове, а борсовите цени в Югоизточна Европа се движат синхронно нагоре.

* Нулева защита на мрежовите такси: Таксите за пренос и достъп през ЕСО и ЕРП (фиксирани на около 58 €/МВтч) остават изцяло за сметка на бизнеса, без нито един цент държавна буферна помощ.

3. Има ли по-добро решение? (Какво трябва да направи управляващото мнозинство)

За да не се срути конкурентоспособността на малките и средни предприятия, са нужни не пасивни наблюдения, а конкретни структурни решения:

* Преизчисляване на формулата за компенсация спрямо пиковите часове: Помощта за бизнеса трябва да се обвърже с дневния и вечерен работен прозорец (от 08:00 до 20:00 ч.), а не с изкуствената 24-часова средна стойност, която включва нощния спад.

* Насочване на свръхприходите от АЕЦ към ФСЕС: Вместо да се разчита на нестандартни баланси, огромните свръхпечалби на държавните базови производители (като АЕЦ „Козлодуй“) в периоди на високи борсови цени трябва автоматично да влизат като целеви буфер във фонда за подкрепа на небитовите потребители.

* Механизми за овладяване на излишния износ при критични пикове: Държавният регулатор и ЕСО трябва да прилагат защитни инструменти, когато вътрешната икономика е заплашена от ценови шокове заради износ към регионални дефицитни зони.

Този скок от 34.7% при тока идва непосредствено след поскъпването на природния газ с 32.5%. Когато предприятията получават фактури с десетки евро отгоре на мегаватчас, този разход неизбежно се прехвърля в крайните цени на стоките и услугата на пазара. Време е за адекватни решения.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ