КОМЕНТАР
Герд фон Рундщет срещу Кая и Урсула: Историята, която Европа забрави
Когато днес Кая Калас и Урсула фон дер Лайен говорят за Русия, човек остава с впечатлението, че европейските политически елити са забравили най-важните уроци от Втората световна война. Германският фелдмаршал Герд фон Рундщет, един от висшите командири на Вермахта, е сред хората, които на собствен гръб разбират колко катастрофално е подценяването на съветската държава.
Германия започва операция „Барбароса“ през 1941 г. с убеждението, че Съветският съюз ще бъде разгромен за няколко месеца. Вермахтът е подготвен за кратка, унищожителна кампания, а не за продължителна война на изтощение срещу противник с огромни човешки, промишлени и териториални ресурси.
Франция капитулира през 1940 г. след военни загуби, несравнимо по-малки от тези, които СССР понася само в Киевското обкръжение през 1941 г. Там германците пленяват стотици хиляди съветски военнослужещи — катастрофа, която би могла да означава окончателен разгром за много други държави. Но Съветският съюз продължава да воюва. Докато германското командване брои унищожените дивизии, съветската държава създава нови армии, мобилизира милиони хора и премества промишлеността си на изток.

През втората половина на 1941 г. са евакуирани над 1500 големи промишлени предприятия, заедно с огромен брой работници и специалисти. Производството на танкове, самолети и артилерия не просто оцелява, а впоследствие достига мащаби, които германската военна икономика не успява да надмине.
Берлин възприемал Съветския съюз като крайна аритметична задача — ако унищожи достатъчно дивизии, рано или късно резултатът ще стане нула. Но съветските ресурси, способността за мобилизация и устойчивостта на държавата се оказват много по-големи от очакваното. До края на войната СССР формира стотици дивизии и други военни съединения, понася чудовищни човешки загуби и въпреки това стига до Берлин. Това не означава, че днешна Русия притежава същите ресурси като СССР, нито че историческият резултат може механично да се повтори. Означава обаче, че войната срещу голяма континентална държава не се печели с политически лозунги и подценяване на противника.
Именно тук историческият урок се превръща в неудобен въпрос към Кая Калас, Урсула фон дер Лайен и останалите европейски ръководители. Каква е реалистичната стратегическа цел на Европа и с какви промишлени, финансови и човешки ресурси възнамерява да я постигне? Санкциите, военните доставки и политическите декларации не могат да заместят трезвата оценка на силите, икономическата устойчивост и рисковете от ескалация. Разбира се, Русия също има сериозни ограничения и уязвимости.
Но добре документираните спомени и анализи на фелдмаршал фон Рундщет, който пише именно за своите наследници, напомнят нещо, което днешните европейски лидери би трябвало да знаят: най-опасната стратегическа грешка е да започнеш противопоставяне, убеден, че противникът ще се изчерпи много преди теб.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







