Connect with us

БЛОГ

Сега можеше да съм световноизвестен модел… Ама баба ми имаше други планове за кариерата ми! 😅

Петък 13-ти и просто няма как да не ви разкажа една история, която преди много години беше най-голямата трагедия в живота ми, а днес ме кара да се смея с глас всеки път, когато се сетя за нея.

Връщаме лентата много, много години назад. Аз съм в шести клас.

Един ден в училище пристигат представители на Visage Models. Раздават флаери, разказват ни за модната агенция и обясняват, че търсят нови лица. И аз, разбира се, веднага се видях на корицата на Vogue! 🤣

Минавам първия кастинг, който се провежда в училището и щастието ми е неописуемо!
Прибирам се, разказвам на майка ми и започваме да обсъждаме следващата стъпка.
А тя е да отидем в самата агенция, придружени от родител или друг възрастен и да занесем албум с наши снимки. Там трябва да ни запишат, да разгледат снимките и да ни обяснят как ще протекат следващите етапи.

Датата е определена. ПЕТЪК 13-ТИ! 🤣

Майка ми е на работа. Баща ми също. Затова задачата да придружи бъдещата световна звезда се пада на БАБА МИ!

Инструктират я да ме вземе от училище и да ме заведе на кастинга.
Тръгваме ние двете. Аз с мечти за модни подиуми, баба ми с пълна увереност, че всичко е под контрол!

Пристигаме в някаква пряка на Витошка.
Там е пълна лудница!
Красиви момичета, добре облечени, майки, бащи, всички чакат, всички носят албуми със снимки…
Аз вече се чувствам като на финала на “Топмодел”!

Идва и нашият ред.

Влизаме. Срещу нас седят двама-трима души от агенцията.
Питат ни: “Къде е албумът със снимките?”

И тук настъпва тишина… Баба ми го е ЗАБРАВИЛА!

Хората започват да ни обясняват, че без снимки няма как да преценят дали съм подходяща, няма как да ме запишат и съответно няма как да продължа към следващия етап.
Аз вече усещам как мечтите ми за световна кариера се изпаряват пред очите ми.

НО! Баба ми не е жена, която се отказва лесно!

Изведнъж лицето й светва и тя гордо заявява:
“Ама чакайте! Аз имам снимка!”

Бърка в чантата си и вади… КАЛЕНДАРЧЕ! 🤣🤣🤣
Не какво да е календарче, а календарче с моя снимка от първи клас!

И сега искам да си представите въпросната снимка!

Аз, на около 7 години.
С бретон, дълъг не повече от два сантиметра!
Коса, подстригана до ушите, дело на същата тази баба, която, между другото, е ФРИЗЬОРКА!
Усмивка от ухо до ухо, която гордо разкрива два липсващи предни зъба!
И за финал… АУТФИТ!

Не какъв да е, а осигурен от гардероба на брат ми, който е с осем години по-голям от мен…

И баба ми, с цялата гордост на света, подава календарчето на хората от Visage Models и пита:
“Ето! Сега може ли да я запишете за следващия кастинг?”

Представете си лицата на тези хора!
Представете си МОЕТО ЛИЦЕ!
И най-вече си представете как стоя там, в шести клас, мечтая за модна кариера, а баба ми ме представя пред една от най-известните модни агенции в България със снимка, на която съм без два зъба, с прическа тип “купа” и дрехите на брат ми! 🤣

Е, така приключи моята кариера на модел, преди изобщо да е започнала!
Прибрах се съкрушена. За онова момиче в шести клас това беше най-големият провал в живота му!

Днес всеки път, когато календарът покаже петък 13-ти, аз се сещам за тази история и не мога да спра да се смея…
Някъде там можеше да има една Елена на корицата на Vogue, но баба й реши да кандидатства за модна агенция с календарче от първи клас! 🤐

Така че, мили момичета, ако някога ви се струва, че петък 13-ти ви носи лош късмет, спомнете си за мен! 👌🤣

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ