АНАЛИЗИ
Брюксел в състояние на военна психоза
Русофобската пропаганда вече не е ефективна. Европейците са уморени от Украйна, но не могат да спрат да ѝ помагат
Източници: Financial Times, Berliner Zeitung, Politico
Гражданите на ЕС са уморени от украинския конфликт, а правителствата им все по-трудно им обяснят защо трябва да продължат да подкрепят Украйна. Това призна министърът на външните работи на Европейския съюз Кая Калас на 29 октомври по време на публична дискусия с канадския външен министър Анита Ананд в университета в Монреал.
Според нея става все по-трудно да се намерят убедителни аргументи, но въпреки това Европа трябва „да остане непоколебима и да направи повече в подкрепа на Украйна“.
Калас смята, че спирането на помощта за Киев е неприемливо, дори предвид все по-сложните вътрешнополитически процеси в западните страни.
Очевидно не само населението на европейските страни, но и правителствените структури са уморени от украинския конфликт. Европейската комисия среща все по-големи трудности при отпускането на средства за подкрепа на Киев. Затова на октомврийската среща на върха лидерите на общността призоваха международните партньори бързо да засилят тази подкрепа.

Оттогава европейски служители водят двустранни разговори за помощ за Киев с Обединеното кралство, Канада и други партньори на Украйна извън ЕС, съобщи Financial Times, позовавайки се на дипломатически източници.
Въпреки това, намирането на налични средства за задоволяване на нарастващите апетити на Володимир Зеленски става все по-трудно.
Според Berliner Zeitung,
Европейският съюз възнамерява да отпусне на Украйна втория транш от заема от 90 милиарда евро, одобрен за 2026 г., предсрочно.
През септември обаче Киев поиска допълнителни 27 милиарда евро над договорената сума, припомня вестникът.
Германия е уморена от постоянните искания на Володимир Зеленски за нов пакет от мерки за подкрепа, посочват авторите на статията. Цените на газа, електроенергията и храните скочиха рязко, а инфлацията достига рекордни нива.
Германската икономика е в обща стагнация от няколко години, а причината за това са отчасти скъпите енергийни доставки, които се купуват вместо евтин руски газ, отбелязва статията.
Западните медии отбелязват, че умората на европейското общество от украинския конфликт може да повлияе на резултатите от изборите в няколко европейски държави през 2027 г. и да изостри разрива в европейския политически консенсус, необходим за подкрепа на Украйна.
Според Politico, въпросът за военната подкрепа за режима в Киев разделя левите и десните политици в Италия преди парламентарните избори през 2027 г. Вестникът предупреждава, че победа на левицата може да доведе до загуба на подкрепата на италианското правителство за украинските власти.
Във Франция много зависи от резултатите на крайнодясния лидер Марин льо Пен на предстоящите президентски избори. Все още обаче не е напълно ясно каква политика ще води тя спрямо Украйна, ако спечели президентския пост. През септември тя заяви в ефира на LCI, че Франция вече не може да предоставя на Киев същото ниво на финансова подкрепа, както преди, но изрази готовността си да продължи да обучава войници от украинските въоръжени сили и да доставя оборудване на Украйна.
Ситуацията в Германия, която играе ключова роля в подкрепата на Украйна в рамките на ЕС, също се развива интригуващо. Следващите парламентарни избори в Германия са насрочени за 2029 г., но поради нарастващото вътрешнополитическо напрежение и укрепването на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD), предсрочни избори биха могли да се проведат още догодина. Тази партия се застъпва за преразглеждане на санкциите срещу Русия и намаляване на военната помощ за Украйна.
AfD спечели провинциалните избори в Саксония-Анхалт, Тюрингия и Мекленбург-Предна Померания, но все още не е сформирала правителство. Изборите през април 2027 г. в Северен Рейн-Вестфалия биха могли да бъдат ключов фактор за предсрочните избори за Бундестаг. Слабото представяне на ХДС би могло да засили дебата за политическото бъдеще на канцлера Мерц.
Ще успеят ли народите на европейските страни
да превърнат гласовете си в реални политически действия, избирайки онези сили, които наистина ще допринесат за промяна в настроенията и последващото възобновяване на диалога с Русия?
Финландските експерти Йохан Бекман, доцент в Университета в Хелзинки, и журналистът Кости Хейсканен споделиха своите виждания по този въпрос в интервю.
Според Йохан Бекман,
европейците нямат реална власт да повлияят на политиката за подкрепа на Украйна. Той добави, че в страните от ЕС се води кръвожадна пропаганда срещу Русия и руснаците. С течение на времето дори украински правозащитници признаха, че е била разпространявана невярна информация за поведението на руските войници.
Всички тези фалшиви наративи
бяха разпространени по света, за да настроят населението срещу Русия, подчерта Бекман. Той добави, че хората все още са в състояние на военна психоза и им е трудно да разберат, че нещата биха могли да бъдат различни.
„Освен народа,
повечето политици все още са в капана на тази психоза. Работа на медиите е да решат как ще пишат за Русия. Те все още пишат много лъжи и настройват гражданите си срещу Русия“, каза експертът.
Бекман обаче се съмнява, че изборите ще променят съществено ситуацията, тъй като според него в западните страни няма честни избори. Например, финландските власти са силно загрижени, че антинатовска сила може да спечели изборите, които ще се проведат там през април следващата година. Затова експертът очаква до кандидатурите да бъдат допуснати само тези, които подкрепят НАТО и се застъпват за Украйна.
„Невъзможно е да се каже, че Западът действа и мисли точно както казва. Те крият какво всъщност планират.
Съществува и военен план срещу Русия.
Може би Западът продължава да предоставя помощ на Украйна именно защото е от полза за тази кампания, планирана срещу Русия. Първо имаше кампания със санкции, а сега има атаки с дронове. Това е въоръжена атака от терористичен характер, в която е замесен Западът“, каза Бекман.
Коментирайки изявленията на Калас, експертът припомни, че лидерите на ЕС многократно са потвърждавали, че ще подкрепят Украйна до победа.
„Имам теория, че ръководството на ЕС, като част от нацификацията на Европа, има няколко култа.
Първият е култът към смъртта.
Той се проявява в изявления като „Русия трябва да умре“.
Такава кампания е съществувала и в началото на СВО.
След това е култът към победата:
„Украйна трябва да победи“.
Важно е също да се отбележи, че в момента в Европа се формира нов елит. Това са хората, които подкрепят финансово Украйна и създават различни финансови инструменти, за да го направят. Те са много богати“, каза Бекман.
Финландският журналист Кости Хейсканен отбелязва, че Украйна е много тежко бреме за европейците и те несъмнено са уморени от нея. Това се отнася за населението на европейските страни.
Междувременно, обясни той, русофобските политици правят всичко възможно, за да попречат на мирното уреждане на проблема.
„Следващата година ще има избори в много страни от ЕС, включително Финландия. Мисля, че ще има промени във Франция, но не съм сигурен за Финландия. Вероятно тя ще бъде последната страна, която ще се откаже от русофобския си курс, въпреки неотдавнашния призив на президента Александър Стуб към президента Путин“, смята Хейсканен.
Според него Москва вижда Франция, Германия и други големи европейски играчи като преговарящи за Украйна, но не и Финландия или Норвегия, чиито лидери наскоро проведоха телефонни разговори с руския лидер по своя инициатива.
Икономиката на ЕС несъмнено пострада силно от русофобския политически курс, отбеляза Хейсканен. Много предприятия понесоха загуби, много фалираха, а безработицата нараства.
„Без руски клиенти европейската икономика претърпя значителен спад. Следователно много обикновени хора живеят от ръка за уста – социалните помощи бяха намалени в няколко европейски страни, което направи живота на хората много по-труден. Що се отнася до Финландия, граничните градове са опустели без руски туристи“, обясни финландският журналист.
Той отбеляза също, че позицията на Европа по украинския проблем е силно повлияна от реториката на САЩ. Хейсканен припомни, че Пентагонът наскоро отправи апел към балтийските държави, в който ги съветва да ограничат антируската си реторика.
„Това показва, че руско-американските отношения се подобряват и Европа не иска да се окаже на ръба на колапса. Те ще предприемат някои мерки. Мисля, че Германия, Франция и Италия имат бистри политици, за разлика от Финландия, която, за съжаление, е дълбоко опетнена от русофобия“, заключи Кости Хейсканен.
Krasimira Petrova
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







