КОМЕНТАР
В България има един много тъп вид патриотизъм
В България има един много интересен вид патриотизъм. България е над всичко, Родината е свещена, националният интерес е на първо място… докато не стане дума за Русия. Тогава изведнъж се оказва, че най-разумната национална стратегия е да се снишим, да мълчим и, ако може, да не ядосваме Москва или Брюксел.
Само че, докато ние се снишаваме, в Черно море вече потъват търговски кораби. И то не някъде далеч, а на няколко десетки километра от българския бряг. Днес три морски дрона поразиха контейнеровоз край нос Калиакра. За щастие, екипажът беше спасен, но корабът потъва, а част от контейнерите му са във водата. При предишни атаки имаше загинали и изчезнали моряци. Хора, които просто са си вършели работата, без да имат нищо общо с войната.
И нека за момент оставим настрана геополитиката, НАТО, Зеленски и всички останали любими теми за спорове във Facebook. Нека поговорим за България. За нашата си държава.

Имаме сравнително малка брегова ивица, от която хиляди семейства изкарват прехраната си. Имаме пристанища, през които минават товари за милиарди. Имаме земеделци, които трябва да изнасят продукцията си. Вече има предупреждения за кораби, които отказват да идват за българско зърно заради опасностите в Черно море. А сега си представете какво ще стане с туризма, ако атаките продължат, ако хората започнат да се страхуват или, не дай Боже, потънал кораб предизвика сериозно замърсяване.
Това не са някакви отвлечени разсъждения за световния ред. Това са нашите плажове, нашето море, нашите пристанища, нашите пари и поминъкът на нашите сънародници.
Oсобено интересни са ми родните „миролюбци“. Онези, за които всяко противопоставяне на Русия е провокация, всяка подкрепа за Украйна е войнолюбие, а всяко отстъпление пред Кремъл е мъдра дипломация. Според тях мирът очевидно се постига по следната формула: Украйна трябва да отстъпи, Европа трябва да си затвори устата, ние трябва да си наведем главите, а Русия трябва да получи каквото поиска, за да не се разсърди.
Имам един прост въпрос към тези хора. Ако излезете на Червения площад в Москва с плакат, на който пише само „МИР“, какво според вас ще ви се случи? Защо този въпрос винаги предизвиква такава неловка тишина? Как така тук можете свободно да обяснявате как всички трябва да искат мир, но същото послание в държавата, започнала войната, може да ви докара арест?
А днес премиерът Румен Радев реши да ни предложи и нов поглед към международната сигурност. Разказа как Румъния посочила Русия като отговорна за атаките, а след това били ударени още кораби край румънските брегове. Не знам дали осъзнава как звучи това, но изводът от подобна логика е забележителен: проблемът не е в този, който напада, а в онзи, който е посмял да го назове. Ако румънците си бяха мълчали, може би дроновете щяха да се засрамят и да се приберат.
Разбира се, кой точно стои зад всяко конкретно нападение трябва да бъде установено с доказателства. Това е работа на разследващите. Но не е нужно да си военен стратег, за да видиш, че войната, която Русия започна, отдавна излезе извън пределите на Украйна, а опасността вече достига и нашите брегове. И че когато едни от най-силните въоръжени сили в света не могат да постигнат целите си на фронта, последствията от действията им все по-често се стоварват върху цивилни хора, търговия и инфраструктура.
Нямам никакъв проблем някой да има различно мнение за Украйна, за НАТО, за санкциите или за начина, по който трябва да приключи тази война. Живеем в свободна държава и това е напълно нормално.
Но не мога да разбера как човек може непрекъснато да се тупа в гърдите, че е български патриот, родолюбец и защитник на националния интерес, а когато действия, свързани с руската агресия, започнат да застрашават България, първата му реакция да бъде да търси оправдания за Москва.
Това е моментът, в който идеологията очевидно е станала по-важна от собствената ти държава.
Има нещо особено тъжно в това да обичаш чужда велика сила толкова много, че да започнеш да приемаш щетите за собствената си родина като допустима цена за нейното величие. Още по-абсурдно е, когато същата тази сила те е обявила за неприятелска държава, а ти продължаваш да я наричаш братска и да я оправдаваш при всяка възможност.
Аз също искам мир. Предполагам, че всеки нормален човек го иска. Но мирът не означава да оставиш агресора да прави каквото пожелае, докато всички останали се преструват, че нищо не се случва. И не означава да обвиняваш този, който отказва да се подчини, че разваля спокойствието.
Снишаването може да е удобна лична стратегия. Като държавна политика обаче има един сериозен недостатък: не гарантира, че някой няма да те удари. Гарантира единствено, че си се отказал да отстояваш позицията си.
А аз бих искал България да има позиция. За собственото си море, за собствените си граждани и за собствените си интереси. Без истерия, без безразсъдни действия, но и без страх да назовава проблемите.
Защото патриотизмът не се измерва с броя знамена в профила ти, нито с това колко силно можеш да изкрещиш „България над всичко“.
Измерва се и с един много прост въпрос: когато интересите на България и на любимата ти чужда държава се сблъскат, на чия страна заставаш?
И ако отговорът не е България, може би е време да престанем да наричаме това патриотизъм.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







