Искате ли нещата в държавата да продължават по същия начин?
Това е въпросът, който всеки българин трябва честно да си зададе.
Не утре.
Не „когато му дойде времето“.
А сега.
Защото всяко мълчание, всяко безразличие и всяко примирение са съгласие нещата да останат такива, каквито са.
И доволни ли сме наистина?
Доволни ли сме от това, че младите напускат България с хиляди всяка година, защото тук не виждат бъдеще? Доволни ли сме, че цели села и градове се обезлюдяват, а в много райони животът буквално изчезва пред очите ни? Доволни ли сме, че пенсионери ровят по кофите, докато политици се возят в луксозни коли и говорят за „стабилност“?
Доволни ли сме, че болниците тънат в проблеми, а здравеопазването все повече се превръща в лукс? Че образованието произвежда неграмотност вместо знание? Че работещи хора едва свързват двата края, въпреки че се трудят по цял ден?
Всеки ден слушаме за нов скандал. Нова схема. Нова кражба. Ново безобразие. Нова наглост. И какво следва? Ден-два шум, малко телевизионни спорове, няколко поста в интернет – и после всичко продължава по старому. Защо? Защото тези, които управляват, отлично знаят едно – българинът много говори, но рядко действа.
Истинският проблем не е само в политиците. Истинският проблем е, че твърде дълго като общество търпим. Примиряваме се. Мрънкаме по масите, псуваме пред телевизора, пишем гневни коментари в социалните мрежи… но когато дойде моментът да покажем позиция, да носим отговорност, да изискваме промяна – мнозина се отказват.
Тогава същите хора, които години наред предизвикват гняв и разочарование, отново се връщат на сцената. Не защото са обичани. Не защото са най-добрите. А защото разчитат на апатията, на страха и на бездействието.
И докато едни хора не спират да се борят за интересите си, други продължават да се чудят дали „има смисъл“. Но историята никога не е била променяна от безразлични хора. Промяната винаги идва, когато обществото каже „стига“.
Въпросът е прост:ако не сте доволни от начина, по който се развива държавата, защо позволявате това да продължава? Ако не сте съгласни с беззаконието, корупцията, бедността и лицемерието, защо ги приемате за неизбежни?
Никой няма да дойде отвън, за да оправи България. Никой няма магически да реши проблемите ни. Бъдещето на тази държава зависи от самите хора в нея – от това дали ще останат пасивни зрители или ще се превърнат в активни граждани.
Защото всяко поколение има своя момент, в който трябва да избере – ще живее ли наведено, приемайки всичко за нормално, или ще се изправи и ще каже, че заслужава повече.
Ако искате нещата да продължават по същия начин – не правете нищо.
Но ако искате различна България, по-справедлива, по-подредена и по-достойна – тогава идва време не само за думи, а за действия.
