АНАЛИЗ

Кой диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова?

Тези дни бях крайно изненадан не от решението на Корнелия Нинова и на нейния контролен орган (ОПКК) да лишат от правото да участват и гласуват на партийните конференции неизбраните на последния конгрес членове на Националния съвет на БСП (90 души). Според мен, това решение би било правилно, ако са нарушени уставни норми (вероятно е да има и други форми за тълкуване на устава на социалистическата партия по този въпрос, щом е с традиции в живота на партията).

Но Нинова съзнателно постави ударение върху този несложен казус, за да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци. Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.

Крайно ме изненада друго. Фактът, че делегатите на 50-я конгрес са подменили най-малко половината от състава на Националния съвет. И то при положение, че привържениците на Георги Гергов и Кирил Добрев, общо взето, запазиха местата си. Във връзка с последвалото следконгресно влошаване на отношенията между Нинова с Гергов и Добрев, реалистично е да предположим, че на следващия 51 конгрес ще бъдат отстранени и други, не малко на брой, членове от висшия партиен орган.

Така ще бъде осъществена изцяло основната насока в политика на Нинова: да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.

Като слушам презрителните реплики на Нинова за голямата част от тези дейци – били вкупом корумпирани, разрушили партията, нямали и грам авторитет в родните села и градове, благодарение на тях БСП стигнала дъното, и как тя, като Райна княгиня шие знамето на изкованата от нея победа на лява България – имам усещането, че пред мен стои производителка на думи, която сее в лявото пространство взаимна омраза и масов разпад. В същото време Нинова запазва позициите на отделни млади и по-възрастни кандидати за слава, на хора, свикнали да изпълняват безропотно заповедите на началството (каквато и политика да провежда), поставили личния си интерес през партийния и общонародния интерес.

През тридесетте години на прехода в нашата партия има три големи чистки. И досега шампион в тази сфера остава екипът на Луканов и Младенов през 90-те години на ХХ в. До този момент мислех, че второто място заема Георги Първанов, който през 1997 г. прочисти партията от „провалилите се” жановисти. Сбъркал съм. Второто място принадлежи на Корнелия Нинова, която подобно на Първанов се явява охранител – с други средства и форми – на перестроичния модел от 90-те години.

Що се отнася до моето мнение, практиката на гонения и търсене на врага с партиен билет, упражнявана от Нинова, е извънредно вредна. Тя обозначава както отмъстителните инстинкти на конкретния ни ръководител, така и замисъла на кръга/кръговете, които стоят зад Нинова: БСП да продължи да се раздира от противоречия; да намалява интензивно своя членски състав и броя на симпатизантите; да се попречи БСП да упражнява водещи функции в държавното ни управление; в партията да се размножава така нареченият „стаден инстинкт”. Колко изгодно за нашите зложелатели е, че Нинова и нейните общоделци сами ликвидират наши кадри, с качества, професионално подготвени да провеждат сериозна партийна и държавна дейност и издига най-често нови лица върху принципа на лоялността. И всякога да се започва от началото под претекст, че се извършва дългоочакваната кадрова реформа.

Последният случай с кадровите подмени в Националния съвет ме подтикна да проследя и нещо, което досега съм смятал за ненужно: биографичния път на Нинова до избора ѝ за председател на БСП. Досега в в своите текстове не съм използвал подобен подход, в който коментарът на биографичните факти да се базира върху анализ на странните, ненадейните, шокиращите, почти невъзможните моменти в жизнения път на дадената личност. Иначе казано, тук се интересувам от генезиса на чудодейните преходи, от причините за скокообразната и противоречива политическата кариера на Нинова. Дали нейният възход като политически ръководител е резултат на самостоятелно гражданско поведение, или е резултат на ангажирането ѝ със задкулисни фактори (а може би „микс”). Слабостта на този подход е, че авторът на такъв текст може лесно да изпадне в субективизъм, тъй като едно са фактите и друго – логиката на тяхното обяснение. Ето защо мисля, че е естествено да се публикуват и други интерпретации (хипотези) на обсъжданите факти.

Що се отнася до мен аз установих от интернет-информацията, че в кариерния възход на Корнелия Нинова съществуват такива странни (до невъзможност) случаи и „тайни”, такива главоломни и успешни пробиви в двете идейно-конфликтуващи партии – СДС и в БСП, които навеждат на мисълта, че тя отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори. Ще повторя – аз самият нерядко се колебаех, докато пишех текста си, дали дадено действие на Нинова е подсказано „отвън”, или е неин самостоятелен акт.

Никога не съм отричал качествата на Нинова като политик: волева, отличен тактик, борбена личност с талант на оратор и пр. Самият аз съм респектиран, че едно момиче от врачанските села е могло да завърши с пълно отличие елитната Национална гимназия за древни езици и култури в София, че с пълно отличие завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Дотук мога само да адмирирам поривите за познание, амбициите за реализация и налагане на своето Аз, характерни за младата Нинова.

Но неяснотите и „тайните”, за които споменах, се появяват след като Нинова завършва специалността „право” и две години работи в качеството си на стажант-съдия, следовател, юрисконсулт на Софийска община. Така до преломната 1997 г., когато внезапно, изневиделица, като в приказката за Пепеляшка, започва кариерният ѝ летеж! И то като партийно обвързана: със Съюза на демократичните сили!

Няколко месеца след като СДС и Иван Костов оглавиха на 10 януари 1997 г. антидържавния преврат, сваляйки БСП от власт, Нинова, момичето от врачанските села, без опит и доказани качества в управленските структури, я назначават за изпълнителен директор на стратегически важното външно-търговско предприятие „Техноимпекс АД” (!), чест, оказана по лично разпореждане на премиера Иван Костов. По този начин „Техноимпекс”, предприятието с внушителни финансови активи, с официално и неофициално обявените „сектори” за действие главно в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, с кадри, много от тях агенти на външно-разузнавателните ни служби, бива дадено на тепсия, ей така, в ръцете на 28 годишната Нинова. Риск, и то огромен, необичаен за почерка на държавника Иван Костов! Трудно ми е да приема, че този неин скок в кариерата е бил лотариен билет или фиш от тотото с неочаквано голяма печалба. В живота, особено в политиката, такива изключителни ансове намират друго обяснение. Реалистичното!

Но да продължа. Доколкото съм запознат с характера му (висш чиновник – делови, потаен властолюбец, жесток, когато тоягата е в ръцете му, подготвен ръководител) премиерът Костов не би позволил на такава високо отговорна длъжност да бъде назначено случайно лице. Още повече, че на Нинова се възлага да проведе работническо-мениджърската приватизация в „Техноимпекс”. Почти нулева е вероятността Иван Костов да е познавал отблизо Нинова. От друга страна, доколкото ми е известно, той не се е доверявал на лековати препоръки, а и не е от ръководителите, който се поддават на импровизации.

Така че натискът върху Костов във връзка с назначаването на Корнелия Нинова в „Техноимпорт” би трябвало да е дошъл „отвън”! За нея да е гарантирала персона/персони, с които премиерът е бил длъжен да се съобрази/подчини. Тук партийната окраска не би трябвало да играе голяма роля, щом става въпрос за управляването на „много пари”. Ето защо допускам онзи Някой, застанал зад кандидатурата на Нинова, да не е бил „син”, а „червен”. Жив е горчивият ми спомен от периода 1995 г. – 1996 г., когато в антидържавния преврат с връхна точка 10 януари, 1997 г. взеха участие субекти, имащи вземане-даване с кръга на Андрей Луканов. Срещу Жан Виденов тогава застанаха както мощните лидери на Генералското движение начело с ген. Любен Гоцев, така и крупни бизнесмени и финансисти като Емил Кюлев, или Илия Павлов с неговата паралелна държава – „Мултигруп” и др.

Всеизвестно е, че тогава, в края на 90-те години, определени фактори, спечелили от прехода, с командни позиции в обществото и с нова геополитическа ориентация, овладяваха позиция след позиция в държавната власт и в частния сектор. Логично е, както проличава, те да са проектирали развитието на Корнелия Нинова, да са я взели под своето крило, за да остане тя и досега в безпределна зависимост от тях. Сума сумарум, Нинова, назначена от синята власт за изпълнителен директор на „Техноимпекс”, пребивава на поста си от 1997 г. до 2005 г., тоест цели осем години: от време на управлението на Иван Костов, а след това и на Симеон Сакскобурготски.

Две години преди да напусне „Техноимпекс”, през 2003 г., Нинова подава молба за членуване в БСП, акт, който шокира не малко нейни колеги. Погрешно е тази нейна постъпка да се оценява единствено като политическо преориентиране, тъй като и сега, според мен, Нинова изпълнява воля извън себе си. Молбата ѝ за влизане в БСП бива удовлетворена незабавно! Тук шокиращото е защо ръководството на БСП така форсира приемането и по-нататъшното кариерното израстване на Нинова в партията, въпреки нейната дотогавашна биография, въпреки реномето ѝ на перспективен кадър на младежкото СДС.

Нямам обяснение как само две години след светкавичнотоѝ приемане в БСП (през 2003 г.) Нинова бива назначена скорострелно през (2005 г.) за зам.-министър на икономиката и енергетиката в коалиционния кабинет на Сергей Станишев, от квотата на БСП. Тя става председател на УС на две стратегически предприятия (до 2009 г.): „Международния панаир – Пловдив” и ”Булгартабак АД”, чиито истории на приватизирането им и до днес остават недоизяснени. Отговаря за държавния резерв, за търговията с оръжие и за доставките за армията.

Въпрос: Сергей Станишев самостоятелно ли е нарушил традиционните норми на своята партия, подсигурявайки партийната и държавна кариера на Нинова в БСП, или са го притиснали среди и субекти?

През 2007 г., т. е. само две години след като назначава Нинова за зам.-министър, премиерът Станишев я освобождава от заеманата длъжност (по данни от прокуратурата, Нинова е оказала въздействие върху следователя да „пази” бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация”).

Следват нови изненади! След едно такова свое наказателно действие, Станишев подкрепя Нинова за член на Висшия партиен съвет на БСП; в съкратени срокове я включва в Изпълнителното бюро на партията, като я определя за негов говорител; през 2009 г. Нинова вече е депутат от парламентарната група на БСП, нейн заместник-председател.

Сергей Станишев, който днес влиза в титанични сблъсъци с Нинова и търпи тежките й оскърбления, упорито мълчи тъкмо във връзка с подробностите около назначаването на Нинова за зам.-министър и за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на партията. Защо? И той ли се страхува от Някого си или от Някои си?

Въпрос: Защо Нинова, която в момента сочи благодетеля си Станишев за главен враг на каузата и преуспяването на БСП, определи за заместник-председател на БСП, ръководител на външнополитическия курс на партията, „дясната ръка” на същия Станишев – Кристиян Вигенин (като секретар на БСП и външен министър той легитимира през 2014 г. преврата на Майдан в Украйна, а също и самозванеца -президент Турчинов)? В този акт на Нинова няма и елементарна логика, освен ако така нареченият неин наставник-попечител (български или чуждестранен) не ѝ е наредил да отдаде външнополитическия курс на партията във владение на западно ориентирания Вигенин.

Според мен, ясното отграничаване на Нинова от „руския въпрос”, от Русия и Руската социалистическа партия на справедливостта, мижитурското мълчание на нашите депутати, които и словце не промълвят да внесем у нас незабавно руската ваксина „Спутник V” и пр., също идват след нашепванията на субекти, които влияят решаващо върху решенията, които взема Нинова.

Ако имаше самостоятелно поле за действие, Нинова, така ми се струва (може би си въобразявам!), не би провела гибелната и за нея борба срещу другояче мислещите в БСП. Би подготвила с грамотни професионалисти новата управленска програма на партията. Би се съобразила с факта, че без възвръщане на „остатъчния си суверенитет” България не може да реши нито икономическите, нито социалните си въпроси! Би се обявила се срещу превръщането на отечеството ни в протекторат на САЩ! Като председател на партия в страна-член на ЕС, би разширявала политическите, икономическите и културните отношения преди всичко с Руската федерация, Китай, Индия, Казахстан и др. (по примера на унгарския министър-председател Виктор Орбан).

Би се отказала от „прекия избор” на председателя на БСП, защото така се възвръща, в карикатурни форми, култът към личността. Не би извършила такава непродуктивна от политическа гледна точка постъпка като напускането на парламента от нашите депутати, само три месеца преди Евроизборите (така БСП остана без най-мощната си трибуна в самото навечерие на изборите). Не би се отдавала толкова яростно на собствените си фобии и отрицания, най-малко, защото това я представя като жена със слаби нерви. Не би слагала прът в коалиционната ни политика и не би си служила с измислици като тази, че БСП ще получи на парламентарните избори гласове, които са достатъчни за самостоятелно нейно управление (сега, с приближаването наизборите, започна да дава заден ход), и пр., и пр.

По темата Георги Геров.

Въпрос: Кога точно, при какви обстоятелства Георги Гергов осигури гласовете на пловдивската конгресна делегация, благодарение на които Нинова беше избрана за председател на БСП? Станала ли е тази вътрешнопартийна сделка в деня на самия избор на членовете на Висшия съвет и на каква цена?

Въпрос: По убеждение ли Нинова направи Гергов втори човек в партията, преди нея никой не се е сещал да стори това? Вярно ли е, че тя дълбоко в себе си изпитва неприязън и води принципна борба срещу човека от Пловдив? Според мен това не е вярно! В качеството си на зам.-министър тя отговаряше за Пловдивския панаир, оставайки в ръководството му до 2009 г. През този период Гергов получавал ли е удовлетворение на свои икономически искания към държавата с помощта на Нинова (според закона)?

Според мен доводът на Нинова за раздялата ѝ с Гергов беше поръчков. Колкото и да е мнителна, Нинова не би обърнала такова внимание на една проведена среща между главния прокурор Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев (в присъствието на „явочника” Гергов). Не разбирам каква е тук вината на Гергов? От същия десен е абсурдът, че член на партийното ни ръководство нямал право да посредничи за такива срещи! Излиза, че Нинова се е усъмнила в етиката и антикорупционните нагласи на главния прокурор на републиката или на Сашо Дончев, който продължава да е български неосъждан гражданин, с икономически приноси за страната ни.

Това поведение на Нинова, което съдържа в себе си човешка непризнателност, си обяснявам пак с това, че не тя, а някой друг, Онзи, който можеше да разговаря като господар с Костов или Станишев, вече разлюбил Гергов, е наредил на Нинова пловдивският бизнесмен да бъде изхвърлен от партията. Така ли е? А може би този същият Някой – поради геополитически ангажименти – да е държал Георги Гергов, почетният консул на Руската федерация в Пловдив, да бъде публично опозорен и наказан.

Подобно е положението и с конфликта на Корнелия Нинова с Бойко Борисов. От една страна, тя е непримирим неприятел на Борисов, от друга, трудно е да се намерят съществени разлики между външнополитическите курсове на БСП и ГЕРБ. Във вътрешен план различията между двете партийни формации – и те не са толкова водоразделни. Но по-важно е, че преди четири години, по време на съставяне на новото правителство, Нинова отказа категорично да преговаря с парламентарно избраните партии, в това число и с ГЕРБ. Така тя без диалог с партията, вероятно след консултации с доверените ѝ лица, поведе смъртоносна битка срещу самата възможност от съставяне на Голяма коалиция у нас.

Зрелите политици не постъпват по този начин – преди да вземат решение те разговарят, дискутират, преговарят с опонентите, търсят и намират опорни точки за сътрудничество или взаимодействие, и чак след това решават ”какво да се прави”: в случая „голяма”, „малка” коалиция или излизане в опозиция. Понастоящем вариантът Голяма коалиция, с оглед на новата обществена ситуация, е вече невъзможен. Според мен, най-вероятно тогава интересите на покровителя/покровителите на Нинова и интересите на Борисов и неговото задкулисие са се сблъскали още преди Нинова да е била избрана за председател на социалистическата партия. Като на Нинова е възложено да зачеркне не политиката на Борисов, а политика Борисов. Струва ми се, че нещата натам водят.

От подобен ъгъл би могло да се оцени и системното „разобличаване”, на което през последните месеци президентът Румен Радев бе подложен от медийното войнство на Корнелия Нинова (и на онзи Някой!). Във вестници и сайтове, контролирани от Нинова, се създаваше методично впечатление, че за ръководството на БСП повторният избор на Радев за президент би бил трън в петата. Впрочем, Нинова действително няма сериозни причини за ожесточеността, която проявяваше първоначално. Нещо повече, наскоро тя и Радев потвърдиха, че между тях липсват поводи за дълбоки разминавания. Нима – питам се – Радев, след такава размяна на любезности, да няма право да обяви самостоятелно, още в началото на 2021 г., своята кандидатура за нов мандат, заедно с кандидатурата на социалистката Илияна Йотова за вицепрезидент? Едва след като Радев обяви кандидатурата си за втори мандат, Нинова се нае да твърди, че президентът направил този свой акт под нейната диригентска палка. Въпрос на стил и!…

Днес Нинова изживява своя апогей като председател на БСП. Тя се разпорежда с партията, както амбициозна домакиня със своята кухня. Назначава и уволнява с жестове на безсърдечен господар. Обкръжението ѝ трепери пред нея, обсипва я с ласки и ѝ обещава светло бъдеще. Вътре в партията Нинова не среща съпротива. Среща апатия, но апатията не я трогва. Чуват се нарядко отделни гласове на несъгласие: на част от тях Нинова вече сложи намордници. Със съжаление отбелязвам, че остаря прекалено поколението социалисти, което модернизира България преди 10 ноември: хронични болести, възрастова безпомощност, загуба на енергия и инициативност, своеобразно безволие, което дори и дребните партийни апаратчици с лекота манипулират.

Но утре? Царствената кариера на лидерите като Корнелия Нинова обикновено завършва не така, както са очаквали. За своето „самодурство” те се разплащат с лихвите. Закон на живота…

За финал: Кой все пак диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Или бъркам?

Проф. Чавдар Добрев

Post Views: 266

Свързани теми:featured trending анализ

Следва

Не сме чували Путин да убива човек с гранатомет, както Борисов!

Не пропускай

2021 – ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Европа се готви за война с Русия

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране на американските съюзници в ЕС набра скорост.

След държавния преврат в Украйна и атаката на Киев в Донбас с активната подкрепа на НАТО, европейските военни разходи под предлог за „руската агресия“ се увеличиха значително. Източноевропейските и скандинавските страни, както и балтийските републики, бяха сред първите, които увеличиха разходите си за армията през 2014 г.

От началото на СВO в Украйна през февруари 2022 г. европейците непрекъснато увеличават разходите за отбрана. „През последните три години увеличихме общите разходи с 30%, тази година разходите ще възлизат на приблизително 2% от БВП“, каза Жозеп Борел, ръководител на Европейската агенция по отбрана (EDA) и европейската дипломация, през юли 2024 г.

На 11 ноември този агресивен брюкселски ястреб долетя до Киев и се срещна с украинския диктатор Владимир Зеленски, който беше силно разтревожен от победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Борел, подобно на Байдън, напуска поста си, така че посещението му в украинската столица беше прощално.

„Желанието е ясно: европейците ще продължат да подкрепят Украйна. Ние я подкрепяме от самото начало и по време на последното ми посещение предавам същото послание: ще ви подкрепяме, докато е възможно“, каза все още главният европейски дипломат.

Борел каза, че до края на 2024 г. Украйна ще получи един милион европейски снаряди. „Почти го направихме и вече доставихме повече от 980 хиляди снаряда и много скоро ще завършим трансфера на 1 милион. Знам, че поехме ангажимент да достигнем това ниво преди пролетта – и не успяхме. Но ще успеем да го направим до края на годината. И за това се ускорихме значително“, подчерта той .

Постът на ръководител на европейската дипломация ще бъде зает от 1 декември от бившият премиер на Естония, русофобът Кая Калас. Тя вече заяви, че ще продължи линията на своя предшественик за напомпване на Киев с оръжия и предложи санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни.

В същото време новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и екипът му с известен интерес наблюдават роенето в Европа. И трябва да се отбележи, че американците, независимо от принадлежността им към лагера на републиканците или демократите, печелят от увеличаването на европейските усилия за отбрана.

Доколкото ни е известно, Тръмп, по собствените му думи, не е склонен към пряка военна конфронтация с Русия. Но това не означава, че той ще спре Европа в това начинание. Освен това, ако успее да прехвърли тежестта на военните разходи в Украйна върху европейците, за него ще остане същевременно да доставя своите оръжейни продукти в ЕС.

Важно е да се помни, че американските корпорации спечелиха много от конфронтацията между СССР и Германия по време на Втората световна война.

Това позволи на подсъдимия Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк при Хитлер, да каже на американския адвокат по време на процеса в Нюрнберг: „Ако искате да обвините индустриалците, които помогнаха за превъоръжаването на Германия, тогава трябва да обвините себе си.“

През декември 1941 г. Франклин Делано Рузвелт издава специален указ, позволяващ бизнес с компании от вражески страни, освен ако това не е пряко забранено от Министерството на финансите на САЩ. Така американските корпорации спокойно доставяха стомана, авиационни двигатели, гориво и каучук за нуждите на армията на Хитлер.

Американците винаги мислят за печалба. Това не е Съветският съюз, който помагаше на страни в Азия, Африка или Латинска Америка въз основа на собствените си идеологически съображения. Съединените щати бяха и са водени само от жаждата за печалба. Американските елити, които Тръмп нарича „дълбоката държава“, са били и остават роби на своите печалби.

Война между Русия и Европа може да бъде избегната само ако Дълбоката държава прецени, че по някаква причина това не й е изгодно. Засега няма признаци, че европейските отбранителни планове и агресивната политика спрямо Русия ще бъдат преразгледани.

Британският вестник The Financial Times наскоро съобщи, че Европейската комисия може да освободи 392 милиарда евро от бюджета на ЕС за военни разходи. Тези средства бяха предвидени за 2021–2027 г. за финансиране на най-изостаналите региони на ЕС. През последните години обаче са изразходвани по-малко от 5% от тази сума.

Парите ще бъдат инвестирани във военно производство, разработване на технологии с двойна употреба, включително многоцелево оборудване, разработване на безпилотни системи, модернизация на военна техника и др.

На 12 ноември на среща с Еманюел Макрон генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди ангажимента на страните-членки на алианса да продължат курса на конфронтация с Русия и да увеличат военната помощ на Киев.

„Трябва да потвърдим ангажимента си да продължим войната и да направим повече от това просто да помогнем на Украйна да се бие. Трябва да увеличим разходите за Путин и неговите авторитарни заплахи, като предоставим на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да промени траекторията на конфликта“, каза той .

Тези думи, разбира се, допълнително повишават градуса на словесната ескалация между Русия и Европа. Освен това някои политици в Германия, след като разпалиха антируска истерия в страната си, се опитват да разчитат на тази ненадеждна патерица, за да спечелят симпатиите на електората в предизборната надпревара.

Например ултиматумът на кандидата за канцлер на Германия от Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, поставен на руския президент Владимир Путин, изглежда изключително нелеп.

„Ще предложа ултиматум на Путин – или да сложа край на войната за 24 часа, или ще снабдя Украйна с ракети с голям обсег на действие „Таурус“ и ще дам разрешение да атакуват руската територия“, каза Мерц в интервю за списание „Щерн“.

Нека припомним, че администрацията на Байдън идентифицира европейски пристанища и подготви сухопътни коридори за своите военни части, за да достигнат руската граница само с няколко скока.

Победата на Тръмп обаче вероятно слага край на пряката конфронтация между САЩ и Русия до известна степен. Това обаче не засяга изграждането на общ европейски военен контингент от 300 000 души за отблъскване на митичната руска заплаха, споразумение за което беше постигнато във Вилнюс през юни 2023 г. и след това потвърдено във Вашингтон на 9-11 юли 2024 г. .

Но все още има значително препятствие, което предотвратява началото на агресията на НАТО срещу Русия, както се вижда по-специално от изявлението на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. „Абсолютно съм убеден, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, ние отдавна щяхме да сме в Украйна и да ги изхвърлим оттам “ , каза той на среща на върха по въпросите на отбраната в Чешката република.

По този начин военните усилия на Европа са до голяма степен обезсилени от собствения й страх да не получи сериозен руски отговор в случай на настъпателна война.

Post Views: 15

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Макрон също се мазни на Тръмп

Макрон се набира: Европа трябва да е самостоятелна, а не да мисли дали бил добър изборът на Тръмп

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Европа не трябва да се замисля дали победата на новоизбрания президент Тръмп е „добра“, а да помисли как тя ще се отрази на приоритетите на континента.

Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не.

„Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не. Той беше избран от американския народ и ще защитава интересите на американците. Това е легитимно и добро нещо“, казва Макрон в четвъртък в публикуван видеоклип в социалната платформа X. Това пише THE HILL.

„Въпросът е дали сме готови да защитаваме интересите на европейците“, добави той. „Това е единственият въпрос, който ни зададе.“

Сегашните коментари на Макрон са подобни на изявленията, които той направи през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп като президент. Тогава той заяви, че работата му е да се „разбира“ с президента, а не да го съди.

Два месеца по-късно той разкритикува лидера за международните му мита по време на срещите на върха на Г-7, заявявайки, че Тръмп не се интересува от това дали щял да бъде „изолиран“.

Макрон: „Мисля, че имаме силата да напишем историята. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“.

Осем години по-късно Тръмп обещава отново да повиши митата в допълнение към тежкото облагане на вноса на ЕС, припомня американското издание. „Въпросът, който той ни зададе, е дали искаме да четем историята, написана от други, войните, започнати от Владимир Путин, американските избори, изборите, направени от китайците по отношение на технологиите или търговията, или искаме да пишем историята“, каза Макрон в публикацията от четвъртък.

„Мисля, че имаме силата да я напишем. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“, добави той.

В заключение той призова Европейския съюз да се срещне, за да обсъди общите си интереси.

По-късно френският лидер прави още по-мъжествено изказване: „За мен това е моментът, в който решаваме да действаме, да защитаваме едновременно нашите национални и европейски интереси, да вярваме в нашия суверенитет и стратегическа автономия и да кажем, че не искаме да бъдем само клиенти, да бъдем пазар, който е завладян, да делегираме на други нашата икономика, нашия технологичен избор, нашата сигурност, а искаме да схванем изцяло въпроса за мира на наша територия, нашия просперитет и нашия демократичен модел“, каза Макрон.

И, докато Макрон прави тестостеронови изказвания и помпа мускули пред САЩ и Тръмп, ЕК-председателкта Урсула бързо се ориентира в ситуацията и взе завой.

Както вече писахме днес, Урсула, която е известна с недообмислените, а и лишени от елементарна логика популистки изказвания, като това, че руските войници обирали от домовете на украинците чипове, събирани от домакински уреди, които да използват за своето военно оборудване и техника, се похвали, че е провела телефонен разговор с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, по време на който са обсъдили Украйна, въпросите за отбраната, търговията и енергетиката. Това споделите самата тя в профила си в социалната мрежа Х.

„Страхотен разговор с Доналд Тръмп днес, за да го поздравим за изборната му победа. Очаквам с нетърпение да заздравим връзките между ЕС и САЩ и да работим заедно за справяне с геополитическите предизвикателства. Обсъдихме отбраната и Украйна, търговията и енергетиката. Заедно можем да насърчим просперитета и стабилността от двете страни страните на Атлантика“, написа фон дер Лайен.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически изборен резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“, а също и политиките на демократите, които не бяха припознати от повечето американци или по-точно бяха изхвърлени на бунището.

Excellent phone call with @realDonaldTrump today to congratulate him on his election victory.

Looking forward to strengthening EU-US ties and working jointly to address geopolitical challenges.

We discussed defence and Ukraine, trade and energy.

Together, we can foster…

— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) November 7, 2024

Доналд Тръмп винаги публикува кратки постове, нерядко придружени със снимки, когато е разговарял с някой значим политик. Той споделя с няколко думи впечатленията си. Този път явно не е сметнал за нужно да прави и минимално усилие да отрази разговора. В профила му в социалната мрежа Х няма нито ред, даже намек за Урсула. Вярваме, че е чувал за нея, или поне за бузсмислените ѝ изказвания.

Виктор Орбан

За разлика от пълното пренебрежение към председателката на ЕК, постове със снимки с унгарския премиер Виктор Орбан изобилстват в профила на Тръмп. За съжаление унгарският политик е подложен на системен тормоз от страна на Урсула и поверената ѝ Комисия заради позицията му да бъде сложен край на войната в Украйна и постигане на мир. Очевидно подобен изход не е в приоритетите на председателката.

Преди това тя подгря в профила си аудиторията с друг пост, че: „Европа трябва да поеме по-голяма отговорност. За нашата сигурност и отбрана. И за подкрепа на Украйна. Това са въпроси от взаимен интерес със САЩ. Ние ще надграждаме върху тях. В същото време имаме компас – и бъдещето ни е в нашите ръце“.

Това, че Урсула се самопредлага, а с това и цяла Европа, „да надгражда“ интересите на САЩ не е изненада. Тя си е такава – самопредлагаща се на Америка. По-лъбопитното е, откъде германката знае, кои са интересите на Америка и как говори от името на господаря ѝ? Ей, на това няма отговор.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 15

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Урсула с нареждане да вкара Европа във война

Владимир Малишев: Беззъбите спартанци – Европа се готви за война с Русия

Алексей Белов: Либералните политици в Европа изведнъж забравиха провоенното говорене след изборите

Трябва да се подготвим за „агресия от страна на Русия“ – такова войнствено изказване направи на 6 ноември Андриус Кубилюс, кандидатът на Литва за поста европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. Той нарече основната си задача подготовка за евентуален конфликт с нашата страна.

„Както знаете – каза Кубилюс, – отбраната е сред основните приоритети на бъдещия състав на Европейската комисия. В писмото ми за назначаване се посочва, че трябва да подготвя ЕС за най-крайните военни непредвидени ситуации. Това означава да се подготвя за агресия срещу държавите – членки на ЕС, от страна на Русия“.

Кубилюс заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие

Той заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие“. Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и известен като яростен русофоб, не представи никакви доказателства за предполагаемата заплаха от страна на Русия. Както е известно, той беше препоръчан за поста европейски комисар лично от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и всячески се опитва да „оправдае доверието си“.

Изявленията в Европейския съюз за подготовка за военен конфликт с Русия отразяват паническите настроения там след победата на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Така реагира на изказването на Кубилюс депутатът от Думата Алексей Чапа в интервю за Lenta.ru.

„Това – подчерта той – е известна паника на много европейски политици, които не разбират как ще се развият по-нататък събитията на европейския континент“.

Друго отражение на възгледите на безумната „партия на войната“ е докладът „Укрепване на гражданската и военната готовност на Европа“, изготвен от бившия финландски президент Саули Нийнистьо по искане на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто текст е публикуван на уебсайта на организацията.

В доклада се казва, че ЕС и неговите граждани трябва спешно да започнат да се подготвят за „най-тежките събития“, които могат да настъпят в близко бъдеще: от мащабен регионален или глобален военен конфликт до природни бедствия и нова пандемия. „Трябва да признаем една нова, нестабилна реалност“, призовава авторът на доклада.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК и Владимимр Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г.

Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“, която да лиши ЕС от голяма част от доставките му, включително полупроводници. На юг конфликтът в Близкия изток, терористите, бежанците и общата нестабилност отново заплашват да прекъснат доставките на важни ресурси. „Разпадането на световния ред изисква от ЕС да бъде решителен“, твърди авторът на доклада.

И така, какво трябва да направят бедните европейци в такава отчаяна ситуация? Отговорът е един: да се подготвят за война. Военните и бизнесът да се „обединят и да увеличат военния и военнопромишления потенциал“, да възстановят икономиката и инфраструктурата с „двойно предназначение“ /т.е. да може да стане военна във всекимомент, бел. Критично/, да създадат запаси на ниво Европейски съюз, да ускорят вземането на политически решения в Брюксел и т.н. А обикновените граждани – да се запасят с храна, „поне за три дни“, и в същото време да преминат „психологическа подготовка“ с цел оцеляване.

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена?

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена? В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“.

В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“. Особено в такава малка страна като Финландия, която просто ще изчезне от географската карта, ако тези заблуждаващи планове бъдат осъществени

Предложенията на бившия финландски президент включват също така допълнителни правомощия на Брюксел в областта на сигурността, закон в случай на външна агресия и увеличаване на помощта за Украйна.

И, разбира се, многократно се споменава въображаемата заплаха за ЕС от страна на Русия.

Авторът на доклада предлага обществото да се адаптира по съответния начин, така че гражданите в критична ситуация да нямат масови психически проблеми, както беше по време на пандемията COVID-19. А също и да се обучат предварително тези, които ще отидат на фронта в случай на нужда, и тези, които ще ги заместят в критичните сектори на икономиката.

„Подготвеността трябва да се превърне в начин на мислене, планиране и действие, който обхваща всички сектори“, прави илюзорни планове авторът на документа.

Флориан Филипо

„Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X

Мнозина в Европа обаче вече осъзнават какво им обещава прилагането на подобни опасни идеи в доклада, изготвен от Европейската комисия. „Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X. Според него докладът на бившия президент на Финландия за гражданската и военната готовност на Европейския съюз показва, че конфедерацията се готви за мащабна война.

Според Филипо жителите на ЕС са тласнати към пряк конфликт с Русия, която е представена като една от основните предполагаеми заплахи за ЕС. „Трябва спешно да се оттеглим от нея и да я унищожим!“ – призовава той, като категорично осъжда безумните планове на ръководството на ЕС.

Орбан: Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща, вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

По-рано Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в момента председателства ЕС, направи подобно тревожно изявление. „Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща по повод 68-ата годишнина от унгарското въстание от 1956 г. – вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. <…>

Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

Орбан заяви, че съответните планове на Брюксел се потвърждават от продължаващото предоставяне на военна помощ на Киев, както и от „плана за победа“, който украинският президент Владимир Зеленски представи на западните куратори. Според унгарския премиер този план предполага „разширяване на обхвата на конфликта чрез покана на Украйна към НАТО и преместване на фронтовата линия на руска територия“. Той също така подчерта, че Унгария е против подобен сценарий.

Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС.

И словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС. Изявленията за предполагаемата руска заплаха за Европа нямат рационална основа, подчерта той.

В същото време възниква въпросът: в състояние ли е Европа да реализира всичко, което предлага авторът на доклада? Способна ли е да превърне икономиката си във военна икономика и най-важното – способен ли е НАТО, заедно със САЩ, изобщо да се противопостави на Русия?

Стивън Брайън: Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

Както пише Стивън Брайън на страниците на Asia Times, Килският институт в Германия публикува тревожен, но точен доклад за състоянието на германската и европейската отбрана. Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

„Институтът в Кил“, отбелязва Брайън, “е смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Германия.

…Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“ На снимката: Драг кралици с немски войници

През септември институтът публикува изследване, озаглавено „Готовност за война през десетилетията: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“

Според автора на статията бъдещето е особено тревожно, „тъй като на бойното поле все по-често се появяват хиперзвукови оръжия. В Украйна те са представени от руските „Кинжал“ и „Циркон“. Настоящите системи на НАТО като Patriot или IRIS-T (или която и да е друга) едва ли ще могат да им противодействат. Картината далеч не е толкова розова по отношение на безпилотните самолети, които украинците и руснаците пускат на въоръжение с хиляди. Те са трудни за унищожаване, а системи като руските „Ланцети“ успешно унищожават съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.“

„Вместо да разширяваме необуздано НАТО и да разпалваме тревога в Европа и Русия, е време да направим крачка назад и да помислим дали надеждна защита на Европа е възможна по принцип. Точно сега, ако се вярва на доклада на Института в Кил, отговорът е „не“ – заключи Стивън Брайън.

Докладът, пише не без ирония гръцкият информационен портал Pronews, коментирайки документа, поръчан от Европейската комисия, предлага пътна карта за това как Европа може да се превърне във военна икономика, а нейните граждани – в един вид „спартанци на оцеляването“ (както наричат в САЩ тези, които се подготвят за дивите времена след ядрена катастрофа и след това).

Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане

„Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане. Сега на същите тези граждани, които са свикнали с луксозен и суетен начин на живот, изведнъж се предлага да се превърнат в „спартанци““, отбелязва Pronews.

Спартанци, наистина! Както отбелязва „Politico“, социологическите проучвания както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни, да не говорим за това да се застъпват за съюзниците си.

Проучване на общественото мнение в САЩ през 2022 г. установи, че само 55% от американците биха се сражавали в случай на инвазия, а повече от една трета са заявили, че не биха се сражавали. Проучване в Обединеното кралство установи, че макар 54 % от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, няма признаци на боен дух. „Само 29% в групата на 18-24-годишните са заявили, че биха защитавали Обединеното кралство от инвазия.

Родителите на младите хора са на същото мнение – малко под една четвърт от тях искат децата им да се бият за страната си. Континенталните европейци също не са много по-войнствени или патриотично настроени. Според Галъп, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

„Липсата на патриотизъм“, обяснява Politico, „може да се обясни с различни причини: нарастващо недоверие към лицемерните власти, умора и отвращение от „вечните войни“, завършили с поражение, обща загуба на доверие в западните ценности, чувство за самоуважение, което младите хора сега изглежда имат, в повече в сравнение с техните предшественици.“