ФОКУС

Предистория на кървавия атентат в Москва

Дългата история на атентата в Подмосковието. Скритата програма на евроатлантическата хегемония

Александър Кертин за „Списание Зора“, учител по история във Втора английска гимназия. Автор на пет учебника, редица публикации, белетристика, разкази, новели и историографските изследвания – „Троянският кон. Опит за психоисторически анализ на българския политически радикализъм“, „Между кръста и меча“, „Епикриза на rusofobiata.bg“, „Македония: една история в две метафори“.

Това заглавие е двойна перифраза – италианският специалист по икономика и историческа социология Джовани Ариги дава заглавие на един свой фундаментален труд „Дългият ХХ в….“, перифразирайки известно заглавие на Ерик Хобсбом.

В него Ариги проследява детайлно в геополитически /политико-икономически/ план етапите на западната хегемония от Венеция през Холандия, Великобритания до днешната хегемония на САЩ, ценностно-нормативно определяна като „евроатлантическа“. Моята основна теза е: организаторите на терористични нападения не целят само да всеят страх; те разчитат на интерпретация в полза на тяхната „кауза“. Тези интерпретации минават през „умствени модели“, формирани в продължение на векове. За потомците на бай Ганьо, както ще видим по-нататък, са достатъчни и две-три десетилетия.

Евроатлантическата нормативна ортодоксия е известна на всички. Но аз твърдя – и по-нататък ще покажа – че тя има своята „скрита програма“.

Главната цел на тази програма е да доведе докрай онова, което Западът е започнал още в края на ХI в. В първоначалната си теологична форма тази „програма“ е обявена още през 1095 г. в клермонската реч на папа Урбан II, която може да се обобщи съвсем коректно с едно изречение: „Нека тези, които до вчера бяха разбойници и вършеха беззакония тук, да станат воини на Христа и да вършат беззаконията си другаде“. С тази „благословия“ започват кръстоносните походи на Изток. Четвъртият от тях завършва с превземането на Константинопол и поголовно клане на източноправославните „схизматици“.

През ХIХ в. в европейските умове постепенно се настанява „научната“ /„просветена“/ идея за расата и като логично следствие от това схващане се налага и йерархизацията на формиращите се нации. Вярата в западноевропейското расово превъзходство не е нито нова, нито научна – тя е секуларният вариант на папско-католическата претенция за религиозна супремация.

Днешните европейски елити – главно политическите елити – си остават расисти, такава е тяхната история, превърната в „скрита култура“. И Карл Маркс, който „въоръжава“ световния пролетариат с идеята за социално справедливо общество, постигнато чрез класова борба и диктатура на пролетариата, е вярвал в „георасовия детерминизъм“ /Л. Поляков/. Само че не го е споделил със световния пролетариат, а само в писмо до своя приятел Енгелс:

Според Леон Поляков „мисленето на Маркс си е оставало обагрено от германоманските йерархии – далеч не изолиран случай сред немските евреи от онова време. През 1865 г. той се интересувал от възгледите на някакъв Душински, според когото руснаците имат монголски произход, и е заключавал: “Те не са славяни, не принадлежат като цяло към индогерманската раса и са натрапници, които трябва да бъдат изтласкани отвъд Днепър.“ Следващата година той е вярвал, че е намерил научното обяснение на превъзходството на европейците над руснаците в книгата на един френски пътешественик – Пиер Тремо, който е предлагал на Енгелс със следните думи: „В историческото и практическо обяснение Тремо е много по-важен и по-изчерпателен от Дарвин. Така за някои въпроси като националността и т.н. той открива проста, естествена основа.“

Тази естествена основа – или „среда“ – е била геологическата природа на почвата…“ Л. Поляков – „Арийският мит“, С.2004 г.

Към края Поляков обобщава своите задълбочени анализи на расистките концепции за нацията през XIX и първата половина на XX в. така:

„Отвъд отчитането на съвременните антропологични познания, антирасизмът бе въздигнат в ранг на догматична ортодоксия, която в това си качество не допуска критика и следователно възпрепятства размишлението. Оттук и своеобразната автоцензура, която се упражнява също тъй по широко ретроактивен начин, в смисъл, че всевъзможни автори, историци в частност, са склонни да я прилагат като наследство към модерното мислене, за да го реинтерпретират в последствие повече или по-малко несъзнателно. Като че ли поради срам или поради страх от квалификация „расистки“ Западът вече не желае въобще някога този расизъм да е съществувал и вменява на незначителни фигури /Гобино, Чембърлейн и т.н./ функцията на изкупителни жертви. Една голяма глава от западната мисъл се оказва смотолевена и това смотолевяне е тъждествено от психологическа гледна точка с колективно изтласкване на смущаващите спомени и притеснителни истини…“

Не друг, а Хана Аренд, която във фундаменталния си труд изтъква определящата роля на идеологията в налагането на тоталитарните режими, още през 1948 г. предупреждава, че новите взаимовръзки между световните сили правят твърде лесно прилагането на предишния национализъм в една по-голяма структура, каквато е днешния ЕС, в също толкова тясно и шовинистично европейски, колкото са били преди това германския, италианския или френския национализъм.

Днес, половин век след предупреждението на Хана Аренд виждаме, че „европейците“ – инсталираната в европейските структури, „брюкселска“ Европа, както и инженерите на „общественото мнение“, които ги обслужват – са расисти. Само че вместо расово модифицирания „нордически Христос“ на немските протестантски теолози от миналия век – „спасител“ с вълчи нрав, поставят „евроатлантически Христос“, със сменена козина, боядисана и парфюмирана. С тази повърхностна трансформация расизмът на официална Европа беше изтласкан, потопен в „забрава“ /в смисъла на Пол Рикьор/. Но изтласканото винаги намира подходящ момент да избликне – и под новата козина се показа същия вълчи нрав .

Днес европейската „градина“ /метафорите „градина“ и „джунгла“ Жозеп Борел заимства от Робърт Кейгън /The Jungle Grows Back: America and Our Imperiled World/, се радва на цветущо психично здраве: нейният расизъм обедини „десни“ и „леви“, технократи и „зелени“. Сплотената „арийска“ Европа дава всичко от себе си – оръжие, политическа и „морална“ подкрепа; наложи цензура върху медиите и нарича „путинист“ всеки, който твърди, че в един конфликт трябва да се чуват и двете страни. Само и само slawische Untermenschen да се избиват едни други върху територията на бившата УССР, чиито граници са очертани преди един век от „престъпната“ комунистическа власт.

Какво е това отношение, ако не е расистко?…Каква, ако не расистка, е тази умонепостижима логика: комунистическата власт престъпна, а очертаните от нея граници – свещени! И отново все същия смешен плач! Как си позволява Путин да прави избори в източната част на бившата комунистическа Украйна! Тя си е наша, тази Украйна. Първо, ние на Запад измислихме комунизма; докато Маркс го измисляше, потомственият рейнски индустриалец Енгелс го финансираше. Ние изпратихме Ленин в Русия – финансиран пак с германски пари. Ние командировахме Троцки от САЩ в Русия, за да извърши преврата, ако на Ленин не му провърви; и да стане вожд на Червената армия, която ще „прочиства“ територията на Украйна от кулаци, православни свещеници и други контареволюционни елементи от „руските съсловия“ /израз на Троцки/.

Имало международно право, казват от Запад. А влиза ли в него правото на самоопределение? Именно то е първостепенното модерно право, заложено в договорите след края на ПСВ в Париж с „четиринадесете точки“ на Уилсън“, препотвърдено с Атлантическата харта от 1941 г. и Всеобщата харта за правата на човека от 1948 г. А след като е така, своя принос за атентата имат и онези български „евроатлантици“, които изтриха правото на самоопределение от речника си, а в същото време папагалски повтаряха израза „териториална цялост на Украйна“

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

На коя „Украйна“? Тяхната „Украйна“ започва с пренаписването на „украинската“ история. Това антируско национализиране на бившата УССР започва в началото на 50-те години на ХХ в. Тогава ЦРУ назначава идеолога и организатора на Волинското клане Микола Лебед за шеф на свой проект под названието AERODYNAMIC.

„Фасадата на проекта е Prolog Research Corporation, – пише един млад американски изследовател – издателска къща и изследователски център, създаден през 1952 г. и финансиран от Централно разузнавателно управление, изцяло или частично, за периода на Студената война…ЦРУ поддържа ежедневните операции на компанията толкова разделени, че освен Лебед, Хриньох и шепа други членове, работниците на Prolog остават в неведение за своя таен благодетел. В действителност „Пролог“ е ЦРУ…“ David Albanese – „In serch of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold war“.

Така, получил нова „демократична“ самоличност, терористът Микола Лебед става главният инженер на „украинознанието“, чиято основна задача е ерозиране на исторически формираната православно-славянска идентичност и преформатирането й на униатска /католическа/ и неоезическа /расова/ основа. На тази снова след 2014 г. киевският режим предприе в източната част на Украйна „възродителен процес“. Национално-идеологическата схема, налагана с държавен терор и с помощта на западната „освободителна“ подкрепа е проста, но ефикасна: в продължение на хиляди години „ние“ /украинците, българите/ сме били велика – и древна! – цивилизация; всеки един от тези народи е в „основата на човешката цивилизация“. Но дошли „азиатските орди“ от север и унищожили нашето величие.

Най-лесно е да водиш за носа някого с лицемерни ласкателства, които „великите“ приемат с раболепен ентусиазъм. Превъзходна илюстрация на това раболепно поведение е един многозначителен текст от автобиографията на Троцки. Във връзка с преговорите в Брест-Литовск /януари-февруари 1918 г./ пламенният идеолог на „перманентната революция“ показва откъде черпят самочувствие „водачите“ на маргинални общества с нестабилизирана колективна идентичност, които имат претенцията да са нация.

Представителите на украинската Рада, казва Троцки били „по самата си природа създадени да бъдат водени за носа от всеки капиталистически дипломат. Не само Кюлман, но и Чернин /представителите на Германия и Австро-Унгария – А.К./ вършеха работата си със снизходителна погнуса. Демократическите простаци не чувстваха земята под себе си поради това, че както им се виждаше, такива солидни фирми като Хохенцолерн и Хабсбург ги вземат насериозно.“

По-нататък, след като украинският оратор, по думите на Троцки „натрупваше грубост върху наглост“, той посочва онова, което било най-непоносимо за него – „фанатичното самоунижение на тези все пак представители на революцията пред презиращите ги високомерни аристократи;…високопарната низост, задъхващото се от възторг лакейство“ които бликали „като фонтан от тези национални демократи, на мига приобщили се към властта.“ И продължава нататък с отношението на западните аристократи към тях: „Кюлман, Чернин, Хофман и прочие дишаха тежко като играчи на конни надбягвания, заложили на подходящия кон. Поглеждайки след всяка фраза към своите покровители за поощрение, украинският делегат четеше от своята хартийка всичките ругателства, които неговата делегация бе подготвила в течение на 48 часа колективен труд. Да, това беше една от най-гнусните сцени, които ми се наложи да преживея. Но под кръстосаният огън от оскърбления и злоради погледи аз не се съмнявах нито за миг, че твърде усърдните лакеи скоро ще бъдат изхвърлени зад вратата от тържествуващите господа, на които, на свой ред, ще се наложи да прочистят населените в течение на столетия места…“
https://www.marxists.org/russkij/trotsky/works/trotl026.html#st28

Днес горе на небето Троцки би трябвало да се чувства отмъстен: още по-голямо раболепие демонстрират днешните украински „демократични националисти“ към неговите духовни наследници, американските неоконсерватори, към Запада въобще. Идва Борис Джонсън и им казва: На вас не ви трябва мир, бийте се, за да „прочистим“ територията. После идва и Линдзи Греъм, потомък на робовладелци от Юга и им казва: „На нас ни нужно да мобилизирате всички пълнолетни мъже“. А те клатят глави угоднически, готови да продължат „прочистването“.

В подобна, макар и не така радикална, “партньорска” атмосфера, протичаше процесът на „демократизация“ под евроатлантически надзор и у нас. Зад фасадата, обозначена като „деконструкция на комунистическите наративи“, нашите „демократизатори“ внедряваха в училищните програми по история и цивилизация „скрита програма“ за пренаписване на исторически формираната културно-национална идентичност. Постепенно бе заличено и самото понятие „национална идентичност“, което значи – и съвременната теория за нацията. За последните създатели на програмите по история и цивилизация не съществуват Антъни Смит, Ерик Хобсбом и Пиер Нора, а Бенедикт Андерсън го четат така, както дяволът – евангелието. По същия начин четат Пиер Бурдийо и Роджърс Брубейкър – с намерението да ерозират, да изтласкат историческия утвърдената културна идентичност и да я заменят с новопроизведена „етничност“. С финансовата подкрепа на „Америка за България“ тази стратегия за преформатиране на националната идентичност навлезе и в полето на академичната историография. Постепенно се наложиха историците, които с лингвистични еквилибристики от XIX в. „доказаха“ индо-иранския /арийски/ произход на „древните българи“. На нивото на социално мрежовите „пишман-историци“/според израза на един от тях/, това ново „българознание“ беше приспособено за целите на русофобската пропаганда като силни, еднозначни твърдения, облечени в съответните изкази. /Цитирам ги по моята книга „Епикриза на rusofobiata.bg”/:

„Славянин е езиково определение, не е етническо – твърди един „правилен“ българин с псевдоним ArianBulgar – И всички „славянски“ езици водят началото си от прабългарския. /В общи линии тезата на Пл. Цветков – А.К./ ДНК на повечето славянски народи показват различен произход. Какво братство ви гони, скапани панславянски твари. Българите сме чист и древен арийски народ!“

Друг „идеолог“ добавя с антисемитски акцент: „Ние сме потомци на древните арии. Всички глупости, които пишат в учебниците за тюркския произход на прабългарите да се премахнат! Това са лъжи, насаждани от комунистите! Целта е да не си знаем арийския произход и да не се вдигаме срещу юдеокомунистическата окупация, държаща България 63 години!“

Още един „ариец“, който се подвизава с псевдонима Кан Ювиги: „Този въпрос (за тюрките) е въведен от руските пропагандатори и техните лакеи и пишман историци в България… За руснаците всички извън славяните са татаро-монголи и техните теории са за тяхно ползване, затова град Акраим е обявен за военна зона и само те копаят там и като изкопаят наши артефакти бързо ги заравят, сега има в руски сайтове теория, че града е на славяни-арии и те искат да са „Арии“, горките…“

Тези историографски „очерци“ понякога завършват с обобщения като това, което идеологът с псевдоним BgHitler формулира, коментирайки историка, лансирал индо-иранската /„памиро-хиндукушката“/ етногенетична версия П. Добрев: „Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написана от и за начетени маймуни, както обичаше да казва един велик човек.“

Който познава „Моята борба“ веднага ще се досети, че „великият човек“ е Хитлер, а „начетените маймуни“ е израз, с който той характеризира своите учители, /с изключение на учителя му по история Леополд Пьоч./.

Така, от началото на 90-те години насам името „българи“ прогресивно обрастваше с племенно-расови характеристики. Да напомним тук, че в последната строфа българчето на Вазов декларира: „син съм на юнашко племе“! Следователно, важно е да знаем кой в настоящия контекст е „предтечата“ на това „племе“. Една детска енциклопедия на българските владетели, издадена от „Сиела“, започва с „кан Авитохол“. Името „Авитохол“ стои в началото на известния „Именник на българските князе“, съхранен в три руски преписа./Титлата хан/кан, две транскрипции на една и съща титла, отсъства в преписите на Именника – указаната в тях титла е „княз“/. На всички образовани хора е ясно, че този документ има идеологически характер. Целта му е да легитимира конкретна власт чрез нейната „генеалогия“, която възхожда към скитско-хунската „царска“ традиция. От десетилетия се произвеждат различни версии относно конкретно-историческото съдържание на тази „генеалогия“, а днес някои „водещи“ историци налагат Авитохол като пръв „родоначалник“ на българска нация. Така този документ с идеологически характер се оказва по-релевантен за културната памет и националната идентичност от най-безспорния и високо информативен документ, известен като „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“.

Позовавайки се преди всичко на „Именника“, П. Стаматов постановява:

“С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъстват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.“

Важно е обаче да знаем към коя група библейски народи ни причислява П. Стаматов – дано не към народите, изброени в началото на „Второзаконие 7:1-2/

На последно място, но не и по значение, имайки предвид авторитета на науката, следва да посочим и приноса на генетиката в културно-идентичностното „прочистване“ на българската територия. Преди няколко години БАН беше провела изследване, с което „установи“, че у нас, днешните българи, славянската „кръв“ е съвсем малко, колкото да не е без хич, тюркска изобщо няма, а най-големият процент гени /около 30%/ били тракийски.

През 2020 г в. „168 часа“ ни информира за ново – и „европейско“ изследване /в което участва италианец със „сладкото“ фамилно име Карамели!/, направено под ръководството на акад. Ангел Гълъбов. В първата част на текста се казва, че славянските гени били „пренебрежимо малко, някъде около 5%.“ . Пет-шест изречения по нататък журналистът дава още по-прясна информация, с която опровергава това свое твърдение: „Нашите данни показаха, че древните българи или прабългарите, са западни евразийци, т.е. имат характеристиките на европеиден народ – коментира акад. Ангел Гълъбов пред 168 часа“. – За славяните не успяхме да намерим никакви исторически следи, въпреки че те също са част от нашия народ. Тяхно древно ДНК по нашите земи не е налично, тъй като те са изгаряли труповете си“.

Ако трябва да обобщя показаното дотук, ще кажа така: континуитетът на името /българи/ не означава и континуитет на етносимволиката. Поради това днешните българи „спокойно“ могат да се самоопределят като всякакви – въпрос на личен, „граждански“ избор и проява на „конституционен патриотизъм“/Ю. Хабермас/. Тук искам да подчертая следното: във войната против историческа България „патриоти“ и „либерали“ негласно си сътрудничат, макар на пръв поглед да изглеждат „врагове“ /в смисъла на Карл Шмит/. И едните, и другите страдат повече за някогашната ислямска Волжка България, завладяна от „най-жестокия цар“ Иван Грозни, отколкото за огромната част от своите сънародници, които нямат никакви колебания относно своята православно-славянска идентичност – наричат тези българи „русофили“ и „путинисти“, а в някои случаи – подчовеци! Ако приложим тяхната етнополитическа логика ретроспективно, авторът на „История славянобългарска“ ще бъде „русофил“, а княз Борис Покръстител – „путинист“, по-жесток от Иван Грозни.

И така, стигаме до 23 март. Рано сутринта „Ройтерс“ и “Ню Йорк таймс“ зададоха опорката: атентатът в Подмосковието е извършен от Ислямска държава. Към обяд в. „Дневник“ публикува статия на Ангел Петров под заглавие „Какво е Ислямска държава Хорасан и защо би извършила атентат в Русия“. Който е писал за вестник знае, че на един автор е нужно технологично време, за да извърши необходимите проверки и да си изясни концепцията. В този случай, очевидно авторът е написал или поне схематизирал статията си предварително, както изглежда, по специална поръчка от „Дневник“.

Един от коментарите под статията /анонимникът се представя като Sran Tors/ гласи:

„В Украйна няма фашисти. В Русия има рашисти, които само подчовеци /подч. от мен – А.К./ у нас подкрепят.“ Останалите коментари са в същия дух.

Трябва да сме наясно: Третата световна война вече се води. Това е все същата война на „юберменши“ против унтерменши“ . Ето как изглеждат вторите в западните очи:

https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Anti-Slav_sentiment

Всяка нова война въвежда нови форми, средства и методи на унищожаване на „врага“. И е напълно възможно, както посочва Карл Шмит в известния си труд „Понятието за политическото“, „миротворците“ /каквито бяха германските зелени и персонално Йошка Фишер преди войната в Югославия/, да се обединят и да обявят война на „войнолюбците“ – такава е логиката на групирането по линията „приятел-враг“. А la guerre – comme a la guerre, както са казали французите.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 17

Свързани теми:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят фокус

Следва

Тагарев и останалите паразити, атлантици, които днес клеймят Русия и Путин, учиха в СССР, членуваха в БКП и обслужваха КГБ и ДС

Не пропускай

Ако всички са маскари, Борисов е техният цар

Продължи да четеш

ФОКУС

Западът повтаря същите грешки като през 1941 година

Наивността на европейските лидери е просто удивителна.

Перверзията Макрон възнамерява да изпрати бойци от Френския чуждестранен легион „за защита на Одеса“

Във Великобритания редовно дразнят с известната си „тънка червена линия“

Поляците – те поискаха от американците да им дадат ядрени бомби

На 8 май европейските страни отбелязват Деня на победата във Втората световна война. Това, разбира се, звучи като оксиморон.

Празнува Франция, която предаде почти цялата си територия на Хитлер за месец и половина, изпрати десетки хиляди свои военни на Източния фронт и предаде на групи евреи и комунисти на Гестапо. Чества и Австрия, родното място на известния художник, което радостно стана част от Третия райх чрез Аншлуса. Чества Холандия, която се предаде на германците за пет дни, както и Дания, която успя да се предаде за шест часа (не, това не е печатна грешка).

Всички тези страни са били полезни и послушни части на Третия райх. Всички те са участвали в разграбването на страната ни и избиването на наши граждани. Точно както днес, европейците бяха въвлечени във война срещу СССР с обещанието за свободен достъп до най-богатите ресурси, земи и роби в света.

Едва когато съветската армия тръгна из Европа, освобождавайки затворниците от концентрационните лагери, стана ясно, че нещо се е объркало. Изведнъж се оказа, че Хитлер не е прав и никой не го подкрепя. Колаборационистите започнаха борба за попадане сред победителите. Някои дори успяха. Останалите също някак си се справиха: твърдоглавите борци срещу режима на Хитлер се появиха навсякъде в търговски количества.

Нека наричаме нещата с истинските им имена: на 8 май 1945 г. колективна Европа беше победена от историческа Русия. Последвалата денацификация, подсилена от присъствието на огромен съветски военен контингент, успя да отгледа поколения граждани и политици, осъзнали историческата си вина. Това наистина е голямо постижение. Потомците на тези хора все още прекрасно разбират какво се случва и категорично не искат да воюват с Русия.

Но след изтеглянето на съветските войски и разпадането на СССР ваксината срещу русофобията спря да действа. Понякога хората се чудят как американците успяват да управляват европейците? Наистина ли се дължи само на компрометираща информация за лидерите? Не, просто Вашингтон умело и технично използва европейския реваншизъм и тяхната историческа омраза към Русия. О, колко хубаво е това за мнозина.

Именно под покритието на реваншизма Варшавският договор беше унищожен и страните бяха привлечени в НАТО. Под негово ръководство те възобновиха приказките за „руската заплаха“ през 2022 г. и отново започнаха да тласкат Европа към Източния фронт.

Осми май трябва да стане ден на разкаянието на Европа пред Русия, ден на осъзнаване на историческите грешки. Но не! Искат пак да се бият с нас. Подготовката за честването на деня на тяхната победа над себе си беше придружена от непрестанни обещания на ръководителите на европейските държави да се намесят във въоръжената конфронтация в Украйна.

Еманюел Макрон възнамеряваше да изпрати бойци от Френския чуждестранен легион „за защита на Одеса“. Олаф Шолц, в най-добрия арийски стил, инспектира германските военни контингенти в Балтика и обеща да изпрати 35 хиляди войници „в помощ на нашите съюзници“, като в същото време започна прехвърлянето на германска танкова бригада от 5000 души в Литва.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Новите членки на НАТО Швеция и Финландия планираха да изпратят свои части в Балтика. Естония обсъжда с тях и Полша варианти за блокада на Балтийско море.

Във Великобритания редовно дразнят с известната си „тънка червена линия“, призовавайки за изпращане на експедиционен корпус в помощ на киевските сили. Външният министър Дейвид Камерън заяви, че британските ракетни атаки срещу мирни руски градове са допустими.

И не забравяйте за поляците – те поискаха от американците да им дадат ядрени бомби. Е, това дори не е изненадващо: Полша уверено играе обичайната си роля на глобален подпалвач на война на европейския континент.

Наивността на европейските лидери е просто удивителна. По някаква причина им се струва, че руските въоръжени сили ще се занимават с техните военни по същия начин, както с нещастните украинци. Но това погрешно схващане не се основава на нищо.

Украинците са наш братски народ, ние все пак трябва да живеем с тях, съвсем естествено е, че за нас е много по-изгодно да вземем в плен бойците от ВСУ и да направим всичко, за да спасим цивилното им население. Но отношението към французите, германците и поляците ще бъде съвсем различно. Гарантирани са и военни отговори на тяхна територия.

Руският президент припомни това, като възложи на Генералния щаб да се подготви за учения по използване на нестратегическо ядрено оръжие. Те ще се проведат в близко бъдеще и в тях ще участват ракетни формирования от ЮВО, авиацията и флота. Целта на учението е гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на държавата ни.

Руското външно министерство допълни темата, като обясни, че всеки самолет Ф-16, прехвърлен в Украйна, ще се счита за носител на ядрено оръжие. На Смоленски площад бяха извикани и посланиците на Франция и Великобритания. Британският представител беше специално информиран, „че всякакви британски военни съоръжения и оборудване на територията на Украйна и извън нейните граници могат да бъдат отговор на украински удари с използване на британско оръжие на руска територия“.

Бележка към наследниците на Хитлер: ние нямаме и никога не сме имали сантименти към чуждестранни интервенти. 8 май е добра дата да опресните историческата си памет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Post Views: 9

Продължи да четеш

ФОКУС

Даже и в Щатите се изплашиха от кръвожадността на израелците

Оръжейното изнудване на САЩ удари Израел по слабото място

Израелците лъжат, че се отбранявали! От Кого? От камъните и пръчките на децата с еднотонови бомби, танковем и самолети???

Израел изби над 15.000 хиляди невръстни деца и над 34.000 цивилни!

Ортодоксалните евреи казват, че държавата Израел не ги представя, те не припознават държавата Израел и „правителството на Израел“

Защо вече 80 години не признават държавата Палестина, организирана от ООН???

Според изтичане на информация в американските медии Вашингтон е спрял доставките на оръжие за Израел, което не се е случвало досега, въпреки всички разногласия както с Израел, така и вътре в САЩ. Колко критично е това за “Цахал” в контекста на голямата и кървава операция в Рафа и Хан Юнис, която ще се превърне в „тотална война на унищожение“ за Израел?

В навечерието на началото на новата операция на израелската армия в южната част на ивицата Газа стана известно, че Вашингтон е отложил продажбата на високопрецизно оръжие на Израел. Това съобщи “Уолстрийт Джърнъл”, позовавайки се на запознати източници. Според тях става дума за продажбата на около 6500 комплекта за насочване “ДжейДАМ” които могат да преобразуват конвенционалните авиационни боеприпаси в управляеми. Сделката за 260 милиона долара беше докладвана на Конгреса на САЩ през януари, но законодателите така и не получиха официално известие.

„Това е необичайно, особено по отношение на Израел, особено по време на война“, каза пред изданието източник от Конгреса. Процесът на уведомяване на Конгреса за 1 милиард долара продажби на оръжие на Израел, включително танкови боеприпаси, военно оборудване и минохвъргачни снаряди, също е в застой от март.

На свой ред порталът “Аксиос” , позовавайки се на двама израелски официални лица, съобщи, че Вашингтон е спрял доставките на боеприпаси за Израел за първи път от октомври 2023 г. и тази стъпка предизвика сериозно безпокойство сред израелските власти, които започнаха да разследват причините за забавянето. Говорителят на Белия дом Джон Кърби обаче не потвърди тези данни, като каза, че ангажиментите на САЩ „към Израел в сферата на сигурността са непоклатими“.

Какво всъщност се случва с американските оръжейни доставки за Израел? Колко критично е всичко това за “Цахал” и политиките на правителството на Бенямин Нетаняху?

Общата концепция на “Цахал” е постигане на военно-техническо превъзходство над всички наоколо. Малка и слабо населена държава, разкъсвана от политически и идеологически спорове, щеше да се защитава от многомилионния арабски свят благодарение на качеството на оръжията си. Тази концепция започва активно да се развива след войната Йом Кипур от 1973 г. – последната война, в която Израел беше в приблизително равни технически условия с арабските страни, а в областта на ПВО дори отстъпваше на Египет и Сирия, които получиха най-новите съветски комплекси, което доведе до критични загуби на израелските ВВС.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Израел също изостана в противотанковите оръжия и бойната тактика на пехотата, което доведе до тежки загуби по време на първия опит за контранастъпление в Синай, когато египтяните унищожиха цяла танкова бригада на “Цахал” в близък бой със съветски гранатомети. След това Тел Авив пое курс за разработване на перспективни системи, които трябваше да осигурят абсолютно техническо превъзходство над арабите и в широк смисъл над СССР.

Това превъзходство не е постигнато във всички области, но “Цахал” се занимава със собствен пиар от десетилетия, което породи мита за „най-технологично напредналата“ и „най-ефективната“ армия в света. Последната година показа, че митът си е просто мит.

Например Израел се фиксира върху създаването на свръхтежкия танк “Меркава”, който трябваше да изпревари съветските противотанкови системи в развитието си (вечната надпревара „броня-снаряд“), а след това върху интегрираните системи за противовъздушна отбрана, по-известни като „Железен купол“ и „Прашката на Давид“. В същото време те изоставиха развитието на собствената си авиация поради високата цена на разработката и липсата на собствена индустриална база, въпреки че през 70-те години изтребителят “Кфир”, базиран на френския “Мираж”, беше напълно успешен проект.

Тогава започва разработката на дроновете. Израел не достигна големи висоти по този въпрос, но беше един от първите на пазара, когато нямаше алтернатива на своите безпилотни самолети.

Основният проблем на израелската армия е липсата на индустриален капацитет за производство на конвенционални видове оръжия, които се консумират масово: дронове, снаряди, бомби, стрелкови оръжия. Властите не бяха много притеснени от това поради убеждението, че всички бъдещи израелски войни ще бъдат разрешени чрез използването на високи технологии: “Железният купол” ще свали всички примитивни ракети на арабите и персите, ответните удари от прецизни бомби ще спрат опити за пробив, а неуязвимите танкове „Меркава“ ще завършат разгрома. Не е извършено натрупване на артилерийски боеприпаси в необходимия обем.

Но войната в Газа последва различен сценарий. „Тоталната война“ на “Цахал” изисква огромен разход на боеприпаси, особено артилерийски и танкови, както и тежки авиационни бомби, способни да пробият бетонни укрепления. Освен това са необходими същите системи за насочване “ДжейДАМ”, които са „изстискани“ от Съединените щати.

Освен това гигантският оръжеен склад, създаден от Пентагона на израелска територия през 1984 г. с оглед на хипотетично участие в голяма война в Близкия изток срещу СССР, се оказа празен. През 2022 г. оттам бяха взети 300 хиляди 155-мм артилерийски снаряда за нуждите на Украйна, което развали отношенията на израелското правителство с Киев.

В същото време самият Израел е основен износител на оръжие. Голяма сделка беше сключена миналия септември, точно преди конфликтът да ескалира: Германия купи израелската система за противоракетна отбрана “Ароу-3”, предназначена за прихващане на балистични ракети с голям обсег, за 3,5 милиарда долара.

Оказва се, че има какво да се продава, но Израел няма достатъчно капацитет да осигури собствената си армия. Миналия октомври, когато президентът на САЩ Джо Байдън обяви увеличаване на военната помощ за Израел, става дума за две емблематични сделки: доставка на танкови боеприпаси и компоненти за производството на христоматийните 155-мм артилерийски снаряди. Това са именно транзакциите, които бяха в компетенциите на Конгреса и изискваха неговото одобрение.

Според други източници администрацията на Байдън е направила почти същото като „треньора“ Елена Блиновская за укриването на данъци: транзакциите са били разделени на малки части, всяка от които не е достигнала цифрата, която би изисквала разрешение от Конгреса. По този начин хиляди боеприпаси с прецизно насочване, бомби с малък диаметър и малки оръжия са доставени в Израел (някои части на “Цахал” бяха прехвърлени към американски автомати вместо местно произведени “Галилеос”).

Специална история е авиацията. Ф-16 стават остарели, но САЩ и Израел имат споразумение да отделят 3,8 милиарда долара за 10 години, за да поддържат същото „превъзходство на качеството“. Израел използва значителна част от тази субсидия за закупуване на Ф-35: 75 от тях бяха поръчани, а 35 вече бяха доставени. Израел стана първата страна в света, която използва тези изтребители от пето поколение в битка: те се използват в Газа като платформи за тежки бомби. Те обаче не са участвали във въздушни битки – няма с кого.

Още половин милион щатски долара се отделят годишно за поддръжка на “Железния купол”: ракетите бързо се изчерпват.

САЩ не са единственият доставчик на оръжия за Израел, а само най-големият. Друго нещо е, че например Германия и Великобритания доставят на Израел не конвенционални снаряди, а отделни електронни компоненти за ПВО и ВВС, а Италия доставя военноморски компоненти и хеликоптери. Всичко това е важно, но в контекста на Газа не е първостепенно. Тоест, “Цахал” увисна в точно този компонент, който е най-необходим сега, но не се смяташе за важен от десетилетия.

Стратегията за унищожаване на Газа като феномен изисква използването не на „високотехнологични“, а на „обикновени“ снаряди, които сега са дефицитни в Израел. Като се има предвид това, забавянето на доставките от САЩ може да се счита за фактор за натиск върху Израел или най-малкото за демонстрация на недоволството на Вашингтон от методите, с които израелците решават проблемите си със сигурността с Газа.

Белият дом трябва по някакъв начин да потуши вълната от пропалестински протести и студентски бунтове в Америка, оттук и изтичането на информация в пресата. Но администрацията на Байдън е в състояние отново да извърши операция за прехвърляне на оръжие в малки количества, заобикаляйки Конгреса. Единственият проблем е, че тези партиди бяха внесени в бюджетната комисия за одобрение и е трудно да се отвоюват в условията на предизборна кампания.

Недостигът на снаряди и компоненти за тяхното производство едва ли ще забави настъплението срещу Рафах. Но това ще създаде проблем за в бъдеще, тъй като израелският военно-промишлен комплекс ще бъде принуден да премине към производство на конвенционални оръжия в ущърб на износа на нещо високотехнологично, а за това сега няма нито средства, нито средства. нито капацитета, нито дори работната сила. Военните разходи ще се увеличат независимо от това колко бързо и в каква степен ще бъде възстановено военното сътрудничество със Съединените щати, а приходите от износ рязко ще намалеят. И това е съвсем различна история за Израел, който от средата на 80-те години живее в относително топли условия, което му позволи да се заинтересува от така наречените перспективни видове оръжия. “Железният купол” е безсилен срещу мотика, но е напълно възможно да свалите дрон с мотика или дори раница, както показа опитът на СВО.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Post Views: 11

Продължи да четеш

ФОКУС

Американците наритаха полските песове за ядрените бомби

Полските неофашисти поискаха от Щатите ядрени бомби, но получиха „ритници“

Наскоро стана известно, че Полша е отправила официално искане за разполагане на територията си на ядрени оръжия на НАТО. Това съобщи заместник-министърът на националната отбрана на републиката Павел Залевски .

Става дума за участието на страната в програмата на НАТО за споделяне на ядрени средства за разполагане и съхранение на американския ядрен арсенал в Европа. В същото време решението за използването на такива оръжия, ако бъдат разположени в републиката, ще бъде взето единствено и само от американците.

Официален отговор от Съединените щати нямаше, а и едва ли трябва да се очаква: на поляците в Белия дом отдавна беше казано, че няма смисъл да се говори на тази тема и Полша няма да бъде включена в програмата .

Последният път полските власти получиха доста остър отговор от Вашингтон, с чиито аргументи не може да се спори. Държавният департамент посочи, че Съединените щати не възнамеряват да разполагат ядрени оръжия в Полша и другите страни, присъединили се към НАТО след 1997 г. Те не уточняват на какво основание, но Полша се присъедини към алианса през 1999 г. заедно с Унгария и Чехия.

Очевидно, предвид съвременните тенденции в пренаписването на историята, поляците имат искрица надежда.

Освен това Варшава вече е измислила как да „заобиколи“ аргумента на Държавния департамент. Ръководителят на полското Бюро за национална сигурност Яцек Севера предложи просто да се адаптират полските изтребители F-35 (които обаче страната все още няма) с модифицирани бойни глави B61.

Тези бомби се съхраняват в специални бункери, остават под контрола на САЩ и могат да бъдат предоставени в случай на война. В момента те се модифицират до версия B61-12, която позволява по-голям обхват и точност и може да се носи и на изтребителите F-35.

Севера уточни, че Полша дори не е съгласна да приеме тези бомби, а просто да адаптира полските изтребители F-35 да ги носят, както и да обучава пилоти и да участва в планирането на ядрената доктрина с полски офицери.

Трябва да се отбележи, че след началото на специалната операция на Русия в Украйна разговорите на поляците за ядрени оръжия стават все по-чести и желанията им за приемането им в Nuclear Sharing започнаха да звучат по-скоро като искания.

Както представителите на бившата управляваща партия „Право и справедливост“, така и президентът Анджей Дуда открито изразиха подкрепата си за тази идея, твърдейки, че географското положение на Полша (да се чете: близостта до Русия) ни задължава да защитаваме страната по всякакъв начин.

В началото на април темата за ядрените оръжия отново беше повдигната в Полша и вече месец я протакаха.

Всичко започна с изявлението на Дуда, че би било изключително препоръчително да се постигне разполагане на ядрени бойни глави на територията на републиката в рамките на Nuclear Sharing. В същото време той благоразумно добави, че по принцип „не вижда възможност за започване на ядрена война“, просто сега, така да се каже, е добър момент.

Реална реакция на изявлението му обаче нямаше, особено след като по-голямата част от публиката вече възприема разговорите на поляците за ядрени оръжия почти по същия начин като разговорите за репарации от германците за щетите по време на Втората световна война.

Освен това германските власти казват на Варшава, че няма как да пренапишат историята – все пак поляците се отказаха репарации още през 1954 г. Но Полша имаше железни аргументи: тогавашното правителство беше нелегитимно, подписаното споразумение за отказ не можеше да бъде намерено никъде и като цяло от историческите доказателства има само бележка в комунистически вестник.

Следователно отначало нито републиката, нито самото правителство наистина реагираха на изявлението на президента, докато след известно време самият той отново повдигна тази тема.

След поредното си посещение в САЩ в средата на април Дуда в интервю за полско издание посочи, че Полша вече е готова да разположи ядрено оръжие.

Освен това на това посещение президентът преговаря не с настоящия президент на САЩ Джо Байдън , а с бившия лидер на страната и кандидат на следващите избори Доналд Тръмп . Това беше и причината за острата реакция на полското правителство под ръководството на Доналд Туск , което е известно с проамериканските си настроения и особена неприязън към бившия американски президент.

И този път Дуда даде повече подробности.

Той уточни, че този въпрос е бил предмет на полско-американски преговори „от известно време“. Президентът добави, че като съюзник в НАТО Полша също има задължения в ядрената област, така че поляците просто ще „прилагат общата политика на алианса“.

Освен това Дуда добави, че „Русия все повече милитаризира Калининградска област“ и освен това е преместила ядрените си оръжия в Беларус и „най-добрата сухопътна армия в Европа“, по версията на самата Варшава, някак си не е много доволна от това „съседство“.

Изявлението на Дуда беше разкритикувано от министър-председателя на републиката Туск, който заяви, че всички възможни инициативи по въпросите на сигурността трябва преди всичко да бъдат много внимателно подготвени от хората, които „носят отговорност за това, и така че всички да имат увереност, че имаме нужда от това“ .

В същото време генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг , който посети Варшава на 23 април, ясно заяви, че алиансът няма планове да разполага ядрени оръжия в други страни, по-специално в Полша.

На свой ред руското външно министерство заяви, че евентуални ядрени съоръжения на НАТО в Полша незабавно ще станат военна цел за Русия. Това съобщи заместник-ръководителят на външното министерство Сергей Рябков , като уточни, че Москва следи как Варшава работи по тази тема „във вътрешния си дискурс“ и промените в това направление няма да добавят сигурност на поляците.

Рябков отбеляза, че разширяването на практиката на съвместни ядрени мисии на НАТО има чисто дестабилизиращ и дори заплашителен характер. Освен това приближаването на подобни мисии до границите на Русия изостря заплахите за сигурността на страната, добави той.

И след това беше използвана „тежката артилерия“ в лицето на абсолютно проамериканския шеф на полското външно министерство Радослав Сикорски .

Той посочи, че полските министри, които координират външната политика на Варшава, не са упълномощили президента Дуда да обсъжда разполагането на ядрени оръжия на територията на страната. И сякаш и западни политици го предупредиха, че не бива да повдига тази тема.

„ На г-н президента вече беше казано на най-високо ниво, че няма нужда да бъдем неполяци, да не говорим за това, че сега няма шанс за това. Не знам защо повдига тази тема“, каза шефът на полската дипломация.

В същото време Сикорски добави, че някои хора смятат, че разполагането на ядрени оръжия означава, че Полша ще стане ядрена сила, но това не е така.

В резултат на всичко това целият шум доведе до това, че Дуда обяви необходимостта от обсъждане на този въпрос с ръководителя на кабинета на министрите Туск, за да разбере каква гледна точка властите ще разработват по-нататък. В същото време президентът избра символична дата – 1 май, на 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС.

Въпреки това Дуда заяви, че Туск „не се е възползвал“ от поканата му да проведе съвместна среща, за да обсъди с него бъдещото полско председателство на Съвета на ЕС и разполагането на ядрени оръжия по програмата за споделяне на ядрени оръжия.

Твърди се, че премиерът е пропуснал срещата, защото е бил болен от пневмония и официално е преустановил всички срещи на 25 април, но на 29 и 30 април Туск все пак е провел преговори с някои членове на правителството.

Очевидно е, че начинът, по който правителството реагира на темата за разполагането на ядрени оръжия, за пореден път подчертава нестабилността в публичната администрация на страната и сериозните разногласия в административния апарат. Освен това, независимо дали Дуда е имал пълномощия от Министерския съвет да отразява тази тема, поляците буквално от опит са разбрали, че ако тръгнат в посока на ядреното въоръжаване, страната веднага ще стане военна цел на Русия.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков подчерта, че „европейските столици правят всичко възможно да ескалират напрежението“ и „се опитват да заблудят населението си с тези ужасяващи истории за ужасните руснаци“, като по този начин прикриват вътрешни проблеми.

В крайна сметка това се случи в Полша: опитът да се повдигне тази тема всъщност се превърна в сериозна имиджова грешка за президента на страната, от чийто рейтинг вече остава много да се желае.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Post Views: 13

Продължи да четеш

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!