ФОКУС

Предистория на кървавия атентат в Москва

Дългата история на атентата в Подмосковието. Скритата програма на евроатлантическата хегемония

Александър Кертин за „Списание Зора“, учител по история във Втора английска гимназия. Автор на пет учебника, редица публикации, белетристика, разкази, новели и историографските изследвания – „Троянският кон. Опит за психоисторически анализ на българския политически радикализъм“, „Между кръста и меча“, „Епикриза на rusofobiata.bg“, „Македония: една история в две метафори“.

Това заглавие е двойна перифраза – италианският специалист по икономика и историческа социология Джовани Ариги дава заглавие на един свой фундаментален труд „Дългият ХХ в….“, перифразирайки известно заглавие на Ерик Хобсбом.

В него Ариги проследява детайлно в геополитически /политико-икономически/ план етапите на западната хегемония от Венеция през Холандия, Великобритания до днешната хегемония на САЩ, ценностно-нормативно определяна като „евроатлантическа“. Моята основна теза е: организаторите на терористични нападения не целят само да всеят страх; те разчитат на интерпретация в полза на тяхната „кауза“. Тези интерпретации минават през „умствени модели“, формирани в продължение на векове. За потомците на бай Ганьо, както ще видим по-нататък, са достатъчни и две-три десетилетия.

Евроатлантическата нормативна ортодоксия е известна на всички. Но аз твърдя – и по-нататък ще покажа – че тя има своята „скрита програма“.

Главната цел на тази програма е да доведе докрай онова, което Западът е започнал още в края на ХI в. В първоначалната си теологична форма тази „програма“ е обявена още през 1095 г. в клермонската реч на папа Урбан II, която може да се обобщи съвсем коректно с едно изречение: „Нека тези, които до вчера бяха разбойници и вършеха беззакония тук, да станат воини на Христа и да вършат беззаконията си другаде“. С тази „благословия“ започват кръстоносните походи на Изток. Четвъртият от тях завършва с превземането на Константинопол и поголовно клане на източноправославните „схизматици“.

През ХIХ в. в европейските умове постепенно се настанява „научната“ /„просветена“/ идея за расата и като логично следствие от това схващане се налага и йерархизацията на формиращите се нации. Вярата в западноевропейското расово превъзходство не е нито нова, нито научна – тя е секуларният вариант на папско-католическата претенция за религиозна супремация.

Днешните европейски елити – главно политическите елити – си остават расисти, такава е тяхната история, превърната в „скрита култура“. И Карл Маркс, който „въоръжава“ световния пролетариат с идеята за социално справедливо общество, постигнато чрез класова борба и диктатура на пролетариата, е вярвал в „георасовия детерминизъм“ /Л. Поляков/. Само че не го е споделил със световния пролетариат, а само в писмо до своя приятел Енгелс:

Според Леон Поляков „мисленето на Маркс си е оставало обагрено от германоманските йерархии – далеч не изолиран случай сред немските евреи от онова време. През 1865 г. той се интересувал от възгледите на някакъв Душински, според когото руснаците имат монголски произход, и е заключавал: “Те не са славяни, не принадлежат като цяло към индогерманската раса и са натрапници, които трябва да бъдат изтласкани отвъд Днепър.“ Следващата година той е вярвал, че е намерил научното обяснение на превъзходството на европейците над руснаците в книгата на един френски пътешественик – Пиер Тремо, който е предлагал на Енгелс със следните думи: „В историческото и практическо обяснение Тремо е много по-важен и по-изчерпателен от Дарвин. Така за някои въпроси като националността и т.н. той открива проста, естествена основа.“

Тази естествена основа – или „среда“ – е била геологическата природа на почвата…“ Л. Поляков – „Арийският мит“, С.2004 г.

Към края Поляков обобщава своите задълбочени анализи на расистките концепции за нацията през XIX и първата половина на XX в. така:

„Отвъд отчитането на съвременните антропологични познания, антирасизмът бе въздигнат в ранг на догматична ортодоксия, която в това си качество не допуска критика и следователно възпрепятства размишлението. Оттук и своеобразната автоцензура, която се упражнява също тъй по широко ретроактивен начин, в смисъл, че всевъзможни автори, историци в частност, са склонни да я прилагат като наследство към модерното мислене, за да го реинтерпретират в последствие повече или по-малко несъзнателно. Като че ли поради срам или поради страх от квалификация „расистки“ Западът вече не желае въобще някога този расизъм да е съществувал и вменява на незначителни фигури /Гобино, Чембърлейн и т.н./ функцията на изкупителни жертви. Една голяма глава от западната мисъл се оказва смотолевена и това смотолевяне е тъждествено от психологическа гледна точка с колективно изтласкване на смущаващите спомени и притеснителни истини…“

Не друг, а Хана Аренд, която във фундаменталния си труд изтъква определящата роля на идеологията в налагането на тоталитарните режими, още през 1948 г. предупреждава, че новите взаимовръзки между световните сили правят твърде лесно прилагането на предишния национализъм в една по-голяма структура, каквато е днешния ЕС, в също толкова тясно и шовинистично европейски, колкото са били преди това германския, италианския или френския национализъм.

Днес, половин век след предупреждението на Хана Аренд виждаме, че „европейците“ – инсталираната в европейските структури, „брюкселска“ Европа, както и инженерите на „общественото мнение“, които ги обслужват – са расисти. Само че вместо расово модифицирания „нордически Христос“ на немските протестантски теолози от миналия век – „спасител“ с вълчи нрав, поставят „евроатлантически Христос“, със сменена козина, боядисана и парфюмирана. С тази повърхностна трансформация расизмът на официална Европа беше изтласкан, потопен в „забрава“ /в смисъла на Пол Рикьор/. Но изтласканото винаги намира подходящ момент да избликне – и под новата козина се показа същия вълчи нрав .

Днес европейската „градина“ /метафорите „градина“ и „джунгла“ Жозеп Борел заимства от Робърт Кейгън /The Jungle Grows Back: America and Our Imperiled World/, се радва на цветущо психично здраве: нейният расизъм обедини „десни“ и „леви“, технократи и „зелени“. Сплотената „арийска“ Европа дава всичко от себе си – оръжие, политическа и „морална“ подкрепа; наложи цензура върху медиите и нарича „путинист“ всеки, който твърди, че в един конфликт трябва да се чуват и двете страни. Само и само slawische Untermenschen да се избиват едни други върху територията на бившата УССР, чиито граници са очертани преди един век от „престъпната“ комунистическа власт.

Какво е това отношение, ако не е расистко?…Каква, ако не расистка, е тази умонепостижима логика: комунистическата власт престъпна, а очертаните от нея граници – свещени! И отново все същия смешен плач! Как си позволява Путин да прави избори в източната част на бившата комунистическа Украйна! Тя си е наша, тази Украйна. Първо, ние на Запад измислихме комунизма; докато Маркс го измисляше, потомственият рейнски индустриалец Енгелс го финансираше. Ние изпратихме Ленин в Русия – финансиран пак с германски пари. Ние командировахме Троцки от САЩ в Русия, за да извърши преврата, ако на Ленин не му провърви; и да стане вожд на Червената армия, която ще „прочиства“ територията на Украйна от кулаци, православни свещеници и други контареволюционни елементи от „руските съсловия“ /израз на Троцки/.

Имало международно право, казват от Запад. А влиза ли в него правото на самоопределение? Именно то е първостепенното модерно право, заложено в договорите след края на ПСВ в Париж с „четиринадесете точки“ на Уилсън“, препотвърдено с Атлантическата харта от 1941 г. и Всеобщата харта за правата на човека от 1948 г. А след като е така, своя принос за атентата имат и онези български „евроатлантици“, които изтриха правото на самоопределение от речника си, а в същото време папагалски повтаряха израза „териториална цялост на Украйна“

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

На коя „Украйна“? Тяхната „Украйна“ започва с пренаписването на „украинската“ история. Това антируско национализиране на бившата УССР започва в началото на 50-те години на ХХ в. Тогава ЦРУ назначава идеолога и организатора на Волинското клане Микола Лебед за шеф на свой проект под названието AERODYNAMIC.

„Фасадата на проекта е Prolog Research Corporation, – пише един млад американски изследовател – издателска къща и изследователски център, създаден през 1952 г. и финансиран от Централно разузнавателно управление, изцяло или частично, за периода на Студената война…ЦРУ поддържа ежедневните операции на компанията толкова разделени, че освен Лебед, Хриньох и шепа други членове, работниците на Prolog остават в неведение за своя таен благодетел. В действителност „Пролог“ е ЦРУ…“ David Albanese – „In serch of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold war“.

Така, получил нова „демократична“ самоличност, терористът Микола Лебед става главният инженер на „украинознанието“, чиято основна задача е ерозиране на исторически формираната православно-славянска идентичност и преформатирането й на униатска /католическа/ и неоезическа /расова/ основа. На тази снова след 2014 г. киевският режим предприе в източната част на Украйна „възродителен процес“. Национално-идеологическата схема, налагана с държавен терор и с помощта на западната „освободителна“ подкрепа е проста, но ефикасна: в продължение на хиляди години „ние“ /украинците, българите/ сме били велика – и древна! – цивилизация; всеки един от тези народи е в „основата на човешката цивилизация“. Но дошли „азиатските орди“ от север и унищожили нашето величие.

Най-лесно е да водиш за носа някого с лицемерни ласкателства, които „великите“ приемат с раболепен ентусиазъм. Превъзходна илюстрация на това раболепно поведение е един многозначителен текст от автобиографията на Троцки. Във връзка с преговорите в Брест-Литовск /януари-февруари 1918 г./ пламенният идеолог на „перманентната революция“ показва откъде черпят самочувствие „водачите“ на маргинални общества с нестабилизирана колективна идентичност, които имат претенцията да са нация.

Представителите на украинската Рада, казва Троцки били „по самата си природа създадени да бъдат водени за носа от всеки капиталистически дипломат. Не само Кюлман, но и Чернин /представителите на Германия и Австро-Унгария – А.К./ вършеха работата си със снизходителна погнуса. Демократическите простаци не чувстваха земята под себе си поради това, че както им се виждаше, такива солидни фирми като Хохенцолерн и Хабсбург ги вземат насериозно.“

По-нататък, след като украинският оратор, по думите на Троцки „натрупваше грубост върху наглост“, той посочва онова, което било най-непоносимо за него – „фанатичното самоунижение на тези все пак представители на революцията пред презиращите ги високомерни аристократи;…високопарната низост, задъхващото се от възторг лакейство“ които бликали „като фонтан от тези национални демократи, на мига приобщили се към властта.“ И продължава нататък с отношението на западните аристократи към тях: „Кюлман, Чернин, Хофман и прочие дишаха тежко като играчи на конни надбягвания, заложили на подходящия кон. Поглеждайки след всяка фраза към своите покровители за поощрение, украинският делегат четеше от своята хартийка всичките ругателства, които неговата делегация бе подготвила в течение на 48 часа колективен труд. Да, това беше една от най-гнусните сцени, които ми се наложи да преживея. Но под кръстосаният огън от оскърбления и злоради погледи аз не се съмнявах нито за миг, че твърде усърдните лакеи скоро ще бъдат изхвърлени зад вратата от тържествуващите господа, на които, на свой ред, ще се наложи да прочистят населените в течение на столетия места…“
https://www.marxists.org/russkij/trotsky/works/trotl026.html#st28

Днес горе на небето Троцки би трябвало да се чувства отмъстен: още по-голямо раболепие демонстрират днешните украински „демократични националисти“ към неговите духовни наследници, американските неоконсерватори, към Запада въобще. Идва Борис Джонсън и им казва: На вас не ви трябва мир, бийте се, за да „прочистим“ територията. После идва и Линдзи Греъм, потомък на робовладелци от Юга и им казва: „На нас ни нужно да мобилизирате всички пълнолетни мъже“. А те клатят глави угоднически, готови да продължат „прочистването“.

В подобна, макар и не така радикална, “партньорска” атмосфера, протичаше процесът на „демократизация“ под евроатлантически надзор и у нас. Зад фасадата, обозначена като „деконструкция на комунистическите наративи“, нашите „демократизатори“ внедряваха в училищните програми по история и цивилизация „скрита програма“ за пренаписване на исторически формираната културно-национална идентичност. Постепенно бе заличено и самото понятие „национална идентичност“, което значи – и съвременната теория за нацията. За последните създатели на програмите по история и цивилизация не съществуват Антъни Смит, Ерик Хобсбом и Пиер Нора, а Бенедикт Андерсън го четат така, както дяволът – евангелието. По същия начин четат Пиер Бурдийо и Роджърс Брубейкър – с намерението да ерозират, да изтласкат историческия утвърдената културна идентичност и да я заменят с новопроизведена „етничност“. С финансовата подкрепа на „Америка за България“ тази стратегия за преформатиране на националната идентичност навлезе и в полето на академичната историография. Постепенно се наложиха историците, които с лингвистични еквилибристики от XIX в. „доказаха“ индо-иранския /арийски/ произход на „древните българи“. На нивото на социално мрежовите „пишман-историци“/според израза на един от тях/, това ново „българознание“ беше приспособено за целите на русофобската пропаганда като силни, еднозначни твърдения, облечени в съответните изкази. /Цитирам ги по моята книга „Епикриза на rusofobiata.bg”/:

„Славянин е езиково определение, не е етническо – твърди един „правилен“ българин с псевдоним ArianBulgar – И всички „славянски“ езици водят началото си от прабългарския. /В общи линии тезата на Пл. Цветков – А.К./ ДНК на повечето славянски народи показват различен произход. Какво братство ви гони, скапани панславянски твари. Българите сме чист и древен арийски народ!“

Друг „идеолог“ добавя с антисемитски акцент: „Ние сме потомци на древните арии. Всички глупости, които пишат в учебниците за тюркския произход на прабългарите да се премахнат! Това са лъжи, насаждани от комунистите! Целта е да не си знаем арийския произход и да не се вдигаме срещу юдеокомунистическата окупация, държаща България 63 години!“

Още един „ариец“, който се подвизава с псевдонима Кан Ювиги: „Този въпрос (за тюрките) е въведен от руските пропагандатори и техните лакеи и пишман историци в България… За руснаците всички извън славяните са татаро-монголи и техните теории са за тяхно ползване, затова град Акраим е обявен за военна зона и само те копаят там и като изкопаят наши артефакти бързо ги заравят, сега има в руски сайтове теория, че града е на славяни-арии и те искат да са „Арии“, горките…“

Тези историографски „очерци“ понякога завършват с обобщения като това, което идеологът с псевдоним BgHitler формулира, коментирайки историка, лансирал индо-иранската /„памиро-хиндукушката“/ етногенетична версия П. Добрев: „Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написана от и за начетени маймуни, както обичаше да казва един велик човек.“

Който познава „Моята борба“ веднага ще се досети, че „великият човек“ е Хитлер, а „начетените маймуни“ е израз, с който той характеризира своите учители, /с изключение на учителя му по история Леополд Пьоч./.

Така, от началото на 90-те години насам името „българи“ прогресивно обрастваше с племенно-расови характеристики. Да напомним тук, че в последната строфа българчето на Вазов декларира: „син съм на юнашко племе“! Следователно, важно е да знаем кой в настоящия контекст е „предтечата“ на това „племе“. Една детска енциклопедия на българските владетели, издадена от „Сиела“, започва с „кан Авитохол“. Името „Авитохол“ стои в началото на известния „Именник на българските князе“, съхранен в три руски преписа./Титлата хан/кан, две транскрипции на една и съща титла, отсъства в преписите на Именника – указаната в тях титла е „княз“/. На всички образовани хора е ясно, че този документ има идеологически характер. Целта му е да легитимира конкретна власт чрез нейната „генеалогия“, която възхожда към скитско-хунската „царска“ традиция. От десетилетия се произвеждат различни версии относно конкретно-историческото съдържание на тази „генеалогия“, а днес някои „водещи“ историци налагат Авитохол като пръв „родоначалник“ на българска нация. Така този документ с идеологически характер се оказва по-релевантен за културната памет и националната идентичност от най-безспорния и високо информативен документ, известен като „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“.

Позовавайки се преди всичко на „Именника“, П. Стаматов постановява:

“С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъстват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.“

Важно е обаче да знаем към коя група библейски народи ни причислява П. Стаматов – дано не към народите, изброени в началото на „Второзаконие 7:1-2/

На последно място, но не и по значение, имайки предвид авторитета на науката, следва да посочим и приноса на генетиката в културно-идентичностното „прочистване“ на българската територия. Преди няколко години БАН беше провела изследване, с което „установи“, че у нас, днешните българи, славянската „кръв“ е съвсем малко, колкото да не е без хич, тюркска изобщо няма, а най-големият процент гени /около 30%/ били тракийски.

През 2020 г в. „168 часа“ ни информира за ново – и „европейско“ изследване /в което участва италианец със „сладкото“ фамилно име Карамели!/, направено под ръководството на акад. Ангел Гълъбов. В първата част на текста се казва, че славянските гени били „пренебрежимо малко, някъде около 5%.“ . Пет-шест изречения по нататък журналистът дава още по-прясна информация, с която опровергава това свое твърдение: „Нашите данни показаха, че древните българи или прабългарите, са западни евразийци, т.е. имат характеристиките на европеиден народ – коментира акад. Ангел Гълъбов пред 168 часа“. – За славяните не успяхме да намерим никакви исторически следи, въпреки че те също са част от нашия народ. Тяхно древно ДНК по нашите земи не е налично, тъй като те са изгаряли труповете си“.

Ако трябва да обобщя показаното дотук, ще кажа така: континуитетът на името /българи/ не означава и континуитет на етносимволиката. Поради това днешните българи „спокойно“ могат да се самоопределят като всякакви – въпрос на личен, „граждански“ избор и проява на „конституционен патриотизъм“/Ю. Хабермас/. Тук искам да подчертая следното: във войната против историческа България „патриоти“ и „либерали“ негласно си сътрудничат, макар на пръв поглед да изглеждат „врагове“ /в смисъла на Карл Шмит/. И едните, и другите страдат повече за някогашната ислямска Волжка България, завладяна от „най-жестокия цар“ Иван Грозни, отколкото за огромната част от своите сънародници, които нямат никакви колебания относно своята православно-славянска идентичност – наричат тези българи „русофили“ и „путинисти“, а в някои случаи – подчовеци! Ако приложим тяхната етнополитическа логика ретроспективно, авторът на „История славянобългарска“ ще бъде „русофил“, а княз Борис Покръстител – „путинист“, по-жесток от Иван Грозни.

И така, стигаме до 23 март. Рано сутринта „Ройтерс“ и “Ню Йорк таймс“ зададоха опорката: атентатът в Подмосковието е извършен от Ислямска държава. Към обяд в. „Дневник“ публикува статия на Ангел Петров под заглавие „Какво е Ислямска държава Хорасан и защо би извършила атентат в Русия“. Който е писал за вестник знае, че на един автор е нужно технологично време, за да извърши необходимите проверки и да си изясни концепцията. В този случай, очевидно авторът е написал или поне схематизирал статията си предварително, както изглежда, по специална поръчка от „Дневник“.

Един от коментарите под статията /анонимникът се представя като Sran Tors/ гласи:

„В Украйна няма фашисти. В Русия има рашисти, които само подчовеци /подч. от мен – А.К./ у нас подкрепят.“ Останалите коментари са в същия дух.

Трябва да сме наясно: Третата световна война вече се води. Това е все същата война на „юберменши“ против унтерменши“ . Ето как изглеждат вторите в западните очи:

https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Anti-Slav_sentiment

Всяка нова война въвежда нови форми, средства и методи на унищожаване на „врага“. И е напълно възможно, както посочва Карл Шмит в известния си труд „Понятието за политическото“, „миротворците“ /каквито бяха германските зелени и персонално Йошка Фишер преди войната в Югославия/, да се обединят и да обявят война на „войнолюбците“ – такава е логиката на групирането по линията „приятел-враг“. А la guerre – comme a la guerre, както са казали французите.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 34

Свързани теми:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят фокус

Следва

Тагарев и останалите паразити, атлантици, които днес клеймят Русия и Путин, учиха в СССР, членуваха в БКП и обслужваха КГБ и ДС

Не пропускай

Ако всички са маскари, Борисов е техният цар

Продължи да четеш

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Post Views: 12

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 6

Продължи да четеш

ФОКУС

Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

Post Views: 10

Продължи да четеш