Истинската цена на войната или равносметката за ЕС и Украйна от 03.2022-ра до 10.2026 г.

Докато официалната реторика на ЕС продължава да борави с политически лозунги, внушения, пропаганда и демагогия, суровите икономически индикатори след 4,5 години война показват една много по-различна и болезнена реалност.

Цената на войната за ЕС не е само директната финансова и военна помощ за Киев, която възлиза на около 220 милиарда евро. Ако приложим реалната пазарна методология – сумирайки пропуснатите бизнес обороти, загубените пазари и държавните интервенции, – общата сметка за икономиката на ЕС категорично надхвърля 1,5 трилиона евро според едни доклади. Според други тя е над 2,5 трилиона евро.

Разликата в различните оценки и анализи идва от това, че там, където е понесен най-големият удар – енергетика, индустрия и изгубени пазари, се преплитат няколко фактора. Не може с точност да се определи кое е нетна загуба заради „Зелената сделка“ и кое е заради войната. А като добавим и войната в Близкия изток от тази година, нещата стават още по-трудни за разграничаване.

Затова се спираме на минимума:
• Общата сума за издръжка на цивилния сектор в Украйна, оръжия и пари за закупуване на енергоносители надхвърля €220 милиарда.
• Разходите на държавите членки за прием, интеграция, социално и медицинско осигуряване на украинските бежанци в рамките на ЕС възлизат на над €155 милиарда.
• Дългосрочният преход към по-скъпи алтернативни енергоизточници (като американски втечнен газ) струва на европейската индустрия над €300 милиарда допълнителни разходи.
• Енергийните компенсации за бита и бизнеса, по данни на института Bruegel (общата сума, похарчена от държавите в ЕС за енергийни помощи, тавани на цените на тока и ваучери), надхвърлят €800 милиарда.
• Преди 2022 г. Русия беше петият по големина търговски партньор на ЕС. Наложените санкции блокираха 54% от износа на ЕС за Русия и съюзът загуби над €48 милиарда годишно, които и досега не са изцяло или изобщо компенсирани от други направления.
• Руският реципрочен отговор на блокираните от ЕС активи се изрази в поставяне под временен държавен контрол или блокиране на активи на европейски компании. Москва наложи контрол върху западни корпоративни активи, чиято стойност в Русия се изчислява на близо 285 милиарда долара, като 115 милиарда от тях са на ЕС.
• Според ЕК държавите, граничещи с военната зона (и цяла Източна Европа), губят между 1,4% и 1,8% от потенциалния си годишен ръст на БВП. За целия ЕС това са десетки милиарди пропуснати ползи всяка година.
• Пренасочването на транспортните коридори и забраната за полети над Русия струват на европейските транспортни и логистични фирми около €3–€4 милиарда допълнително на година под формата на изразходвано гориво и удължено навигационно време.
• Фондът за енергийна подкрепа на Украйна, заедно с други енергийни помощи, струва на ЕС досега около €5 милиарда.
• В момента ЕК обсъжда мобилизирането на €20 милиарда незаделени средства от плана SAFE единствено за спешно преоръжаване на самите европейски държави. Тези пари се изтеглят от социални, инфраструктурни, енергийни и други проекти.
Смесените фактори: Войната в Украйна – Зелената сделка
Загубата на покупателна способност вследствие на инфлационния процес реално изяде около 12% от доходите на средния европейски гражданин от началото на конфликта досега (в Източна Европа – много повече). Свитото вътрешно потребление е директна загуба за бизнеса в ЕС и за приходите в бюджетите.
Високите цени на енергията доведоха до неконкурентоспособност на продукцията на ЕС и брутална деиндустриализация. Заради скъпата енергия и „екологичните“ разпоредби базови европейски индустрии (химия, металургия, торови заводи, автомобилостроене) в Германия, Франция и Италия загубиха пазарни позиции. Десетки гиганти преместиха производствените си мощности в САЩ, Китай и други държави извън ЕС. Това е дългосрочна загуба на БВП, която ще се усеща с десетилетия.

За украинските загуби вече говорихме. Има обаче едно много интересно изследване на KSE (в Киев), които изчисляват загубите на Украйна като пари, пропуснати ползи от търговия, разрушена производствена инфраструктура и т.н. Те посочват, че икономическата загуба за БВП на страната надхвърля $600 милиарда. Целият бюджет за отбрана е още над 200 милиарда от началото на конфликта, разрушената инфраструктура е за над 600 милиарда (потвърдено от Световната банка), а загубите от спряната търговия с Русия са за още 250 милиарда.
Не се наемам да потвърждавам или оборвам всички данни на този институт, защото тази тема вече я обсъдихме в предишен пост, но както стана дума преди:
За Украйна сметката е екзистенциална и опустошителна, чиято икономика де факто спря да съществува.

Какво спечели досега ЕС от войната? Какво всъщност купи съюзът с тези над 1,5 трилиона евро загуби до момента?

Отговорът на ЕК, европейските лидери и кохортата придворни говорящи глави – „анализатори“ и „експерти“ (от НПО, финансирани от ЕК) в медиите и интернет пространството, ръсещи безпардонна и арогантна демагогия и внушения, е: Бъдеще и стратегическа автономия!

Към октомври 2026 г. ЕС уж успя да постигне четири фундаментални победи:
1. Пълно енергийно освобождаване от руския монопол.
2. Милиони висококвалифицирани кадри от Украйна, които се интегрираха в пазара на труда на ЕС и вече внасят данъци в европейските бюджети.
3. Технологичен скок в зелената енергия.
4. Пълно преоръжаване на собствените отбранителни индустрии.
„Европа плати висока цена под формата на инфлация, но в замяна ликвидира най-голямата геополитическа заплаха на границите си и преформатира икономиката си за следващите 50 години.“

А всъщност: НИЩО!!!
Реалността:
1. ЕС просто замени един монопол с друг, преминавайки към масивна зависимост от втечнен природен газ и нефт от САЩ, както и от контролирани от тях държави. Този ресурс е структурно между 3 и 4 пъти по-скъп от доставяния преди по тръбопроводи. ЕС не купи независимост, а силно оскъпяване на базовия си енергиен микс, което изсмуква ликвидността на европейските предприемачи.
2. Демографският бонус се оказа икономическо и социално „предизвикателство“. Поради езикови бариери, тежки административни процедури и непризнаване на дипломи, огромна част от бежанците с висше образование в ЕС бяха притиснати в сивия сектор или в нискоквалифициран труд с ниска добавена стойност. А в повечето западни държави от ЕС огромен процент останаха трайно на държавна издръжка, превръщайки се в нетен разход за социалните бюджети, вместо в генератор на данъчни приходи.
3. Форсираното зелено преструктуриране, съчетано със скъпата енергия, доведе до брутална деиндустриализация на Европа. Базови сектори като автомобилостроене, тежка химия, металургия и производство на стоки с висока добавена стойност загубиха международната си конкурентоспособност. Докато ЕС се самобичува с високи въглеродни такси, европейски индустриални гиганти масово затварят мощности и местят капиталите и производствата си към САЩ, Китай и други дестинации извън обхвата на санкции и зелени сделки.
4. Военнопромишленият растеж е чист икономически канибализъм. Парите за оръжия не се генерират от нови приходи, а се преразпределят чрез орязване на други бюджети. Всяко евро, излято в отбранителния сектор, е директно отнет ресурс от здравеопазването, образованието, социалните програми и цивилната инфраструктура (пътища, железници, канализация и т.н.). Резултатът е видимо и прогресивно влошаване на качеството на живот и обществените услуги в целия съюз.

Истинската равносметка за тези 4,5 години война е, че кумулативната тежест за икономиката на ЕС отдавна надхвърля 1,5 трилиона евро и негативите ще тежат десетилетия.
ЕС плати (и продължава да плаща) тази астрономическа сума не за да спечели автономия, а за да финансира собствения си индустриален залез и понижаването на жизнения стандарт на своите граждани. Както и, разбира се, рязко да повиши доходите на своите лидери, бюрокрация, корпоративни играчи и акционери в банковия, зеления и военнопромишления сектор.

На фона на всичко това, дали ЕС воюва?
Да, воюва, но във война, в която даже не е страна, а инструмент на едната от страните, за финансиране на техен конфликт за преразпределение на влияние, ревизия на резултатите от Студената война и дългододишната “мека” експанзия и интервенционизъм.
И тази роля ни я отреди Европейският „политически елит“, в качеството си на придворни лакеи на задокеанските ни „партньори“.

За материала са ползвани данни на:Kiel Institute for the World Economy, KSE Institute, The World Bank, Bruegel, International Monetary Fund (IMF), Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), European Commission (Eurostat), Federal Agency for State Property Management (Rosimushchestvo), Consilium.europa и други официални европейски институции и международни тръстове.

Картинката е генерирана с ИИ за онагледяване.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ