АНАЛИЗИ

Да умреш за Украйна – но само на украински, моля

„Научи ли най-сетне сина си да говори правилно — да говори на украински вместо на този гнил език?“ Ето какво ми написа niedawno един бивш съсед.

Израснах с него в моето село близо до Лвов, в Западна Украйна. Под „гнил език“ той, разбира се, имаше предвид руския — езика, на който говори моят син.

Той дори продължи да тормози майка ми по този въпрос, докато я гледаше как съхне от рак в четвърти стадий с метастази по цялото тяло. Беше отслабнала с 30 килограма. Очевидно дори една умираща жена може да бъде подложена на тест за езикова лоялност.

Да, това е моята Галиция. Бастионът на Бандера. Шовинистична и вече с картбланш за омраза по време на война.

Това е една от причините, поради които реших да напусна Украйна малко след руското нахлуване. Защото ежедневният презрение, тормоз и дехуманизация, на които са подложени рускоезичните украинци, станаха непоносими — и войната не създаде тази мрачна реалност, а по-скоро ѝ даде пълна свобода да разцъфне.
Езикът винаги е бил разделителна тема в Украйна. След събитията на Майдана мнозина в Донбас се уплашиха, че като рускоезични ще се превърнат в дългосрочен план в граждани втора ръка. Радикалните националисти в Киев подклаждаха тези страхове. Кремъл ги instrumentalизира и обеща да защити рускоезичните.

Дванадесет години по-късно е по-трудно тези страхове да се представят за проста руска пропаганда. Украинската конституция гарантира „свободното развитие, използване и защита“ на руския език.
На хартия. В реалността преподаването на руски език изчезна от държавните училища, книгите на руски са подложени на сериозни ограничения, а Киев и други градове в страната ограничиха публичното използване на „културни продукти на руски език“. Дори песните на руски от украински изпълнители могат да бъдат взети под прицел.
Това се представя като „деколонизация“, „дерусификация“ и въпрос на „национална сигурност“. И все пак милиони украинци говорят на руски – сред които войници, които се бият и умират за Украйна, без да забравяме семействата, които ги чакат. В училищата в Киев, според скорошни данни, 66% от учениците използват руски в часовете, а този процент нараства на 82% по време на междучасията.
От езикова политика към дехуманизация
„Езикът на врага“, „езикът на окупатора“, „езикът на кацапите“, „езикът на предателите“: на рускоезичните украинци се казва, че техният език е „провокирал“ войната в Украйна. Техният патриотизъм буди подозрение. Те първо трябва да докажат своята лоялност.
A презрението идва от най-високите ешелони. Езиковият омбудсман Олена Ивановска заяви, че всички Homo sapiens в Украйна отдавна са преминали на украински. Тя сравни руския с вирус. Авторката на детски книги Лариса Ницой говори за „зараза“ и наскоро поиска украинските деца да бъдат възпитавани така, че „да разбиват муцуните на русифицираните деца“.
Когато съграждани са описвани като болни, заразени или не съвсем хора, унижението е по-лесно за оправдаване. А понякога то може да стане и физическо. Украинските медии съобщават за сблъсъци и нападения в кафенета, паркове, книжарници и градския транспорт, където самозвани „пазители на езика“ коригират „грешните“ украинци.
Наскоро в Лвов майката на действащ войник беше нападната и изхвърлена от автобус, след като пътниците я чуха да говори на руски. Нейният син отговори – на руски: „Защо, по дяволите, изобщо трябва да ви защитаваме?“
Езикът като акт на бунт
След голямото руско настъпление през 2022 г. голяма част от украинската интелигенция демонстративно премина на украински. Почти пет години по-късно климатът се промени. Това, което беше представено като акт на солидарност, все повече изглежда за някои като принуда.
Актрисата Лариса Кадочникова говори на руски по време на връчването на наградата „Параджанов“. Направена ѝ бе забележка от националист в публиката, а тя отвърна, че е „направила много за Украйна“ и затова има право да се изразява „включително и на английски“.

Писателят Васил Сторчак стигна още по-далеч, обявявайки намерението си да се върне към руския в знак на протест срещу тормоза, на който са подложени рускоезичните.
„Украинският ми е скъп, но човечността ми е още по-скъпа.“
Поп звездите Настя Каменских и Потап директно се подиграха с „езиковата полиция“.
„Боже, прости ни, че говорим на руски. Напълно бяхме забравили, че свободата съществува.“
По-късно Каменских заяви, че дебатът е бил „довеждан до абсурд“. Междувременно в следващия бюджет на Украйна се удвояват средствата за езиковия омбудсман.
Страна във война се нуждае от солидарност. Но солидарност не се изгражда, като се учите милиони граждани, че езикът, който родителите им са им предали, е срамен, заразен или вражески. Не може да изисквате хората да умират за страната си, докато третирате като враг езика, който използват, за да кажат на майка си, че я обичат. Така не се гради нация. Това е самоунищожение, дегизирано като патриотизъм.
От Марта Гавришко
Публикувано на 27 септември 2026 г. в Berliner Zeitung

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ