ПАРИ

🇩🇪 Мерцедес: „Работете повече или производството отива на изток“

Германският автомобилен гигант Mercedes-Benz е поставил работниците си пред остър избор.

Според доклад на Wirtschaftswoche от 4 септември 2026 г., ръководството е предупредило заводските съвети, че ако не приемат сериозни икономии – включително удължаване на работната седмица без допълнително заплащане и съкращаване на бонуси – компанията може да затвори един от заводите си в Германия и да премести производство в Източна Европа.

Конкретният завод все още не е посочен. Компанията отказва официален коментар, като заявява, че не коментира текущи преговори.

Какво иска ръководството

Конфликтът се върти около 35-часовата работна седмица, която е част от тарифното споразумение в Mercedes от средата на 90-те години. Докато повечето германски работници работят 40 часа, служителите на марката имат по-кратка седмица. Ръководството вижда в това сериозно конкурентно неудобство.

Исканията включват:
• пет часа повече работа седмично без увеличение на заплатата;
• преглед на всички допълнителни плащания, включително коледни и отпускни надбавки;
• отлагане на вече договорена специална „трансформационна“ премия (18,4% от месечната заплата), която трябваше да бъде изплатена през юли 2026 г.

Инсайдери описват подхода като „изнудване“ и „крайна заплаха“. Според тях посланието към заводските съвети е било ясно: или рязко намаляване на разходите за труд в Германия, или ново производство в Източна Европа, което би направило един германски завод излишен.
Защо се стигна дотук
Кризата не е изолирана. Само ден по-рано Volkswagen обяви радикална програма за икономии – до 100 000 работни места и възможни затваряния на четири германски завода. Целият германски автомобилен сектор е под силен натиск.
Основните причини са няколко:
• рязък спад на продажбите в Китай;
• високи енергийни и трудови разходи в Германия;
• силна конкуренция от китайски производители;
• свръхкапацитет в германските заводи.
Според данни, цитирани в германски медии, час труд в германското производство струва около 49,50 евро, докато в Унгария е около 15,60 евро. Mercedes вече е изчислил, че производствените разходи в унгарския завод в Кечкемет са с около 70% по-ниски от тези в Германия.
Заводът в Кечкемет се разширява и трябва да достигне капацитет от 400 000 автомобила годишно. Там вече се произвеждат модели като електрическия C-Class, а в бъдеще може да се добавят и други.
В писмо до служителите от юни 2026 г. целият борд на Mercedes пише, че ситуацията в Германия е „драматична“, капацитетът е значително над нуждите и болничните са многократно по-високи в сравнение с международните стандарти. Компанията твърди, че на германските си заводи се падат повече служители на един произведен автомобил, отколкото при конкурентите.
Реакцията на синдикатите
IG Metall и заводските съвети отхвърлят подхода. Още през лятото имаше масови протести с над 33 000 участници пред заводите на Mercedes. Синдикатът настоява, че работниците не са виновни за стратегическите грешки, спада в Китай или високите енергийни цени, и че атаката срещу 35-часовата седмица е неприемлива.
Председателят на общия заводски съвет Ергюн Люмали досега не е дал публичен коментар по най-новите заплахи.
Какво следва
Преговорите продължават. Все още няма официално решение за затваряне на завод, нито конкретно посочен обект. Възможни засегнати места са както сглобяващите заводи (Синделфинген, Бремен, Ращат), така и предприятията за компоненти като Унтертюркхайм или Хамбург.
За Източна Европа новината има двоен ефект. От една страна, страни като Унгария вече печелят от преместването на производство. От друга, тя показва колко бързо се пренарежда европейската автомобилна карта – с по-ниски разходи за труд и енергия като основен аргумент.
Германският модел на високи заплати, силни синдикати и съвместно управление в предприятията е поставен под въпрос. Mercedes не е първият, който го прави, и вероятно няма да е последният. Въпросът вече не е дали германската автомобилна индустрия ще се свие, а колко бързо и на каква цена за работниците.