В България има 6 милиона граждани с лични карти… и още 12 милиона с „Гражданска отговорност“. Дали и те имат право да гласуват?
В България има 6 милиона граждани с лични карти… и още 12 милиона с „Гражданска отговорност“. Дали и те имат право да гласуват?
В държава, в която бюрокрацията понякога изглежда по-могъща от здравия разум, логичните въпроси стават все по-неудобни. Един от тях звучи така:
След като в България официално живеят около 6 милиона души с лични карти, но регистрите са пълни с над 12 милиона активни застраховки „Гражданска отговорност“, възниква напълно естественият въпрос – дали и автомобилите вече не са включени в демократичния процес?
Разбира се, това е ирония. Но зад нея стои болезнена истина – усещането, че в тази държава цифрите отдавна са загубили връзка с реалността.
Народ, който намалява… но документи и задължения растат
България се топи демографски с всяка година. Населението намалява, цели региони пустеят, училища и болници затварят врати. И въпреки това:
броят на регистрираните задължения расте;
данъците се увеличават;
таксите се множат;
а усещането е, че системата отчита повече „обекти за облагане“, отколкото реални хора.
В един момент човек започва да се пита дали институциите не броят всичко живо, неживо и моторизирано за част от населението.
Ако плащаш – значи съществуваш
Днес в България имаш чувството, че истинският критерий за съществуване не е дали си гражданин, а дали плащаш.
„Щом колата ми плаща повече от мен, да не би и тя да има повече права?“
Демокрация на хартия, абсурд в реалността
Разбира се, никой не твърди буквално, че автомобилите гласуват. Но подобни шеги стават популярни не случайно – защото хората усещат абсурдите около себе си.
Когато:
статистиките си противоречат,
институциите не дават ясни обяснения,
администрацията расте, докато населението намалява,
народът започва да отговаря с хумор.
А хуморът често е последната форма на протест.
Финалният въпрос
Може би вместо да се чудим колко още „единици“ има в системата, трябва да питаме нещо по-важно:
Колко от реалните граждани все още вярват, че гласът им има значение?
Защото ако хората продължат да губят доверие, един ден наистина може да останат само тези с „Гражданска отговорност“ да поддържат държавата.
