СВЯТ

Брюкселци се държат като нагли мутри

《ЕС принуждава Русия да изпълни ултиматума на Лавров》

Европейският съюз, въпреки предупрежденията на външния министър Сергей Лавров, обяви планове за въвеждане на нови санкции срещу Русия поради ситуацията около блогъра Алексей Навални. Освен това ЕС възнамерява да премине към тристепенен модел на отношения с Москва. Каква е същността на този модел, кой точно може да бъде засегнат от новите санкции и как ще се отрази това за руско-европейските отношения?

На 22 февруари Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се съгласи за нови ограничения срещу Русия. „В отговор на събитията с Навални постигнахме политическо споразумение за налагане на санкции срещу лицата, отговорни за ареста и осъждането му“, каза европейският комисар по външната политика Жозеп Борел. “Надявам се това да се случи скоро, надявам се процесът да отнеме максимум седмица.”

Самите министри бяха в бойно настроение. В продължение на почти две седмици европейските медии и политици раздуваха идеята, че Русия трябва да бъде наказана . Първо, поради вкарването в затвора на блогъра Алексей Навални (който в ЕС се смята за лидер на руската опозиция). Второ, поради провала на посещението на Жозеп Борел в Москва. Поведението на представителите на руските власти по време на това посещение беше изтълкувано от външните министри на ЕС като „ясен знак, че Русия не се интересува от сътрудничество с ЕС, а, напротив, търси конфронтация и иска да прекъсне отношенията с Европейски съюз.”

Самият Навални и неговите поддръжници призоваха ЕС да накаже Москва, като наложи санкции на руските бизнесмени. Страните от Източна Европа предложиха още по-радикални възможности – да погребат “Северен поток-2”. Нито едно от тези предложения обаче не беше прието.

На феновете на Навални беше казано, че в списъците няма да има бизнесмени, тъй като тези граждани не са направили нищо. „Не можем да налагаме санкции на хора, които просто не харесваме“, обясни Борел. Проблясък на справедливост в решението на Европейския съюз се обяснява просто: Брюксел се опасява, че Москва ще приеме ударите топ бизнесмените не като лични, а като секторни икономически санкции – и след това ще изпълни неотдавнашния ултиматум на Сергей Лавров (който говори за срив на отношенията между Русия и ЕС, ако последният прие чувствителни санкции срещу Руската федерация).

Предложенията на самопровъзгласилите се гробари на „Северен поток 2“ също бяха отхвърлени. „Няколко държави посочиха, че считат това за неуместно, тъй като става въпрос за енергийни въпроси и не трябва да подлагаме на санкции 150 европейски компании“, обясни шведският външен министър Ан Линде. Припомняме, че решенията за санкции в ЕС се вземат с консенсус.
В крайна сметка ЕС успя да постигне този консенсус само по въпроса за налагането на лични санкции (забрана за пътуване до ЕС, забрана за притежаване на сметки и имущество там) срещу руски служители, за които се твърди, че са отговорни за задържането на „Берлинския пациент“. Никой не посочва пълния списък, но се разкрива от медийни течове, ме в него са включени ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин, главният прокурор Игор Краснов, директорът на Федералната служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников и командирът на “Росгвардия” Виктор Золотов. Тоест хора, за които и без това е нежелателно да имат собственост в чужбина.

Западните правозащитници, разбира се, критикуват Брюксел за такъв минимализъм на санкциите, но служители и политици на Европейския съюз уверяват, че Европа е реагирала достойно, както трябва. „ЕС изпрати ясен сигнал до Москва. Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се събра да подкрепи политиката на ЕС спрямо Русия. Навални и всички други незаконно задържани хора трябва да бъдат освободени. Постигнато е важно споразумение, че ЕС ще наложи допълнителни санкции ”, каза Ан Линде, като даде да се разбере, че въпросът за санкциите не е приключен.

Но не може да бъде приключен, докато ЕС не разбере как да продължи да живее с Русия. И министрите също обсъдиха този въпрос. „Трябва да дефинираме модел, за да избегнем постоянна конфронтация със съсед, който за съжаление е решил да се държи така, сякаш е враг“, казва Жозеп Борел.

Разбира се, Русия не действа като противник, а по-скоро като защитаваща се страна. Москва не атакува Европа, не премества военно-политическите си блокове в центъра на Европейския съюз, не заплашва да превърне Брюксел в море от огън и не се опитва да наложи своя начин на живот, ценности и възгледи върху света около европейските страни. Борел обаче е прав – необходимо е да се определи модел, който да избегне конфронтация между съседите.

И изглежда, че няма нужда да откриваме топлата вода – достатъчно е просто да приложим към руско-европейските отношения модела на съвместно съществуване, който е използван повече от веднъж или два пъти в историята. Моделът се основава на най-простите принципи: ненамеса във вътрешните работи, зачитане на националните граници и суверенитет, съобразяване на интересите, равенство, акцент (като се вземат предвид проблемните политически отношения) върху публичната дипломация и установяването на икономически връзки.

Москва отдавна е готова за такъв модел, но Европейският съюз не е готов – Брюксел няма да изостави нито менторския тон в разговорите с Кремъл, нито възприемането на Русия като „недостоен“ партньор. Затова външните министри на страните-членки на ЕС предложиха различен модел, далеч от принципите на съвместното съществуване. „Тя се основава на три действия. Противодействие, когато Русия нарушава правата на човека. Възпиране, когато например има дезинформация и кибератаки. Участие в диалог там, където имаме интереси “, казва Жозеп Борел.

Има много въпроси към тази тристепенна формула. Защо е необходимо да се заемат с противодействие в ситуация, в която отношенията между руското правителство и неговите граждани се възприемат от ЕС като нарушения на правата на човека (например по случая с Навални)? Къде е тук зачитането на суверенитета, което е от основно значение за всяка система на съжителство? Как може да се оцени сдържането на Русия в отговор на кибератаки, ако не е доказано, че Русия е участвала в тях? Как може да се заемат със сдържането на Русия в отговор на дезинформацията, ако под дезинформация европейските държави имат предвид проявата на свобода на словото в руските публикации, правото на алтернативна гледна точка и глас? И основният въпрос – наистина ли ЕС искрено вярва, че Москва ще проведе диалог с Европа „по въпросите от общ интерес“ на фона на европейската политика на ограничаване и намеса във вътрешните работи на Русия?

Да, има шанс Европейският съюз да балансира – от една страна, да говори за сдържане и конфронтация (за радост на Вашингтонския регионален комитет), а от друга, да въплъти това ограничаване и конфронтация изключително под формата на лични санкции. Един вид показни удари, подобни на тези, които Вашингтон организира в Сирия, когато в отговор на „използването на химическо оръжие от Асад“ удряше базите, освободени преди от сирийските войски, и го представяха като ответни удари. Въпреки това ще бъде много трудно да се балансира по това острие (особено на фона на изключително ниското качество на европейските елити) и е възможно в един момент да бъде изпълнен ултиматумът на Сергей Лавров за прекъсване на руско-европейските отношения.

И това ще бъде добре, защото тогава отношенията между Москва и Брюксел ще застанат на ръба на пропастта. Понякога, за да се отрезвите, трябва да погледнете в бездната и да се ужасите. Да, понякога можете да изпаднете в тази бездна (което се е случвало с европейските империи през 1914 г., когато никой няма волята да направи крачка назад), но през 1962 г., по време на кубинската ракетна криза, всички се отрезвяват и започват диалог.

Да, това не е най-добрият начин да вкараме прагматизъм в главите на отделните европейски чиновници – но какво да правим, ако не остават други възможности?

Post Views: 193

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Венецуела изгони представителя на ЕС

Don't Miss

Тъпите куратори от Брюксел се усетиха, че са заложили на куц кон с Навални и започна да се разграничава от него

СВЯТ

Зеленски: Готов съм да се оттегля в името на мира

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да се откаже от президентския пост,

… в името на мира, и ако може да размени оттеглянето си за членство на страната му в НАТО. В навечерието на третата годишнина от началото на войната той даде пресконференция в Киев.

Запитан от какви уверения се нуждае от президента на САЩ Доналд Тръмп и дали ще бъде щастлив да се „откаже“ да бъде президент на Украйна в замяна на мир, Володимир Зеленски отговори: „Да, радвам се, ако е за мира на Украйна“.

Зеленски заяви още, че е съсредоточен върху сигурността на Украйна сега, а не след 20 години, добавяйки, че не е неговата „мечта“ да остане президент в продължение на десетилетие.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че е отправил покана за визита в Украйна на американския президент.

Зеленски посочи още, че утре, когато се навършват три години от началото на войната, 13 партньори на Украйна, включително председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, ще пристигнат в Киев.

„Утре ще има важна среща на върха. Утрешният ден може да бъде повратна точка. — Да видим!”

Тази нощ срещу Украйна беше извършена най-масираната руска атака с дронове. В мишена руската армия се превърна и Киев, където се намира екип на БНТ.

Междувременно вицепремиерът на Украйна Юлия Свириденко обяви, че в контролираните от Русия украински територии има ценни природни ресурси за около 350 милиарда долара, предаде “Франс прес”.

Най-голяма част от редките полезни изкопаеми като литий, титан и уран, са в района на Донбас, където Москва е завзела най-много територия и продължава да напредва. Украйна отказва да предостави право на добив на минералите на САЩ, както поиска американският президент Доналд Тръмп в замяна на получената досега военна помощ от Вашингтон.

Съветникът на президента Зеленски Андрий Ермак заяви, че преговорите продължават, но подчерта, че Киев няма да прави компомис с независимостта си, териториалната цялост и суверенитет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

СВЯТ

Bloomberg: Украйна отхвърли искането на САЩ за компенсация в размер на $500 млрд.

Украйна се противопоставя на исканията на САЩ за създаване на фонд в размер на 500 млрд. долара като част от споразумение,

… което ще даде на Вашингтон дял в минералното богатство на страната, съобщи агенция Bloomberg, цитирайки украински служител, запознат с преговорите. Информационната агенция „Блумбърг“ цитира украински служител, запознат с преговорите.

Фондът ще има за цел да компенсира САЩ за помощта, предоставена на Киев след началото на специалната военна операция на Русия. Украйна обаче твърди, че реалният размер на тази помощ е около 90 млрд. долара – почти пет пъти по-малко от исканата сума, каза източникът.

Със сделката за подземните богатства САЩ искат от Украйна $500 млрд.

По-рано „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че условията на новото предложение за украинските полезни изкопаеми, предложено от Вашингтон, включват отказа на Украйна да се откаже не само от половината от приходите си от природни ресурси, но и от приходите от пристанища и друга инфраструктура. Новият проект на споразумение включва и разпоредби относно приходите от територии, които са станали част от Русия, с отбелязване: „в случай на освобождаването им“. А делът на приходите за САЩ от ресурси от тези територии ще бъде 66%. В новия документ се казва, че приходите от тази сделка ще се изпращат в специален фонд, в който САЩ имат 100-процентов финансов дял. Украйна ще трябва да прави вноски в този фонд, докато той достигне 500 млрд. долара.

The Wall Street Journal цитира свои източници, според които Вашингтон и Киев може да подпишат споразумение за използването на украински редкоземни минерали още на 22 февруари. Според вестника страните „се доближават до сделка“ относно прехвърлянето на „права върху ценни минерали“ на САЩ като компенсация за американската военна помощ. По-късно депутатът от Радата от партия „Европейска солидарност“ Олексий Гончаренко (който е в списъка на Русия с терористи и екстремисти) заяви, че споразумението за добив на украински минерали ще бъде подписано от украинския външен министър Андрий Сибига и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. На свой ред украинският бизнес всекидневник Obshchestvennoe цитира източник от кабинета на Володимир Зеленски, според когото подписването на споразумението няма да се състои на 22 февруари.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон и Киев са близо до подписването на споразумението. В разговор с журналисти в Белия дом той заяви, че „това е чудесна сделка“ и че украинците „я искат“. Във видеопослание, публикувано в петък в канала му в Telegram, Зеленски изрази надежда за „справедлив резултат“ по споразумението със САЩ за редкоземните метали в Украйна. Според него работата по проектодокумента продължава.

В началото на февруари Тръмп заяви, че Вашингтон се интересува от получаването на редкоземни метали от Украйна. На 12 февруари министърът на финансите на САЩ Скот Бесент връчи на Зеленски текста на споразумението в Киев. Зеленски, който по-рано беше изразил готовност да сключи сделката, не подписа споразумението нито по време на срещата с Бесент, нито по-късно в Мюнхен на среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. В същото време Зеленски отбеляза, че в предложеното споразумение няма гаранции за сигурност. Украинската делегация предаде текста със свои поправки, които американците в Мюнхен не взеха предвид. Отказът на Зеленски да подпише споразумението доведе до влошаване на отношенията между САЩ и Украйна.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

СВЯТ

Тръмп към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме ЕС!

УЛТИМАТУМ! САЩ към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме Европейския съюз.

Съединените щати са отправили триседмичен ултиматум към Европейския съюз, с който настояват за приемане на условията за прекратяване на войната в Украйна. В противен случай Вашингтон ще започне изтегляне на военните си сили от Европа, съобщи финландският евродепутат Мик Аалтола.

https://t.co/AAUV3OszzT

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Планът, предложен от американския президент Доналд Тръмп, включва отказ на Украйна от членство в НАТО и официално признаване на контрола на Русия върху завзетите територии. Според източници от дипломатическите среди, Украйна и ЕС са изключени от тези преговори, тъй като Киев досега е следвал линията на предишната администрация на Джо Байдън, която заедно с Брюксел се стремеше към изтощаване на Русия като препятствие пред глобалистичния проект за световна хегемония.

САЩ загубиха търпение към Брюксел

Европейският съюз остава под влиянието на същите глобалистки кръгове, които настояват за безкрайно продължаване на войната, с надеждата, че Русия в крайна сметка ще бъде победена. Обаче администрацията на Тръмп е решила да прекрати конфликта, като се фокусира върху американските интереси.

Урсула приключва финансите на Европа за 2024 с рекордна загубаhttps://t.co/6O2oK7My67 pic.twitter.com/78qVSMCA7o

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните, присъединили се към НАТО след 1990 година.

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните,

присъединили се към НАТО след 1990 година. Ултиматумът на Вашингтон обаче отива още по-далеч, като заплашва с пълно военно изтегляне от цяла Европа, ако Брюксел не приеме мирните условия.

Мик Аалтола: „Имаме три седмици“

В публикация в социалната платформа X (бивш Twitter), финландският евродепутат Мик Аалтола от Европейската народна партия заяви: „САЩ ни дадоха три седмици, за да приемем условията за капитулация на Украйна. Ако не го направим, Съединените щати ще се изтеглят от Европа.“ Аалтола подчерта, че Тръмп поставя на преден план руските опасения за сигурността и добави: „Имаме три седмици да пораснем.“

Според NBC News, позовавайки се на американски официални лица, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е заявил на закрита среща с украински представители, че Вашингтон може значително да намали военното си присъствие в Европа. Newsweek също съобщава, че тези стъпки са част от частните дискусии между администрацията на Тръмп и украинското правителство.

pic.twitter.com/MnBQ21W83g

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Драстично намаляване на американските войски в Европа

Няколко дни след като Доналд Тръмп положи клетва за втория си мандат, европейски дипломатически източници съобщиха пред водеща италианска медия, че американският президент планира да изтегли около 20 000 войници от Европа. Освен това той възнамерява да поиска по-големи финансови вноски от съюзниците в НАТО за поддръжка на останалите сили.

Тази политика е в съответствие с дългогодишната позиция на Тръмп, който настоява членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, надхвърляйки досегашната цел от 2%, определена през 2014 година.

Тръмп нареди бандеровците да напуснат Курскhttps://t.co/11QuHVa29y pic.twitter.com/uTqnaiUWeL

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

„Американските войски са там като възпиращ фактор и разходите не трябва да се поемат единствено от американските данъкоплатци,“ заяви дипломатически източник, подчертавайки логиката зад исканията на Тръмп.

Без подкрепата на САЩ Европа остава уязвима

Последните изявления на Мик Аалтола разкриват самозаблудата на глобалисткия кръг, който контролира Брюксел. Той вярва, че може да продължи политиката си срещу Русия дори без подкрепата на САЩ, въпреки че Москва остава значително по-мощен противник.

Какво се крие зад плана на САЩ да „се сприятелят“ с Русияhttps://t.co/wwtKLzjUAv pic.twitter.com/aB5w2kNOpZ

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Междувременно Доналд Тръмп ясно заяви, че иска бързо прекратяване на конфликта. Той също така спомена, че може да се срещне с руския президент Владимир Путин още този месец, за да обсъдят условията на мира. В интервю за BBC Тръмп подчерта: „Русия има предимство във всякакви преговори, защото силите на Путин вече са завзели значителна част от украинската територия.“

Така поставеният ултиматум не само подчертава промяната в американската външна политика, но и създава реална дилема за Европа – да приеме условията на Тръмп или да се изправи пред стратегическа несигурност без американската защита.