Bild: САЩ и Русия разглеждат изтеглянето на НАТО от страните, присъединили се след 1990 г. В това число и България

Bild съобщава, че след резултатите от преговорите в Рияд се разглежда възможността за изтегляне на американските войски от страните, присъединили се към НАТО след 1990 г.

Bild цитира представител на източноевропейската служба за сигурност:

„Според нашата информация става дума за исканията на Путин от 2021 г., а именно изтеглянето на американските войски от всички страни от НАТО, които се присъединиха към алианса след 1990 г.

Става дума за: Албания, България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.

САЩ НАТО знамена Става дума за: Албания, България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.

Западните разузнавателни агенции и служители са загрижени, че руският президент Владимир Путин настоява за връщане към споразуменията за сигурност отпреди 1990 г., според които американските войски ще напуснат редица страни-членки на НАТО, според информация, получена от германския вестник BILD.

Европейски служител по сигурността каза пред BILD, че исканията на Путин са подобни на тези, които направи през 2021 г., включително пълно изтегляне на американските войски от всички страни от НАТО, които се присъединиха към алианса след Студената война.

Financial Times също съобщи, че европейски служители смятат, че Тръмп може да се съгласи да изтегли американските войски от Балтика и може би дори от западните страни.

Ще продължаваме да мачкаме бандеровците така, както си знаеме 😃😱🤬 pic.twitter.com/6gI9a1mvhS

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Сергей Лавров

Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис коментира въпроса, като отбеляза, че руският външен министър Сергей Лавров преди това е поискал НАТО да се върне към границите от 1997 г.

Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис коментира въпроса, като отбеляза, че руският външен министър Сергей Лавров преди това е поискал НАТО да се върне към границите от 1997 г. Това би означавало пълно изтегляне на НАТО от Източна Европа, а американските войски ще останат само в Източна Германия.

Ландсбергис предположи, че ако подобни искания са били отправяни в миналото, няма причина Путин да не настоява за същото на настоящите преговори в Рияд. Италия се готви за евентуално изтегляне на американските войски от Косово, съобщава BILD. Ако това се случи, европейските съюзници ще бъдат оставени да осигурят сигурността на Балканите сами без подкрепата на САЩ, изправени пред нарастващ натиск от Сърбия и нейните въоръжени сили, които са тясно свързани с Русия.

BILD отбелязва, че при такъв сценарий позициите на Европа в региона биха били значително отслабени. Съобщава се, че дискусиите в Рияд са били фокусирани върху потенциалното изтегляне (или неразгръщане) на американските сили от широк кръг държави-членки на НАТО, включително Финландия, Швеция, Полша, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Унгария, Румъния, България, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония . В момента обаче не се обсъждат американските военни бази в Рамщайн, Германия и базите на британските ВВС.

Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин

BILD предупреждава, че ако Тръмп и Путин се споразумеят да изтеглят войските, Европа ще трябва да се подготви за значителни геополитически промени.

BILD предупреждава, че ако Тръмп и Путин се споразумеят да изтеглят войските, Европа ще трябва да се подготви за значителни геополитически промени. Перспективата за намалено присъствие на САЩ в ключови стратегически места засили опасенията сред европейските служители по сигурността, които се опасяват, че континентът може да бъде изложен на руското влияние и военни заплахи.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Страшна скука през изминалата седмица – уж Петльова, така да се каже, пък политическият кокошарник нищо не снася.

То Петльовден й се падна в самия край – в неделя, но кво пречеше все пак някакво кукуригане да се случи в пълното държавническо изкукуригване. Ама не, снесеното от Доналд Тръмп още с встъпването в президентската длъжност на САЩ, че вече половете ще са само два – мъж и жена, представете си(!), май уби привкуса на тази дата 2 февруари.

Така де, какво да очакваме освен политпартийна скука, когато са ти подрязали перата да си я мъжка кокошка, я женски петел. И по този начин да е оправдателно ясно защо всъщност не просто яйца, а нищо не снасяш: очевидно природно няма как да се случи и в двата случая.

Да, ама не – именно седмицата на Петльовден символно роди обръщане – дори да не е на “резбата”. Обърнаха палачинката в курника на сегашната обща управленско-опозиционна, но редовна власт. В която всеки политпартиен елемент е едновременно и управляващ, и опозиция, и (не)управляващ, и (не)опозиция. На кокошкарския принцип въртя я палачинката ту отсам, ту оттам, според както ми изнася.

„Опозицията“ – най-вече „най-конструктивната“ ПП-ДБ, иска тя да продължи да го копа държавния бюджет според собствените си лопати все във формата на лъжици за кусане. „Управляващите“ като едно 3+1 цяло (засега) пък се опитват тоя бюджет, надупчен като швейцарско сирене, да го направят на пастет, с който (дай вар, дай цимент!) да си измажат (намажат) гладко властовата коалиция, пардон – управленското споразумение, между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН плюс ДПС-ДПС-Д – я от дирник, я от Доган.

То палачинката на ПП-ДБ видимо изпуши от обръщане, но продължават да я въртят като вентилатор в дупката на селски нужник. Набутвайки там в момента и еврозоната, че то друго не им остана.

Но пък палачинката на „тройката кебапчета + самосплескано кюфте“ става все по-дебела от обръщане – почва да натежава от вътрешно напрежение. Началното обръщане стана с черпака, че първо ще се приеме най-после бюджетът за т.г., пък после ще се „влиза“ в еврозоната.

Дотук – добре, поне логично. Следващото обръщане – баш по Петльовден, обаче може да преобърне палачинката – направо на попара да я направи изотвътре. След като и вътрешнопалачинковото разпределение на всъщност баницата – постовете от „втория ешелон“ (зам.-министри, областни управители и др. началници) бе отложено и то за „след бюджета“. То и това като цяло е логично, ама не се вписва в „логистиката“ на съглашателските партньори. Особено на полупартньора „Д“ (виж по-горе). Който очаквано не получи ни една министерска палачинка, но сега иска цяла тава толумби „по места“ – и областни, и заместник-областни управители.

При това спешно: „Няма да бъдем пасивни, ще изразяваме своята позиция. Назначенията и бюджетът, трябва да вървят паралелно“. Това след като в събота – в навечерието на Петльовден, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов написа във Фейсбук: „Категорично настоявам назначенията на новото правителство да започнат след приемането на държавния бюджет за 2025 г. Става въпрос за заместник-министрите и областните управители“.

Но освен това май се оказва, че управляващата палачинка може да се спука и по главния си диаметър – даже и без напрежението откъм Д-то, откъм задника, така да се каже, а от разпорвания между основните три предника.

Появило се било палачинково раздърпване тъкмо за същия този „втори ешелон“. ГЕРБ-СДС и БСП смятали, че е добре пърженето да е по рецептата „министърът и заместниците му да са от различни политически формации, за да могат взаимно да се контролират“. Но според ИТН така се размазвало намазването – „размива се отговорността“. Трябвало „професионалните фигури във ведомствата, каквито са зам.-министрите, да помагат на министъра, а не да го контролират“.

Но пък така за капак баш до „контрола“ стигаме. Който при обръщането на палачинки е от особено значение. Щото палачинката не се готви под капак, няма как да се преобръща безопасно. Мята се палачинката, полита от тигана, завърта се и пак каца в него. Ама не винаги! Особено когато тигана го дърпат от три страни и половина, всеки да си пържи и преобръща палачинката според собствената чиния – ешелона според лакомията.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Страните-членки на ЕС са все по-разочаровани от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заради нейния едностранен подход към външната политика,

… коментира белгийското издание Politico, позовавайки се на дипломати. Последните критики идват, след като Фон дер Лайен обяви споразумение за партньорство с Йордания.

Сделката беше подписана миналата седмица след разговори между Фон дер Лайен и крал Абдула II. Тя има за цел да помогне на Йордания да се справи със социално-икономическото въздействие на сирийската криза и да разшири възможностите за инвестиции и бизнес в арабската страна. Сделката ще бъде допълнена от 3 милиарда евро финансови ресурси, включващи безвъзмездни средства, инвестиции и макрофинансова помощ.

Въпреки това, според двама източници, които са говорили с Politico, Фон дер Лайен е взела решението да отпусне средствата на Йордания, без да се консултира с държавите членки на ЕС.

„Бяхме изправени пред свършен факт, докато ние сме тези, които плащат сметката“, каза дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

„Това не е първият път, когато Фон дер Лайен прави подобен трик, защото иска да се сближи със световните лидери. [Страните-членки] все повече се уморяват от това“, добави той.

Има много недоволство от тактиката на Фон дер Лайен за заграбване на властта, особено във външната политика – област, която традиционно се управлява от Европейския съвет и върховния представител на ЕС за външните работи.

Евродепутатът Начо Санчес Амор заяви, че нарастващата концентрация на външнополитически решения в рамките на Европейската комисия противоречи на основополагащите договори на блока, според които външната политика трябва да остане в компетенциите на страните-членки.

Централизираният подход на Фон дер Лайен е предмет на спорове от първия й мандат, което доведе до обтегнати отношения с бившия председател на Европейския съвет Шарл Мишел и бившия първи дипломат на блока Жозеп Борел.

Преди преизбирането на Фон дер Лайен за най-високия пост миналата година европейски политици изразяваха недоволство от прекомерния й фокус върху климата и отслабващата икономика, както и от непотизма и непрозрачността на политиките й. Урсула фон дер Лайен промени дневния си ред, след като беше преизбрана през юни, като постави по-голям акцент върху конкурентоспособността и отбраната на блока.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ