Всяка прилика с действителни лица от ППДБ не е случайна

Сещате ли се за онзи балкански битов трилър в който мъжът си е бил камшика, защото не се издържа, а жена му остава сама и се превръща в токсичен домашен фюрер.

Озлобена, жлъчна и с тежка мания за контрол, тя превръща апартамента в карцер. Който не слуша мама – вън! Едното дете бяга през терасата още преди пълнолетие, другото дете е изгонено като мръсно коте, защото не ръкопляскаше достатъчно ентусиазирано, като мама обясняваше как са „най-примерното семейство в блока“, докато домашният им пудел повръщаше пачки с пари върху скъпия персийски килим.

В картинката обаче се е наместил и втори баща, мъж под чехъл, който стои в ъгъла като мебел, докато доведените деца се млатят с неговите, защото всички в това семейство се мразят в червата.

Всяка прилика с действителни лица от ППДБ не е случайна. В ролята на мама, разбира се, е Асен Василев. Той коли, той беси, той гони от вкъщи всеки, който направи смъртния грях да има собствено мнение, което не е предварително съгласувано с екселската таблица на мама.

Коалицията гледа тъпо и безпомощно как фамилията се разпада, а децата на Да България и тези на Промяната си плюят в супата по всякакъв повод. Атмосферата е като в зле режисиран филм на ужасите – всички се усмихват за пред съседите, а вътре се колят с тъпи ножове.

Финалът е предизвестен. Когато егоцентризмът, хистерията и манията за контрол заменят здравия разум, резултатът не е лидерство, а патология. Токсичната среда ражда токсични отпадъци, а не политика. Така че, мили хора от семейството, не се чудете защо къщата ви остава празна. Никой не иска да живее с психопат, който си мисли, че е супергерой, докато всъщност е просто поредната сърдита лелка, която чупи чиниите.