По диплома съм спортист, по душа – артист.

А, между тези неща, по професия съм собственик на малкия бизнес „EimaVintage”.
Казвам се Емилия Будинова.

Прекарах детството си в залата, защото се занимавах професионално със спортна аеробика – в продължение на 16 години. Това и съм завършила в Национална Спортна Академия. Не съм мечтала да съм спортист като малка, по-скоро „енджойвах”, най-вече в залата, под крещенето на треньорката ми. Любимият ми звук тогава.

Още в първи курс в НСА, разбрах, че няма това да ми е професията, но завърших образованието си, защото спортът ме е научил да не се отказвам и да бутам докрай.

Докато учех, един фотоапарат попадна в ръцете ми и така се роди Eima Photography. Учудващо лесно фотографският ми акаунт набра скорост и започнаха да ме търсят инфлуенсъри, брандове. Моето нещо са концептуалните фотосесии, където по-скоро аз изразявам това, което имам вътре в себе си, отколкото някой да ми казва: „Искам да снимаш това“ или „Искам да излезна по този начин“. Най-хубавото е, когато клиентите ми се видят в различна светлина, отколкото са свикнали. В снимките си обичам да показвам връзката между човека и природата. Правя си и много автопортрети, защото по този начин мога да си изкарам идеи, които с други хора биха или по-сложни.

Бързо разбрах, че и фотографията няма да ми изкарва прехраната, затова трябва да намеря нещо друго. А аз цял живот „трифтя“. Не обичам моловете и не харесвам бързата мода. На 15 г. сестра ми ме заведе в магазин за дрехи втора употреба. Именно там осъзнах, че можеш да бъдеш автентичен и различен, без да следваш това, което е модерно. С годините събрах огромна колекция от находки, както аз обичам да им казвам. В един момент имах достъп до пространство в центъра на София. С моя приятелка се чудехме какво да правим и си казахме: защо да не започнем да препродаваме дрехите си.
Започнах да виждам с нови очи нещо, което отдавна съм правила. От дейност, за да си запълвам свободното време, докато търся „моето нещо“, разбрах, че ме бива да продавам, да намирам находки, да ги показвам на хората по различен начин. И, че аз обожавам дрехите и модата, най-вече винтидж находките. Тези, които бабите са ни носили. Така три години по-късно се преместих от старото студио в ново, направих си собствена страница и вече това не е просто страница, а бизнес и доходът ми, с който днес си изкарвам хляба.
В момента главно съм онлайн, но следващата стъпка е да отворя физически магазин.

Продължавам да спортувам. Спортът е здраве, както са казали. Неизбежна част от моето ежедневие. Пол денс, ролери, фитнес, ски, йога, бокс – всичко, да има по много.
Малките деца трябва да спортуват, да се научат на физическо възпитание. Не казарма, спортът е възпитание и дисциплина. Той ти дава толкова силни основи. Мен моите родители не са ме възпитавали много, много, защото знаят, че спортът ще го направи. Аз съм била в професионалния спорт, там е доста по-строго, но всяко едно дете трябва от малко да спортува.

Искам да насърча младите хора да бъдат себе си. За да растеш, трябва да се променяш. Мнозина може би ги е страх да се покажат, такива каквито са, живеят в някакви окови – това някой да не ги съди – а всъщност човек те вижда, мисли те пет секунди и след това те забравя, защото всеки мисли най-вече за себе си.

Имам едно вайръл клипче в ТикТок, бях в дълбока емоционална дупка в този период. От Коледа, бяхме цялото семейство вкъщи, нали тогава всички са щастливи, с близките си, сложили са еленските рогца. Както си танцувах и в един момент се замислих, че аз се чувствам много зле и просто ми иде да крещя. И започнах да крещя. Изкарах това, което беше вътре в мен. На фона на това се чува майка ми от другата стая: „Тая нормална ли е?“ И явно много хора резонират с това и не го показват.

В България много се хейтят различно изглеждащите хора. А тези, които обиждат, очевидно са нещастни със себе си. Ако имаш себеуважение, няма да си позволиш да говориш негативни неща за някой друг, когото не познаваш. Когато можеш да кажеш нещо негативно, обърни се на другата, подмини.