• Тъпите в прокуратурата – лъжи, лъжи, лъжи. Те друго не могат!
• Невежеството Сарафов поиска имунитетите на Кирил Петков и Божидар Божанов … и после нищо
• Божанов отговори на корумпираната прокуратурата: Това са абсолютно измислени фантазии на корумпираните прокурори

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в деловодството на 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на двама народни представители – Божидар Божанов и Кирил Петков, по предложения на Софийска градска прокуратура (СГП). Касае се за две отделни престъпления, извършени в различни периоди.

В периода от 20.05.2022 г. до 17.06.2022 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, Божанов нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане и по Вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки. Божанов предоставил на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“ файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация, и указал тя да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка за близо 18 млн. лв.

Техническата спецификация е била изготвена в нарушение на установения ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на консорциум на търговски дружества при участие и класиране за изпълнител на обществената поръчка. Според събраните от СГП доказателства целта била да се набави за другиго облага – да се улесни и предостави преимущество на консорциума при участието му в обществената поръчка, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията, да се разколебае доверието на гражданите в Министерство на електронното управление и да се застраши киберсигурността на държавната администрация.

В предложението на СГП до главния прокурор се посочва, че в обобщаващ протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за „председател“ и „изготвил отпечатал“ не са положени от съответните лица. По отношение на подписите е констатирано частично сходство с почерка на Б. Божанов. Събрани са доказателства и че Б. Божанов е достъпвал компютъра, на който е технически изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.

По отношение на Петков в искането на главния прокурор се сочи, че са налице достатъчно доказателства за извършен опит за принуда. На 02.10.2023 г. в заведение в гр. София К. Петков направил опит да принуди Александър Йоловски, министър на електронното управление, да извърши нещо против волята си. К. Петков с агресивен тон казал на Йоловски, че трябва да съгласува задължително с Б. Божанов действията си, когато предприема уволнения на хора, назначени от Божанов, както и всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури по възлагане. Казал му, че всички важни решения трябва да взема след предварително одобрение на Божанов, както и да провежда ежеседмични срещи с него. К. Петков заплашил, че в противен случай ще има негативни последици за Йоловски в служебен и личен план.

Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена на Комисията за противодействие на корупцията след сигнал от група народни представители за оказван натиск от К. Петков и Б. Божанов спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми дейности на стойност 650 млн. лв. без да се приложат правилата на Закона за обществените поръчки.

По делото е събран значителен по обем и съдържание доказателствен материал – разпитани са множество свидетели, приобщени са относими документи, назначени и изготвени са експертизи, с разрешение на съда са събрани трафични данни, приложени са материали от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, извършена на Министерство на електронното управление по разпореждане на СГП, приобщени са и материали от Държавна агенция „Национална сигурност“.

Божанов отговори на прокуратурата: Това са абсолютно изфабрикувани глупости
Днес прокуратурата ми е поискала имунитета. Прочетох написаното по отношение на искането и мога да кажа, че това са абсолютно изфабрикувани глупости. Вярвам в българския съд и че истината ще бъде установена.

Най-сетне този казус излиза от фазата на медийните спекулации. Припомням, че многократно призовавах прокуратурата да работи бързо, като и до този момент не съм разпитан.

Нямам никакви притеснения за изхода на бъдещото дело, поради което още във вторник ще внеса в Народното събрание отказ от имунитета си и ще съдействам на органите да разкрият обективната истина.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Нойзи отвори кутията на Пандора в съдебната система

Видя се как прокурор Петров реши да превъзпитава “либералния съдия Петров с грешното мислене”

“Прокурорът не може да казва на съдията как да мисли. В правовата държава съдията е независим и свободен да взема решения въз основа на закона, фактите и доказателствата по делото. Неговата роля е да прилага закона обективно и без външен натиск.”

Играя си с изкуствения интелект и получавам този отговор, който не би трябвало да е изненада за никой естествен интелект. Но, уви, родната действителност изобщо не е такава. В последните дни се вихри скандал, след като съдия алармира, че е бил обект на проверка от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията заради свое решение. Случаят изправи на нокти съдии срещу прокурори. Първите видяха в действията на прокуратурата посягане срещу независимостта им, а прокурорите отвърнаха – че няма недосегаеми за закона и всеки може да бъде проверяван, разследван и обвинен. А някои политици

не се посвениха да си направят пиар

с темата.

Става дума за делото срещу Ивайло Цветков – Нойзи, хванат да шофира с немалко количество алкохол в кръвта и споразумял се за условна присъда. Проблемът идва от това, че съдията Мирослав Петров от Софийския районен съд отказва да приложи действащите разпоредби от Наказателния кодекс, регламентиращи, че автомобилът на Нойзи трябва да бъде отнет в полза на държавата. Според съдията в тази си част НК противоречи на Конституцията и на европейските норми. Затова той ги прилага пряко. И го прави по всички дела, не само срещу Нойзи.

Прокуратурата протестира това решение пред горната инстанция, но междувременно срещу съдията постъпва сигнал от неправителствена организация на близки на жертви по пътищата. Вместо да бъде отговорено, че предстои по акта на съдията да се произнесе горната инстанция, прокуратурата започва проверка, която се точи от септември м.г. до януари тази. Срещу съдията се включва и антикорупционната комисия.

Проверката се прави от небезизвестния Йордан Петров от Софийската градска прокуратурата, при когото някак си се концентрират много обществено значими дела. Той, например, се занимава и с мрежите на влияние на Мартин Божанов – Нотариуса, и с Петьо Петров – Еврото. Знаем докъде са тези сюжети… На 2 май 2023 г. прокурорът Петров беше в първите редици на демонстрацията пред Съдебната палата в София в подкрепа на Иван Гешев след взрива край колата му.

В крайна сметка Петров отказва да образува разследване по проверката срещу съдията, като приема, че “се касае за съдебна грешка, която се покрива от функционалния имунитет”. Но от постановлението му лъхат ужасно

мракобесие и пристрастност,

като той стига до там, че критикува начина на мислене на съдията.

Съдията настоя Висшият съдебен съвет да реагира. Съветът насрочи обсъждане. Кворум за заседанието обаче нямаше и съдията нито беше изслушан, нито беше защитен. Междувременно всемогъщият Делян Пеевски се изказа, че трябва да бъде изслушано гражданското сдружение, подало сигнал срещу съдията и оценява исканията му като справедливи. И сдружението мигом е изслушано от съвета, макар и без кворум. На никого, не му прави впечатление, че Пеевски си прави грозен пиар на гърба на почернените родители. Нито на някого му прави впечатление, че когато БОЕЦ занесоха архива на Петьо Петров – Еврото във ВСС нито ги приеха, нито ги изслушаха. Но, да речем, че това е друга тема.

Да се върнем на прокурорското постановление. То трябва да се изучава в университета под рубриката “така не се прави”, защото прекрачва не една червена линия.

“Мотивите на съдията показват определен стереотип на работа, а в случая и

грешен начин на мислене.

Забелязват се признаци на прекалено либерални виждания, които са изкривили преценката на съдията. След това е последвал опит личните разбирания за морал и справедливост да бъдат защитени и валидирани чрез неправилна интерпретация и позоваване на международни актове, на Конституцията и на съдебни решения. Вместо да “блесне” с познания и дълбочина на юридическата мисъл, обаче, се е стигнало до това, че законът не е бил приложен”, пише прокурор Петров.

“Самото наличие на тези очевидно грешни мотиви на съдията и убеденият начин, по който той е изложил тезата си, вече е показател за грешен мисловен процес и склонност към залитане в неправилна посока.”

“Касае се за съдия, склонен към различно мислене и търсене на сензация (изводимо както от изписването на проблемния акт, така и от други известни в публичното пространство негови актове – като този за главния инспектор на ИВСС).”

Това са само част от разсъжденията на прокурора. По принцип той може да критикува мотивите на съдията в протеста си пред горната инстанция. А не да го проверява заради тях.

Какво ни

казва в прав текст прокурорът – не харесвам либералите,

те мислят грешно. Което всъщност е пълна липса на безпристрастност. Прокурорът има право да харесва или да не харесва либералите, може дори да е най-върлият консерватор на света. Но няма право да го заявява по този начин, нито да го демонстрира в актовете си. Сега всеки негов “клиент” с открито либерални възгледи би могъл да му иска отвод. А прокурорът би трябвало сам да си направи отвод по дела, за които е ясно, че разследва либерали.

На всичкото отгоре прокурорът стига до заключението, че извършеното не е престъпление, но можело да е поведение, което уронва престижа на съдебната власт, т.е. е дисциплинарно нарушение.

Случаят със съдия Петров отива много отвъд конкретното дело за конфискуване на един автомобил. Това е показно как всеки съдия може да се превърне в обект на проверка, актовете му да бъдат оценявани от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията, да бъде подслушван, следен, контролиран. Достатъчен е един сигнал. А знаем, че

ако прокуратурата не получи сигнал, може и сама да си го фабрикува.

Самият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов разкри през юли 2023 г., прясно заел поста на уволнения Иван Гешев, че пресслужбата на главния прокурор Иван Гешев е използвана като машина за образуване на преписки срещу припознатите като врагове от него. Служителите от пресслужбата – общо 18 души, са писали сигнали от името на несъществуващи хора и по тях започвала проверка. Другият начин да започне проверка бил от пресцентъра да се пишат статии, които били изпращани до две определени медии, и след публикуването им, ставали повод прокуратурата да се самосезира. Тези трикове са обществена тайна. И нямаме основание да смятаме, че вече не се ползват.

На всичко отгоре, прокурор Петров явно прилага двоен аршин по сигналите. Съдията Петров разказа пред bTV как през 2023 г. сам той е пратил сигнал срещу столичния кмет, защото по дело, което е разглеждал, е попаднал на данни за евентуално престъпление. Сигналът му бил разпределен на прокурор Петров и само 3 дни по-късно той изобщо отказал проверка с мотива, че държавното обвинение не е длъжно да проверява всеки сигнал, защото това означавало да проверява задълбочено всяка грешка.

“По тази логика всяко забавяне на произнасяне на съдия (или пък грешно такова), ще е повод за започване на проверка или досъдебно производство срещу съдията. Очевидно не е обоснована намесата на прокуратурата за всяка една грешка, защото това би означавало неоснователен тормоз”, е смятал тогава прокурорът.

По принцип обаче прокурорите много обичат проверките. Те са идеалното средство за тормоз. Нямат никаква процесуална стойност, могат да продължат безкрайно (нищо, че има някакви пожелателни срокове за приключването им).

Действията срещу съдия Петров са и перфектното размахване на пръст срещу всички съдии, които прокуратурата по някаква причина недолюбва.

Това не е скандал между съдия Петров и прокурор Петров. Случката реално засяга всеки от нас, защото всички би трябвало да имаме интерес, когато се стигне до съдебно дело, срещу нас да застане магистрат, който не се влияе от общественото мнение и прокурорските капризи.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Прокуратурата обвини Лена Бориславова по делото „Корал“

“При условията на продължавано престъпление с две деяния тя съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях”

Софийска районна прокуратура обяви в петък, че е повдигнала обвинения на депутатката от „Продължаваме промяната“ Лена Бориславова за създаване на неистински документи.

Делото е свързано с напускането на Кирил Петков от гражданската организация „Да спасим Корал“, в която той членува до 2021 г., когато е назначен от президента Румен Радев за служебен министър на икономиката.

Документите за излизането на Петков от управителния съвет са подадени към Агенцията по вписванията от Лена Бориславова, която тогава е адвокат. Прокуратурата твърди, че подписите върху документите са били манипулирани.

Скандалът ескалира публично през 2023 г., когато прокуратурата образува досъдебно производство, а след това в продължение на месеци проверява дали Бориславова е фалшифицирала документите.

„При условията на продължавано престъпление с две деяния Лена Бориславова съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях“, се казва в съобщението на Софийската районна прокуратура.

Делото за неистинските документи започна след публикация в сайта „Биволъ“, в който се цитира председателят на сдружение „Корал“ Атанас Русев. Той твърди, че неговият подпис за излизането на Кирил Петков от сдружението е бил фалшифициран.

След това Кирил Петков обясни, че е познавал Атанас Русев като кайтист и активист на каузата за спасяването на плаж „Корал“, но разбрал, че той има друго лице през 2022 година.

Петков разказва, че като премиер заедно с Лена Бориславова предал списък от 19 лица на тогавашния главен прокурор, в който фигурирал и Румен Николов-Пашата – „един от водещите фигури на СИК и приятел и съдружник в много начинания на Бойко Борисов“.

В същия ден Русев му звъннал ядосан и му казал, че не е трябвало да слага Пашата в този списък. Петков разказва, че му отговорил, че е станал премиер, за да промени дълбоката държава и точно този човек трябвало да бъде разследван. Русев му затворил телефона, а после се бил обадил на бащата на Кирил Петков и също му крещял.

Имунитетът на Лена Бориславова бе поискан в средата на декември миналата година. В една и съща седмица прокуратурата се активизира срещу близък сътрудник на Асен Василев, поиска имунитета на Кирил Петков заради ареста на Бойко Борисов и поиска имунитета на Лена Бориславова.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ