Европейската централна банка подготвя спасителен план за Франция и ще задължи държавите от еврозоната да спасяват Париж

Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви да спасява Франция, чийто национален дълг нарасна от 96% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2014 г. до над 113% към края на 2024 г. За същия период държавният дълг на Германия намаля от 74% на 62% от БВП, което е резултат от много по-благоразумни политики, съобщи британският „Телеграф“.

Миналата година френският дълг достигна 2,7 трилиона евро, което е 113,7% от БВП на страната. Държавният дълг на Германия е над 2 трилиона евро – приблизително 62,4% от БВП.

ЕЦБ подготвя спасителен пакет за Франция, втората по големина икономика в ЕС, план, който се пазеше в тайна, за да не се ядосат германските избиратели преди изборите тази неделя, имайки предвид, че страната им ще плати за спасяването на Франция.

Ако такъв спасителен заем се случи, подкрепата за класиралата се втора на изборите „Алтернатива за Германия“ щеше да се покачи, коментира „Телеграф“.

„За да спаси френските облигации от срив ЕЦБ може да задължи централните банки в евросистемата да ги изкупуват на вторичните пазари, като за тази цел те ще трябва да разпродават първокласни активи – злато, бундове и др., в зависимост от наличните активи в балансите си“, обясни икономистът доц. Григор Сарийски.

„Разбрахте ли сега защо ни тикат в еврозоната?! Стягайте се, че трябва да спасяваме богата Франция. Де що имате спестявания да знаете, че ще отидат за покриваме загубите им и да закрепим богатия им стандарт на живот.

Така де, задължение на източните европейски колонии е да помагат на богатите господари“, написа във Фейсбук икономистът Виктор Папазов.

Франция е в нарушение на европейските правила за националните бюджети. Париж знае, че трябва да харчи повече за отбрана, особено ако Тръмп оттегли американските гаранции за сигурност към Европа.

Усилията на френския президент Еманюел Макрон да реформира френската пенсионна система доведоха до бунтове, тежка политическа криза и смяна на правителството за по-малко от три месеца.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Фалшиви златни кюлчета са били открити в Банката на Англия, където България и други държави съхраняват златото си

Австралийският сенатор Джерард Реник призова за одит на Банката на Англия (Английската централна банка) и публикува конфиденциално писмо, изпратено до Комисията по икономика на Сената от Централната банка на Австралия относно запитване за австралийското злато на съхранение в Обединеното кралство. „Съществуването на фалшиви златни кюлчета е било установено в миналото чрез наличието на дублирани серийни номера“, пише в писмото.

The Bank of England should also be audited. They’ve been caught holding fake gold bars with duplicate serial numbers in the past. If one central bank is holding dodgy gold, how many others are?

The sad thing is that the RBA, knowing this still refuses to take Australias gold… pic.twitter.com/YCNOnq7nfM

— Senator Gerard Rennick (@SenatorRennick) February 16, 2025

“Банката на Англия също трябва да бъде одитирана. Те са били хващани да държат фалшиви златни кюлчета с дублиращи се серийни номера в миналото. Ако една централна банка държи фалшиво злато, колко други също държат?

Тъжното е, че Централната банка на Австралия, знаейки това, все още отказва да вземе австралийското злато от трезорите на Банката на Англия и да го върне у дома“, написа сенатор Реник под публикация на Илон Мъск в социалната мрежа X относно златния резерв на САЩ.

„Би било чудесно, ако Илон Мъск може да надникне във Форт Нокс, за да се увери, че 4 580 тона американско злато са там. Последният път, когато някой е правил одит, беше преди 50 години през 1974 г.“, призова в своя публикация независимата медия ZeroHedge. Мъск, който в момента оглавява новосъздаденото Министерство за правителствена ефективност, отговори с въпрос: „Разбира се, одитира се поне веднъж годишно?“, на което получи отговор: „Би трябвало, но не се одитира“.

It would be great if @elonmusk could take a look inside Fort Knox just to make sure the 4,580 tons of US gold is there. Last time anyone looked was 50 years ago in 1974.

— zerohedge (@zerohedge) February 15, 2025

В дискусията за американския златен резерв се включи и австралийският сенатор, който използва случая, за да призове за одит и на Английската централна банка, където родината му съхранява златото си.

Австралия е една от около 30 държави, съхраняващи златни резерви в Банката на Англия. България също съхранява над половината от златото си в централната банка на Англия.

Към 31 декември 2022 г. общите златни резерви на БНБ възлизат на 1 млн. и 328 хил. тройунции на стойност 4 413 760 хил. лева. Българската народна банка (БНБ) съхранява в свои трезори на територията на България 513 хил. тройунции от общото количество злато, а останалата част от 800 хил. тройунции се съхранява в трезора на Централната банка на Англия – Bank of England – в Лондон, според подуправителя на БНБ Калин Христов, цитиран от AFP.

БНБ твърди, че съхранява част от златото си там, тъй като това „предоставя възможности това злато да бъде инвестирано на международните пазари, от което БНБ получава доход в злато, което е причина количеството злато да нараства във времето“.

„С цел да се увеличат възможностите да се получава доход, още през 2002 г. БНБ извърши операция по преместване на част от златните си резерви в Централната банка на Англия“, се казва в изявлението на БНБ относно златните резерви на България в чужбина.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ