На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

• Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
• Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
• Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Джефри Сакс пред Фьодор Лукянов: Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, специално за предаването „Международен преглед“ на ТВ канала „Русия 24“.

Доналд Тръмп: Война или мир?

През 1992 г. американският външнополитически курс направи погрешна маневра заради идеята на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Сегашните политики все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен. Какво влияние ще окаже президентството на Тръмп върху политиката спрямо Украйна, Европа, Близкия Изток и ще успеят ли републиканците да приключат конфликтите, които наследиха – професор Джефри Сакс разказва пред Фьодор Лукянов в интервю за предаването „Международен преглед“.

Фьодор Лукянов: Защо Демократическата партия така очевидно загуби на тези избори?

Джефри Сакс: Демократите не успяха да нарисуват убедителна картина на бъдещето за американските избиратели, толкова необходима в условията на вътрешна и външна нестабилност. Своята роля за поражението на демократите изигра и Джо Байдън, който по силата на възрастта си, не следваше да се кандидатира за втори път. С предлагането на своята кандидатура за поста на президент и започването на кампания в своя подкрепа, той просто отне на демократите време, през което те можеха от началото на президентската надпревара да заложат на по-млад политик. Когато Байдън най-накрая отиде встрани, честта да представя демократите беше оказана на Камала Харис, вицепрезидент, която въпреки това нямаше опит от участие в публични избори. Камала не успя да удържи победа.

Според мен, ако съдим за политиката на администрацията на Байдън в нейната цялост, можем да направим извод за нея като непоследователна и не твърде ефективна. Сега от Доналд Тръмп бликат идеи, но според мен много от тях също няма да проработят. Обикновено предизборната кампания се изгражда не върху това, което говори опонентът, а по-скоро върху оценката за успеха на действащия президент. Днес се създава усещането, че САЩ са изгубили пътя и делата в страната не вървят добре. На тези избори Камала Харис – тъй като тя беше вицепрезидент – беше разглеждана като защитник на статуквото. Гласуването, което наблюдавахме в продължение на няколко дни, доказа, че американците по-скоро ще предпочетат съперника на Камала, тоест – промяна на политическия курс, вместо неговото продължаване.

– И двамата кандидати за президентския пост не бяха блестящи, меко казано, но въпреки това всеки от тях до последно защитаваше своята гледна точка за това как трябва да се развиват САЩ. Тази кампания показа ясната разлика във вижданията за американското бъдеще. Днес победата спечелиха Тръмп и републиканците. Какви промени могат да очакват САЩ? Ще се промени ли изобщо нещо във вътрешно- или външнополитическия живот на страната?

– Не бих казал, че републиканците и демократите имат ясно разграничени представи за бъдещето на САЩ. В този смисъл изборите от 2024 г. не са вододел за посоката, в която ще върви страната по-нататък, защото на практика никой не вижда такава посока.

Доналд Тръмп, според мен, няма ясно очертана политическа стратегия. САЩ имат особен поглед върху структурата на международните отношения – американският политически елит е убеден, че САЩ запазват глобалната си политическа и военна доминация. По този начин, не е учудващо, че външната политика на Америка, включително по отношение на Русия, Китай и страните от Близкия изток, се гради на увереността на Вашингтон в собствената му изключителност, което, разбира се, е фундаментално невярно.

– САЩ е безспорно могъща държава, но вече не е хегемон.

– Нежеланието или неумението реалността да бъде видяна такава, каквато е, пречи на САЩ да постигне външнополитическите си цели. Външната политика на Байдън беше формирана с оглед потребностите и възможностите на хегемона САЩ, на „еднополярния момент“, който вече е в миналото. Старецът Байдън продължаваше да вярва в лозунгите от 1990-те години за САЩ като единствена свръхдържава и, разбира се, неговият курс спрямо Русия, Китай и Близкия Изток се оказа провал.

Събитията около Украйна се развиват съвсем не така, както очакваха американците. Войната в Близкия изток не е в полза на Израел и САЩ. В отношенията с Китай има напрежение, чиито последствия са доста неприятни за Байдън и неговата администрация. Американската външна политика се сблъсква със суровата действителност, но САЩ засега нямат алтернативни външнополитически стратегии. Републиканците смятат, че войната в Украйна е лоша идея, поради което САЩ трябва колкото може по-скоро да търсят път за отстъпление там. Мисля, че Тръмп наистина ще започне да мисли за начини за завършване на руско-украинския конфликт.

Не вярвам, че републиканците ще искат да продължат да спонсорират войната в Украйна и това е добре на първо място за Украйна, защото Украйна понася по-тежки загуби. Приключването на този конфликт би позволило, разбира се, да си отдъхнат и на Русия, и на САЩ.

Що се отнася до Близкия изток, Тръмп няма ясна представа каква ще бъде външната му политика в тази посока. Тръмп винаги е бил горещ привърженик на Израел, но пълна подкрепа за Израел сега не е най-печелившата стратегия. В този момент няма ясно разбиране за бъдещите действия в крайно опасния и дестабилизиран днес Близкоизточен регион. Палестинско-израелският конфликт е по условие взривоопасен и има потенциал да провокира нестабилност и в други региони.

Ситуацията с Китай е още по-сложна и объркана, тъй като американският естаблишмънт споделя общо усещане за Китай като за враг. И Тръмп, и Харис се придържаха към антикитайската реторика в кампаниите си. Тръмп заявява, че не иска изостряне на търговската война с Китай, но въпреки това настоява за въвеждане на нови мита. Много поддръжници на Тръмп разчитат на конфронтация с Китай, което, според мен, е самоубийствено и съвършено неразумно. Растящата сила на Китай, Русия и други регионални държави оказва влияние на ролята и мястото на САЩ в международните работи. Външната политика на САЩ много трудно откликва на структурните изменения и продължава да е актуална спрямо 1990-те години, но не и спрямо днешния ден. През 1992 г. външнополитическият курс на САЩ направи погрешна маневра заради идеите на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Днешните американски политици все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен.

– В Европа с униние и страх очакват първите решения на новия американски президент. Възможно е, макар и малко параноично, европейците да вярват, че Тръмп може съществено да отслаби трансатлантическите връзки. Аз не мисля, че това е възможно, но все пак, според Вас, какво очаква Европа?

– Европа вече много години пребивава в униние и страх. Очевидно е, че за 27-те страни с различни история, светоусещане и ниво на развитие е много трудно да стигнат до едно и също мнение. За да избегне нуждата да съгласува външнополитическия курс на европейските малки и големи държави, Европа тихомълком предаде отговорността за развиване на собствения си външнополитически курс в ръцете на САЩ. Европа се отказа от идеята за европейска външна политика и призна външната политика на САЩ, която е по същество външна политика на НАТО.

НАТО не е САЩ плюс Европа, не е алианс, а е САЩ сами по себе си, с техния ядрен чадър и техните военни ресурси.
За съжаление, Европа престана да мисли. На този етап не съществува европейска външна политика. В Брюксел се решават въпросите на НАТО, а не на ЕС, тъй като той се превърна в своеобразен „придатък“ на Северноатлантическия алианс. Сега на американската политическа сцена се появява Тръмп, който, от една страна не е поклонник на НАТО, а от друга страна не проявява особени симпатии към Европа. Какво прави Европа?

Вместо да изпадат в паника, европейските страни трябва да разработят последователна външна политика. Европа не може изцяло да разчита на САЩ. Нужно е разработване на европейски външнополитически курс и Европа беше на верен път, когато създаде и разви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, при управлението в Русия на Горбачов, Елцин и първите години на Путин. САЩ си сътрудничеха с Европа по създаването на механизъм за колективна сигурност, но Европа се отказа от това сътрудничество в полза на НАТО, отмествайки ОССЕ на втори план. Това решение се превърна в голямата грешка на Европа.

Според мен в Европа има структурни проблеми, свързани с укрепването на позициите на източноевропейските държави. Мнението на страните от Прибалтика и Полша – ярки русофоби – днес притежава непропорционално голяма тежест в Брюксел. Полша, Литва, Латвия и Естония фактически контролират позицията на Европейската комисия в областта на външната и отбранителната политики, което значи в някаква степен и на НАТО, която се кани да се противопостави на Русия. Тръмп не се интересува особено от всичко това, затова на Европа ще ѝ се наложи да преосмисли войнствения си подход и това трябва да бъде направено от Германия, Франция и Италия – страните с най-голямо население и най-голяма тежест, които биха могли да определят европейския външнополитически курс. Да, с победата на Тръмп Европа се събужда в объркано, нещастно, разстроено състояние. Тя трябва да се успокои и последователно да обмисли собствените си интереси, както и да осъзнае, че сляпото движение във фарватера на НАТО никога не е имало смисъл за Европа.

– Тръмп вярва в сделките, постоянно слага акцент върху това. Според мен Тръмп има крайно опростена представа за Путин и за това как трябва да се отнася с него. Ще има ли някакъв напредък по руското направление?

– Надявам се на това и мисля, че е възможно подобряване на отношенията. Може би греша, може би съм твърде наивен, но аз наистина мисля, че Тръмп не обича войната. Има доказателства за моята гледна точка. Първо, самият Тръмп нееднократно е споменавал това. Второ, той е единственият съвременен президент, който не е започвал войни и се е опитвал всячески да ги избягва. Иска ми се да се надявам, че Тръмп е против военните сблъсъци, защото, ако това наистина е така, то е много важно по отношение на съвременните конфликти.

Понякога Тръмп е привърженик на едностранните действия, в някои неща е нестабилен, в някои неща е непредсказуем, но не мисля, че той е милитарист. Това обстоятелство може да стане основание за прекратяване на конфликта в Украйна. Всеки ден в течение на последните няколко години съм подчертавал нуждата от позвъняване до руския лидер и уверяването му, че НАТО няма да се разраства с Украйна и Грузия. Предполагам, че ако подобен разговор между Москва и Вашингтон се състои, бойните действия в буквален смисъл биха се прекратили в същия момент. След приключване на бойните сблъсъци могат да се обсъдят границите, политиката, мерките за сигурност за Украйна и другите въпроси.

Руско-украинският конфликт е война против разширяването на НАТО и предполагам, че Тръмп е в състояние да осъзнае това, както и неговият вицепрезидент Джей ДиВанс.

Американската политическа класа не разбира истинската причина за конфликта, но Тръмп може да стигне до същността – и тогава войната ще свърши.

– Моят заключителен въпрос е посветен на състоянието на американската икономика. Изглежда сякаш американската икономика не е толкова зле, но много американци все пак са недоволни от състоянието на нещата. Какви промени си струва да очакваме в тази област?

– Позволете да Ви уверя, американската икономика не е в най-доброто си състояние, както вероятно не е и в най-лошото, ако гледаме простите и всеизвестни икономически показатели, като например БВП. Но ако се вгледаме, в САЩ все още са нерешени много социални и икономически проблеми, два от които са взаимносвързани.

Първо, в САЩ се запазва големият бюджетен дефицит. Независимо от ниската безработица, станалият вече хроничен бюджетен дефицит запазва ниво от 6 процента от БВП. Подобна ситуация е сигнал за това, че ние нямаме разбиране как да управляваме държавния бюджет. В добавка към това, завръщайки се в Белия дом Тръмп ще поиска намаляване на данъците. Големият държавен дълг, който днес съставлява над 100 процента от нашия национален доход, колосалният бюджетен дефицит и липсата на политически консенсус – това е сериозно и то представлява днешната ни ситуация, при това не като част от краткосрочен политически или икономически цикъл, а в дългосрочна перспектива.

Вторият проблем е запазващото се неравенство в САЩ. Разликата в доходите между работническата класа и работниците на интелектуалния труд е много голяма. Работническата класа подкрепя Тръмп, защото Тръмп обещава да подобри положението на работниците и да увеличи доходите им. Не мисля, че Тръмп има конкретен план за действие, но обещанията към работническата класа работят като политически аргумент. Социалното неравенство в САЩ расте и ще продължава да расте и занапред, не на последно място заради революцията в областта на Изкуствения интелект и роботизацията. При наличието на сериозни социални и финансови проблеми ние нямаме никакъв политически консенсус относно начините за справяне с тях. Аналогично и Тръмп няма никаква представа за дълбочината на проблемите на САЩ.