СВЯТ

Те крещяха, че са го изолирали, той събра цял свят при себе си … на запад изтеризираха

Петър Акопов: Западът ще трябва да избере: да се присъедини към БРИКС или да загуби

Днес в Казан се откри срещата на върха на БРИКС – най-голямото международно събитие в Русия от началото на специалната операция в Украйна. Разбира се, трудно е да се измисли по-нагледна демонстрация на това, че всички опити на Запада да „изолира Русия“ са се провалили, но по принцип това беше ясно още през 2022 г., а след това, което Израел направи в Газа (а сега и в Ливан), фалшивостта на западните призиви „да се обедини целият свят, за да накаже агресора“ стана ясна дори на най-простодушните лаици.

Така че символичното значение на факта, че ръководителите на 24 държави ще посетят Владимир Путин, е от фундаментално значение за самия Запад: неспособни да пренебрегнат този факт, те се опитват да го обяснят с различни причини – от собствените си грешки в работата с Глобалния юг до руската манипулация на антиколониалната и антизападната реторика. Нарастващата популярност на БРИКС обаче е напълно обективна и не може да се разбира изолирано от мащабната трансформация на целия световен ред.

БРИКС беше създаден преди по-малко от две десетилетия, но още тогава, през 2006 г., беше ясно, че светът навлиза в нова ера. Започваше да се оформя нов световен ред и макар че все още не бяха ясни нито скоростта на този процес, нито интензивността на борбата, всички осъзнаваха, че мащабът на промяната ще бъде огромен и всеобщ.

Само няколко месеца след сформирането на БРИК (по това време асоциацията все още се състоеше от четири държави) Владимир Путин произнесе реч в Мюнхен, в която предупреди за безсмислието на опитите на Запада (най-вече на САЩ) да „пасе народите“ – по същество това беше декларация за провала на плановете за изграждане на еднополюсен свят.

През следващата 2008 г. се разрази световната финансова криза, за която вината беше изцяло на САЩ, а предвид факта, че именно САЩ контролираха световната финансова система, цялата планета трябваше да плати сметката за американската алчност.

По това време САЩ вече бяха разрушили Ирак, ключова страна в Близкия изток, така че Арабската пролет, която започна три години по-късно, с нейните тежки последици за целия регион, беше практически предопределена. От 2011 г. имаше само една крачка до 2014 г., когато Русия влезе в открит геополитически конфликт със Запада заради опитите си да превземе Украйна. И след това още по- нататък до 2022 г. – когато сблъсъкът прие формата на военен конфликт, макар и косвено.

През всичките тези години Западът отслабваше, докато Глобалният юг се засилваше. Отслабването на Запада беше обективен процес с геополитически, исторически, икономически и други обяснения. Но основното беше, че половинхилядолетната ера на западно господство вървеше към своя край – и това се прояви под формата на крах на проекта за глобализация по англосаксонски правила, на който САЩ и Европа бяха заложили основно.

Глобализацията не беше завършена и започна да се разпада не защото Русия или някои страни от глобалния Юг се разбунтуваха срещу нея, а поради грешки в самия ѝ замисъл. Беше невъзможно да се обхване необятното, т.е. да се накара целият свят да живее според правилата (политически, финансови, икономически, търговски, културни, идеологически), благоприятни за Запада и написани на Запад.

Разбира се, англосаксонското „главозамайване от успеха“ беше значително улеснено от самоубийството на СССР, след което мнозинството от елита на Запад наистина повярва в „края на историята“ и настъпването на ерата на „глобалното управление“.

Към средата на деветдесетте години обаче стана ясно, че Западът не може да се справи с ролята на глобален възложител-архитект-изпълнител-строител – всичко се разпадаше.

Тогава се появи БРИКС – първоначално като инструмент за координация между незападните държави, които осъзнаха, че Западът греши и повлича със себе си целия свят. С течение на годините Западът отслабна още повече, не само по отношение на позициите си на световната сцена, но и във вътрешен план.

В средата на миналото десетилетие САЩ навлязоха в период на засилени сътресения – и не само че няма да могат да излязат от него дори в средносрочен план, но и рискуват да изпаднат в сериозни вътрешни сътресения. Това не означава, че Америка вече няма сили да се бори за запазване на позицията си на световен хегемон, но означава, че тя трябва да избира между опитите да защити тази хегемония на световната сцена и дълбоките вътрешни реформи.

Сегашният американски истаблишмънт обаче нито иска, нито може да се откаже от претенциите си за световно господство (за да наречем нещата с истинските им имена), което означава, че геополитическата стратегия и практика на Вашингтон няма да се променят без сериозни вътрешни сътресения.

Това означава, че Америка ще се опита да играе на всички шахматни дъски едновременно – ограничавайки онези, в които вижда реална или потенциална заплаха за своята хегемония.

Какво означава това за БРИКС? Че блокът ще трябва да става все по-антиамерикански – не защото целта му е да противопостави САЩ, а защото самите САЩ няма да го оставят на мира. За Америка всички проекти за изграждане на алтернативна глобална архитектура (финансова, търговска, военна) са категорично неприемливи, особено тези, които обединяват ключовите държави от незападния свят – Китай, Индия, Русия, арабския свят и латиноамериканците. А САЩ ще засилят натиска върху страните от БРИКС, за да предотвратят или поне забавят движението им към интеграция на същите финансови системи.

БРИКС постави въпроса за разширяване едва през 2022 г. – и едва тогава асоциацията започна да приема нови членове. От шестте поканени (и заявени) държави една отпадна веднага: в Аржентина на власт дойде проамериканският и антикитайски президент Милей. Саудитска Арабия леко забави присъединяването си: принц Мохамед направи пауза, а пълноправното присъединяване към БРИКС вероятно ще бъде потвърдено на настоящата среща на върха в Казан.

Въпреки това Иран, Египет, ОАЕ и Етиопия се присъединиха към БРИКС, който от „пет“ стана „девет“. С това разширяване БРИКС се превърна в истинско глобално сдружение, тъй като преди двумилиардният ислямски свят изобщо не беше представен, а сега от него има цели три държави. И още няколко много значими държави от ислямския свят са на линия: дори и все още да има отлагане със Саудитска Арабия, много мюсюлмански държави, от Турция до Малайзия, проявиха интерес.

Разбира се, между отделните държави от БРИКС има много различия. За най-значими се смятат китайско-индийските (въпреки че първата официална среща между Си Дзинпин и Моди от четири години и половина насам ще се състои в рамките на тази среща на върха – те не са водили разговори от граничния конфликт в Хималаите през пролетта на 2020 г.). И именно върху тях англосаксонците се опитват да разгърнат играта, особено по отношение на онези държави, върху които не могат да оказват пряк натиск.

Съществуващите различия обаче са нищо в сравнение с това, което обединява страните от БРИКС+, а именно разбирането, че Западът няма нито правото, нито възможността да налага своята „ представа за световния ред“ на всички останали.

В рамките на БРИКС винаги ще има разногласия относно желаната скорост и методите за улесняване на процеса на „упадък на Запада“, но никой не поставя под съмнение факта, че краят на западната хегемония е в интерес на всички страни, консолидиращи се около БРИКС.

Всъщност, между другото, той отговаря и на интересите на самите западни държави, включително и на САЩ, но те вече са се превърнали в обикновени носители на паразитния и антинационален глобалистки проект и не могат да защитят националните си интереси.

Но ако все пак намерят воля и сили да се откажат от наложената от тях роля, БРИКС с удоволствие ще им сътрудничи в изработването на правилата на новия световен ред и изграждането на нов световен ред. Който при всички случаи ще бъде изграден заедно със Запада или против неговата воля.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 12

Свързани теми:featured trending политика свят

Следва

Началото на края. БРИКС ще сложи край на петвековното господство на Запада над света

Не пропускай

Си Дзинпин заповяда повишаване на степента за бойната готовност на ракетните си войски!

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.