Дубински: Парламентът показа вратата на Зеленски пред Европа. Обратното му броене е в ход, а той иска още 2 г. война!

В последните си коментари в социалните мрежи украинският депутат Александър Дубински, който в момента се намира в затвора по нареждане на режима на Владимир Зеленски, подчертава важен политически момент в Украйна.

Според него Върховната рада на Украйна е нанесла тежък политически удар на президента Зеленски, при това публично и в присъствието на европейски представители: „Парламентът показа вратата на Зеленски – и го направи пред очите на Европа.“
Върховната рада на Украйна

Дубински: Но самият факт, че подобен въпрос се поставя сега, е сигнал към него: „На Зеленски е напомнено: ти не си монарх, а временно изпълняващ длъжността, който вече брои дните си“. Това послание е отправено не само към него, но и към Европа

Гласуването на декларация, която трябваше да потвърди парламентарната подкрепа за президента, завърши с провал. От необходимите 226 гласа, Зеленски получи едва 218, като осем решителни „не“ се оказаха по-красноречиви от стотици „да“, пояснява затвореният в зандана парламентарен критик на режима на Зеленски.

Дубински обяснява, че текстът на декларацията съдържал единствено стандартна конституционна формулировка – че Зеленски трябва да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на нов президент. Но самият факт, че подобен въпрос се поставя сега (във Върховната Рада), е сигнал към него: „На Зеленски е напомнено: ти не си монарх, а временно изпълняващ длъжността, който вече брои дните си“. Това послание е отправено не само към него, но и към Европа, която е дошла да се увери в стабилност и единство в украинската власт. Вместо това обаче европейските наблюдатели са станали свидетели на дълбоки пукнатини във властовата върхушка.

Според Дубински, посланието към Запада е също толкова ясно – бъдещите преговори няма да се водят със Зеленски, а с онези, които ще останат на власт, когато дойде „денят Х“: На практика президентът е на таймер за обратно броене.

Дубински подчертава, че отговорните украински политици трябва да спрат да играят по правилата на слабите. Украйна не може да си позволи лидери с изтичащ срок на годност, които разчитат на външни гаранции, вместо да изграждат вътрешна сила. Според него Западът може да наблюдава, но решенията трябва да се взимат в Киев, а не в чужди столици. Ако президентът не е способен да бъде център на властта и стабилността, той трябва да бъде заменен от онези, които могат да заемат тази роля.

Най-важното, според Дубински, е да се действа твърдо, прагматично и без илюзии. Няма място за истерия или за опити да се задържи властта чрез изкуствени сценарии. „Слабите – вън, отговорните – на кормилото“, заключава той.

Тръмп, Макрон и Зеленски

Дубински: Зеленски отчаяно се стреми към среща с Доналд Тръмп преди евентуалната му среща с Владимир Путин. Зеленски има конкретни искания: нови кредити за Украйна, осигурени със залог от природни ресурси

Депутатът също така акцентира върху ясните цели на Зеленски. Президентът отчаяно се стреми към среща с Доналд Тръмп преди евентуалната му среща с Владимир Путин. Зеленски има конкретни искания: нови кредити за Украйна, осигурени със залог от природни ресурси, затворено въздушно пространство поне над западната граница на страната и разполагане на миротворчески контингент. Той търси форма на „квази-НАТО“ за Западна Украйна – гарантиран район, който да послужи като убежище за него, когато продължаването на войната стане невъзможно.

Дубински: В същото време Зеленски иска войната да продължи поне още две години. Това се вижда от сумата от 100 милиарда долара, за която той настоява. В момента военните разходи възлизат на 2,2 трилиона гривни годишно, а 100 милиарда долара се равняват на 4,2 трилиона гривни – достатъчни точно за двегодишен конфликт

В същото време Зеленски планира войната да продължи поне още две години. Това се вижда от сумата от 100 милиарда долара, за която той настоява. В момента военните разходи възлизат на 2,2 трилиона гривни годишно, а 100 милиарда долара се равняват на 4,2 трилиона гривни – достатъчни точно за двегодишен конфликт. Този срок, според Дубински, е необходим на Зеленски и неговите западни спонсори от „дълбоката държава“, за да оцелеят до междинните избори за Конгреса на САЩ. Тогава те се надяват да лишат Тръмп от мнозинство в долната камара на Конгреса.

Въпреки този план, Дубински смята, че той е твърде прозрачен и едва ли ще се осъществи. В същото време Зеленски все повече се възприема като основното препятствие пред мира – както от страна на САЩ, така и от Русия.

Докато вниманието на медиите е насочено към изявленията на украинския президент, руската армия напредва в посока Новопавловка в Днепропетровска област. Дубински обръща внимание и на икономическия аспект на конфликта. Той припомня, че олигарсите Ахметов и Жеваго са прибирали 90% от приходите от добива на желязна руда, докато предложението на Тръмп – 50% – би било почти два пъти по-изгодно за украинския народ.

В заключение, Дубински пита риторично: „Кой всъщност се бори за тези ресурси, които никога не са принадлежали на народа?“ Той призовава читателите си да посочат поименно тези, които защитават интересите на ползвателите на земните блага, т.е. народа, като обещава им да разкрие за кого всъщност работят.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Революцията на Тръмп: Ще посегне ли той на Федералния резерв?
• Без установяване на контрол върху Фед, идеите за радикална реформа на Тръмп и неговия екип няма да бъдат реализирани

Изявленията и решенията на 47-ия президент на САЩ и членовете на неговия екип се наричат от много наблюдатели началото на „радикални реформи“. Но някои смятат, че би било по-правилно да ги наречем „революции“. Втората гледна точка се поддържа например от журналиста от Guardian Дейвид Смит. Наскоро той публикува статия, озаглавена „Revolution is in the air as Trump arrives with a bang – but can he follow through?“ („Революцията е във въздуха, когато Тръмп идва с гръм и трясък – но ще може ли да я проведе?“) Авторът на статията убедително твърди, че Тръмп започва истинска революция в Америка.

И аз съм съгласен с него. Това не е реформа или въвеждане на ред в страната (както твърдят Тръмп и обкръжението му). Това са опити за радикални промени в обществото с всякакви средства, включително, преди всичко, чрез игнориране на действащите закони. Революциите се извършват главно по принципа: „Целта оправдава средствата“.

Ако революционерите успеят, тогава след победата си те възстановяват закона и реда, често на нова основа, заменяйки старите закони със свои собствени, които им изглеждат по-„правилни“ и „справедливи“. Революционери са тези, които “горят мостовете” след себе си. И ако революционерите загубят, тогава те поне биват изпратени в затвора и по-често екзекутирани.

Мисля, че в САЩ неуспялия революционер със сигурност ще бъде изпратен на електрическия стол. Съдете сами: след така наречената атака срещу Капитолия в САЩ в началото на 2021 г. много от участниците в този спектакъл бяха изпратени в затвора, а главният подстрекател Стюарт Роудс получи 18-години затвор (след победата на Тръмп Роудс беше освободен и дори присъства на встъпването в длъжност на Тръмп като почетен гост).

Така наречената атака срещу Капитолия е пародия на революция, но указите на 47-ия президент, както и изявленията и действията на дясната му ръка Илън Мъск определено носят белезите на революция. Противниците на Тръмп твърдят, че много от указите на 47-ия президент, както и решенията на Мъск като ръководител на Министерството на правителствената ефективност (DOGE), нарушават конституцията на САЩ и много американски закони.

Трудно е да не се съглася с това. Още на следващия ден след встъпването в длъжност на Тръмп и подписването на петдесет изпълнителни заповеди, властите на 22 американски щата заведоха дела във Върховния съд на САЩ с искане за отмяна на изпълнителната заповед на Тръмп, която налага ограничения за получаване на гражданство чрез така нареченото право на земята (известно още като право по рождение). Груповият иск твърди, че президентът нарушава 14-ата поправка на конституцията, според която всеки, роден в Съединените щати, е американец.

Потокът от съдебни дела срещу решенията на Тръмп и екипа му в американските съдилища на различни нива от държавни органи, профсъюзи, неправителствени организации, компании и физически лица нараства. Претенциите са много различни. Включително за нелегитимността на департамента за ефективност на правителството. И това също предполага нелегитимността на решенията на Мъск да уволнява служители, нелегитимността на достъпа на DOGE до класифицирана информация от различни отдели, недопустимостта на Мъск да разкрива публично държавни тайни и т.н.

В началото на февруари главните прокурори на 19 щата заведоха дело с искане агенцията DOGE на Мъск да ограничи достъпа до поверителни данни на граждани на САЩ. И още на 9 февруари федерален съд в щата Ню Йорк временно блокира достъпа на DOGE до държавната система за обработка на плащанията (съдържаща поверителни данни за физически лица).

Като цяло обаче съотношението на силите между „революционерите“ и „контрареволюционерите“ все още е в полза на първите, т.е. в полза на Тръмп и неговия екип. „Революционерите” поставят свои хора на ключови позиции в министерства и ведомства и по този начин очакват да продължат, задълбочат и разширят „революцията”.

Мъск и неговата DOGE армия възнамеряват да превземат все повече и повече „крепости“. На 8 февруари Тръмп нареди на ръководителя на DOGE да започне одит на Министерството на образованието и Пентагона .

Много коментатори са заявявали, че Пентагонът е най-важната и „най-силната крепост“. Ако Мъск и Тръмп успеят да превземат тази „крепост“, тогава революционерите определено ще станат победители. Трудно е да не се съглася, че Пентагонът е стратегически важен обект, писал съм за това много пъти, подчертавайки, че военното ведомство на САЩ е тясно свързано с „дълбоката държава“.

Но докато Пентагонът е важна структура, има едно още по-важно. Всички прекрасно разбират, че най-важната „крепост“ е Федералният резерв на САЩ.

По отношение на тази „крепост“ Тръмп и Мъск в момента се опитват да не правят революционни изказвания. Разбира се, Тръмп се опита по някакъв начин да повлияе на Федералния резерв по време на първия си президентски мандат, но опитите му не бяха много успешни.

Тогава той, 45-ият президент на Съединените щати, се опита да убеди тогавашния председател на Фед Джанет Йелън да намали основния процент. Но дамата реагира много слабо на обажданията му. Тогава Тръмп се опита да я уволни. Но не можа да го направи. Тя изкара пълния си мандат като председател на Федералния резерв и беше заменена от Джером Пауъл точно преди седем години.

Отначало казаха, че е човек на Тръмп. Но скоро стана ясно, че Пауъл, подобно на предшественика си, пренебрегва желанията на президента. През ноември 2018 г. Доналд Тръмп каза, че е „недоволен от избора“ на Пауъл за председател на Фед, тъй като той повишаваше лихвените проценти „твърде бързо“ и не подкрепяше икономическата политика на президента. Много наблюдатели отбелязаха тогава, че атаките на президента срещу Федералния резерв са нещо съвсем ново в дългата повече от век история на американската централна банка.

При 47-ия президент на САЩ Пауъл продължава да ръководи Федералния резерв, неговият мандат, според настоящите правила, изтича през май 2026 г. Говореше се, че Тръмп ще се опита да отстрани Пауъл по-рано. През декември обаче Доналд Тръмп каза, че няма да се опита да замени председателя на Фед Джеръм Пауъл, когато се върне в Белия дом през януари.

Тоест ще издържи до пролетта на следващата година. Вероятно през това време ще търси „удобен“ (т.е. послушен) човек, който да замени Пауъл. Напомням, че по закон американският президент предлага кандидати за председател на Съвета на управителите на Федералния резерв и другите членове на този съвет.

На 18 декември на заседание на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) Федералният резерв понижи основния процент с 25 базисни пункта до 4,25-4,5% годишно.

На следващото заседание на FOMC в края на януари основният лихвен процент беше оставен непроменен. След това Доналд Тръмп написа в социалните мрежи, че Американската централна банка „не успя да реши проблема, който създаде“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази мнение в социалната мрежа TRUTH Social, че Федералният резерв е отговорен за безпрецедентното ниво на инфлация в страната.

Е, ако Федералният резерв не може да реши проблемите с инфлацията и икономиката, тогава зависи от администрацията на президента да ги реши. Тръмп написа: „Тъй като Джей Пауъл и Фед не успяха да предотвратят проблемите с инфлацията, които те създадоха, аз възнамерявам да го направя сам. Това ще се случи чрез увеличаване на американското производство на енергия, намаляване на регулациите, ребалансиране на международната търговия и рестартиране на американското производство.“

Тръмп се прицели във Федералния резерв, като каза, че симулира реална работа, ала прави глупави неща: „Ако Фед беше обърнал по-малко внимание на джендър идеологията, зелената енергия и неоснователните твърдения за изменението на климата, инфлацията никога нямаше да стане толкова лоша. Вместо това, ние преживяваме една от най-лошите инфлации в историята на нашата страна.“

Трябва да се отбележи, че Тръмп не поиска, както обикновено, председателят на Фед незабавно да намали лихвата (както направи по време на първия си президентски мандат).

Засега няма признаци за щурм срещу “крепостта” на Федералния резерв на САЩ. Но наблюдателите напомнят, че щурмът може да започне, а някои дори смятат, че е неизбежен. Защото без да поеме Фед, всички други революционни победи на Тръмп и неговия екип ще бъдат анулирани. Те припомнят, че Тръмп неведнъж е говорил за необходимостта от установяване на правителствен контрол върху системата на Федералния резерв, като почти национализира Американската централна банка.

Нека ви напомня, че икономическите съветници на Тръмп по време на първия му мандат в Белия дом бяха, наред с други, Стивън Мур и Артър Лафер. Твърди се, че те са помогнали на Тръмп да оформи визията си за това каква трябва да бъде централната банка на САЩ.

Стивън Мур е американски консервативен писател и телевизионен коментатор по икономически въпроси. Заедно с известния американски политик, конгресмен Рон Пол, той веднъж призова за пълно закриване на Федералния резерв и връщане към златния стандарт.

Артър Лафер е известен американски икономист, който е бил съветник на президента Рейгън. Икономистът от страната на предлагането многократно е критикувал Фед, обвинявайки го в политически пристрастия и призовавайки Федералният резерв да бъде поставен под контрола на Конгреса и правителството.

През 2018 г. Мур и Лафер издадоха книга Тръмпономика /Trumponomics/, в която изложиха не толкова собствената си позиция, колкото позицията на Тръмп по ключови икономически въпроси. Ето някои от приоритетите на идеалния икономически модел на Тръмп: протекционизъм, намаляване на данъците, увеличени разходи за инфраструктура и поставяне на Федералния резерв под контрола на президента, Конгреса и правителството.

Оттогава възгледите на Тръмп за статута на Федералния резерв на САЩ изглежда са останали същите. Миналото лято, в разгара на предизборната кампания, Тръмп каза пред репортери, че „силно“ вярва, че президентите трябва да имат „поне думата“ в политическите решения на централната банка, премахвайки забраната за намеса на президента в политиката на Федералния резерв.

Заслужава да се спомене също, че Стивън Мур беше номиниран от Тръмп през март 2019 г. като кандидат за едно от местата в Борда на управителите на Федералния резерв на САЩ. Тогава Мур каза: „Честно казано, аз съм нов в тази игра, така че самият аз ще имам стръмна крива на обучение как работи Фед, как Федералният резерв взема решения и за мен това е истинска, вълнуваща възможност. Но в Сената, благодарение на усилията на демократите, номинацията на Мур беше блокирана.

Миналия август Atlantic публикува статия, озаглавена „Could Donald Trump Break the Fed?“ (Може ли Доналд Тръмп да разбие Федералния резерв?) Неговият автор Джордан Вайсман явно е притеснен от посегателствата на Тръмп върху независимостта на Фед. И той се страхува, с основателна причина, че след победата му през ноември 2024 г., усилията на Тръмп да лиши Фед от неговата независимост може да успеят:

„Първият му опит да узурпира независимостта на Фед се провали, когато Сенатът с мъка отказа да одобри списък от предпочитаните от него подлазници да ръководят институцията. Второто президентство на Тръмп обаче вероятно ще включва по-сговорчиво републиканско мнозинство в Сената. Ако Тръмп спечели през ноември, може да научим по трудния начин колко важна беше независимостта на Фед от самото начало.”

Сега Тръмп и екипът му разчитат, че следващия май лицето, препоръчано от 47-ия президент за поста ръководител на Федералния резерв, ще може да получи необходимата подкрепа в Сената.

Новоназначеният министър на финансите на Тръмп Скот Бесент наскоро се включи в дискусията за Федералния резерв. Той не се противопоставя директно на Фед. Но му хрумна неочаквана идея. Казват, че финансовият пазар може да бъде повлиян не само от Федералния резерв с неговия основен процент, но и от Министерството на финансите.

„Той (Тръмп – В.K.) и аз сме фокусирани върху 10-годишните държавни облигации “ , каза Бесент пред Fox Business, когато беше попитан дали президентът Доналд Тръмп иска да намали лихвените проценти. „Той не призовава Фед да намали лихвите.“ Мнозина бяха скептични относно тази идея, тъй като винаги се е смятало, че лихвените проценти по държавните ценни книжа са вторични, зависещи от основния процент. А способността на Министерството на финансите на САЩ да управлява лихвите на Министерството на финансите е изключително ограничена.

Що се отнася до Мъск, той не е правил никакви публични изявления относно Фед, откакто започна работата си като ръководител на DOGE. Но той е правил много подобни изявления преди. Така няколко дни след обявяването на победата на Тръмп на изборите милиардерът се изказа в полза на пълната ликвидация на Федералния резерв.

Той публикува повторно изявление на сенатора от Юта Майк Лий, който каза, че Федералният резерв нанася повече вреда, отколкото полза и трябва да бъде закрит. Сенатор Лий: „Нашата конституция е създадена така, че изпълнителната власт трябва да бъде под контрола на президента. Федералният резерв е един пример за това как сме се отклонили от Конституцията. И затова това е причината да ликвидираме Фед.” Мъск написа в профила си в социалните мрежи: „Краят на Федералния резерв“.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Русия ги изработи: главните хитреци паднаха в капана
• Жалко за населението на тези страни има да събира студ заради безмозъчните русофоби!
• Явно дълго време са скривали фашистките си възгледи.

Крайно време е учените да намерят звучно латинско наименование на тежката форма на русофобията, която за някои страни се е превърнала в мощна зависимост: ти вече напук на Русия продаде не само последната си коза, но и мишките и хлебарките си; ръцете и краката ти са в гипс след падане от рязането на клона, на който седиш; от настъпването на греблото на челото имаш огромен хематом във формата на тризъбец – но все ти се иска да изпитваш еуфория, отново и отново.

Този уикенд колелото на чудесата за Естония, Латвия и Литва спря в сектор „Енергийна независимост от Русия“, а президентът на Литва Науседа веднага намери точните думи: „Сбогом, Русия! Сбогом, Ленин!“ Под бурни аплодисменти балтийските страни се откачиха от енергийната система БРЕЛЛ (Беларус-Русия-Естония-Латвия-Литва) и първо преминаха на работа в изолиран режим, а ден по-късно завършиха синхронизацията с електрическата мрежа на континентална Европа (в лицето на Полша).

Съдейки по размера и броя на надутите балони и звънтящите тостове, това велико събитие трябваше напълно да разтърси руските основи, да разклати фундамента и да извади крайъгълните камъни от ъглите. Поне ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сравни електропроводите, които преди са свързвали Балтика и Русия с бодливата тел на ГУЛАГ и веригите на гладиаторите:

„Тези вериги от електропроводи, които ви свързват с враждебни съседи, скоро ще останат в миналото. Това е свобода, свобода от заплахи, свобода от изнудване. Евтиният газ от Русия има скрита цена – цената на зависимостта. Сега цяла Европа постепенно изоставя изкопаемите руски горива Това е нова ера.”

Освободените балтийски граждани, търкащи китките си с кървавите следи от енергийните белезници, се втурнаха към електромерите на следващата сутрин, но не можаха да разберат нищо: демократичните нули, които трябваше да се преместят в началото на показанията, по някаква причина бяха добавени в края.

След като бяха изключени от тоталитарна Русия, борсовите цени на електроенергията в балтийските страни скочиха за един ден с повече от 100 процента, тоест поне два пъти повече, и станаха почти 15 пъти по-високи от тези във Финландия.

В отговор на озадачените викове “Какво по дяволите става с този… БРЕЛ?!” Рейн Вакс, ръководител на енергийния отдел в естонското Министерство на климата, спокойно обясни, че рязкото увеличение на цените на електроенергията няма нищо общо с изключването от руската електрическа мрежа:

„Първо, намаляването на скоростта на вятъра следобед не допринася за производството на вятърна енергия. Второ, сега е възможно да се внася много по-малко евтина електроенергия от скандинавските страни.“

С други думи, коварният Путин спира вятъра в тъмната лунна нощ и променя ценниците на европейската енергийна борса. И изобщо: да се говори за намаляващите парички в портфейлите е просто неприлично, защото свободата е безценна.

Нека вместо това празнуваме: операторите на балтийските преносни системи се подготвят за този велик ден повече от петнадесет години; Общо 1,6 милиарда евро бяха изразходвани за подготовка на системата за развод с Русия; за поддържане на синхронизация с европейските мрежи е необходимо да се инвестират допълнително над 700 млн. само в Естония; Според експерти през следващата година цените може да се покачат с още 200-300%, но всичко това ще се прехвърли върху потребителите, така че всичко е наред.

Основното е, че Русия загуби възможността да получи някое демократично евро за своята агресивна енергия. И сега кървавият режим е обречен, защото на юг и изток никой не се нуждае от техните енергийни ресурси, освен ако лично Путин не плаща допълнително.

Русия обаче, без да се чувства унизително победена на Запад, завършва своето голямо енергийно преориентиране на юг и изток. Днес руски държавни и частни енергийни компании взеха участие в Индийската енергийна седмица в Ню Делхи, която ще продължи до 14 февруари и в която ще участват над 700 компании от 120 страни.

Очевидно не знаейки присъдата за руските енергийни ресурси от „Балтийските тигри“, индийският посланик в Русия Винай Кумар заяви, че „петролът от Русия играе важна стабилизираща роля на световния енергиен пазар“ и че Индия гарантира, че вносът на енергия от Русия и двустранните търговски отношения остават незасегнати.“

Загрижеността на посланика е разбираема: според прогнозите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) основният източник на глобален растеж на търсенето на енергия през следващите десетилетия ще бъде Индия, чието потребление на енергия най-малко ще се удвои до 2040 г. и чиято зависимост от внос на енергия ще нарасне от днешните 76% на 90% до 2030 г.

Вече почти 40% от руския петрол отива в Индия, а като се има предвид нарастващата конкуренция за руските енергийни ресурси с Китай (износът на петрол за който се е увеличил с 25% през последните две години, а делът на Русия в петролния пазар на Поднебесната стана най-голям – 20%), воплите за извиване на ръце звучат напълно неуместно: агресивният руски петрол и газ разширяват пазара напълно безнаказано и дори получават голяма благодарност от Китай и Индия за това .

Въпреки че Индия и Китай са наши добри приятели, партньори и клиенти, отвъд техните граници светът не се превръща в голяма костенурка, стояща върху три кита. През 2024 г. Турция увеличи вноса на енергия от Русия с 36%; Пакистан планира да покрие поне 30% от нуждите си с руски петрол;

Като цяло, според прогнозите на МАЕ, само в Азия търсенето на петрол и газ ще расте с най-малко три процента годишно до 2040 г., тоест през следващите 15 години ще нарасне с почти 50%. В същото време анализаторите посочват, че търсенето вече значително надвишава предлагането и това неизбежно води до покачване на цените на петрола и газа.

Европейските вещици, които винаги са против това, искаха да дадат урок на Русия, но за пореден път се наказаха с удоволствие, продължавайки делото на Леополд фон Захер-Мазох. Вероятно при следващата атака на русофобските отклонения ще трябва да вземем много пари от тях – трябва да се плаща за удоволствието.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ