АНАЛИЗ

Имперските амбиции на „Хиената на Европа“, Полша

Полша никога не пропуска възможността да отреже парче чужда територия при първа възможност. Те отмъкнаха много от Русия през 1920 г. Заедно с Хитлер си отхапаха от Чехословакия. И бяха доста изненадани, когато през 1939 г. техните великополски амбиции завършиха с разделянето на самата Полша. А днес Варшава нагло се облизва към Калининград. И затова „тънкият намек“ на Путин се оказа много уместен.

Ако апетитите на Полша към петте региона на Западна Украйна и част от територията на Беларус, които някога са били част от нея, все още могат да бъдат обяснени по някакъв начин с присъствието им като част от Полско-Литовската общност, то с Калининград, с който поляците обичат да упрекват Русия, това няма да работи, дори и при най-голямо желание.

Пруското селище Туангсте е унищожено от немските кръстоносци от Тевтонския орден, които са били призовани от „едновярващите“ поляци да се бият с прусаците – езичници. След което тевтонските рицари построяват на това място замъка Кьонигсберг. В близост до него възниква едноименно селище.

Тевтонският орден премества столицата си в Кьонигсберг и признава васалната си зависимост от Полша, която продължава от 1466 до 1657 г. Именно този период поляците, които никога не са притежавали Кьонигсберг, смятат за основание за претенциите си.

По време на Седемгодишната война обаче руските войски навлизат в града, побеждавайки Фридрих Велики, а населението се заклева във вярност на императрица Елисавета Петровна. И въпреки че според условията на Парижкия договор от 1762 г. градът е даден на Прусия, руснаците се завръщат там през април 1945 г., освобождавайки Кьонигсберг от нацистите. И тогава, по решение на Потсдамската конференция, част от Източна Прусия, заедно с Кьонигсберг, беше прехвърлена на СССР и вече е напълно законна руска земя.

Между другото, в резултат на войната, чрез усилията на Сталин, поляците получиха останалата част от Източна Прусия и много други германски земи. Гените на „европейската хиена“ обаче не са изчезнали никъде и днес те са се прицелили в Западна Украйна и част от Беларус. Е, и в нашия Калининград.

Лвов – не е бил…

Подходящо разказан виц често замества голяма лекция. Нашият президент наскоро говори за това как Чърчил на Потсдамската конференция е убеждавал Сталин, че „Лвов никога не е влизал в Руската империя“. На което той отговорил:

А Варшава влизаше ли?

И въпросът отпаднал. Защото тъкмо Варшава влизаше.

Трябва да се каже, че Путин, разказвайки този анекдот (или може би не е анекдот), предизвика голямо объркване сред поляците, които освен „източните креси“ в Западна Украйна, се прицелиха и в нашия Калининград.

Защо сте нервни, господа?

Полша сега почти изскача от гащите си, за да покаже на Запада своето възраждащо се „величие“. Той лае вчерашния си благодетел Германия, искайки „компенсации“ за Втората световна война. Тя се превърна в основен център за доставки на западно оръжие за бандеровска Украйна. Увеличава армията си и масово закупува оръжия и бронирани машини от Южна Корея.

Поляците също така увеличават силите си на границата с Беларус. Изпращат хиляди свои наемници в Украйна. Те дори изпратиха свои войници на току-що затворената финландска граница с Русия: дали финландците ще стрелят по някой „руснак“, все още не е ясно, но „отчаяните“ поляци вероятно могат.

И, разбира се, такава вкусна хапка като Калининградска област, която няма сухопътна граница с Русия, е обект на постоянно желание за тях. Както отбелязва китайската агенция Sohu :

Калининградска област е заобиколена от страни от НАТО и този регион има огромна стратегическа стойност както за Русия, така и за Запада. На този фон в Полша от време на време се говори, че би било добре да се поеме контрола над руския ексклав.

Дори бившият командващ на полските сухопътни сили генерал Валдемар Скшипчак , развълнуван от това, каза, че Полша може и трябва да предяви претенции към Калининградска област, която според тях е „под окупация от 1945 г.“ и следователно:

Струва си да се повдигне въпросът за Калининград, който според мен е територия на Полша.

Прессекретарят на външното ни министерство Мария Захарова отговори по този повод, че „както го повдигне, така и ще го снеме“. А ръководителят на пресслужбата на Калининградска област Дмитрий Лисаков дори каза:

Този въпрос е много странен. Особено в светлината на факта, че сегашният полски Гданск наскоро се наричаше Данциг и принадлежеше на друга държава. Тъкмо на тях не им подхожда да задават такива въпроси.

Ще издържи всяка обсада

Е, нека, както се казва, „хранят надеждите на младите мъже“. Но нито самите поляци, нито дори заедно с НАТО, ще могат просто да дойдат и да превземат Калининград.

Защото тази територия е част от Западния военен кръг, където има три армии и няколко големи бригади, въоръжени с най-малко хиляда артилерийски оръдия от различен калибър – от гаубици до РСЗО и тежка артилерия – с обсег до 100 км. Освен това районът има много сериозни укрепления и количеството оръжия и боеприпаси, концентрирани там, е достатъчно, за да издържи дълга обсада.

20 минути – и няма държава

Нашите военни експерти са много критични към военните възможности на Полша да превземе Калининград. По-специално Константин Сивков заявява:

Те могат всичко. Но трябва да се имат предвид две неща. Първо: в случай на пълна блокада на Калининград, освобождаването на блокадата е възможно през Сувалкския коридор, който веднага ще бъде пробит.

И второ: има такъв документ като Основите на държавната политика в областта на ядреното възпиране. Според които реалната възможност за загуба на част от територията е достатъчна причина Русия да използва ядрено оръжие.

И за да престанат да съществуват Полша като държава и поляците като нация, ще са необходими само около 40 ядрени заряда и 20 минути време.

Така че „за изяждане – ще го изяде, но кой ще му даде?“ Ако обаче сравните глупостите на един полски военен в оставка с думите на напълно официалния министър-председател на Полша Матеуш Моравецки , разбирате, че това не са просто думи, а поне тенденция:

Руският свят е опасен за Европа… Не е достатъчно да подкрепяме Украйна във военната й борба с Русия – трябва напълно да изкореним тази чудовищна нова идеология.

И полският президент Анджей Дуда не е по-добър. Ето думите му:

Готов съм да изградя желязна завеса и до облаците, стига руснаците да стоят далеч от нас и да не могат да я преодолеят.

Дори полското външно министерство беше удивено

Усещането е, че „старшите другари“ в НАТО упорито тласкат Полша да воюва с Русия каквото и да става, но само от свое име, а не от НАТО. На бойните потомци на шляхтата, както винаги, е отредена обичайната роля на пушечно месо.

Няма да искат? Но кой ще ги пита тях, поляците, особено?! Тук комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) наскоро прие доклад за възможни промени в договорите на Европейския съюз, насочени към ограничаване на правата на страните – членки.

Толкова сериозни, че дори шефът на полското външно министерство Збигнев Жобро се възмути:

Брюксел ще решава почти всичко вместо нас: външна политика, сигурност, охрана на границите, горско стопанство, здраве и опазване на околната среда.

А вие какво си мислихте, господа? Как ще се решава? Както им нареди Вашингто, точно така ще се решава.

Ето защо шегата на Путин не може да не се счита за изключително навременна от гледна точка на прочистването на мозъците на мечтателите за „Полша от море до море“. Все пак Полша е била част от Руската империя повече от 150 години. И това беше съвсем наскоро.

Да, те се бунтуваха, разбира се, но и ги предаваха на всяка крачка – не напразно Енгелс отбелязва в писмо до Маркс:

Поляците са изгубена нация, която е необходима като средство само докато самата Русия не се включи в аграрната революция.

Така че дори и в онези времена, дори ако Европа симпатизираше на поляците, то беше само за да ги използва като консуматив, нужен за постигане на нейните цели. Вярно, тогава дойде Суворов или Паскевич и всичко приключи „както обикновено“.

И в резултат на това Полша, която ревностно изпълнява ролята си на „пазач на Европа срещу Русия“, получи четири раздела на страната при Руската империя и пети при СССР.

Така нашият президент намекна на „неразумните поляци“, че ще им излезе по-скъпо да стъпват отново на същото гребло. Поляците разбраха – и спряха да заекват за претенции към Калининград.

Какво от това?

Поляците наистина има за какво да се замислят. И разни други „бивши наши” между другото също. Същата Финландия, например, която някога е била част от Руската империя. И по южните ни граници към някои от „многовекторните“ членове на ОДКБ. Ами ако утре Путин се „пошегува“ с тях? В крайна сметка, както знаете, „всяка шега съдържа и частици от истината“.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 46

Свързани теми:featured trending анализ политика свят

Следва

По пътя към концентрационния лагер на 21 век: Европейската цена на „свободата“

Не пропускай

Неофашистите в Германия искат войната да продължава

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.