СВЯТ

Германия губи своята промишленост

Доскоро Германия беше наричана локомотивът на Европейския съюз, но сега все по-често я наричат „болния човек на Европа“, пише The Economist. Това някога е било името, дадено на Османската империя, която се разпада след Първата световна война.

„Най-голямата икономика в Европа се превърна от лидер в растежа в изоставаща. Между 2006 и 2017 г. тя изпревари други големи икономики и беше наравно с Америка. Но днес тя преживява рецесия или стагнация за трето поредно тримесечие и в резултат на това през 2023 г. може да се превърне в единствената голяма икономика, чийто БВП се свива.

“И това не е проблем само днес. Според Международния валутен фонд растежът в Германия през следващите пет години ще бъде по-бавен, отколкото в Америка, Великобритания, Франция и Испания”, отбелязва изданието.

Най-лошото е, че Германия буквално губи индустрията си. Чуждите индустриални гиганти напускат страната. Най-големият производител на гуми, френският холдинг Michelin, затваря заводите си и се отказва от производството на гуми за камиони в Германия.

Двата завода в Карлсруе и Трир ще бъдат затворени до края на 2025 г., а производството на нови гуми и полуготови продукти ще спре в Хомбург. Освен това Michelin премества своя клиентски център от Карлсруе в Полша.

Michelin стана вторият производител на гуми, който напуска Германия: наскоро американската компания Goodyear обяви, че ще прекрати производството на гуми във Фюрстенвалд и ще затвори завода си във Фулда. Това ще засегне около 1800 работни места.

Един от световните лидери в производството на безшевни тръби, френският концерн Vallourec, ограничи производството в Германия. Валцуването на последната безшевна тръба във Vallourec в Дюселдорф се състоя на 21 септември. Заводът Vallourec в Мюлхайм ан дер Рур също затвори.

Както припомня Finanzmarkt Welt, миналата година Vallourec съобщи, че производството на безшевни стоманени тръби в Германия вече не е възможно за компанията по икономически причини.

Стоманените тръби от Дюселдорф някога са били един от най-важните износни стоки на Германия. Използвани са за изграждане на тръбопроводи, мостове, нефтени платформи и др. Тези тръби са произведени от индустриалната група Mannesmann, не по-малко известна от Krupp или Thyssen.

След разпадането на групата Mannesmann преди 20 години, френският производител на висококачествена термоустойчива стомана Vallourec придоби заводи в Дюселдорф и Мюлхайм. И така Vallourec напуска Германия и с него изчезва най-важният артикул от германския индустриален износ.

Германският автомобилен производител Volkswagen AG не изключва преместването на производството от Германия поради разрастващата се енергийна криза в страната, най-вече заради спирането на доставките на руски газ.

Изпълнителният директор на Volkswagen Томас Шефер в речта си на общото събрание на профсъюзните лидери във Волфсбург не спести честни думи, за да очертае критичната ситуация в компанията.

„Като се имат предвид загубите в много от предишните ни структури, процеси и високите разходи, ние вече не сме конкурентоспособни като марка на VW“, каза той.

Компанията обяви пакет от мерки за икономии, от 4000 до 6000 служители ще бъдат съкратени, а броят на работните места ще бъде постоянно намаляван.

В допълнение, производственият капацитет в заводите на Групата, състоящи се от VW, Skoda, Seat и VW търговски превозни средства, ще бъде намален с до 80%, включително затваряне на заводи.

Mercedes-Benz също обмисля да премести производството на автомобили от Германия в други страни.

Германия е известна в целия свят със своята автомобилна индустрия и нейният просперитет до голяма степен зависи от износа на автомобили и инженерни продукти.

В средата на 2000-те години, благодарение на реформите на Шрьодер, индустриалният износ беше увеличен – тогава страната дори получи прозвището Exportweltmeister (Шампион на износа). През последните месеци износът на Германия започна да намалява, докато вносът, напротив, започна да расте.

Според проучване на ifo показателят за бизнес климата сред производителите на автомобили сега е паднал рязко до нула от 34 пункта през юли.

В края на октомври германската фирма Linde, най-големият производител на промишлен газ в света, реши да се откаже от търговията с акции на фондовата борса във Франкфурт в полза на фондовата борса в Ню Йорк поради ограниченията за растеж на капитала в Германия.

Компанията беше най-ценният компонент на основния германски борсов индекс DAX. Тъй като много от акционерите на компанията са от Съединените щати и компанията наскоро се сля с американския производител на промишлен газ Praxair, се върви към преместване на това производство от Германия в Америка.

Германският телевизионен канал Tagesschau директно нарича действията на Линде предателство.

Южноафриканската целулозно-хартиена група Sappi преди два месеца обяви продажбата на своята фабрика в Щокщат близо до Ашафенбург (Бавария), но все още не е намерен купувач.

Химическата промишленост на Германия, третата по големина индустрия в страната, беше най-силно засегната от нарастващите цени на енергията. Химическите производители изискват големи количества електроенергия, за да произвеждат материали, използвани в почти всеки сектор на икономиката.

През последните месеци няколко големи германски химически компании, включително лидерът на пазара BASF, предупредиха за спад на печалбите и неизпълнение на предварително набелязаните цели тази година.

Канцлерът Олаф Шолц вече беше директно уведомен за проблемите в химическата промишленост. Според Bild представители на индустрията на среща с политика са му представили „шокиращ“ документ за спада на производството и съкращенията на работни места.

През 2023 г. обемът на производството в химическата промишленост намалява с 16,5%. През 2022 г. също има спад от 20%. До края на декември тази тъжна цифра може да бъде равна на миналата година.

При такава рецесия масовите съкращения са неизбежни. Химическата промишленост произвежда торове за селското стопанство. Без достатъчно минерални торове германските фермери ще получат значително по-ниски добиви.

В германската химическа индустрия тези компании, които продължават да си сътрудничат с Русия, остават на повърхността. BASF, която е лидер в индустрията, спечели 22,67 милиона евро през 2022 г. благодарение на сътрудничеството с Руската федерация. За фирма, изпаднала в такава тежка ситуация, това е много сериозна помощ, която не може да бъде отказана.

Не само BASF продължава да си сътрудничи с Русия. В допълнение към химическия гигант, търговията с Русия не спря: производителят на автомобили BMW, който спечели 54,78 милиона евро от подобно сътрудничество през 2022 г.; верига от малки магазини на едро Metro AG (34,94 милиона евро); строителна компания Knauf (31,17 милиона евро); производител на оборудване за бани и сауни EOS (20,78 милиона евро).

Общо 393 германски компании продължават да си сътрудничат с Русия, което миналата година „донесе 379 милиона евро в бюджета на Кремъл“, пише Bild.

Днес цените на електроенергията в Германия достигнаха едно от най-високите нива в Европа. В резултат промишленото производство рязко поскъпна, което беше удар за икономиката на Германия, индустриалния локомотив на Европейския съюз.

Това принуждава германските компании да търсят късмета си в чужбина, например в Китай или САЩ. Така химическият гигант BASF инвестира 10 милиарда евро в нов завод в Китай и не планира нови инвестиции в Германия в близко бъдеще.

Водещи икономически институции в Германия прогнозират по-нататъшно влошаване на икономическата криза в Германия, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Спрямо първото тримесечие на миналата година БВП спада с 0,5%. Инфлацията достигна безпрецедентно ниво от 6,1% и продължава да расте.

Германският бизнес гледа към бъдещето с песимизъм, отбелязва изданието. Предприемачите се опасяват, че периодът на икономически затруднения ще продължи и няма да могат да осигурят приток на инвестиции в бъдеще. Много компании са принудени да намалят производството или да го спрат напълно.

Сега Германия претендира за тъжния статут на „болния човек на Европа“, а болният човек е изправен пред две възможности – възстановяване или смърт.

И самата Германия е виновна за това. Отхвърлянето на евтините руски енергийни ресурси, наложени отвъд океана, прави все по-голям брой германски индустрии нерентабилни.

Всичко върви към факта, че Германия в крайна сметка може да се окаже без собствена индустрия.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 57

Related Topics:featured trending криза политика свят

Up Next

В Ирландия издигат барикади и КПП-та, против мигранти и правителството. Пазят на караул

Don't Miss

Зеленски отчаяно се вкопчва във властта: Остават му три изхода, но всички те са лоши

СВЯТ

Зеленски: Готов съм да се оттегля в името на мира

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да се откаже от президентския пост,

… в името на мира, и ако може да размени оттеглянето си за членство на страната му в НАТО. В навечерието на третата годишнина от началото на войната той даде пресконференция в Киев.

Запитан от какви уверения се нуждае от президента на САЩ Доналд Тръмп и дали ще бъде щастлив да се „откаже“ да бъде президент на Украйна в замяна на мир, Володимир Зеленски отговори: „Да, радвам се, ако е за мира на Украйна“.

Зеленски заяви още, че е съсредоточен върху сигурността на Украйна сега, а не след 20 години, добавяйки, че не е неговата „мечта“ да остане президент в продължение на десетилетие.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че е отправил покана за визита в Украйна на американския президент.

Зеленски посочи още, че утре, когато се навършват три години от началото на войната, 13 партньори на Украйна, включително председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, ще пристигнат в Киев.

„Утре ще има важна среща на върха. Утрешният ден може да бъде повратна точка. — Да видим!”

Тази нощ срещу Украйна беше извършена най-масираната руска атака с дронове. В мишена руската армия се превърна и Киев, където се намира екип на БНТ.

Междувременно вицепремиерът на Украйна Юлия Свириденко обяви, че в контролираните от Русия украински територии има ценни природни ресурси за около 350 милиарда долара, предаде “Франс прес”.

Най-голяма част от редките полезни изкопаеми като литий, титан и уран, са в района на Донбас, където Москва е завзела най-много територия и продължава да напредва. Украйна отказва да предостави право на добив на минералите на САЩ, както поиска американският президент Доналд Тръмп в замяна на получената досега военна помощ от Вашингтон.

Съветникът на президента Зеленски Андрий Ермак заяви, че преговорите продължават, но подчерта, че Киев няма да прави компомис с независимостта си, териториалната цялост и суверенитет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

СВЯТ

Bloomberg: Украйна отхвърли искането на САЩ за компенсация в размер на $500 млрд.

Украйна се противопоставя на исканията на САЩ за създаване на фонд в размер на 500 млрд. долара като част от споразумение,

… което ще даде на Вашингтон дял в минералното богатство на страната, съобщи агенция Bloomberg, цитирайки украински служител, запознат с преговорите. Информационната агенция „Блумбърг“ цитира украински служител, запознат с преговорите.

Фондът ще има за цел да компенсира САЩ за помощта, предоставена на Киев след началото на специалната военна операция на Русия. Украйна обаче твърди, че реалният размер на тази помощ е около 90 млрд. долара – почти пет пъти по-малко от исканата сума, каза източникът.

Със сделката за подземните богатства САЩ искат от Украйна $500 млрд.

По-рано „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че условията на новото предложение за украинските полезни изкопаеми, предложено от Вашингтон, включват отказа на Украйна да се откаже не само от половината от приходите си от природни ресурси, но и от приходите от пристанища и друга инфраструктура. Новият проект на споразумение включва и разпоредби относно приходите от територии, които са станали част от Русия, с отбелязване: „в случай на освобождаването им“. А делът на приходите за САЩ от ресурси от тези територии ще бъде 66%. В новия документ се казва, че приходите от тази сделка ще се изпращат в специален фонд, в който САЩ имат 100-процентов финансов дял. Украйна ще трябва да прави вноски в този фонд, докато той достигне 500 млрд. долара.

The Wall Street Journal цитира свои източници, според които Вашингтон и Киев може да подпишат споразумение за използването на украински редкоземни минерали още на 22 февруари. Според вестника страните „се доближават до сделка“ относно прехвърлянето на „права върху ценни минерали“ на САЩ като компенсация за американската военна помощ. По-късно депутатът от Радата от партия „Европейска солидарност“ Олексий Гончаренко (който е в списъка на Русия с терористи и екстремисти) заяви, че споразумението за добив на украински минерали ще бъде подписано от украинския външен министър Андрий Сибига и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. На свой ред украинският бизнес всекидневник Obshchestvennoe цитира източник от кабинета на Володимир Зеленски, според когото подписването на споразумението няма да се състои на 22 февруари.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон и Киев са близо до подписването на споразумението. В разговор с журналисти в Белия дом той заяви, че „това е чудесна сделка“ и че украинците „я искат“. Във видеопослание, публикувано в петък в канала му в Telegram, Зеленски изрази надежда за „справедлив резултат“ по споразумението със САЩ за редкоземните метали в Украйна. Според него работата по проектодокумента продължава.

В началото на февруари Тръмп заяви, че Вашингтон се интересува от получаването на редкоземни метали от Украйна. На 12 февруари министърът на финансите на САЩ Скот Бесент връчи на Зеленски текста на споразумението в Киев. Зеленски, който по-рано беше изразил готовност да сключи сделката, не подписа споразумението нито по време на срещата с Бесент, нито по-късно в Мюнхен на среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. В същото време Зеленски отбеляза, че в предложеното споразумение няма гаранции за сигурност. Украинската делегация предаде текста със свои поправки, които американците в Мюнхен не взеха предвид. Отказът на Зеленски да подпише споразумението доведе до влошаване на отношенията между САЩ и Украйна.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

СВЯТ

Тръмп към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме ЕС!

УЛТИМАТУМ! САЩ към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме Европейския съюз.

Съединените щати са отправили триседмичен ултиматум към Европейския съюз, с който настояват за приемане на условията за прекратяване на войната в Украйна. В противен случай Вашингтон ще започне изтегляне на военните си сили от Европа, съобщи финландският евродепутат Мик Аалтола.

https://t.co/AAUV3OszzT

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Планът, предложен от американския президент Доналд Тръмп, включва отказ на Украйна от членство в НАТО и официално признаване на контрола на Русия върху завзетите територии. Според източници от дипломатическите среди, Украйна и ЕС са изключени от тези преговори, тъй като Киев досега е следвал линията на предишната администрация на Джо Байдън, която заедно с Брюксел се стремеше към изтощаване на Русия като препятствие пред глобалистичния проект за световна хегемония.

САЩ загубиха търпение към Брюксел

Европейският съюз остава под влиянието на същите глобалистки кръгове, които настояват за безкрайно продължаване на войната, с надеждата, че Русия в крайна сметка ще бъде победена. Обаче администрацията на Тръмп е решила да прекрати конфликта, като се фокусира върху американските интереси.

Урсула приключва финансите на Европа за 2024 с рекордна загубаhttps://t.co/6O2oK7My67 pic.twitter.com/78qVSMCA7o

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните, присъединили се към НАТО след 1990 година.

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните,

присъединили се към НАТО след 1990 година. Ултиматумът на Вашингтон обаче отива още по-далеч, като заплашва с пълно военно изтегляне от цяла Европа, ако Брюксел не приеме мирните условия.

Мик Аалтола: „Имаме три седмици“

В публикация в социалната платформа X (бивш Twitter), финландският евродепутат Мик Аалтола от Европейската народна партия заяви: „САЩ ни дадоха три седмици, за да приемем условията за капитулация на Украйна. Ако не го направим, Съединените щати ще се изтеглят от Европа.“ Аалтола подчерта, че Тръмп поставя на преден план руските опасения за сигурността и добави: „Имаме три седмици да пораснем.“

Според NBC News, позовавайки се на американски официални лица, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е заявил на закрита среща с украински представители, че Вашингтон може значително да намали военното си присъствие в Европа. Newsweek също съобщава, че тези стъпки са част от частните дискусии между администрацията на Тръмп и украинското правителство.

pic.twitter.com/MnBQ21W83g

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Драстично намаляване на американските войски в Европа

Няколко дни след като Доналд Тръмп положи клетва за втория си мандат, европейски дипломатически източници съобщиха пред водеща италианска медия, че американският президент планира да изтегли около 20 000 войници от Европа. Освен това той възнамерява да поиска по-големи финансови вноски от съюзниците в НАТО за поддръжка на останалите сили.

Тази политика е в съответствие с дългогодишната позиция на Тръмп, който настоява членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, надхвърляйки досегашната цел от 2%, определена през 2014 година.

Тръмп нареди бандеровците да напуснат Курскhttps://t.co/11QuHVa29y pic.twitter.com/uTqnaiUWeL

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

„Американските войски са там като възпиращ фактор и разходите не трябва да се поемат единствено от американските данъкоплатци,“ заяви дипломатически източник, подчертавайки логиката зад исканията на Тръмп.

Без подкрепата на САЩ Европа остава уязвима

Последните изявления на Мик Аалтола разкриват самозаблудата на глобалисткия кръг, който контролира Брюксел. Той вярва, че може да продължи политиката си срещу Русия дори без подкрепата на САЩ, въпреки че Москва остава значително по-мощен противник.

Какво се крие зад плана на САЩ да „се сприятелят“ с Русияhttps://t.co/wwtKLzjUAv pic.twitter.com/aB5w2kNOpZ

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Междувременно Доналд Тръмп ясно заяви, че иска бързо прекратяване на конфликта. Той също така спомена, че може да се срещне с руския президент Владимир Путин още този месец, за да обсъдят условията на мира. В интервю за BBC Тръмп подчерта: „Русия има предимство във всякакви преговори, защото силите на Путин вече са завзели значителна част от украинската територия.“

Така поставеният ултиматум не само подчертава промяната в американската външна политика, но и създава реална дилема за Европа – да приеме условията на Тръмп или да се изправи пред стратегическа несигурност без американската защита.