• Правят се на интелигентни хора, с нескрито задоволство разпространяват „доказателства“, че Тръмп бил действащ руски агент за $4,000 на месец
• Тръмп е преди всичко бизнесмен, за когото интересите са на първо място, в случая – интересите на страната му
• Но измекярите с бедни мозъци не могат да сметнат, че само загряването на двигателите на частния му самолет струва $4,000 … на минута!

В последните седмици тече неистов вой – как у нас, така и по света – по отношение на реториката и предприетите до момента действия от страна на новия американски президент Доналд Тръмп спрямо Украйна и Русия. Стигна се дотам, че уж интелигентни хора, с нескрито задоволство разпространяват „доказателства“, че Тръмп бил действащ руски агент, активиран именно сега. Остава само въпросът за 4000 долара на месец ли се продал. Е, има и разни други резонни питания, като – как въобще човек с бистър ум си представя, че току така някой може да разкрие активен агент. Но нека оставим неолибералите на последните им издихания, в които бълват умопомрачителни конспирации, които дори баба Пена от Сусурлево не може да роди.

Сериозният въпрос е какво цели да постигне американския президент. Всеки, който поне бегло е следял предизборната му кампания и е поне малко запознат с биографията му, отлично знае няколко неща. Тръмп е преди всичко бизнесмен, за когото интересите са на първо място. В случая – интересите на страната му, разбира се. Нито за миг не бива да забравяме, че той беше избран от милиони американци именно поради тази причини – обеща им да направи Америка отново велика. Не Украйна, не Европа, а Америка.

Доналд Тръмп просто изпълнява предизборните си обещания – той нееднократно подчерта, че ще работи за мир в Украйна. По всякакви начини! Именно това прави от първия ден, в който прекрачи прага на Белия дом.

Ако някой мисли, че това не е справедливо спрямо украинците – вероятно е прав. Ако някой мисли, че това изважда Русия от изолацията – вероятно е прав. Ако някой мисли, че на европейците вече им предстои да се оправят със собствени сили – вероятно също е прав. Но харесва ли му или не, това е политиката. Нещо повече – резонно – през последните години, войната в Украйна също беше подчинена на определени интереси. Ако вярвате, че на такова ниво големите играчи мислят за съпричастност, или сте пълни наивници, или сте абсолютни глупаци.

Ако обаче поне малко имате представа какви са приоритетите на обикновения американец, щяхте да сте наясно, че не отношенията с Русия, още по-малко пък с Украйна, са сред важните въпроси за тамошния гласоподавател. На първо място е икономиката (о, чудо, ма как така американците смеят да не се вълнуват какво се случва на другия край на света!), следват националната сигурност, имиграцията, тероризмът, данъците, здравеопазването, политиката за свободен достъп до оръжие, престъпността, разпределението на доходите и богатството в САЩ, дефицитът на федералния бюджет, ситуацията в Близкия изток, дори темата за абортите е по-важна за тях.

И пак помислете – чий президент е Доналд Тръмп – на някоя европейска страна, на Украйна, на Русия или американски? Нека не забравяме и една от основните негови цели, която той също многократно заяви – да намали влиянието на Китай. Какъв по-добър начин това да се случи, като се възползва от ситуацията в Украйна, за да скъси дистанцията с Русия и по този начин забави сближаването им с Поднебесната империя, което неминуемо ще ограничи силата вторите. Moже и да звучи цинично за много хора, но Украйна е просто инструментът, който американския президент ще използва за целта си. Нищо лично, просто бизнес!

Това – макар и бавно, започна да се осъзнава и от европейските лидери, един от които – френският президент Еманюел Макрон беше на посещение в САЩ. Макрон, който преди няколко дни свика спешна среща на европейските лидери в Париж на тема Украйна, чиято обавена цел беше да се покаже силата и единството на Европа, рязко сви перките и след като дори не беше посрещнат от домакина си, също се присъедини към желанието на Тръмп войната да приключи максимално бързо, обяснявайки, че схемата е преговори между САЩ и Русия и между САЩ и Украйна – нещо, с което доскоро и той, и другите европейски лидери не бяха съгласни, допълвайки даже, че е възможно спиране на огъня в Украйна до няколко седмици. Макрон свали гарда и по отношение на ангажиментите на Щатите към Европа, като заяви, че Старият континент е готов да укрепи отбраната си.

Тръмп за пореден път показа, че става дума за бизнес, не за симпатии, емоции или решения, базирани на чувства, като подчерта, че жизненоважната „Сделка за критични минерали и редкоземни елементи“ между САЩ и Украйна скоро се очаква да бъде сключена, като с нея ще се гарантира, че „американският народ ще възстанови десетките милиарди долари и военното оборудване, изпратени в Украйна, като същевременно ще помогне на икономиката на Украйна да расте“. Това е факт, защото ще се създадат хиляди работни места, а присъствието по този начин на Щатите, гарантира на украинците, че така те ще бъдат и защитени. Нещо, което е тяхна основна цел, както и на президента им Володимир Зеленски – нали така?

Тръмп не пропусна да допълни и че паралелно с това текат разговори с Владимир Путин относно края на войната, договарят се и големи сделки между САЩ Русия. Самият Путин също съобщи, че Москва и Вашингтон обсъждат мащабни икономически сделки, включително и за руските залежи на редки метали. Руският президент обяви, че руски компании могат да снабдяват американския пазар с до два милиона тона алуминий всяка година, а двете страни могат да работят заедно и в рамките на водноелектрически проекти, и при производството на алуминий в руския Красноярски край в Сибир, където е базиран най-големият руски производител на алуминий „Русал“. И нещо немислимо през последните години – Путин изрази готовност за приемането на американски инвестиции при изследването на редкоземни богатства в окупираните от руските сили територии на Украйна.

Настъпва нова ера – както в отношенията между САЩ и Русия, така и по отношение мястото на Европа в тази конфигурация, а и въобще позиционирането и спрямо актуалния дневен ред. Осъзнават го и в Украйна, където парламентът им (Върховната рада) не успя да гласува резолюция в подкрепа на продължаването на правомощията на президента Володимир Зеленски. Документът беше подкрепен от 218 депутати при необходими 226. Това също е ясна индикация, че след като Тръмп нарече Зеленски „диктатор“, и го обвини, че отказва да проведе избори в страната, украинските политици бързо, бързо започнаха да се настройват според посоката на вятъра и вече все по-сериозно се говори, че водещите лица там са на позиция, че все пак избори трябва да се проведат, нещо повече – участието на Зеленски е под въпрос.

За съжаление, реакциите от последните седмици на повечето европейски лидери сочат, че те не осъзнават глобалните промени, настъпили след последните избори в САЩ. На 24, когато се навършиха три години от започването на войната, председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон ден Лайен, както и лидерите на Испания, Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия, Испания и Швеция бяха в Киев, но не за да подкрепят усилията на Тръмп за мир, а да обявят поредния пакет от икономически санкции срещу Русия и пакет за енергийна сигурност на Украйна. Не пропуснаха да си направят и поредното селфи със Зеленски, изговаряйки и поредната доза обещания, че украинският народ трябва да продължава да дава можещ отпор на агресора, разбирайте – да не преговаря за мир, а да продължава да се бие, за да не се прекрати войната. Това е днешният европейски „елит“ – войнолюбци и сребролюбци, самозабравили се неолиберали, взаимно нахъсвайки се колко са значими. Но не са, вече не са. Както наскоро, в сърцето на Европа, каза американският вицепрезидент – „в града има нов шериф“.

За това колко неадекватни стъпки продължават да предприемат те, говори и резолюцията, която именно в този момент прие общото събрание на ООН – осъждането на инвазията на Русия в Украйна, инициирана от Киев и страните от Европейския съюз. Едно, че САЩ гласуваха против, призовавайки и другите страни да го направят, тъй като имат своя резолюция, която призовава за мир в тригодишната война, второ, че и Израел гласуваха така, което ще доведе до сериозен когнитивен дисонанс сред въпросните лидери. И да, наивността в такъв момент е излишна, демонстрирането уж на идеали – още повече, а упорството конфликтът да се задълбочи, навява резонни мисли за мръсни интереси.

А Тръмп, той просто е реалист, бизнесмен до мозъка на костите си, за който осигуряването на мир означава както прекратяване на милиардите, насочвани от страната му към Украйна, така и генерирането на милиарди приходи за САЩ, посредством сделките, които предстои страната му да сключи с украинците. И не на последно място – изпълнение на поетите към избирателите му ангажименти. Както сам каза съвсем наскоро – „Целият ми живот е сделки“. Поради същата причина отказва да нарече Путин диктатор – предстоят изгодни за американците договори с руснаците, а това е на първо място, другото са дъвки за наивници. Да му мислим ние – европейците, с нашите скопени лидери, продължаващи пагубната неолиберална политика, която погубва Европа.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Дубински: Парламентът показа вратата на Зеленски пред Европа. Обратното му броене е в ход, а той иска още 2 г. война!

В последните си коментари в социалните мрежи украинският депутат Александър Дубински, който в момента се намира в затвора по нареждане на режима на Владимир Зеленски, подчертава важен политически момент в Украйна.

Според него Върховната рада на Украйна е нанесла тежък политически удар на президента Зеленски, при това публично и в присъствието на европейски представители: „Парламентът показа вратата на Зеленски – и го направи пред очите на Европа.“
Върховната рада на Украйна

Дубински: Но самият факт, че подобен въпрос се поставя сега, е сигнал към него: „На Зеленски е напомнено: ти не си монарх, а временно изпълняващ длъжността, който вече брои дните си“. Това послание е отправено не само към него, но и към Европа

Гласуването на декларация, която трябваше да потвърди парламентарната подкрепа за президента, завърши с провал. От необходимите 226 гласа, Зеленски получи едва 218, като осем решителни „не“ се оказаха по-красноречиви от стотици „да“, пояснява затвореният в зандана парламентарен критик на режима на Зеленски.

Дубински обяснява, че текстът на декларацията съдържал единствено стандартна конституционна формулировка – че Зеленски трябва да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на нов президент. Но самият факт, че подобен въпрос се поставя сега (във Върховната Рада), е сигнал към него: „На Зеленски е напомнено: ти не си монарх, а временно изпълняващ длъжността, който вече брои дните си“. Това послание е отправено не само към него, но и към Европа, която е дошла да се увери в стабилност и единство в украинската власт. Вместо това обаче европейските наблюдатели са станали свидетели на дълбоки пукнатини във властовата върхушка.

Според Дубински, посланието към Запада е също толкова ясно – бъдещите преговори няма да се водят със Зеленски, а с онези, които ще останат на власт, когато дойде „денят Х“: На практика президентът е на таймер за обратно броене.

Дубински подчертава, че отговорните украински политици трябва да спрат да играят по правилата на слабите. Украйна не може да си позволи лидери с изтичащ срок на годност, които разчитат на външни гаранции, вместо да изграждат вътрешна сила. Според него Западът може да наблюдава, но решенията трябва да се взимат в Киев, а не в чужди столици. Ако президентът не е способен да бъде център на властта и стабилността, той трябва да бъде заменен от онези, които могат да заемат тази роля.

Най-важното, според Дубински, е да се действа твърдо, прагматично и без илюзии. Няма място за истерия или за опити да се задържи властта чрез изкуствени сценарии. „Слабите – вън, отговорните – на кормилото“, заключава той.

Тръмп, Макрон и Зеленски

Дубински: Зеленски отчаяно се стреми към среща с Доналд Тръмп преди евентуалната му среща с Владимир Путин. Зеленски има конкретни искания: нови кредити за Украйна, осигурени със залог от природни ресурси

Депутатът също така акцентира върху ясните цели на Зеленски. Президентът отчаяно се стреми към среща с Доналд Тръмп преди евентуалната му среща с Владимир Путин. Зеленски има конкретни искания: нови кредити за Украйна, осигурени със залог от природни ресурси, затворено въздушно пространство поне над западната граница на страната и разполагане на миротворчески контингент. Той търси форма на „квази-НАТО“ за Западна Украйна – гарантиран район, който да послужи като убежище за него, когато продължаването на войната стане невъзможно.

Дубински: В същото време Зеленски иска войната да продължи поне още две години. Това се вижда от сумата от 100 милиарда долара, за която той настоява. В момента военните разходи възлизат на 2,2 трилиона гривни годишно, а 100 милиарда долара се равняват на 4,2 трилиона гривни – достатъчни точно за двегодишен конфликт

В същото време Зеленски планира войната да продължи поне още две години. Това се вижда от сумата от 100 милиарда долара, за която той настоява. В момента военните разходи възлизат на 2,2 трилиона гривни годишно, а 100 милиарда долара се равняват на 4,2 трилиона гривни – достатъчни точно за двегодишен конфликт. Този срок, според Дубински, е необходим на Зеленски и неговите западни спонсори от „дълбоката държава“, за да оцелеят до междинните избори за Конгреса на САЩ. Тогава те се надяват да лишат Тръмп от мнозинство в долната камара на Конгреса.

Въпреки този план, Дубински смята, че той е твърде прозрачен и едва ли ще се осъществи. В същото време Зеленски все повече се възприема като основното препятствие пред мира – както от страна на САЩ, така и от Русия.

Докато вниманието на медиите е насочено към изявленията на украинския президент, руската армия напредва в посока Новопавловка в Днепропетровска област. Дубински обръща внимание и на икономическия аспект на конфликта. Той припомня, че олигарсите Ахметов и Жеваго са прибирали 90% от приходите от добива на желязна руда, докато предложението на Тръмп – 50% – би било почти два пъти по-изгодно за украинския народ.

В заключение, Дубински пита риторично: „Кой всъщност се бори за тези ресурси, които никога не са принадлежали на народа?“ Той призовава читателите си да посочат поименно тези, които защитават интересите на ползвателите на земните блага, т.е. народа, като обещава им да разкрие за кого всъщност работят.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Революцията на Тръмп: Ще посегне ли той на Федералния резерв?
• Без установяване на контрол върху Фед, идеите за радикална реформа на Тръмп и неговия екип няма да бъдат реализирани

Изявленията и решенията на 47-ия президент на САЩ и членовете на неговия екип се наричат от много наблюдатели началото на „радикални реформи“. Но някои смятат, че би било по-правилно да ги наречем „революции“. Втората гледна точка се поддържа например от журналиста от Guardian Дейвид Смит. Наскоро той публикува статия, озаглавена „Revolution is in the air as Trump arrives with a bang – but can he follow through?“ („Революцията е във въздуха, когато Тръмп идва с гръм и трясък – но ще може ли да я проведе?“) Авторът на статията убедително твърди, че Тръмп започва истинска революция в Америка.

И аз съм съгласен с него. Това не е реформа или въвеждане на ред в страната (както твърдят Тръмп и обкръжението му). Това са опити за радикални промени в обществото с всякакви средства, включително, преди всичко, чрез игнориране на действащите закони. Революциите се извършват главно по принципа: „Целта оправдава средствата“.

Ако революционерите успеят, тогава след победата си те възстановяват закона и реда, често на нова основа, заменяйки старите закони със свои собствени, които им изглеждат по-„правилни“ и „справедливи“. Революционери са тези, които “горят мостовете” след себе си. И ако революционерите загубят, тогава те поне биват изпратени в затвора и по-често екзекутирани.

Мисля, че в САЩ неуспялия революционер със сигурност ще бъде изпратен на електрическия стол. Съдете сами: след така наречената атака срещу Капитолия в САЩ в началото на 2021 г. много от участниците в този спектакъл бяха изпратени в затвора, а главният подстрекател Стюарт Роудс получи 18-години затвор (след победата на Тръмп Роудс беше освободен и дори присъства на встъпването в длъжност на Тръмп като почетен гост).

Така наречената атака срещу Капитолия е пародия на революция, но указите на 47-ия президент, както и изявленията и действията на дясната му ръка Илън Мъск определено носят белезите на революция. Противниците на Тръмп твърдят, че много от указите на 47-ия президент, както и решенията на Мъск като ръководител на Министерството на правителствената ефективност (DOGE), нарушават конституцията на САЩ и много американски закони.

Трудно е да не се съглася с това. Още на следващия ден след встъпването в длъжност на Тръмп и подписването на петдесет изпълнителни заповеди, властите на 22 американски щата заведоха дела във Върховния съд на САЩ с искане за отмяна на изпълнителната заповед на Тръмп, която налага ограничения за получаване на гражданство чрез така нареченото право на земята (известно още като право по рождение). Груповият иск твърди, че президентът нарушава 14-ата поправка на конституцията, според която всеки, роден в Съединените щати, е американец.

Потокът от съдебни дела срещу решенията на Тръмп и екипа му в американските съдилища на различни нива от държавни органи, профсъюзи, неправителствени организации, компании и физически лица нараства. Претенциите са много различни. Включително за нелегитимността на департамента за ефективност на правителството. И това също предполага нелегитимността на решенията на Мъск да уволнява служители, нелегитимността на достъпа на DOGE до класифицирана информация от различни отдели, недопустимостта на Мъск да разкрива публично държавни тайни и т.н.

В началото на февруари главните прокурори на 19 щата заведоха дело с искане агенцията DOGE на Мъск да ограничи достъпа до поверителни данни на граждани на САЩ. И още на 9 февруари федерален съд в щата Ню Йорк временно блокира достъпа на DOGE до държавната система за обработка на плащанията (съдържаща поверителни данни за физически лица).

Като цяло обаче съотношението на силите между „революционерите“ и „контрареволюционерите“ все още е в полза на първите, т.е. в полза на Тръмп и неговия екип. „Революционерите” поставят свои хора на ключови позиции в министерства и ведомства и по този начин очакват да продължат, задълбочат и разширят „революцията”.

Мъск и неговата DOGE армия възнамеряват да превземат все повече и повече „крепости“. На 8 февруари Тръмп нареди на ръководителя на DOGE да започне одит на Министерството на образованието и Пентагона .

Много коментатори са заявявали, че Пентагонът е най-важната и „най-силната крепост“. Ако Мъск и Тръмп успеят да превземат тази „крепост“, тогава революционерите определено ще станат победители. Трудно е да не се съглася, че Пентагонът е стратегически важен обект, писал съм за това много пъти, подчертавайки, че военното ведомство на САЩ е тясно свързано с „дълбоката държава“.

Но докато Пентагонът е важна структура, има едно още по-важно. Всички прекрасно разбират, че най-важната „крепост“ е Федералният резерв на САЩ.

По отношение на тази „крепост“ Тръмп и Мъск в момента се опитват да не правят революционни изказвания. Разбира се, Тръмп се опита по някакъв начин да повлияе на Федералния резерв по време на първия си президентски мандат, но опитите му не бяха много успешни.

Тогава той, 45-ият президент на Съединените щати, се опита да убеди тогавашния председател на Фед Джанет Йелън да намали основния процент. Но дамата реагира много слабо на обажданията му. Тогава Тръмп се опита да я уволни. Но не можа да го направи. Тя изкара пълния си мандат като председател на Федералния резерв и беше заменена от Джером Пауъл точно преди седем години.

Отначало казаха, че е човек на Тръмп. Но скоро стана ясно, че Пауъл, подобно на предшественика си, пренебрегва желанията на президента. През ноември 2018 г. Доналд Тръмп каза, че е „недоволен от избора“ на Пауъл за председател на Фед, тъй като той повишаваше лихвените проценти „твърде бързо“ и не подкрепяше икономическата политика на президента. Много наблюдатели отбелязаха тогава, че атаките на президента срещу Федералния резерв са нещо съвсем ново в дългата повече от век история на американската централна банка.

При 47-ия президент на САЩ Пауъл продължава да ръководи Федералния резерв, неговият мандат, според настоящите правила, изтича през май 2026 г. Говореше се, че Тръмп ще се опита да отстрани Пауъл по-рано. През декември обаче Доналд Тръмп каза, че няма да се опита да замени председателя на Фед Джеръм Пауъл, когато се върне в Белия дом през януари.

Тоест ще издържи до пролетта на следващата година. Вероятно през това време ще търси „удобен“ (т.е. послушен) човек, който да замени Пауъл. Напомням, че по закон американският президент предлага кандидати за председател на Съвета на управителите на Федералния резерв и другите членове на този съвет.

На 18 декември на заседание на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) Федералният резерв понижи основния процент с 25 базисни пункта до 4,25-4,5% годишно.

На следващото заседание на FOMC в края на януари основният лихвен процент беше оставен непроменен. След това Доналд Тръмп написа в социалните мрежи, че Американската централна банка „не успя да реши проблема, който създаде“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази мнение в социалната мрежа TRUTH Social, че Федералният резерв е отговорен за безпрецедентното ниво на инфлация в страната.

Е, ако Федералният резерв не може да реши проблемите с инфлацията и икономиката, тогава зависи от администрацията на президента да ги реши. Тръмп написа: „Тъй като Джей Пауъл и Фед не успяха да предотвратят проблемите с инфлацията, които те създадоха, аз възнамерявам да го направя сам. Това ще се случи чрез увеличаване на американското производство на енергия, намаляване на регулациите, ребалансиране на международната търговия и рестартиране на американското производство.“

Тръмп се прицели във Федералния резерв, като каза, че симулира реална работа, ала прави глупави неща: „Ако Фед беше обърнал по-малко внимание на джендър идеологията, зелената енергия и неоснователните твърдения за изменението на климата, инфлацията никога нямаше да стане толкова лоша. Вместо това, ние преживяваме една от най-лошите инфлации в историята на нашата страна.“

Трябва да се отбележи, че Тръмп не поиска, както обикновено, председателят на Фед незабавно да намали лихвата (както направи по време на първия си президентски мандат).

Засега няма признаци за щурм срещу “крепостта” на Федералния резерв на САЩ. Но наблюдателите напомнят, че щурмът може да започне, а някои дори смятат, че е неизбежен. Защото без да поеме Фед, всички други революционни победи на Тръмп и неговия екип ще бъдат анулирани. Те припомнят, че Тръмп неведнъж е говорил за необходимостта от установяване на правителствен контрол върху системата на Федералния резерв, като почти национализира Американската централна банка.

Нека ви напомня, че икономическите съветници на Тръмп по време на първия му мандат в Белия дом бяха, наред с други, Стивън Мур и Артър Лафер. Твърди се, че те са помогнали на Тръмп да оформи визията си за това каква трябва да бъде централната банка на САЩ.

Стивън Мур е американски консервативен писател и телевизионен коментатор по икономически въпроси. Заедно с известния американски политик, конгресмен Рон Пол, той веднъж призова за пълно закриване на Федералния резерв и връщане към златния стандарт.

Артър Лафер е известен американски икономист, който е бил съветник на президента Рейгън. Икономистът от страната на предлагането многократно е критикувал Фед, обвинявайки го в политически пристрастия и призовавайки Федералният резерв да бъде поставен под контрола на Конгреса и правителството.

През 2018 г. Мур и Лафер издадоха книга Тръмпономика /Trumponomics/, в която изложиха не толкова собствената си позиция, колкото позицията на Тръмп по ключови икономически въпроси. Ето някои от приоритетите на идеалния икономически модел на Тръмп: протекционизъм, намаляване на данъците, увеличени разходи за инфраструктура и поставяне на Федералния резерв под контрола на президента, Конгреса и правителството.

Оттогава възгледите на Тръмп за статута на Федералния резерв на САЩ изглежда са останали същите. Миналото лято, в разгара на предизборната кампания, Тръмп каза пред репортери, че „силно“ вярва, че президентите трябва да имат „поне думата“ в политическите решения на централната банка, премахвайки забраната за намеса на президента в политиката на Федералния резерв.

Заслужава да се спомене също, че Стивън Мур беше номиниран от Тръмп през март 2019 г. като кандидат за едно от местата в Борда на управителите на Федералния резерв на САЩ. Тогава Мур каза: „Честно казано, аз съм нов в тази игра, така че самият аз ще имам стръмна крива на обучение как работи Фед, как Федералният резерв взема решения и за мен това е истинска, вълнуваща възможност. Но в Сената, благодарение на усилията на демократите, номинацията на Мур беше блокирана.

Миналия август Atlantic публикува статия, озаглавена „Could Donald Trump Break the Fed?“ (Може ли Доналд Тръмп да разбие Федералния резерв?) Неговият автор Джордан Вайсман явно е притеснен от посегателствата на Тръмп върху независимостта на Фед. И той се страхува, с основателна причина, че след победата му през ноември 2024 г., усилията на Тръмп да лиши Фед от неговата независимост може да успеят:

„Първият му опит да узурпира независимостта на Фед се провали, когато Сенатът с мъка отказа да одобри списък от предпочитаните от него подлазници да ръководят институцията. Второто президентство на Тръмп обаче вероятно ще включва по-сговорчиво републиканско мнозинство в Сената. Ако Тръмп спечели през ноември, може да научим по трудния начин колко важна беше независимостта на Фед от самото начало.”

Сега Тръмп и екипът му разчитат, че следващия май лицето, препоръчано от 47-ия президент за поста ръководител на Федералния резерв, ще може да получи необходимата подкрепа в Сената.

Новоназначеният министър на финансите на Тръмп Скот Бесент наскоро се включи в дискусията за Федералния резерв. Той не се противопоставя директно на Фед. Но му хрумна неочаквана идея. Казват, че финансовият пазар може да бъде повлиян не само от Федералния резерв с неговия основен процент, но и от Министерството на финансите.

„Той (Тръмп – В.K.) и аз сме фокусирани върху 10-годишните държавни облигации “ , каза Бесент пред Fox Business, когато беше попитан дали президентът Доналд Тръмп иска да намали лихвените проценти. „Той не призовава Фед да намали лихвите.“ Мнозина бяха скептични относно тази идея, тъй като винаги се е смятало, че лихвените проценти по държавните ценни книжа са вторични, зависещи от основния процент. А способността на Министерството на финансите на САЩ да управлява лихвите на Министерството на финансите е изключително ограничена.

Що се отнася до Мъск, той не е правил никакви публични изявления относно Фед, откакто започна работата си като ръководител на DOGE. Но той е правил много подобни изявления преди. Така няколко дни след обявяването на победата на Тръмп на изборите милиардерът се изказа в полза на пълната ликвидация на Федералния резерв.

Той публикува повторно изявление на сенатора от Юта Майк Лий, който каза, че Федералният резерв нанася повече вреда, отколкото полза и трябва да бъде закрит. Сенатор Лий: „Нашата конституция е създадена така, че изпълнителната власт трябва да бъде под контрола на президента. Федералният резерв е един пример за това как сме се отклонили от Конституцията. И затова това е причината да ликвидираме Фед.” Мъск написа в профила си в социалните мрежи: „Краят на Федералния резерв“.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ