ЗАКОН

Лудата съдийка внимвала! Да не накърним правата на рецидивиста с макетния нож

Кратка дисекция на поредния съдебен позор

Докато отговорните лица продължават да си прехвърлят топката, а станалата печално известна скандална съдийка ни се лензи щастливо от екрана, хората в цялата страна показаха своето ясно отношение към случващото се – както към въпросната Татяна Гьонева, така и цялата съдебна система, както към жертвата, така и към изрода рецидивист.

Макар на места да имаше явни опити протестите да бъдат политически употребени, развяваха се и плакати за приемане на вече отхвърлената от Конституционния ни съд Истанбулска конвенция, в София се появиха и неадекватно ухилени политици, които явно мислеха, че са на поредното чаено парти с кексчета, направени от възлюбената им, докато радостно се селфираха с феновете, стана пределно ясно, че хората отлично съзнават неадекватността и прогнилостта на съдебната система. За това допълнително допринесе и становището на

Съюз на българските съдии (или казано по-просто – гарван гарвану око не вади)

Вчера от ССБ (Съюз на съдиите в България) излязоха с пространно становище, в което акцентът беше, че общо взето некомпетентни лица не е добре да коментират случая. От една страна, поне според някои, може и да са прави, въпреки че в едно демократично общество реакциите срещу откровената несправедливост са задължителни, а когато говорим за професии като тяхната – крайно належащи даже. Освен това, дори и да ви звучи клиширано, съдът има за задача укрепването на законността, да защитава правата и интересите на гражданите. Когато от дълги години мнозинството от хората не усещат никаква закрила, дори напротив – често пъти виждат съда и съдиите като действащи в подкрепа на извършителите, значи има сериозен проблем и не, това не е никак субективно.

Вероятен извършител, съществуваща опасност да се укрие, но…пуснат

Интересен момент представляваше и изреждането на фактите, в което отново става ясно, че Районен съд Стара Загора е приел, че „събраните по делото доказателства установяват опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие”, обаче въззивният съд отменя определението на районния съд, макар да „приема за правилна преценката на първостепенния съд, че съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”.

Доста трудно е да бъде адекватно обяснено това противоречие в мисловния процес на съдебния състав, вероятно само психиатър би могъл да постави адекватна диагноза. Как хем признаваш напълно реалната опасност въпросният да е извършителя и да се укрие, хем едновременно с това го пускаш на свобода? Не, няма никакво законово оправдание в тези алогични действия на съдиите. Нещо повече, в една нормална държава, именно те, с това си решение, биха се превърнали в подсъдими, бъдете сигурни.

Следва абзац, който ни разяснява, че т.к. не знаем всички подробности по делото, е „почтено” да съобразим в обществената дискусия. Това е факт – не сме запознати с всички подробности, но и тези, които знаем, са крайно фрапиращи. И ги знаем заради медиите, иначе щяха да останат скрити, а извършителят щеше да продължава да заплашва жертвата и нейните близки, току под благосклонния поглед на родната съдебна система.

Внимателно да не накърним правата на рецидивиста

По-надолу ни уведомяват, че „самото привличане в качеството на обвиняем, което представлява ясен и категоричен знак от страна на държавата към този гражданин, в обичайните случаи е достатъчна принуда, за да се подчини обвиняемия…”, както и че „в България не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”. Това означава, че във всеки отделен случай прокуратурата и съдът са длъжни да търсят най-малката по сила принуда, която е „годна” – казано на най-прост език, а към момента действащото законодателство, много повече се грижи за правата на обвиняемия и евентуален извършител, внимавайки да не му окаже по-голяма принуда.

Ако съдиите считат, че определен член им връзва ръцете, да протестират, да поискат законотворецът да направи адекватни промени. Но да сте чули някога за протест, в който съдиите да говорят, че в законите ни са накърнени правата на жертвите, че буквата на закона ги ограничава, че се нуждаем от спешна ревизия на сега действащото законодателство, от ревизия на НПК? Не, те просто констатират, че според еди кой си член и закон, могат или не могат да направят това. Разбира се, това също е много условно, защото хиляди пъти сме били свидетели, че поради една или друга причина, самите те четат буквата на закона, както им е угодно.

Не по-малко безумен е следващият абзац, в който вече на уважаемия читател му се набива канчето, че „Има редица научни изследвания, че саморазправата с насилника задълбочава травмата на пострадалия, тъй като той/тя поема отговорността и за насилието, извършено над насилника” – това не знам как точно да го тълкуваме, но вероятно отговор ни дава следващия пасаж – „Постижение на цивилизацията, което има дълбок резон, е обвиненият в извършване на престъпление да се смята за невиновен до влизане в законна сила на присъда”, който вече затвърждава мнението, че от ССБ са доста загрижени за правата и здравето на обвиняемия, сакън някой да не му посегне. Ех, да бяха проявили и поне малко емпатия към зверски накълцаното момиче, но не би.

Пазете честта на съдията

Следва и обвинение, че всички сме се провалили, за което говорят „Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията докладчик, както и „оповестяването на личните данни за наказателен съдия” – интересно, ССБ ще вземат ли отношение по отношение на това, което направи съдия Гьонева, а именно публично оповестяване на имената на жертвата, докато тези на извършителя бяха съобщени с инициали? Това нейно действие как да го тълкуваме?

Две паралелни реалности

В становището за пореден път прозира крайната степен на отдалечеността от реалността на съдиите. Застанали като някаква свещена крава, гледайки ни отвисоко, редят безумни слова, в които не прозира и грам желание или интелектуална възможност за морална и адекватна преценка. Нещо повече, въпросната гилдия нито съзнава, нито се интересува, че именно тази съдийка и подобните на нея уронват и без това достатъчно накърнелия съдебен престиж. Видно, че въпросната няма да си подаде оставката, нещо повече, с ухилена физиономия ни обясни, че нямало да се хвали, но всички знаели какъв голям професионалист била. А ще се намери ли някой от гилдията да ѝ я поиска?

Постоянните оправдания със закона все повече ни говорят, че вероятно всеки би могъл дословно да следва написаното в норматива, нали така? Или пак опираме до вече написаното – ако законът е толкова остарял и несъвършен, вие, неуважаеми съдии, колко пъти излязохте на протести, в които призовавате да бъде спешно осъвременен? Реторичен въпрос…

А някой обели ли дума, че се касае за рецидивист? О, да – отново медиите разкриха, че това не е първата подобна проява на въпросния примат. Нима не е задължение именно на съдията да вземе под внимание и предишни прояви на обвиняемото лице, за да прецени дали трябва да го задържи или пусне? Вариантите са няколко – съдията, поради неясни причини, не е запозната с предишните действия на обвиняемия – това означава крайна некомпетентност и невъзможност да изпълнява функциите, за които е на тази позиция. Да бъде отстранена! Втора опция – знае, но не намира за проблем, че се касае за рецидивист. Да бъде отстранена! Трета опция – намира го за проблем, но е финансово стимулирана да си затвори очите. Да бъде отстранена!

Оправданието, че правото не търпи интерпретации и емоции, вероятно на пръв прочит би било вярно, ако обаче не пропускаме тънката подробност, че в основата на човешките права е моралът, а правото има не просто отношение, а задължение към затвърждаването на справедливостта. Именно моралът стои в основата на появата на законите. Нещо, което от години не е така в България, дори напротив – ята безморални елементи разяждат системата, погазвайки основата, на която стъпват законите.

За гнилите ябълки

Между другото, още пред много години Лозан Панов призова съдиите да не мълчат, защото така увеличават гнилите ябългки сред тях. Споменавам неговото име, защото той често ни е даван за пример от голяма част от политиците и колегите си. Та, именно той, през 2015 година, призова колегите си да „обясняват решенията си и да протегнат ръка към медиите, които са посредникът с обществото”, допълвайки, че „Ако в системата на българското правосъдие има „гнили ябълки“, то нека с мълчанието си и бездействието си да не допускаме гнилостните процеси да се разпростират върху цялата съдийска общност”.

За гнилите ябълки още през 2014 г. открито говори и тогавашният френски посланик у нас – Ксавие дьо Кабан – на пръв поглед скандална чужда намеса в работите на (уж) независимата съдебна система, но всъщност израз на дълбокото възмущение и позиция, която затвърждаваше, затвърждава и към момента и мнението на обикновения българин – съдебната система е прогнила – не от вчера, не от онзи ден, от много години.

У нас все още преобладават магистратите, свързани с режима отпреди 90-те, учили тогава, практикували и тогава, и сега – при доста променената реалност. Липсва отчетност, няма прозрачност, няма контрол, тегне масова некомпетентност и порочна финансова зависимост.

Трагичният случай в Стара Загора извади на показ всички слабости, както и най-грозната същност на тези, от които ние очакваме адекватни решения. А цялото становище на ССБ разкрива безочието на тази привилегирована каста, която вместо да замълчи, защото на нещо друго, по-адекватно, явно не е способна, тя излиза с позиция, която има за цел да ни разясни, на нас – непросветените, колко некомпетентни и виновни сме, без въобще въпросните да си дават сметка, че ако не бяха „непрофесионалистите”, ако не бяха медиите, ако не бяха обикновените хора, този изрод щеше да продължи да се разхожда на свобода, заплашвайки жертвата и нейните близки. Защото както разбрахме, е имало и заплахи за живота на момичето, но неуважаемите магистрати разбраха и за тях от медиите.

В тази позорна сценка, разиграна от аморални същества, нито е била отчетена адекватно степента на извършеното, нито, макар да е преценено, че има „опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие и съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”, е адекватна мярката спрямо него, нито е адекватна последвалата реакция на съдията, нито е адекватна позицията на ССБ, нито има нещо нормално, разумно, съотносимо, морално. Съдебната система отдавна вече не пази и защитава хората адекватно, а следвайки единствено буквата на закона, следвайки лични финансови интереси, одобрича на последвало страдание и без това изтерзаните жертви.

Къде тук е преценката на въпросния съдебен състав, къде е несъгласието с медицинската експертиза, къде е изискването за повторна, къде е моралният компас, който би трябвало всеки магистрат да следва? Ако у вас, неуважаеми, няма никаква емпатия към жертвите, ако вие нямате очи да видите какво причинява един изверг, ако нямате вътрешно убеждение, че този човек трябва да бъде задържан, защо тогава заемате толкова отговорна позиция? Ако сте толкова безсилни, ако сте с толкова вързани ръцете от закона, ако от вас нищо не зависи, защо сте ни тогава?

Виктория Георгиева

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 240

Related Topics:featured trending българия закон измама конспирация корупция лъжа скандал

Up Next

Защо уволниха съдебния лекар, писал експертизата на Дебора?

Don't Miss

РАЗПАД: „Правосъдие за всеки“ заряза ПП-ДБ

ЗАКОН

Борба в съдебната ни система между корумпирани и още по корумпирани

Нойзи отвори кутията на Пандора в съдебната система

Видя се как прокурор Петров реши да превъзпитава “либералния съдия Петров с грешното мислене”

“Прокурорът не може да казва на съдията как да мисли. В правовата държава съдията е независим и свободен да взема решения въз основа на закона, фактите и доказателствата по делото. Неговата роля е да прилага закона обективно и без външен натиск.”

Играя си с изкуствения интелект и получавам този отговор, който не би трябвало да е изненада за никой естествен интелект. Но, уви, родната действителност изобщо не е такава. В последните дни се вихри скандал, след като съдия алармира, че е бил обект на проверка от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията заради свое решение. Случаят изправи на нокти съдии срещу прокурори. Първите видяха в действията на прокуратурата посягане срещу независимостта им, а прокурорите отвърнаха – че няма недосегаеми за закона и всеки може да бъде проверяван, разследван и обвинен. А някои политици

не се посвениха да си направят пиар

с темата.

Става дума за делото срещу Ивайло Цветков – Нойзи, хванат да шофира с немалко количество алкохол в кръвта и споразумял се за условна присъда. Проблемът идва от това, че съдията Мирослав Петров от Софийския районен съд отказва да приложи действащите разпоредби от Наказателния кодекс, регламентиращи, че автомобилът на Нойзи трябва да бъде отнет в полза на държавата. Според съдията в тази си част НК противоречи на Конституцията и на европейските норми. Затова той ги прилага пряко. И го прави по всички дела, не само срещу Нойзи.

Прокуратурата протестира това решение пред горната инстанция, но междувременно срещу съдията постъпва сигнал от неправителствена организация на близки на жертви по пътищата. Вместо да бъде отговорено, че предстои по акта на съдията да се произнесе горната инстанция, прокуратурата започва проверка, която се точи от септември м.г. до януари тази. Срещу съдията се включва и антикорупционната комисия.

Проверката се прави от небезизвестния Йордан Петров от Софийската градска прокуратурата, при когото някак си се концентрират много обществено значими дела. Той, например, се занимава и с мрежите на влияние на Мартин Божанов – Нотариуса, и с Петьо Петров – Еврото. Знаем докъде са тези сюжети… На 2 май 2023 г. прокурорът Петров беше в първите редици на демонстрацията пред Съдебната палата в София в подкрепа на Иван Гешев след взрива край колата му.

В крайна сметка Петров отказва да образува разследване по проверката срещу съдията, като приема, че “се касае за съдебна грешка, която се покрива от функционалния имунитет”. Но от постановлението му лъхат ужасно

мракобесие и пристрастност,

като той стига до там, че критикува начина на мислене на съдията.

Съдията настоя Висшият съдебен съвет да реагира. Съветът насрочи обсъждане. Кворум за заседанието обаче нямаше и съдията нито беше изслушан, нито беше защитен. Междувременно всемогъщият Делян Пеевски се изказа, че трябва да бъде изслушано гражданското сдружение, подало сигнал срещу съдията и оценява исканията му като справедливи. И сдружението мигом е изслушано от съвета, макар и без кворум. На никого, не му прави впечатление, че Пеевски си прави грозен пиар на гърба на почернените родители. Нито на някого му прави впечатление, че когато БОЕЦ занесоха архива на Петьо Петров – Еврото във ВСС нито ги приеха, нито ги изслушаха. Но, да речем, че това е друга тема.

Да се върнем на прокурорското постановление. То трябва да се изучава в университета под рубриката “така не се прави”, защото прекрачва не една червена линия.

“Мотивите на съдията показват определен стереотип на работа, а в случая и

грешен начин на мислене.

Забелязват се признаци на прекалено либерални виждания, които са изкривили преценката на съдията. След това е последвал опит личните разбирания за морал и справедливост да бъдат защитени и валидирани чрез неправилна интерпретация и позоваване на международни актове, на Конституцията и на съдебни решения. Вместо да “блесне” с познания и дълбочина на юридическата мисъл, обаче, се е стигнало до това, че законът не е бил приложен”, пише прокурор Петров.

“Самото наличие на тези очевидно грешни мотиви на съдията и убеденият начин, по който той е изложил тезата си, вече е показател за грешен мисловен процес и склонност към залитане в неправилна посока.”

“Касае се за съдия, склонен към различно мислене и търсене на сензация (изводимо както от изписването на проблемния акт, така и от други известни в публичното пространство негови актове – като този за главния инспектор на ИВСС).”

Това са само част от разсъжденията на прокурора. По принцип той може да критикува мотивите на съдията в протеста си пред горната инстанция. А не да го проверява заради тях.

Какво ни

казва в прав текст прокурорът – не харесвам либералите,

те мислят грешно. Което всъщност е пълна липса на безпристрастност. Прокурорът има право да харесва или да не харесва либералите, може дори да е най-върлият консерватор на света. Но няма право да го заявява по този начин, нито да го демонстрира в актовете си. Сега всеки негов “клиент” с открито либерални възгледи би могъл да му иска отвод. А прокурорът би трябвало сам да си направи отвод по дела, за които е ясно, че разследва либерали.

На всичкото отгоре прокурорът стига до заключението, че извършеното не е престъпление, но можело да е поведение, което уронва престижа на съдебната власт, т.е. е дисциплинарно нарушение.

Случаят със съдия Петров отива много отвъд конкретното дело за конфискуване на един автомобил. Това е показно как всеки съдия може да се превърне в обект на проверка, актовете му да бъдат оценявани от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията, да бъде подслушван, следен, контролиран. Достатъчен е един сигнал. А знаем, че

ако прокуратурата не получи сигнал, може и сама да си го фабрикува.

Самият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов разкри през юли 2023 г., прясно заел поста на уволнения Иван Гешев, че пресслужбата на главния прокурор Иван Гешев е използвана като машина за образуване на преписки срещу припознатите като врагове от него. Служителите от пресслужбата – общо 18 души, са писали сигнали от името на несъществуващи хора и по тях започвала проверка. Другият начин да започне проверка бил от пресцентъра да се пишат статии, които били изпращани до две определени медии, и след публикуването им, ставали повод прокуратурата да се самосезира. Тези трикове са обществена тайна. И нямаме основание да смятаме, че вече не се ползват.

На всичко отгоре, прокурор Петров явно прилага двоен аршин по сигналите. Съдията Петров разказа пред bTV как през 2023 г. сам той е пратил сигнал срещу столичния кмет, защото по дело, което е разглеждал, е попаднал на данни за евентуално престъпление. Сигналът му бил разпределен на прокурор Петров и само 3 дни по-късно той изобщо отказал проверка с мотива, че държавното обвинение не е длъжно да проверява всеки сигнал, защото това означавало да проверява задълбочено всяка грешка.

“По тази логика всяко забавяне на произнасяне на съдия (или пък грешно такова), ще е повод за започване на проверка или досъдебно производство срещу съдията. Очевидно не е обоснована намесата на прокуратурата за всяка една грешка, защото това би означавало неоснователен тормоз”, е смятал тогава прокурорът.

По принцип обаче прокурорите много обичат проверките. Те са идеалното средство за тормоз. Нямат никаква процесуална стойност, могат да продължат безкрайно (нищо, че има някакви пожелателни срокове за приключването им).

Действията срещу съдия Петров са и перфектното размахване на пръст срещу всички съдии, които прокуратурата по някаква причина недолюбва.

Това не е скандал между съдия Петров и прокурор Петров. Случката реално засяга всеки от нас, защото всички би трябвало да имаме интерес, когато се стигне до съдебно дело, срещу нас да застане магистрат, който не се влияе от общественото мнение и прокурорските капризи.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

ЗАКОН

Прокуратурата видя “фалшивия” подпис на Лена Бориславова но не ми видя милиардите в чекмеджето на Борисов

Прокуратурата обвини Лена Бориславова по делото „Корал“

“При условията на продължавано престъпление с две деяния тя съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях”

Софийска районна прокуратура обяви в петък, че е повдигнала обвинения на депутатката от „Продължаваме промяната“ Лена Бориславова за създаване на неистински документи.

Делото е свързано с напускането на Кирил Петков от гражданската организация „Да спасим Корал“, в която той членува до 2021 г., когато е назначен от президента Румен Радев за служебен министър на икономиката.

Документите за излизането на Петков от управителния съвет са подадени към Агенцията по вписванията от Лена Бориславова, която тогава е адвокат. Прокуратурата твърди, че подписите върху документите са били манипулирани.

Скандалът ескалира публично през 2023 г., когато прокуратурата образува досъдебно производство, а след това в продължение на месеци проверява дали Бориславова е фалшифицирала документите.

„При условията на продължавано престъпление с две деяния Лена Бориславова съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях“, се казва в съобщението на Софийската районна прокуратура.

Делото за неистинските документи започна след публикация в сайта „Биволъ“, в който се цитира председателят на сдружение „Корал“ Атанас Русев. Той твърди, че неговият подпис за излизането на Кирил Петков от сдружението е бил фалшифициран.

След това Кирил Петков обясни, че е познавал Атанас Русев като кайтист и активист на каузата за спасяването на плаж „Корал“, но разбрал, че той има друго лице през 2022 година.

Петков разказва, че като премиер заедно с Лена Бориславова предал списък от 19 лица на тогавашния главен прокурор, в който фигурирал и Румен Николов-Пашата – „един от водещите фигури на СИК и приятел и съдружник в много начинания на Бойко Борисов“.

В същия ден Русев му звъннал ядосан и му казал, че не е трябвало да слага Пашата в този списък. Петков разказва, че му отговорил, че е станал премиер, за да промени дълбоката държава и точно този човек трябвало да бъде разследван. Русев му затворил телефона, а после се бил обадил на бащата на Кирил Петков и също му крещял.

Имунитетът на Лена Бориславова бе поискан в средата на декември миналата година. В една и съща седмица прокуратурата се активизира срещу близък сътрудник на Асен Василев, поиска имунитета на Кирил Петков заради ареста на Бойко Борисов и поиска имунитета на Лена Бориславова.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 28

ЗАКОН

Юристи на протест срещу Десислава Атанасова: Тя е срам за правната общност!

Тя бе изпратена за представител във Венецианската комисия. “Зашеметяваща кариера в страната на посредствените говорячи на глупости”

Юристи от Пловдив организират протест срещу посочването от новата коалиция на конституционната съдийка Десислава Атанасова за представител на България във Венецианската комисия.

Решението на правителството за избора на Атанасова е с дата 31 януари (т.е. миналия петък) и е взето „на подпис“. С него Атанасова се определя за представител на страната ни в Европейската комисия за демокрация чрез право.

На подпис означава, че решението е прието неприсъствено, но за него има съгласие. Това решение не бе официално обявено, а просто качено в системата за правка информация към МС, където може да се види само, ако човек специално реши да влезе да разгледа новите документи.
Ето призивът за протеста срещу Атанасова:

Уважаеми колеги юристи от цяла България,

На 7 февруари – петък от 17 часа на паметника на Съединението в Пловдив, ви каня на общонационален протест против абсурдите в българската правна система!

На 31 янауари Десислав Атанасова, след по-малко от една година престой в Конституционния съд, бе избрана за представител на България във Венецианската комисия!

Тази жена ни представлява във върховния орган за пряка демокрация в Европа. Тази, която няма никакъв стаж като юрист – била е посредствен юрисконсулт в психиатрична болница. След това става още по-посредствен народен представител в Народното събрание със изказвания и правни действия в парламента, граничeщи с абсурда!

Тази жена няма един ден трудов стаж, не като юрист, изобщо! Тя е пример за това как човек без никакъв авторитет и качества има зашеметяваща кариера в страната на посредствените говорячи на глупости!

Тази жена след това за срам на цялата правна общност се нареди до най-елитните юристи на нацията ни в Конституционния съд, застана до хора, чиито лица никога не е виждала в съда, никога не е работила с тях, никога не е била на тяхното ниво като юрист, като най-безочливо се тръсна до личности с огромна експертиза в съда и правната наука!

Това правно и житейско НИЩО днес представлява България и нейната “демокрация”! Вдигнете глави! Елате да й кажем, че ни е СРАМ от нея!

Левски и Ботев не дадоха живота си, за да може днес демокрацията да се представлява от некадърници!

Елате да й го кажем! Тази е СРАМ за всички нас!