Свържете се с нас

ФОКУС

На Байдън не му пука за стотиците хиляди украински гробове

В интервю за Иван Панкин водещият на програмата на Първи канал „Голямата игра“ Дмитрий Саймс разказа за натиска, който е оказван върху него в САЩ, заради работите в Русия, а също и за това, което е нужно да стане, за да се променят отношенията между Москва и Вашингтон и възможно ли е в бъдеще да бъде използвано ядрено оръжие.

– Здравейте, приятели! В студиото на „Комсомолска правда“ е Иван Панкин, срещу мен седи Дмитрий Саймс, почетен председател на Центъра за национални интереси във Вашингтон. Господин Саймс, добре дошъл!

– Благодаря, радвам се, че съм с вас.

– Той е и водещ на предаването „Голямата игра“ на Първи канал, което много от вас знаят, както и самия Дмитрий.
Дмитрий, на 24 февруари 2022 г., тъй като нямах възможност да се срещна и да поговоря с Вас преди това, но е много интересно – къде се намирахте и каква беше Вашата реакция на тези събития, които в онзи момент беше очевидно, че ще преобърнат и без това сложните отношения между Русия и САЩ?

– Това стана известно във Вашингтон много рано сутринта, предвид часовата разлика. Така че, аз се намирах не на работа, а у дома.

– Тоест „снегът не Ви изненада“? Не беше като всички да тичат и да казват, „Дмитрий, какво стана!“ Нямаше такова нещо?

– Не, нямаше такова нещо. Понеже в общи линии беше разбираемо, че се отива натам, заради това нямаше и шок. Разбира се, че докато не се беше случило, можеше да се допусне, че става дума за някакъв натиск и някаква последна отстъпка от американска страна, която би могла да попречи на това. Но естествено, това не беше шок.

– Кажете, моля, ако това не е било шок, Вие все пак сте започнал да изграждате в главата си някакви конструкции за това, което очаква нашите две страни по-нататък?

– Аз, естествено, не знаех какъв е планът на операцията, както и сега не знам…

– Не, тогава все пак беше конкретно обявено, разбира се, че не се знаеше, но беше обявено, че това са денацификация и демилитаризация.

– Знаете ли, това са общи цели. И на мен те не ми се сториха необикновени. Както се казва в такива случаи, дяволът е в детайлите. Как това ще изглежда конкретно, беше очевидно, че ще зависи от военната ситуация – какви резултати ще успее да постигне Русия. Искам да ви напомня, че първата реакция на администрацията на Байдън беше да предложи на Зеленски помощ да се евакуира. Така стоеше въпросът. Затова може напълно да се допусне, че специалната операция ще бъде достатъчно скоротечна, че в Украйна ще се случат някакви много сериозни промени някак в духа на това, за което говореха в Москва, и че след това – както се казва, ще се признаят новите реалности, ще покритикуват, ще се повъзмущават, ще наложат някакви санкции, но ще приемат резултатите. Както знаем, оказа се съвсем друго.

– Вашият живот промени ли се с нещо, вече година и половина от специалната операция?

– Моят личен живот ли?

– Да. Вие така или иначе живеете между двете държави, разбира се, повечето време прекарвате в САЩ, но все пак…

– Не, основно прекарвам времето си в Москва. Преди това се наричах ководещ, но когато се намирах в Съединените щати бях преди всичко коментатор.

– Просто си спомням, че когато сме се чували с Вас по някакви специални проекти, съм звънял във Вашингтон.

– Да, правилно, звънели сте във Вашингтон, аз бях най-вече коментатор, но това беше съвсем естествено при условие, че се води война и единият от водещите е не просто американски гражданин, а и се намира във Вашингтон. И ще Ви кажа честно, това беше абсолютно правилно решение на ръководството на Първи канал, че би било добре колкото може по-бързо да пристигна в Москва, но те се съгласиха с моята гледна точка, че докато не съм пристигнал в Москва, трябва да участвам като коментатор, а не като ководещ.

– И все пак, как се промени животът Ви? Имам предвид, някакъв натиск може би е бил оказван върху Вас, заради това, че имате връзки с Русия, или не?

– Върху мен беше упражняван натиск в продължение и на предишните години по повод връзките ми с Русия и работата в Първи канал. Но постепенно този натиск ставаше все по-силен в такъв смисъл, че се прилагха санкции. В началото някак само се говореше, че такова сътрудничество с руските федерални канали е нежелателно, но постепенно възникнаха въпроси доколко то е законно. И до сега не е напълно ясно мога ли да правя това, което правя, в рамките на съществуващите санкции. И има уверения от Държавния департамент, че не, ако просто работиш за федералните канали, ако не им носиш пари и не им помагаш да заобикалят икономическите санкции, позицията на Държавния департамент, която беше представена на руското Министерство на външните работи, е че няма да има преследване тук. Но като цяло вече знаем от историята, че много неща се променят, много неща се ожесточават и разбира се, сега имам работа със ситуация, в която на всички американски граждани беше настоятелно препоръчано да напуснат Русия. И на мен конкретно ми беше неколкократно препоръчано да напусна Русия. Тоест, досега не съм бил подлаган на някакво преследване, но разбира се, политически, психологически, има натиск. И основният натиск беше от страна на мен самия. Защото разбирах, че ако сътрудничеството с Първи канал не се харесваше на мнозина в Америка още преди войната, то разбира се, да бъда едновременно водещ на Първи канал и да оглавявам американски аналитичен център, който се занимава с политика, ми се струваше абсолютно неправилно. В известен смисъл ми провървя – през октомври трябваше да навърша 75 години и аз още преди това обявих, две години по-рано, че ще изляза в оставка. Но дори и да не го бях обявил, мисля, че работата за Първи канал щеше да е несъвместима с ръководството на Центъра и списанието във Вашингтон.

– Единственото уточнение е, че ние все пак говорим за спецоперацията, а не за войната…

– Говорим за това, което прави Русия – това е спецоперация. Но реално се води пълномащабна война. Война с колективния Запад и според мен и президентът, и министърът на отбраната говорят за това повече от открито.

– Да. Те могат. Но към нас Руският комитет по надзора може да има известни въпроси, не много приятни, на които ще бъде трудно да се избере правилният отговор.

– Всичко, което мога да кажа, е че аз, водейки предаване по Първи канал, редовно употребявам подобни изрази и не е имало и най-малък проблем.

– Ние сме малки хора…

– Добре, няма да употребявам изрази, които Ви се струват…

– Нали разбирате, опасявам се от това, че от Надзора ще долетят…, не че съм против това да говорим по-конкретно, защото това безспорно трябва да се нарича война. Вие сте съвършено прав – това е пълномащабна война. Добре. Уточнение. Има ли вероятност все пак да започне някакво преследване, за каквото мимоходом споменахте? Криминално. В Съединените щати.

– Моите адвокати смятат, че не трябва да има такова. Уверенията от Държавния департамент към Министерство на външните работи също казват, че не трябва да има такова. Но от друга страна, виждам колко хора, които не работят в Първи канал, особено като водещи, но които просто някак съчувстват за нещо на Русия в Съединените щати и по този повод открито изразяват гледната си точка, се оказват или изолирани, или се сблъскват със сериозни трудности. Аз имах неприятен момент, когато не можах да получа пенсията си, на която имах пълно право. Имах право на нея на 65 години, но тъй като още работех, не виждах нужда от това. Но когато сега се опитах да оформя това, изведнъж едни хора ми казаха, че всичко е решено и утре ще има окончателно решение и че те имат правомощията да вземат това решение. Но след това изведнъж други хора казаха – а ние откъде да знаем, че Вие сте Вие? Вие сте далеч и, за да установим, че Вие сте същият този човек, на когото се полага пенсия, защо не дойдете във Вашингтон и не се явите в местното управление? Въпреки че законът абсолютно не изисква това. Но за мое голямо удовлетворение, когато адвокатите ми се обърнаха към Конгреса въпросът беше решен буквално за два дни и аз си получих пенсията. Затова, ако става дума за някакви криминални или административни мерки срещу мен, не мога да Ви кажа нищо. Какво може да се случи? От началото на специалната операция се случиха толкова неща, които не предполагахме, и линията на администрацията на Байдън и на американските правоохранителни органи толкова се ожесточи по тези въпроси, въпреки че като цяло не мога да кажа, че някой ме е заплашвал публично или конфиденциално, но обстановката е много сериозна и ако се боиш от вълци – не ходи в гората.

– Дмитрий, един много общ въпрос, който често се повдига и се задава от различни говорители, затова и аз ще Ви попитам. Кажете, моля, какво трябва да стане, ако въобще нещо е възможно, за да се променят отношенията между Русия и САЩ към по-добро? Има хубав пример – разведряването от 70-те години. Възможно ли е да се случи аналогичен процес в близко време? Какво трябва да стане сега?

– На първо място, трябва да има друга администрация. Искам да напомня, че разведряването стана, когато в Америка се смени администрацията, тръгна си Линдън Джонсън, дойде Ричард Никсън и негов помощник по националната сигурност беше Хенри Кисинджър, после Кисинджър стана държавен секретар. Разбира се, за това е нужно в Америка да дойдат на власт хора, с философия, ако щете, на политическия реализъм, а не с философията на кръстоносните походи, която сега е силна не само в администрацията на Байдън, но и в Конгреса. Тоест, както казваше Сталин, кадрите решават всичко. Трябва да се сменят хората, които определят конкретната външна политика. Второ, мисля, че трябва американският избирател да се събуди. Защото сегашната възможност на администрацията на Байдън да прави това, което прави около Украйна, се гради на това, че избирателят не е въвлечен в него. Няма призовки за военна служба, американски жертви в Украйна практически няма, може би двама-трима души, някакви доброволци, съветници, но средният американец по никакъв начин не усеща, че това е негова война. Успяха да го убедят, за разлика от периода на Студената война, че не може да бъде използвано ядрено оръжие, а това значи, че можем да разбием Русия, че можем да се опитаме да обезкървим Русия, без изобщо да рискуваме Русия да нанесе ответен удар по Съединените щати. Русия доста успешно, според мен, се сражава в Украйна. Но президента Байдън изобщо не можеш да го уплашиш с украински гробове. Затова, боя се, че за да се събуди американският избирател трябва да се случи нещо, което да покаже на този избирател, че той също се намира в опасност. И обърнете внимание, че Байдън постоянно говори, че не иска, че няма да допусне трета световна война. Проблемът е в това, че той все повече се държи така, сякаш руските опасения могат да бъдат пренебрегнати и война така или иначе няма да има. Струва ми се, че около американския президент има опасни хора.

– Но Вие нямате нищо конкретно предвид, така ли? През 70-те имахме някакви общи проекти, например за усвояване на Космоса. От друга страна, през 2020 г. стана коронавирусът и идеята беше всички страни някак да се обединят, очаквахме това…

– Но стана точно обратното.

– Да. Тоест, сега всичко е някак на обратно?

– Знаете ли, виждам конкретни неща. Възможна конкретика. Просто засега тази конкретика не е позитивна, а е негативна. Виждам, че е възможно да се стигне до ситуация, в която руското командване да стигне до извода, че воденето на бойни действия в Украйна, ограничени само до украинска територия, е много скъп проект, особено когато се смила украинското оръжие…

– То е западно оръжие.

– Разбира се. И то се заменя с ново в много кратки срокове. Това се е правило в западната история само веднъж. През 1973 г., по време на арабско-израелския конфликт, само че Израел е далеч по-малък от Украйна и тази ситуация продължи по-малко от две седмици. Но в такива мащаби, в продължение на толкова дълго време, това е без прецедент. Затова не се съмнявам, че сред руските военни и политици има хора, които смятат и започват вече открито да говорят, че на някакъв етап, ако тази ескалация, едностранна ескалация, от страна на колективния Запад, не се прекрати, на Русия ще ѝ се наложи да предприеме някакви много сериозни мерки и тези мерки биха се оказали действително болезнени за спонсорите и кураторите на Украйна. Ако това се случи, то може да повлияе на настроението на американския избирател, който според мен абсолютно не е готов да рискува нищо сериозно заради Украйна.

– Казахте, че трябва да дойде друга администрация. Но на власт дойде Тръмп и ние очаквахме, че нещо ще се промени в нашите отношения, но отново се случи точно обратното. Тръмп, разбира се, беше относително добронамерен, доколкото това е възможно, но отношенията все пак бяха много хладни. Кой тогава трябва да дойде на власт? Имаше републиканци, демократи…

– Преди миналата предизборна кампания на Тръмп аз не го познавах лично, но се получи така, че най-близките му съветници по препоръка на Кисинджър, който беше почетен председател на нашия Център по национални интереси, се обърнаха към мен, за да помогнем, на първо място организирайки група консултанти и на второ място, под егидата на моя Център да направим публично изказване на Тръмп по въпросите на външната политика. И в резултат на това аз успях да се запозная с Тръмп. Той ми направи много голямо впечатление с възгледите си. И не само с конкретните си възгледи, а с това, че той беше един свеж човек, без комплексите на Студената война и най-важното – той наистина не искаше ядрен конфликт. За него възможността за такъв конфликт беше реална и той смяташе, че тя трябва да се избегне. Не на всяка цена, но на почти всяка.

Освен това, не че той беше влюбен в президента Путин, но той не изпитваше антипатия към него. Той изобщо нямаше никакви съждения по повод управлението на Русия. Той е бивш бизнесмен и когато се е състезавал с някоя компания, се е случвало да бъде много твърд. Но не се е интересувал как тази компания се отнася със служителите си, за него това не е било критерий. И ми се стори, че Тръмп не само може да има интересни идеи, но и интересни възможности да промени американската външна политика. Дори не само по отношение на Русия, но в по-широк план. Но много бързо ми стана ясно, че Тръмп няма никакъв външнополитически опит. Че в него отсъства интелектуално любопитство и вникването в каквито и да е детайли на външната политика му беше просто физически неприятно. Че всичките професори, които могат да се срещат с него и да му разказват сложни неща, предизвикват у него някакво вътрешно отхвърляне и в резултат той си беше събрал отбор от хора, които не го подкрепяха, не поддържаха възгледите му. Много от тях дори бяха враждебни към него. Към мен се обърна неговата група, която се занимаваше с преходния период и те разпитваха възможни кандидати за сериозни длъжности и ме попитаха дали ме интересува работа в администрацията. Аз веднага казах категорично не, защото на този етап от моя живот просто бях реалист и разбирах, че това, което ще ми предложат, няма да ме заинтересува, а по-сериозни постове няма да ми предложат, не само заради руския ми произход, и не само заради възгледите ми, а просто защото нямам съответния опит. Въпреки това, както ми каза някой от тях, така и така говорим с Вас, нека Ви попитаме и за това. И ме разпитваха – бил ли съм арестуван, взимам ли наркотици, има ли някакви неща от сексуален порядък, които биха могли да ме компрометират. Не ми зададоха един въпрос – какви са възгледите ти за външната политика? Този въпрос не ми беше зададен. И когато попитах останалите, които бяха интервюирани от този екип за кандидати за длъжности, се оказа, че той изобщо не е задаван. Тръмп не събираше отбор от единомишленици. Освен това те не събраха екип от истински привърженици. В резултат на това се случи всичко, което се случи.

– Мнозина си тръгнаха от него, спомням си. Беше един екип, след това…

– Мнозина си тръгнаха, но други просто откровено го… някои хора искаха да го превъзпитат, а Тръмп не е лесно да бъде превъзпитан. А други хора, мисля, не се съмнявам за няколко случая, просто искаха да саботират това, което той правеше.

– И съответно го напускаха.

– Съответно го напускаха. И го предаваха, давайки информация за него и на правоохранителните органи, и на враждебно настроените към него демократи в Конгреса. Сега Тръмп казва, казвал е лично на мен, че се поучил от опита си и че сега всичко ще бъде различно. Не се наемам да съдя доколко се е поучил. Но мога да Ви кажа едно. Давам главата си за това, че на Тръмп никога не би му дошло на ум да влезе в конфликт от такъв мащаб с Русия заради Украйна, такава мисъл никога не би му дошла на ума.

– Вие между другото подхвърлихте една фраза: Байдън няма да го изплашат украинските гробове. Хванах се за нея. Ден по-рано Байдън заговори, че Владимир Путин се кани да използва ядрено оръжие. Той се опитва да докаже това и с примери. „Наскоро, когато казах, че река Колорадо ще пресъхне, всички се смееха докато ме слушаха. И вижте – тези неща се случват. Сега казвам, че Владимир Путин се кани да използва ядрено оръжие. Не се смейте. Владимир Путин може.“ Като американски гражданин, как мислите, кани ли се Владимир Путин да използва ядрено оръжие? И защо Байдън повдига сега този наратив?

– Ще започна с втория въпрос. Защо Байдън употребява този наратив е очевидно. Първо. Байдън иска да има алиби, в случай че употребата на ядрено оръжие се случи. Той иска да покаже, че е знаел за това, че се е държал разумно. И че виновен е Владимир Путин. Те не казват примерно: войната в Украйна. Не казват даже и руско нахлуване в Украйна. Те не казват даже и руската агресия срещу Украйна. Официалната формулировка днес е „непровокираната и жестока руска агресия срещу Украйна“. Повече от всичко ме умилява думата „непровокирана“. Като започнем от Джордж Кенан, от средата на 90-те години предупреждаваха, че сляпото разширяване на НАТО ще доведе до военен конфликт.

Вече далеч по-късно имаше много предупреждения и аз съм чел съответни документи, които се предоставяха на американското ръководство по този повод. Четох ги в мемоарната книга на Бил Бърнс, тогавашния американски посланик в Москва, който сега е директор на ЦРУ. Той постоянно пише за това, че не може да намери в Москва нито един човек, независимо от политическите му възгледи, който да не предупреждава срещу разширяването на НАТО. Говори за това, че сред руския елит има пълно неприемане на разширяването на НАТО. Той писа, че в Москва, в руските политически кръгове, това се възприема като сериозна и голяма заплаха за Русия. Той постоянно говори за това. Всичко това беше игнорирано.
Така че Байдън и днес иска да покаже, че знае за сериозната опасност и я има предвид. От друга страна, разбира се, той иска да прехвърли цялата отговорност върху Русия, върху Путин. И да спечели някакви, ако щете, пропагандни преимущества. И това е насочено не само към самата Америка или към страните от НАТО, това е, разбира се, борба, ако щете, за умовете и сърцата на китайските, на индийските, на бразилските елити. Байдън иска да каже, че той е разумен, миролюбив човек, той разбира съществената опасност, но злите и лоши хора в Кремъл вървят по друг път. Какво иска всъщност Путин? Първо, Вие разбирате, че той не споделя тези неща с мен.

– Жалко.

– И не познавам никого, с когото той би споделил, и който след това да сподели неговите мисли с мен. Всичко, което той говори и всичко, което прави, създава у мен впечатлението, че той разбира сериозната опасност на ядреното оръжие. Че той, разбира се, никак не иска да се стигне до ядрено оръжие. Но той разбира и друго – какво иска той и какво ще му се наложи да направи, са различни неща. Когато се сблъскваш с 31 страни от НАТО, сляпо поддържащи Украйна, когато в коалицията от държави, предоставящи на Украйна военна, финансова, икономическа помощ има 50 страни. Според мен 52, по мои последни сведения. Това е много сериозна сила. И затова трябва да се вземат предвид всички възможности.И действително,

конкурентното предимство на Русия в тази ситуация е, че Русия е голяма ядрена държава. Когато беше Студената война Съветският съюз имаше предимство в обикновените неядрени оръжия в Европа, особено в танковете и артилерията и Съединените щати чудесно говореха за необходимостта да имат тактическо ядрено оръжие, при това не само като средство за сдържане, но и като оръдие на война, в случай на крайна необходимост. И на Запад не виждаха нищо осъдително в това. Председател на моя Център, от момента на основаването му до смъртта му преди няколко години, беше Джим Шлезингър, който през 70-те години е бил министър на отбраната при Никсън, а след това при Форд. Преди това е бил в корпорация RAND, където е ръководил стратегическия отдел. Той беше изключителен стратегически мислител. Той и Кисинджър през цялото време говореха, че ако искаш да имаш устойчиво равновесие, устойчив баланс на силите между държавите, то ядреното оръжие е много важен инструмент за това.

Колективният Запад иска да убеди всички и иска да убеди руското ръководство, че фактът, че Русия е голяма ядрена държава, и това, че Русия по количество ядрено оръжие превъзхожда Съединените щати, няма никакво значение. Ако щете, става дума за форма на разоръжаване. Русия трябваше по-рано да признае, че ядреният фактор е единственият, в който Русия е с нещо по-напред от колективния Запад и че това не може да не се отчита. Аз изхождам от това, че трябва, разбира се, да се избягва сляпа ескалация. Трябва да се разбира опасността от ядреното оръжие, но в никакъв случай не трябва а се създава впечатление, че ядреното оръжие трябва да се свали от везните на военния баланс и че всички могат да разчитат, че могат да потискат Русия както им е угодно, че могат да се опитват да притиснат Русия в ъгъла и ядрено оръжие няма да бъде използвано. И тъй като ми зададохте този въпрос, ще Ви припомня, че аз зададох именно този въпрос на президента Путин преди няколко дни на Петербургския международен икономически форум. Президентът Путин започна с това, че вече е казвал, че се отнася отрицателно към възможността за употреба на ядрено оръжие. Аз му вярвам. Как можем да се отнасяме към това по друг начин?

– Аз не вярвам, че той се кани да използва.

– Аз не вярвам, че той се кани. Още по-малко вярвам, че иска. Но ако ми кажете, че той няма да използва ядрено оръжие при никакви обстоятелства, се надявам, че грешите. Защото, ако колективният Запад, за който Вие говорите, аз ще Ви кажа: военният натиск, икономическият натиск над Русия само ще се засили. Защото ще стигнат до извода, че могат да се разправят с Русия на приемлива цена. Затова, според мен, ако искате да избегнете едновременно и войната, и поражението на Русия, здравословният страх, както някои го наричат, ще възроди страха на Запада от ядрена ескалация. В този случай ми харесва изразът „страх“. Аз бих казал здравословно разбиране, че Русия има този арсенал и че този арсенал може да бъде употребен при някакви крайни обстоятелства.

И последно. Като цяло за Русия и за Съединените щати истински разрушителна не е ядрената война, а размяната на стратегически ядрени удари. Затова е много важно не само какво оръжие използваш, имам предвид ядрено или обикновено, а е важно срещу кого го използваш. И доколко е разрушително това оръжие. Ако прилагаш това оръжие не по Съединените щати, не срещу други ядрени страни, като цяло се концентрираш върху военни, а не върху граждански цели, то, разбира се, това е много лошо, много опасно. Но така или иначе това не е стратегическа ядрена война. Но ми е много трудно да си представя, че заради Киев някой от администрацията на Байдън, без да говори с президента, ще реши да нанесе ядрен удар срещу Русия.

Всъщност мисля, че те не биха предприели ядрен удар даже и заради Варшава. Но това, разбира се, е мое лично мнение. И това е една от тези ситуации, в които рисковете са толкова големи, че трябва да се направи всичко, за да не стане това. Но за да не стане това, е нужно разбиране на риска и от едната, и от другата страна. Ако Русия беше казала по-рано, че ние при никакви условия няма да употребим ядрено оръжие, то обективно това би могло някак да ни подтикне към ядрена война, а не обратното.

– С Вас говорихме доста дълго за ядрена война. Това, което се случва сега война на унищожение ли е, или на изтощение? Имам предвид това, което Западът води срещу Русия. Те искат Русия да не съществува като държава, или искат Русия да е слаба и да могат да я управляват?

– Мисля, че засега това е война на изтощение. Но ако тази война отиде достатъчно далеч, ако изтощението доведе до това Русия да не може адекватно да защитава интересите си, като наред с това отказва да капитулира, тогава войната на изтощение съвсем лесно би могла да премине във война на унищожение.

Вижте какви са сега украинските искания за постигане на мир. Те отказват дори да седнат на масата за преговори, подчертавам – това не са техните условия за постигане на мир, а условията им за сядане за преговори. Русия трябва да излезе от всички територии, които Киев счита за свои, включително Крим, Донецк, Луганск и така нататък. Не стига това, но Русия трябва да заплати репарации. И Русия освен това е длъжна да предаде хората, отговорни за военни престъпления. Искам да напомня, че военните престъпления се тълкуват много, и много широко в Киев. Това включва целия правоохранителен апарат, хора на всякакви политически постове, това включва хора, които се наричат пропагандисти. Като това също се тракува много, и много широко. Вече не говоря за всички, които работят в съдебната система. Както казват руските радикали, които сега са се окопали в Киев, става дума за много хиляди хора, които трябва да бъдат предадени на така наречения Международен съд. Аз абсолютно не мога да си представя, че Русия може сериозно да разглежда подобен род условия.

Нататък. Когато става дума вече за началото на преговорите, първо Украйна трябва милостиво да се съгласи да седне на масата за преговори. И западните държави уверяват, че те няма да я подтикват към това. След това идва въпросът за самите преговори. Каква е сегашната позиция на Вашингтон, Лондон и Брюксел? Първо. Трябва да бъдат освободени всички така наречени украински територии. Освен ако Киев сам не се съгласи да прояви гъвкавост по този въпрос. Скоро ще се състои срещата на НАТО във Вилнюс (вече се състоя – б.ред.) На нея активно ще се обсъжда възможността на Украйна да бъдат предоставени гаранции, че след като бъде сключен мир и нейните територии бъдат освободени, Украйна ще има бърз път към влизането в НАТО. Не стига това, сега англичаните казват да не се отменят санкциите срещу Рсуия, окато Русия не заплати стотици милиарди долари на Украйна като контрибуция, като компенсация за всички разрушения от войната.
Представете си как в руското ръководство седят хора, на които се казва: дайте сега да сключим мир, вследствие на този мир вие отивате в Хага, но не само вие, а и много ваши роднини и изобщо хиляди хора, които не са имали към тази война и най-малко отношение. Длъжни сте да компенсирате Украйна с огромни суми пари. И след като вие принесете тази лична жертва,

Украйна бързо ще я вземат в НАТО и ще продължат да я въоръжават. Днес, както справедливо каза Кисинджър, украинската армия, ако не борим руската, стана най-добре въоръжената и най-многочислената армия в Европа.

– Той изказва опасения по този повод.

– Не мога да си представя нито едно ръководство на Русия, което би сключило мир при подобен род условия. Затова е очевидно, че за да имаме сериозни разговори за мир, като минимум са нужни две неща. Вероятно три. Първото – промяна на динамиката на бойните действия в полза на Русия. Тя и сега не е лоша, но трябва да стане още по-добра, за да разберат на Запад, че няма да съкрушат Русия с военни средства. Второто, което трябва да се случи, е натискът, който Вашингтон и съюзниците му оказват над Китай, над Индия, над Бразилия, над ЮАР да не даде резултати, за да може тези страни все активно да говорят на така наречения „златен милиард“: вие трябва да се договорите, продължаването на войната е против нашите интереси. Ако вие ще продължавате и ще разширявате тази война, ние няма да сме с вас, ние сериозно ще разгледаме по-голяма подкрепа за Русия. И е нужно последно нещо. То не е изискване, но може да помогне. Разбира се, смяна на администрацията във Вашингтон.

– Докъде ще стигнат ресурсите на Западния свят? В някакъв момент те все пак ще се изморят да снабдяват Украйна. Или не си струва да се разчита на това?

– Това зависи от ставащото на бойното поле. Ако Украйна, както се надяват в Лондон и Вашингтон, е победоносна, то може да се потърпи още малко. Но ако Украйна претърпи съществено поражение, ако стане ясно, че тази война се затяга за продължителен срок, може би и по-нататъшна ескалация, мисля че западното гражданско общество ще се измори доста бързо. Но за това е нужно Русия ефективно да се заеме със сегашното украинско настъпление и да демонстрира на Запада, че няма да сломят Русия по военен път.

– Кажете като гражданин на САЩ, обикновените, редовите американци, с които се познавате и общувате, как се отнасят към Русия?

– Отношението към Русия сериозно се влоши в резултат на цялата тази ситуация. То бездруго беше, меко казано, не особено добро. Сега то силно се влоши. Но там няма и помен от повсеместната ненавист, която съществува в самата Украйна, в Прибалтика, в Полша и така нататък. И затова, тази ситуация е от тези, които са много широки, но не много дълбоки, ако говорим за Америка. Имам предвид, че ако погледнем това море на отхвърляне на Русия – то е огромно, краят му не се вижда, но ако започнете да копаете, дъното не е далеч.
Ако гражданското общество на Съединените щати се сблъска с нуждата да понесе сериозни загуби, да направи сериозни жертви заради Украйна, не виждам такава готовност. Засега американският елит води цялата тази кампания, цялата борба срещу Русия, защото гражданското общество до момента се отнася индиферентно към тази ситуация, като към нещо, което има слабо отношение към живота на средния американец.- Вашата прогноза за изборите през 2024 година. Има вероятност и

Байдън да бъде преизбран, и Тръмп изказва амбициите си по повод на тези ибори. Има още и Десантис, за когото не знаем много. Или някой нов? Всички те имат шансове.

– Дори и Байдън, независимо от най-ниския рейтинг за последните десетилетия?

– Рейтингът му на одобрение сред избирателите е 41-42% от избирането му, нищо не се е променило. Рейтингът на Тръмп се колебае между 41 и 45 процента. Как ще повлияят всички тези обвинения и дела, в които е въвлечен Тръмп, не знам. Засега само го правят по-популярен сред републиканците. Сред демократите – още по-малко, не домкратите бездруго го ненавиждат. Но как ще бъде сред независимите избиратели, аз не знам. Мисля, че най-правилният подход е да се признае, че това още далеч не е определено, че има най-различни възможности, че може да има някакви катастрофи за Байдън на бойното поле. И може да има някакви катастрофи за Тръмп в съдебните зали. Ситуацията е отворена. Но абсолютно не изключвам възможността Байдън да си загуби работата. Това е реално. А можем ли да се надяваме на това, определяйки политиката си? Не, разбира се.

– Благодаря. Регистрирайте се за новите серии на нашия подксат и слушайте в удобно за вас време!

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

 

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 6 дни

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Защо си журналист?

Защо взеха журналистите на подбив? Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна

България влиза във война, чакат ни атентати Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент

Така одиозната мутра от Банкя смятал да приключи политическата си нарцистична кариера и да си осигури пълна неприкосновеност Простака мафиот...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци

Главчев подписа „споразумение“ за изпращане на наши войски във бандеровска Украйна Министерският съвет прие решение (по заповед на западните служби),...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 22 часа

Кирил Петков: Няма да приемем Борисов за премиер

Той уточни, че има няколко задачи, които могат да бъдат постигнати Отговорността да се направи правителство е на най-голямата политическа...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Пеевски: Новото начало е необратим факт! И това е окончателно! Благодаря за доверието!

Съзнавам каква огромна отговорност за мен и за новото начало е това доверие и ще я оправдая, казва той Оттук,...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Светът се разцепи на две зони на влияние

И светът се пропука наполовина: длъжниците атакуват кредиторите Десетки световни лидери, представляващи най-влиятелните държави в света, хиляди журналисти, стотици събития...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Ще признаят ли Путин и Русия най-накрая реалността, че запада няма да ги остави на мира?

Украинското нахлуване в Курск, което беше разгромено, промени правилата на играта и вероятно ще доведе до прекратяване на съществуването на...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

„Съкрушителен удар“ на Орбан в Брюксел, изобличи Урсула Фон Дер Лайн за лъжите и. Депутати пяха и аплодираха.

Депутатите в Европейския парламент аплодираха Виктор Орбан, който нанесе нов „удар“ след скандала с руснаци, работещи в европейски страни. Политологът...

СВЯТ

СВЯТпреди 21 часа

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“...

СВЯТпреди 3 дни

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат...

СВЯТпреди 4 дни

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП...

СВЯТпреди 5 дни

Балансът на силите в световната икономика се измества от Г-7 към БРИКС

През следващите пет години световната икономика ще разчита повече на страните от БРИКС, отколкото на страните от Г-7, показват данни,...

СВЯТпреди 5 дни

Авиокомпаниите започват да напускат Германия

„Луфтханза“: Авиокомпаниите започват да напускат Германия Заради високите държавни такси и политиката за климата авиокомпаниите намаляват присъствието си в Германия....

Най-четени