СКАНДАЛ

Forbes: България се управлява от тъпоумен интригант

ООН избра португалския политик Антонио Гутереш за свой следващ генерален секретар. С това се сложи край на една история за високомерие, мерзост и глупост сред най-висшите политически лидери по света. Историята освен това е дълга и за да я обобщя, ще ми е нужно време – поне колкото изпушването на три лули, както казва Шерлок Холмс – тъй че настанете се удобно.

Писах по въпросната тема няколко пъти, включително за номинацията на Гутереш. За да разберем какво се случи, трябва да се гмурнем в усуканите лабиринти на властовата политика на ЕС. Не, не използвам тази абревиатура по погрешка. Имам предвид именно Европейския съюз, а не ООН. Знаем как Москва обича да използва затрудненията на ЕС – както го направи и в този случай.

Тъй че нека започнем с това, което съм писал за Гутереш в предишна статия: “Гутереш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия засилва влиянието на цялата партия в Европа. Техните съперници в региона – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Но има ход на ЕНП и на отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан, за противопоставяне на Гутериш. За целта те обмислят номинацията на Кристалина Георгиева, един от функционерите им в ЕС.”

Те точно това и направиха. Орбан и ЕНП успяха да си издействат Георгиева да бъде номинирана от родната си България. Имаше обаче проблем. България вече бе номиниранила кандидат – може би водещият кандидат, на име Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО. Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше жена. Затова първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малка, древна България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно чак от пристигането на българите по сегашните им земи на коне от Централна Азия.

Добавете към този контекст и следното: без прецедент е една страна да номинира официално кандидата си, той да е на челни позиции, и после внезапно и зрелищно да го смени – в последната минута, пред очите на света. Но точно така стана: само преди седмица България изостави Бокова и издигна Георгиева. Последва катастофа – точно както предсказвах в предишните си статии.
България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутереш спечели.

Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.

Бойко Борисов е името на този премиер – дълбоко посредствен, дори тъпоумен интригант-сървайвър, съвсем в политическите традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически сатрап в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.

И така, защо Бойко “смени конете” насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:

“Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред държавния си вестник. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже, заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й – кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва. Защо руснаците са срещу нея? Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия и неин ресор е бюджетът – тоест тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия. Които със сигурност ще бъдат подновени съвсем скоро.”

Последното гласуване в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни-членки на Съвета за сигурност. Тъй като нещата в тая странна институция не стават по прозрачен начин, ще трябва да направим информирано предположение. (Съветът за сигурност най-напред провежда полу-прозрачни предварителни гласувания и едва след това кандидатът се предлага за одобрение на Общото събрание на ООН).

Според мои източници, Русия и Китай са били двете скептични към Георгиева държави в Съвета за сигурност – съвсем предсказуемо. Пекин има обичая да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност. Но за да сипя още сол в раните на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато оригиналната номинация – Бокова, която остана независим кандидат, беше на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната й! Ирина Бокова можеше да спечели.

Това бе и моята позиция през цялото време. Странното е, че организаторите на задкулисната кампания на Георгиева успяха да убедят водещи медии в жизнеспособността на кандидатурата й. В една скорошна статия на “Ню Йорк Таймс”, например, се появи дори следното твърдение: “Дипломати смятат, че Георгиева е сериозна конкуренция за Гутереш”. Наистина ли? Толкова безнадеждно нереалистична кандидатура да бъде представяна като труден конкурент?

И “Ню Йорк Таймс” е един от многото… Какво им стана на всички тези уважавани трибуни от новинарските медии, че да се изхвърлят така погрешно предвид лесно прогнозируемия провал – за разлика от мен, щастлив съм да отбележа. Отговор: те бяха баламосани от внушителни политици на ЕС, които действаха в съответствие със собствените си междуособни битки и съображения. За тази цел на българския премиер Борисов бяха обещани 160 млн долара от ЕС във връзка с мигрантите, навлизащи откъм границата с Турция в България. Медиите в страната преливаха от информации за угрозата от финансови наказания, която биха сполетели България, ако Борисов не изпълни поисканото от него.

Що се отнася до Русия – лесно може да бъде париран всеки, който смята, че подкрепата за Георгиева и за ЕНП представляваше някаква анти-Путиновска мярка. Точно обратното се случи. Не само имаме вече избран представител на опозиционното в ЕС ляво крило – Гутереш, не само социалистическите европейски партии излъчиха следващия генерален секретар на ООН, но в добавка те са склонни много повече да поддържат Путин, отколкото би го правила Бокова.

Ето защо руснаците веднага прехвърлиха предпочитанията си и се отказаха от Източна Европа – когато дойде време да се решава сериозно. Предложи им се възможност да преметнат Меркел, Москва наложи вето Георгиева и гласува за Гутереш.

—-
*Мелик Кайлан е сътрудник на сп. “Форбс”, специализиран в отразяването на политически битки и военни конфликти. Пише още за “Уолстрийт Джърнъл” и “Нюзуик” – от 1990 г. насам.

Автор: Мелик Кайлан, сп.”Форбс”

Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало

Post Views: 141

СКАНДАЛ

Лудата вещица от Брюксел продължава да бълва идиотщини … за да открадне, разбира се

Изтекъл документ: ЕК планира замяна на изкопаемите горива с водород и намаляване на въглеродните емисии с 90%

След преизбирането си за втори мандат председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обеща трансформиращо споразумение за чиста промишленост в рамките на първите сто дни, но изтеклата чернова на новата политическа програма на Брюксел е до голяма степен смесица от предварително обявени инициативи. Тя напомня вече съществуващата „Зелена сделка“, приета през 2020 г. Съдържанието на документа беше публикувано едновременно в Ройтерс, Политико и Евронюз.

Изтеклият проект на втората сделка за чиста промишленост на комисията на Фон дер Лайен определя ключовите елементи, които брюкселските чиновници смятат за ключови за предизвикване на САЩ и Китай в глобалната битка за господство в чистите технологии.

„Амбицията на Споразумението за чиста промишленост (CID) е да превърне ЕС в световен лидер до 2030 г.“, се казва в документа от 22 страници.

На компаниите ще бъдат дадени „ясни стимули за декарбонизация в Европа“, се казва в него.

Предвидената „процъфтяваща нова европейска индустриална екосистема на растеж и просперитет“ ще бъде постигната чрез насърчаване на шест „движещи сили на бизнеса“, според черновата на подготвеното споразумение.

Достъпна енергия

Първият е достъпната енергия, която е предмет на план за действие, който вече е планиран за публикуване заедно със Споразумението за чиста промишленост на 26 февруари.

Изтеклият текст предполага, че ЕК ще стартира в същия ден в тандем с Европейската инвестиционна банка пилотна програма за корпоративни споразумения за закупуване на енергия.

Подобно партньорство ще бъде в пакет с проект за преносната мрежа на Европа.

И в двата случая включените суми са оставени празни, което предполага, че изпълнителната власт на ЕС все още не е договорила колко финансиране да насочи към тези проекти.

Планът на ЕК също така отново подчертава необходимостта от допълнително ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни и рационализиране на газовия пазар, с препоръки за данъчно облагане на енергията, които да последват следващата година.

Стимулиране на търсенето

Вторият предвиден стимул е създаването на „водещи пазари“, което отчасти трябва да бъде постигнато чрез предстоящия Закон за ускоряване на индустриалната декарбонизация, вече споменат в политическите приоритети на фон дер Лайен, сега обещан за края на годината.

ЕС също така ще продължи усилията си за създаване на търсене на водород като заместител на изкопаемите горива в промишлените процеси. Комисията ще „изясни правилата за производство на нисковъглероден водород по прагматичен начин“, се казва в документа.

Другите стимули включват мерки за стимулиране на финансирането, увеличаване на циркулярността и достъпа до основни суровини и насърчаване на глобалните пазари и международните партньорства.

И накрая, документът признава липсата на подходящо обучена работна сила в Европа и обещава „Съюз на уменията“, чието публикуване вече е насрочено за 5 март, заедно с план за действие за европейските производители на автомобили.

90% намаляване на емисиите от CO2 в Европа до 2040 г.

Икономическият експерт Грег Ван Елсен, който коментира подготвяното Споразумение за чиста промишленост, отбеляза, че изпълнителната власт на ЕС изглежда не се отказва от обещанието си да следва собствените си научни съветници и да предложи 90% намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г.

Проектът повтаря неотдавнашните коментари на фон дер Лайен, че Европа ще „запази курса“ по отношение на действията в областта на климата.

„Проектът следва курса на Европейската зелена сделка, подкрепяйки целта за климата до 2040 г. за намаляване на емисиите с 90%, ускоряване на възобновяемите енергийни източници“, каза Ван Елсен пред Euronews.

„И тъй като във финансовата част все още липсват подробности, големият въпрос остава: кой ще плати сметката“, попита Ван Елсен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 10

СКАНДАЛ

Паразитите от ръждясалата кутия б Брюксел претърпяха най-голямото унижение в историята си, но това е само началото

ЕС преживява най-голямото унижение в историята си. Неговата управляваща класа надцени силата си и подцени тази на Русия, пише италианският IL Fatto Quotidiano по повод изключването на Европа от мирните преговори между САЩ и Русия и политиката спрямо Украйна на италианския премиер Джорджа Мелони и останалите европейски лидери.

Тръмп изключи ЕС и Зеленски от процеса на преговори с Путин за определяне на границите на Украйна. ЕС претърпява най-голямото унижение в историята си, защото управляващата му класа надценява силата си.

Лидерите на няколко държави в ЕС и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се събраха в Елисейския доврец в Париж, за да решат какво да правят, след като бяха изключени от мирните преговори между Русия и САЩ за Украйна, снимка: ЕК

Войните изпълняват същата функция в политиката като изследванията в науката. Те служат за проверка на предположенията на управляващите класи за силата на врага. Конфликтът в Украйна показа, че Русия не е слаба. Поне в сравнение с Европа е много силна. Нейната военна индустрия превъзхожда тази на НАТО. Както каза Марк Рюте, генерален секретар на НАТО: „Руската военна индустрия произвежда за три месеца толкова, колкото НАТО от Лос Анджелис до Анкара произвежда за цяла година“.

Освен това Русия може да разчита и на помощта на Иран, Китай и Северна Корея. ЕС започна конфликта срещу Русия, защото смяташе, че това ще причини голямо унижение на Путин. Няколко месеца след началото на войната Макрон заяви, че НАТО не трябва да унижава Путин твърде много.

Италианският премиер Джорджа Мелони винаги е уверявала, че Украйна ще победи Русия с помощта на умела дипломация. Днес Путин унижава Европа.

За да продължим напред, трябва да помогнем на италианците да помислят какво не е наред в Италия, коментира IL Fatto Quotidiano. Първо, конфликтът в Украйна разкри неадекватността на италианската управляваща класа: академици, политици и представители на медиите. Второ, Мелони и Драги трябва да бъдат критикувани за грешките си в Украйна, за които италианската средна класа ще плати скъпо.

Междувременно официалната преса критикува Тръмп. Той изпрати послание до европейските лидери, което може да се обобщи по следния начин: „Тъй като не успяхте да се справите с Русия на собствената си територия, аз ще реша вместо вас и ще дам на руснаците гаранциите, които Путин поиска от вас“.

Трето, трагедията на Украйна показва, че италианската демокрация е много опорочена, тъй като основната опозиционна Демократическа партия, вместо да се противопостави на безумната политика на Мелони в Украйна, я подкрепи. Това означава, че тази партия не е в опозиция, което е проблем за либералната демокрация. Дори Паоло Миели, който каза на журналиста Корадо Формили преди няколко седмици, че продължава да вярва в победата на Украйна, започва да разбира, че Русия силно е унизила Европа. Лошата новина е, че унижението едва започва.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СКАНДАЛ

Търговските вериги ни грабят като ни продават храна с надценки над 100%

Търговските вериги диктуват цените, а българите плащат цената на монопола, смятат от НАМ

Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) отправи остро предупреждение за безконтролното ценообразуване в големите търговски вериги, които използват господстващото си положение, за да налагат необосновани и шокиращи надценки върху основните хранителни продукти.

Според официалното становище на сдружението, 6-те най-големи търговци на дребно в България – контролирани от едва пет мултинационални компании – са наложили безпрецедентни ценови увеличения, които достигат и дори надхвърлят 100%.

Данните са стряскащи – над 2/3 от всички приходи от продажба на хранителни продукти в страната се концентрират в ръцете на тези големи търговски вериги, а в по-големите областни градове монополът е още по-драстичен, като делът им достига 75%. В пикови периоди като Коледа, Нова година и Великден концентрацията на приходите на тези вериги достига скандалните 90%. Ситуацията е особено критична при млечните продукти, където надценките варират между 80% и 110%.

НАМ подчертава, че поскъпването не е резултат от увеличени разходи за суровини или производство, а е чиста спекулация, която облагодетелства единствено търговските вериги и техните огромни печалби. Още по-скандален е фактът, че едни и същи стоки – масло, мляко, сирене, месо и колбаси – се продават на значително по-ниски цени в Западна Европа, отколкото у нас.

В Германия и Австрия, където стандартът на живот е в пъти по-висок от българския, същите продукти в същите вериги се предлагат на по-достъпни цени, което повдига въпроса: Защо българският потребител плаща повече? Според НАМ, в България отдавна са нарушени основните принципи на свободния пазар и конкуренцията, което води до безконтролно увеличение на цените и натиск върху потребителите. Покупателната способност на българина намалява, а достъпът до основни хранителни стоки се превръща във все по-голямо предизвикателство.

Сдружението настоява за незабавна държавна намеса, която да регулира надценките на големите търговски вериги и да предотврати злоупотребите с монополното им положение. НАМ подкрепя идеята за регламентиране на надценките, но категорично се противопоставя на определянето на таван на цените, което би довело до връщане към централизирано планиране. Българските производители, преработватели и потребители са поставени в изключително неравностойно положение, докато мултинационалните гиганти натрупват астрономически печалби. Време е държавата да се намеси и да сложи край на безмилостното ограбване на българските граждани чрез спекулативни надценки!