ЗАКОН

Как да се държите пред побеснели прокурори и ченгета!

Не отговаряйте на полицаи и прокурори, ако първо не обяснят защо ви питат

България има проблем със защита правата на задържаните да бъдат навреме, надлежно и разбираемо информирани защо са лишени от свобода. Често в такава неизвестност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат обяснения преди да е пристигнал адвокатът им. Известна е и практиката да “канят” заподозрени на “разговор”, който на практика се превръща в разпит и когато пристигне техен защитник, му се казва, че няма нужда от него, защото това не е задържане, а свободна беседа.

Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП), базирана във Виена и наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, изработен по поръчка на Европейската комисия, проследява прилагането на 3 директиви на ЕС в 8 държави, сред които и България, през 2018 г.

Данните в него се основават на интервюта с общо 252 души, включително 29 от България. От тях 11 са заподозрени от българските власти или са задържани по искане за екстрадиране от друга държава в ЕС, 6 са адвокати, 5 са полицаи, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които следят ситуацията в местата за задържане и лишаване от свобода.

Един от задържаните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и причините за това, а трима – че изобщо не са поличили никакво обяснение. Понякога те нямат достатъчно време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.

Липсваща или неразбираема информация

Представител на организация, наблюдаваща положението в местата за задържане, описва: “Основанието за задържане не е описано подробно в заповедта. Ако някой е арестуван, защото има доказателства за престъпление, това също не се описва в заповедта. Заповедта се попълва с колкото се може по-малко думи. Така че човекът не получава информация – най-малкото от тези документи не става ясно каква е причината, понеже задържаният няма представа какво означава, например, Член 72, параграф 1, точка 2, 3 и 4. Това не е информация, на която може да се разчита.”

ДокладътВ други от проверените страни като Австрия, Дания, Гърция, Холандия и Полша, в повечето случаи основанията за арест са представени писмено и се обясняват устно. В Холандия заподозреният може да получи допълнително обяснение от помощник на прокурора, тъй като това е част от оценката за законното основание за лишаването от свобода.

Авторите на доклада уточняват, че поради малкия брой анкетирани не бива да се правят общи заключения, че по принцип така се действа във всяка от държавите. Но един от интервюираните в България задържани описва: “Изобщо не ми казаха защо ме арестуват. Питах ги “За какво, какво става, искам да знам какво се случва, защо е всичко това?”, а те ми казват “Влизай в колата. За какво – ще научиш в полицейското управление”.

Имате право да мълчите

Не само в България се злоупотребява с това, че хората обикновено не знаят (и не биват надлежно информирани) за правото си да мълчат, включително за да не разкриват информация, която може да се използва срещу тях. Представител на органите на реда описва това като “игра на покер” със задържания.

“По принцип, заподозрените би трябвало да бъдат информирани и да разбират тази информация. Въпросът е, че понякога преди да пристигнат адвокатите им те биват подканвани да разкажат всичко, да споделят, защото така щели да получат по-леки присъди, защото иначе щяло да има “сериозни последствия” и т.н. Такива средства се използват и ако задържаните са по-податливи, по-срамежливи – както се държат повечето хора, попаднали за пръв път в подобна ситуация, те започват да пишат дълги обяснения, в които казват и неща, за които никой не ги е питал или дори неща, които са далеч от истината, само и само да излязат на свобода колкото се може по-бързо”, разказва адвокат от България, чието име не се посочва в доклада.

Опасната сива зона на “беседите”

Авторите описват и как в полицията на някои държави използват “сивата зона”, в която задържаният още не е наясно какъв е статутът му – дали е заподзрян, свидетел… Това е моментът, в който и органите на реда не са длъжни да уведомят задържания за правата му – задават му въпроси и си записват отговорите, но не ги вписват в официалните документи по случая. Преди да го информират за статута, задържаният не се ползва от защитата на заподозрян, който е длъжен да каже истината, но не може да бъде принуждаван да разкрива вредящи лично на него факти.

“Първо, хващат някого, водят го в полицията без да му връчват заповед за задържане. После казват, че просто искат да си поговорят. И когато пристигне адвокат, заявяват, че “Ама чакай, той не е задържан, че да има право на защита, ние просто водим беседа”. Човекът не е информиран за нищо, не знае защо е там, те просто започват да питат” “Къде беше, познаваш ли този или онзи” и т.н. А адвоката – забравете за него”, разказва в доклада защитник от България.

В страната това се наричало “разузнавателен разговор” и адвокати твърдят, че в България често такива беседи са първото основание, на което потенциален задържан, обвиняем или представляващ интерес е викан да се появи, а не формално да го призоват като свидетел.

Няколко от участниците в проучването изтъкват, че подобни “беседи” могат да навредят на положението на задържаните. Понякога такива хора дори не са записвани в регистъра на полицейското управление, а адвокатите им са държани отвън, защото нямали основания да присъстват. Половината анкетирани адвокати споделят за случаи, в които полицията се опитва в такава ситуация да измъкне колкото може повече, включително като кара хората да дават писмени обяснения.

“Българските власти са регулирали с някакви вътрешни документи – публично достъпни нормативни актове няма – провеждането на такива “разузнавателни разговори”, за които научаваме от разпитването на полицейски офицери като свидетели в наказателни дела”, разказва български адвокат. “Тогава установяваме, че заподозреният е бил поставен в ситуация да говори с полицията и да им каже всичко по случая без да му е изяснено нито че имат право на адвокат, нито че имат право да мълчат. После думите им биват включени в делото като свидетелски показания на разпитвалите ги офицери.”

Преходът от свидетел към заподозрян

Друг важен момент, посочен в доклада, е използването на показания от свидетели за натиск срещу тях, когато статутът им се промени в заподозрени или обвиняеми. В почти всяка от осемте държави с изключение на Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе предвид при разглеждане на случая.

Адвокат от България казва, че в страната има такава практика – да се взимат свидетелски показания и човекът да бъде питан вече като заподозрян дали продължава да стои зад думите си.

“По принцип, показанията на заподозрян, когато той е бил само свидетел, не се взимат предвид. В България това е напълно незаконно, доколкото знам – Европейският съд за правата на човека постанови, че е погрешна практика оперативните работници, след като разговарят с някого, после да разказват като свидетели какво са чули и присъдата да се основава на косвено признание”, разказва един от българските защитници.

“Разбира се, че четат свидетелските показания и ги взимат предвид. Както и че задават въпроси на базата на това, което заподозреният е заявил като свидетел”, е цитиран в доклада български адвокат. “Взимат ги предвид, но не могат да ги използват законно, съдът не може да се мотивира с това, че като свидетел той или тя е казал едно, а като заподозрян – нещо, противоречащо на първото, и затова второто ще го пренебрегнем и ще се позовем на показанията като свидетел. Това е невъзможно.”

Защо задържаните не схващат състоянието си

В проучването е отделено внимание и на усилията на властите да проверят дали задържаният добре разбира информацията за статута си. Авторите изброяват 5 проблемни казуса защо хората не схващат за какво става дума и България присъства при всеки един от тях:

– бързане да се приключи с процедурата

– стрес или психологическо състояние на задържания, особено ако е в такава ситуация за пръв път (в 3 от 5 случая в България анкетираните заподозрени изобщо не си спомнят заради притеснение дали са ги информирали за правата им да извикат адвокат; двама казват, че полицията директно им е извикала адвокат, на един е било казано, че няма нужда да вика адвокат, защото процедурите срещу него ще бъдат прекратени, един се е сетил, че прочел за право на адвокат във връчената му за подписване писмена декларация; във Франция съотношението на хората в такава ситуация е 1:10)

– предполагане на връзка между нивото на образованост на задържания и способността му да разбере правата си (бел.ред. – в смисъл, че на по-необразованите не се дават подробни обяснения, защото не могат да схванат за какво става дума)

– полицията не полага усилия задържаният да разбере правата си и просто му ги изчита и пита наясно ли е

– проблеми с това по какъв начин се поднася информацията на задържания (анкетиран от България описва как просто се връчва писмена декларация, която се очаква човекът да прочете, попълни и подпише).

Представители и на полицията, и на адвокатите в България казват, че обикновено се оставя изцяло на защитниците да обяснят на хората ситуацията. “Но ако задържаният се появи с адвокат, не му четат правата. От 100 случая, които съм имал, правата бяха изчетени само веднъж”, споделя един от адвокатите.

Адвокатите струват пари и това плаши

Още един важен момент за България – задържаните са освободени от плащане на разходите на представляващите си защитници, само ако в крайна сметка бъдат оправдани. Български адвокат твърди, че властите подчертават този факт на задържаните, вероятно за да ги накарат да се откажат от търсене на услугите на защитник: “Хората се притесняват за разходите, защото при изясняване на това, че им се полага правна помощ, винаги им казват, че ако ги осъдят, тези средства не им се възстановяват”. Негов колега казва, че това не е съвсем така, поне при хората, които вече са били обвиняеми – те не се притеснявали за разходите, защото на практика държавата няма как да си събере парите от осъдени в тежко финансово положение.

От България и Полша съобщават в доклада за притеснения, че органите на реда са във връзки с назначаваните от държавата адвокати и често полицаите препоръчват свои приятели. От организация, следяща състоянието на местата за задържане, разказват, че ако полицията изобщо помага на задържаните да си намерят адвокат, то е най-много да им връчи списък с имена и контакти и да им даде телефон или дори да позвъни на някой от тяхно име. “Всички анкетирани представители на този орган бяха единодушни, че никаква друга помощ не се оказва.”

Има адвокат, но как да стигне до клиента си

Когато в България се установи връзка с адвокат, има трудности той да се срещне с клиента си. Това става, след като конкретен служител, отговарящ за делото, позволи посещението, а това обикновено отнема време, през което продължават “неформални разговори” на полицията със задържания, пише в доклада. Опитите да стигнат до клиента си бързо след задържането се сблъскват с това, че назначаването на водещ следовател става след време и преди това никой не поема отговорността да позволи посещение на адвокат. А би трябвало човек да има възможност да се обади на семейството си или на адвокат от момента, в който е влязъл в полицейското управление, казва един от анкетираните.

“Когато ги задържаме за 24 часа, те не се нуждаят от адвокат”, обаче обяснява полицейски служител от България. “[Това става] едва по-късно, когато се намеси следовател и реши дали формално да повдигне обвинения или не.”

Двама задържани, които са анкетирани за доклада, казват, че сами са избрали и платили за защитниците си, но че те не са присъствали при арестуването им или когато полицията е поискала да дадат писмени показания по повдигнати им обвинения. Те са прекарали около 24 часа в ареста и са се видели с адвоатите си при напускането на управлението или по-късно. Други двама обвиняеми казват, че адвокатите са им избрани от полицията и че са ги видели чак в съдебната зала. Единият от тях е прекарал около 2 месеца в ареста преди първото съдебно заседание. И двамата не са доволни от начина, по който са ги защитавали и обвиняват адвокатите си, че само са се съгласявали с прокурора. Всъщност, по закон те имат право да сменят защитника си, ако не са доволни.

“Ако, съгласно Наказателно процесуалния кодекс на България, обвиняемият задължително трябва да има защитник и ако случайно полицейски служител или магистрат го разпитват без адвокат, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се допускат като доказателства заради серзиозно процесуално нарушение. По този начин се допуска грешка още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е недопустимо като доказателство”, обяснява български съдия.

Post Views: 128

ЗАКОН

Борба в съдебната ни система между корумпирани и още по корумпирани

Нойзи отвори кутията на Пандора в съдебната система

Видя се как прокурор Петров реши да превъзпитава “либералния съдия Петров с грешното мислене”

“Прокурорът не може да казва на съдията как да мисли. В правовата държава съдията е независим и свободен да взема решения въз основа на закона, фактите и доказателствата по делото. Неговата роля е да прилага закона обективно и без външен натиск.”

Играя си с изкуствения интелект и получавам този отговор, който не би трябвало да е изненада за никой естествен интелект. Но, уви, родната действителност изобщо не е такава. В последните дни се вихри скандал, след като съдия алармира, че е бил обект на проверка от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията заради свое решение. Случаят изправи на нокти съдии срещу прокурори. Първите видяха в действията на прокуратурата посягане срещу независимостта им, а прокурорите отвърнаха – че няма недосегаеми за закона и всеки може да бъде проверяван, разследван и обвинен. А някои политици

не се посвениха да си направят пиар

с темата.

Става дума за делото срещу Ивайло Цветков – Нойзи, хванат да шофира с немалко количество алкохол в кръвта и споразумял се за условна присъда. Проблемът идва от това, че съдията Мирослав Петров от Софийския районен съд отказва да приложи действащите разпоредби от Наказателния кодекс, регламентиращи, че автомобилът на Нойзи трябва да бъде отнет в полза на държавата. Според съдията в тази си част НК противоречи на Конституцията и на европейските норми. Затова той ги прилага пряко. И го прави по всички дела, не само срещу Нойзи.

Прокуратурата протестира това решение пред горната инстанция, но междувременно срещу съдията постъпва сигнал от неправителствена организация на близки на жертви по пътищата. Вместо да бъде отговорено, че предстои по акта на съдията да се произнесе горната инстанция, прокуратурата започва проверка, която се точи от септември м.г. до януари тази. Срещу съдията се включва и антикорупционната комисия.

Проверката се прави от небезизвестния Йордан Петров от Софийската градска прокуратурата, при когото някак си се концентрират много обществено значими дела. Той, например, се занимава и с мрежите на влияние на Мартин Божанов – Нотариуса, и с Петьо Петров – Еврото. Знаем докъде са тези сюжети… На 2 май 2023 г. прокурорът Петров беше в първите редици на демонстрацията пред Съдебната палата в София в подкрепа на Иван Гешев след взрива край колата му.

В крайна сметка Петров отказва да образува разследване по проверката срещу съдията, като приема, че “се касае за съдебна грешка, която се покрива от функционалния имунитет”. Но от постановлението му лъхат ужасно

мракобесие и пристрастност,

като той стига до там, че критикува начина на мислене на съдията.

Съдията настоя Висшият съдебен съвет да реагира. Съветът насрочи обсъждане. Кворум за заседанието обаче нямаше и съдията нито беше изслушан, нито беше защитен. Междувременно всемогъщият Делян Пеевски се изказа, че трябва да бъде изслушано гражданското сдружение, подало сигнал срещу съдията и оценява исканията му като справедливи. И сдружението мигом е изслушано от съвета, макар и без кворум. На никого, не му прави впечатление, че Пеевски си прави грозен пиар на гърба на почернените родители. Нито на някого му прави впечатление, че когато БОЕЦ занесоха архива на Петьо Петров – Еврото във ВСС нито ги приеха, нито ги изслушаха. Но, да речем, че това е друга тема.

Да се върнем на прокурорското постановление. То трябва да се изучава в университета под рубриката “така не се прави”, защото прекрачва не една червена линия.

“Мотивите на съдията показват определен стереотип на работа, а в случая и

грешен начин на мислене.

Забелязват се признаци на прекалено либерални виждания, които са изкривили преценката на съдията. След това е последвал опит личните разбирания за морал и справедливост да бъдат защитени и валидирани чрез неправилна интерпретация и позоваване на международни актове, на Конституцията и на съдебни решения. Вместо да “блесне” с познания и дълбочина на юридическата мисъл, обаче, се е стигнало до това, че законът не е бил приложен”, пише прокурор Петров.

“Самото наличие на тези очевидно грешни мотиви на съдията и убеденият начин, по който той е изложил тезата си, вече е показател за грешен мисловен процес и склонност към залитане в неправилна посока.”

“Касае се за съдия, склонен към различно мислене и търсене на сензация (изводимо както от изписването на проблемния акт, така и от други известни в публичното пространство негови актове – като този за главния инспектор на ИВСС).”

Това са само част от разсъжденията на прокурора. По принцип той може да критикува мотивите на съдията в протеста си пред горната инстанция. А не да го проверява заради тях.

Какво ни

казва в прав текст прокурорът – не харесвам либералите,

те мислят грешно. Което всъщност е пълна липса на безпристрастност. Прокурорът има право да харесва или да не харесва либералите, може дори да е най-върлият консерватор на света. Но няма право да го заявява по този начин, нито да го демонстрира в актовете си. Сега всеки негов “клиент” с открито либерални възгледи би могъл да му иска отвод. А прокурорът би трябвало сам да си направи отвод по дела, за които е ясно, че разследва либерали.

На всичкото отгоре прокурорът стига до заключението, че извършеното не е престъпление, но можело да е поведение, което уронва престижа на съдебната власт, т.е. е дисциплинарно нарушение.

Случаят със съдия Петров отива много отвъд конкретното дело за конфискуване на един автомобил. Това е показно как всеки съдия може да се превърне в обект на проверка, актовете му да бъдат оценявани от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията, да бъде подслушван, следен, контролиран. Достатъчен е един сигнал. А знаем, че

ако прокуратурата не получи сигнал, може и сама да си го фабрикува.

Самият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов разкри през юли 2023 г., прясно заел поста на уволнения Иван Гешев, че пресслужбата на главния прокурор Иван Гешев е използвана като машина за образуване на преписки срещу припознатите като врагове от него. Служителите от пресслужбата – общо 18 души, са писали сигнали от името на несъществуващи хора и по тях започвала проверка. Другият начин да започне проверка бил от пресцентъра да се пишат статии, които били изпращани до две определени медии, и след публикуването им, ставали повод прокуратурата да се самосезира. Тези трикове са обществена тайна. И нямаме основание да смятаме, че вече не се ползват.

На всичко отгоре, прокурор Петров явно прилага двоен аршин по сигналите. Съдията Петров разказа пред bTV как през 2023 г. сам той е пратил сигнал срещу столичния кмет, защото по дело, което е разглеждал, е попаднал на данни за евентуално престъпление. Сигналът му бил разпределен на прокурор Петров и само 3 дни по-късно той изобщо отказал проверка с мотива, че държавното обвинение не е длъжно да проверява всеки сигнал, защото това означавало да проверява задълбочено всяка грешка.

“По тази логика всяко забавяне на произнасяне на съдия (или пък грешно такова), ще е повод за започване на проверка или досъдебно производство срещу съдията. Очевидно не е обоснована намесата на прокуратурата за всяка една грешка, защото това би означавало неоснователен тормоз”, е смятал тогава прокурорът.

По принцип обаче прокурорите много обичат проверките. Те са идеалното средство за тормоз. Нямат никаква процесуална стойност, могат да продължат безкрайно (нищо, че има някакви пожелателни срокове за приключването им).

Действията срещу съдия Петров са и перфектното размахване на пръст срещу всички съдии, които прокуратурата по някаква причина недолюбва.

Това не е скандал между съдия Петров и прокурор Петров. Случката реално засяга всеки от нас, защото всички би трябвало да имаме интерес, когато се стигне до съдебно дело, срещу нас да застане магистрат, който не се влияе от общественото мнение и прокурорските капризи.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

ЗАКОН

Прокуратурата видя “фалшивия” подпис на Лена Бориславова но не ми видя милиардите в чекмеджето на Борисов

Прокуратурата обвини Лена Бориславова по делото „Корал“

“При условията на продължавано престъпление с две деяния тя съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях”

Софийска районна прокуратура обяви в петък, че е повдигнала обвинения на депутатката от „Продължаваме промяната“ Лена Бориславова за създаване на неистински документи.

Делото е свързано с напускането на Кирил Петков от гражданската организация „Да спасим Корал“, в която той членува до 2021 г., когато е назначен от президента Румен Радев за служебен министър на икономиката.

Документите за излизането на Петков от управителния съвет са подадени към Агенцията по вписванията от Лена Бориславова, която тогава е адвокат. Прокуратурата твърди, че подписите върху документите са били манипулирани.

Скандалът ескалира публично през 2023 г., когато прокуратурата образува досъдебно производство, а след това в продължение на месеци проверява дали Бориславова е фалшифицирала документите.

„При условията на продължавано престъпление с две деяния Лена Бориславова съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях“, се казва в съобщението на Софийската районна прокуратура.

Делото за неистинските документи започна след публикация в сайта „Биволъ“, в който се цитира председателят на сдружение „Корал“ Атанас Русев. Той твърди, че неговият подпис за излизането на Кирил Петков от сдружението е бил фалшифициран.

След това Кирил Петков обясни, че е познавал Атанас Русев като кайтист и активист на каузата за спасяването на плаж „Корал“, но разбрал, че той има друго лице през 2022 година.

Петков разказва, че като премиер заедно с Лена Бориславова предал списък от 19 лица на тогавашния главен прокурор, в който фигурирал и Румен Николов-Пашата – „един от водещите фигури на СИК и приятел и съдружник в много начинания на Бойко Борисов“.

В същия ден Русев му звъннал ядосан и му казал, че не е трябвало да слага Пашата в този списък. Петков разказва, че му отговорил, че е станал премиер, за да промени дълбоката държава и точно този човек трябвало да бъде разследван. Русев му затворил телефона, а после се бил обадил на бащата на Кирил Петков и също му крещял.

Имунитетът на Лена Бориславова бе поискан в средата на декември миналата година. В една и съща седмица прокуратурата се активизира срещу близък сътрудник на Асен Василев, поиска имунитета на Кирил Петков заради ареста на Бойко Борисов и поиска имунитета на Лена Бориславова.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 28

ЗАКОН

Юристи на протест срещу Десислава Атанасова: Тя е срам за правната общност!

Тя бе изпратена за представител във Венецианската комисия. “Зашеметяваща кариера в страната на посредствените говорячи на глупости”

Юристи от Пловдив организират протест срещу посочването от новата коалиция на конституционната съдийка Десислава Атанасова за представител на България във Венецианската комисия.

Решението на правителството за избора на Атанасова е с дата 31 януари (т.е. миналия петък) и е взето „на подпис“. С него Атанасова се определя за представител на страната ни в Европейската комисия за демокрация чрез право.

На подпис означава, че решението е прието неприсъствено, но за него има съгласие. Това решение не бе официално обявено, а просто качено в системата за правка информация към МС, където може да се види само, ако човек специално реши да влезе да разгледа новите документи.
Ето призивът за протеста срещу Атанасова:

Уважаеми колеги юристи от цяла България,

На 7 февруари – петък от 17 часа на паметника на Съединението в Пловдив, ви каня на общонационален протест против абсурдите в българската правна система!

На 31 янауари Десислав Атанасова, след по-малко от една година престой в Конституционния съд, бе избрана за представител на България във Венецианската комисия!

Тази жена ни представлява във върховния орган за пряка демокрация в Европа. Тази, която няма никакъв стаж като юрист – била е посредствен юрисконсулт в психиатрична болница. След това става още по-посредствен народен представител в Народното събрание със изказвания и правни действия в парламента, граничeщи с абсурда!

Тази жена няма един ден трудов стаж, не като юрист, изобщо! Тя е пример за това как човек без никакъв авторитет и качества има зашеметяваща кариера в страната на посредствените говорячи на глупости!

Тази жена след това за срам на цялата правна общност се нареди до най-елитните юристи на нацията ни в Конституционния съд, застана до хора, чиито лица никога не е виждала в съда, никога не е работила с тях, никога не е била на тяхното ниво като юрист, като най-безочливо се тръсна до личности с огромна експертиза в съда и правната наука!

Това правно и житейско НИЩО днес представлява България и нейната “демокрация”! Вдигнете глави! Елате да й кажем, че ни е СРАМ от нея!

Левски и Ботев не дадоха живота си, за да може днес демокрацията да се представлява от некадърници!

Елате да й го кажем! Тази е СРАМ за всички нас!