АНАЛИЗ
Сепаратистките настроения в Европа
Какви тенденции се наблюдават днес в ЕС?
На международната арена Европейският съюз се представя като единно и монолитно цяло. Тази картина, създадена от европейски политици, не отговаря съвсем на действителността. Всъщност един по-внимателен поглед върху тази регионална интеграционна структура разкрива много съществуващи проблеми и противоречия, които европейските висши служители се опитват да скрият.
Миграционната криза от 2015 г., пандемията от коронавирус през 2020 г. позволиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на ЕС. И през 2022 г. тези проблеми станаха очевидни. Сред тях са икономически затруднения, сепаратизъм, спорни въпроси в двустранните отношения.
Има отрицателна страна на изключителните икономически резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да започнем с нарастващия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 г. размерът му се е увеличил с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).
Тези страни представляват повече от 80% от общия външен дълг на ЕС. Преди излизането си от ЕС, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с ниво на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски долара.
Средното ниво на публичния дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 г. е почти 90% от БВП, въпреки че оптималната стойност според Договора от Маастрихт не трябва да надвишава 60%. В ерата на глобална пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от ЕС. Най-тежка е ситуацията в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се покачи до 2-3 пъти над допустимото.
Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските икономики позволи леко намаляване на съотношението външен дълг към националния БВП. Да, съгласно данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 г. процентът на дълга е 85,1%, с увеличение на дълга в абсолютно изражение. Към днешна дата европейските правителства не са в състояние да преодолеят нарастването на външния дълг, тъй като изпитват твърде много сериозни предизвикателства, за да се съсредоточат върху освобождаването от заплашителния по обема си дълг.
Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, поскъпването на енергоносителите и повишената инфлация поради поскъпването на продукцията са друга пречка пред по-нататъшното развитие на Европейския съюз.
Проблемите, които възникнаха след войната със санкциите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа катастрофа. В една от статиите, посветена на тази тема, авторът припомня кризата от 2012 г. Отбелязвайки крехкостта на еврозоната поради липсата на контрол върху евровалутата от страна на националните правителства, той предупреждава за потенциални кризи на ликвидността, които могат да доведат до неизпълнение на публичния дълг.
Централна банка в дадена страна е в състояние да се притече на помощ на правителството и да предостави парите си, лишавайки инвеститорите от възможността да поискат фалит. Няма такава възможност обаче във валутен съюз и след като се присъединят към него, правителствата на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.
Така днес в европейската икономика цари несигурност. Само Европейската централна банка решава с какви методи и при какви обстоятелства да се бори с инфлацията.
Това състояние на нещата тревожи европейските жители, тъй като никой от тях не може да каже със сигурност дали ЕЦБ ще се справи със своите отговорности. Кризата на доверието в дейността на тази независима институция е пряко свързана с евентуална икономическа криза в Европейския съюз.
Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравенство между страните членки на Европейския съюз. Пандемията от коронавирус разшири пропастта между развитите и развиващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 г. нивото на доходите в развитите страни е намаляло само с 1,3%, а в развиващите се страни – членки – с 3,8% . Тази разлика се дължи на сериозното въздействие на коронавируса върху важната доходоносна дейност на развиващите се страни – туризмът.
Въпреки общата цел на ЕС да намали икономическото неравенство, не могат да се пренебрегнат фактори като продължителността на престоя в съюза, технологичната и индустриална база и текущите кризи.
Разпадането е друга тема на дискусии в Европейския съюз. Говорим за различните му проявления. Първо трябва да отбележим такова явление като евроатлантическата дезинтеграция – опит на Европейския съюз да постигне по-голяма автономия в рамките на сътрудничеството си със САЩ.
През 2016 г. Глобалната стратегия на ЕС беше публикувана и критикувана от атлантиците. Периодично се предприемат стъпки за изграждане на собствена, независима от американската, външна политика. Струва си да се припомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 г.
Вашингтон от своя страна по всякакъв начин пречи на Европа да получи независимост във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните действия на САЩ за изтегляне на войските си от Афганистан, създаването на военния съюз AUKUS зад гърба на Франция бяха отбелязани от европейските политици и едва ли ще бъдат забравени.
Сега, като моментно състояние, позициите на атлантиците са силни, но все по-често се чуват призиви Европейският съюз да изгради своя собствена стратегия. Така в бъдеще ще се изостри борбата между привържениците на проамериканската и на независимата Европа, поне на дискусионно ниво.
Втората проява на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко чувствително.
През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани преди всичко от референдумите, проведени в Шотландия и Каталуния.
Обикновено сепаратизмът възниква при провеждането на държавна политика, без да се вземат предвид интересите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство започва да се обявява и да иска разширяване на правата си, заплашвайки с физическото отделяне на територията, която то заема в държавата.
Освен това това отделяне може да доведе както до създаване на собствено държавно образувание, така и до присъединяване към друга държава. Най-известните центрове на сепаратизъм в Европейския съюз се намират във Великобритания (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните райони на Италия.
В Каталуния през 2017 г. живяха 7,5 милиона души, от които в поредица от минали референдуми с ниска избирателна активност, абсолютно мнозинство гласуваха за независимост от Испания. Испанското правителство обяви всички референдуми за незаконни и строго потисна всякакви прояви на сепаратизъм, включително с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.
Страната на баските, с население от 2,2 милиона, отдавна е едно от най-активните огнища на сепаратизъм, но след разоръжаването на сепаратистката групировка ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 г. исканията за отделяне на региона от Испания престанаха да бъдат много популярни сред населението.
Белгийският сепаратизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, икономически най-развитият регион. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори популяризира сред фламандците идеята, че Фландрия е принудена да подкрепя по-изостаналата Валония. А езиковата разлика между холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече конфликта.
Заслужава да се спомене и борбата на Корсика за автономия и официалното признаване на собствения им език на регионално ниво. Корсика е един от най-бедните региони във Франция, което не спира местните националисти да призовават за отцепване.
В Германия и Италия също има движения за разширяване на правата на националните малцинства, но плановете за отделяне от държавата или не са приоритет, или изобщо не съществуват.
Списъкът с европейски проблеми се попълва и поради трудните отношения между някои от участниците в него. Един от най-ярките примери са действията на Унгария, които видимо излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от малкото западни страни, които не подкрепиха санкционната война, отприщена срещу Русия.
Президентът Виктор Орбан се ръководи от националните интереси, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да изглежда, че Унгария действа сама, но самите унгарци смятат своята позиция не за изолирана, а напротив, за една от популярните и ключовите в европейската политика.
Охлаждането на отношенията между Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите отношения между тези страни никога не са били лесни, но през последната година те сериозно се влошиха поради крайно националистическата политика на Полша.
Във време, когато Европейският съюз има най-голяма нужда от единство, поляците решиха да се върнат към вече уредения въпрос за репарациите за щетите, причинени от Германия по време на Втората световна война. Обвинявайки Германия в изграждането на нов „Четвърти райх“ на базата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските нива на германска помощ за Украйна.
Очевидно Полша се опитва да използва западния си съсед, за да спечели политически точки и да повиши популярността на управляващите сред населението, което се тревожи от растящата инфлация, като понякога го прави доста провокативно.
Заслужава да се отбележи известно напрежение в отношенията между Италия и Европейския съюз. Нарастващата популярност на десните сили не може да не тревожи европейските служители, а критичната ситуация в страната по време на пандемията от коронавирус, когато закъснелите действия за подкрепа от ЕС доведоха до доставката на хуманитарна помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.
Обобщавайки, можем накратко да очертаем текущото състояние на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица сериозни и много дълбоки проблеми. Непрекъснатият растеж на външния дълг, който значително надвишава лимита спрямо националния БВП, без подходящ контрол заплашва да се превърне в нова икономическа криза.
Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в контекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те само ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на сепаратизъм ще зависят пряко от държавната политика за подкрепа на националните малцинства.
Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, възпрепятства прилагането му и липсата в конституциите на страните – членки на правото на отделяне на региони от държавата. Единството на Европейския съюз е застрашено от липсата на общо съгласие по редица икономически, политически, социални и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични примери за това.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов трудно ще се оправи с примадоните
Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН
Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.
„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.
„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:
„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.
Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.
По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:
„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.
При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.
Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.
При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.
Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:
„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.
„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.
„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.
И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.
„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена
Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.
Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.
Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците
САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.
Политически ефект и символика на сътрудничеството
Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.
Подготовка и военна интеграция
Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.
Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Изключителният дипломатически успех на Путин
Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.
В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.
Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.
Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.
Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.
Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.
Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Русия обяви за издирване терористите от Киев
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Иво Прокопиев осъди прокуратурата за 93 000 лв.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Васил Божков излиза на свобода срещу 130 000 лв.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 4 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Русия обяви Зеленски за издирване
-
ЗАКОНпреди 5 месеца
Прокурорът на Международния наказателен съд иска заповед за арест на Нетаняху