ЗАКОН

Адвокатите си увеличават двойно хонорарите!

Адвокатурата предлага голям скок на хонорарите си

Предвижда се двойно възнаграждение за работа в почивни дни или за спешна правна помощ

Чувствително увеличение на минималните адвокатски възнаграждения, но съпроводено от възможност адвокатите да падат под тях, когато оказват правна помощ на материално затруднени хора, предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС).

Проектът за изменения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда и други съществени промени във връзка със заплащането на труда на адвокатите. С него се изравняват минималните възнаграждения по административни дела с тези по гражданските. Предвижда се двоен хонорар за работа в почивни дни или за оказана по спешност правна помощ, пише „Лекс“(link is external). Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Увеличенията процентно са най-големи за най-ниските ставки в наредбата. Най-ниският хонорар за писмена консултация например в момента е 60 лв., а се предлага да стане 200 лв., но в останалите случаи ръстът на възнаграждението е от 30% до 100%

Основният мотив на адвокатурата да иска по-високи такси е рязкото и трайно повишаване на цените на стоки и услуги, които са необходими за упражняване на адвокатската професия. Втората е повишаването на изискванията към дейността на адвокатите и възлагането им на дейности по специални закони, като Закона за защита на личните данни, Закона за мерките срещу изпирането на пари и свързаните с тях регулации на европейско ниво. Третата е необходимостта от поддържане и повишаване на професионалната подготовка на адвокатите и съобразяването ѝ с минималните изисквания за продължаващо обучение, което гарантира и качеството на предоставените правни услуги.

„Предложените минимални възнаграждения държат сметка за необходимостта всеки български гражданин да има достъп до защита на своите права и законни интереси, но същевременно съобразява нуждата от достойно и справедливо възнаграждение за адвокатския труд и за високите стандарти, на които следва да отговаря адвокатът“, се посочва в мотивите.

С проекта се премахва нелогичното разминаване в минималното заплащане за адвокатския труд по граждански и административни дела. В момента то е при делата с голям материален интерес – над 100 000 лв., като по граждански дела заложеният хонорар е значително по-висок от този по административните.

Ето какви са предложените минимални хонорари и за гражданските, и за административните дела:

За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

– при интерес до 1000 лв. – 400 лв.;
– при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.;
– при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. + 9 % за горницата над 10000 лв.;
– при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. + 8% за горницата над 25 000 лв.;
– при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8 650 лв. + 4% за горницата над 100 000 лв.;
– при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. – 24 650 лв. + 3% за горницата над 500 000 лв.;
– при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. + 1,5% за горницата над 1 000 000 лв.;
– при интерес над 10 000 000 лв. – 174 650 лв. + 0,6% за горницата над 10 000 000 лв.

Заложено е увеличение не само на твърдата сума, но и на процента от интереса, фиксиран в нея. Например по едни от най-масовите дела – тези с интерес между 10 000 лв. и 100 000 лв. в момента на адвоката се дължат 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. С проекта се предлага нов праг от 25 000 лв. и ако вземем за пример дело за 50 000 лв., в момента минималният хонорар на адвоката е 2030 лв., а според предложението ще е 4650 лв. При дело с интерес от 20 000 лв. сега минималното заплащане на адвоката е 1130 лв., а се предлага да е 2200 лв.

Предлага се адвокатите да могат да работят и под минимума в тарифата си на хора, които са материално затруднени. В момента адвокатите могат да защитават про боно имащите право на издръжка, свои близки и роднини, както и други юристи.

Голям ръст се предвижда на хонорарите за изготвяне на договори и съставяне на актове и за вписване в Търговския регистър. Ако пак вземем пример с договор за 50 000 лв., в момента за съставянето му адвокатът е предвидено да получи най-малко 450 лв., а според предлаганите промени хонорарът му ще е 2500 лв. Увеличението идва най-вече от завишения процент от стойността на договора, а не от твърдата компонента на минималното възнаграждение.

Вдига се и минималното заплащане за дело за делба – от 600 лв. за всяка фаза, на 1500 лв., а когато е само на земеделски земи от 300 лв. за всяка фаза, на 750 лв. За представителство и защита по вещни искове минимумът, под който да не може да се пада, вече да е 800 лв. (сега 400 лв.) за движими вещи и 1500 лв. (сега 600 лв.) за недвижимите имоти. Изрично се предвижда, че възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако нямат такава – на база данъчната оценка.

Проектът предлага двойно до 1000 лв. да скочи минималният хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес.

6000 лв. пък ще стане минималният хонорар за най-тежките наказателни дела. За защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението се променя така:

– по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба – от 400 – 600 лв.;
– до 5 години лишаване от свобода – от 600 – 1000 лв.;
– до 10 години лишаване от свобода – от 1000 – 1500 лв.;
– до 15 години лишаване от свобода – от 1500 – 2250 лв.;
– над 15 години лишаване от свобода – от 2000 – 3000 лв.;
– доживотен затвор – от 4000 – 6000 лв.

От 100 лв. на 250 лв. скача минималното възнаграждение за всеки ден заседание след първото, както и за извършване на процесуални действия в досъдебната фаза.

Post Views: 112

Свързани теми:featured trending закон

Следва

ДАНС: Петков и Василев са извършили престъпление при договарянето на газовите доставки

Не пропускай

40 продажни ченгета – ятаци на Георги Семерджиев

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 14

Продължи да четеш

ЗАКОН

Съдебната система в момента е самолет без пилот

ВСС и Инспекторатът от години работят с изтекъл мандат и ще продължат да го правят, предположи Даниел Божилов

Няма партия в парламента, която иска съдебна реформа. Борбата е кой да овладее съдебната система. Мандатът на ВСС изтече още през 2022 г., а на Инспекторатът към ВСС преди 4 г. Няма кой да се заеме с това в парламента. Костадин Костадинов ли, който виси с 5 дела? Кирил Петков и Асен Василев, които ги държат с корупционни сделки? Или Нинова, която е готова за пет присъди? Това посочи юристът Даниел Божилов.

„Практически съдебната система в момента е самолет без пилот. Това устройва прекрасно политическия елит, но страшно много вреди на обикновения човек, тъй като съдебната система не работи и не решава неговите проблеми. В момента може да се постави въпросът дали съдебната система в този вид изобщо е легитимна по отношение на Конституцията. НС обаче не избира в пореден парламент хора от тяхната квота. Съдиите и прокурорите бяха избрали свои представители, но без представители на парламента не може да се сформира ново ВСС. Изобщо главният проблем е в НС”, обясни Божилов.

„Христо Иванов с предходните изменения в Конституцията заложи мнозинство от две трети за избор на членове на ВСС. Този човек съсипа съдебната система и я превърна в това неадекватно нещо, което е в момента”, смята юристът.

„Когато махнаха Иван Гешев анонсът беше, че слагат Борислав Сарафов временно за няколко месеца, колкото парламентът да избере новите членове на ВСС и да бъде избран главен прокурор. Както вървят нещата Сарафов може да изкара и 5 години, т.е. цял мандат, а ВСС още един от 4 години”, предположи Божилов.

Припомняме, че мандатът на настоящия съвет изтече още на 3 октомври 2022 г. Членовете му обаче не напуснаха постовете си, тъй като Конституционният съд прие, че те трябва да продължат дейността си, защото в противен случай с бездействието си парламентът на практика ще закрие ВСС . Самите членове на ВСС няколко пъти отправяха призив към Народното да избере своите представители в кадровия орган.

В момента представителите на съдиите във ВСС са само четирима – Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова (Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев подадоха оставки още през юни 2021 г.). Тези на прокурорите са Георги Кузманов, Огнян Дамянов, Пламен Найденов и Евгени Иванов, а следователите представлява Стефан Петров.