СВЯТ

Как сред източните германци възникнаха проруски настроения

Почти 60% от източните германци смятат, че Берлин не трябва да провокира Москва. Но дори и сред жителите на западната част на страната половината от респондентите са съгласни, че няма нужда да “се отнасяме жестоко към Русия”. Причините за това възприемане от германците на конфликта в Украйна се анализира от списание “Спектейтър”. Руските експерти не са съгласни с някои от заключенията му. Те посочват няколко причини за подобни настроения сред жителите на Източна Германия.
Повечето източни германци не възприемат Русия като враг и не са съгласни с гледната точка на Запада за случващото се в Украйна. Това пише историкът Катя Хойер в статия за британското списание “Спектейтър”. Тя припомня, че според скорошно проучване на общественото мнение в Германия само половината от западните германци са съгласни, че Берлин трябва да бъде “твърд спрямо Русия”. Сред източните германци това мнение се споделя от едва една трета от анкетираните. Мнозинството от източните германци – 58% – искат Берлин да не “провокира Русия” (сред западните германците това мнение се споделя от 40%).
Източните германци съставляват 16 милиона от 80-милионното население на Германия и именно техният регион ще бъде първият, който ще усети последиците от икономическите санкции срещу Русия (тръбопроводите „Дружба“, „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ минават към Източна Германия, осигурявайки хиляди работни места). Както отбелязва Александър Камкин, заместник-директор на Центъра за германистика към Института за Европа на Руската академия на науките, източните провинции тъкмо са достигнали паритет със западната част на страната.
„Предприятията на бивша Източна Германия – в Саксония, Бранденбург, Мекленбург – са по-обвързани с германско-руското сътрудничество. “Северен поток-2” осигури работни места на отделен индустриален клъстър. Заводите на “Сименс” в Саксония доставяха оборудване в Русия. Спомнете си скорошната демонстрация в Бранденбург, където се рафинира нефт от петролопровода „Дружба“. Затова ефектът от разделеното общество се усеща по-остро в Източна Германия“, спомня си Камкин.
Журналистът-международник Виталий Волков, който работи в Германия от 20 години, е съгласен, че икономиката е важен фактор, влияещ върху обществените настроения в страната. „Източната част е много по-бедна и по-уязвима от западна Германия. През зимата там е по-студено, отколкото във Вестфалия и Бавария. Хората вече започнаха да получават ужасни сметки за ток и газ. Това силно влияе на настроенията“, казва Волков.
Освен това мнозина в Източна Германия са недоволни от начина, по който протече обединението на страната. „Тези хора разбират, че са били излъгани в социалната част, като капитал и индустрия, работни места. Тоест сливането като такова не се случи. Тази измама се приписва предимно на Съединените щати, така че в източната част на Германия има силен антиамериканизъм, оправдан финансово“, добави журналистът.
Според автора на статията в “Спектейтър” проруските настроения сред източните германци нямат нищо общо с носталгията по дните на Берлинската стена. Изминаха три десетилетия от обединението през 1990 г. и проучванията многократно показват, че мнозинството от бившите граждани на Германската демократична република усещат промяна към по-добро. Хойер е убеден, че отговорът трябва да се търси в по-далечното минало, когато Германия, стремейки се да доминира над своите съседи, често дори е влизала в сговор с други. Историкът очевидно има предвид Договора за ненападение от 1939 г. между Германия и Съветския съюз, известен още като Пакта “Молотов-Рибентроп” и секретния допълнителен протокол към него за разграничаване на сферите на интереси между страните.
„Така източните германци не споделят чувството за екзистенциална заплаха. Докато годините на “Щази” дълбоки психологически белези върху тях, те не доведоха до трайна преоценка на ролята на Русия в Европа. Според тях Съветите са ги освободили от нацизма. Германия е несправедлива към Русия, а не обратното“, пише Хойер.
Камкин е сигурен, че сегашната антируска истерия, която се разпространява от управляващата политическа класа и медиите, не намира разбиране сред много жители на Германия, особено на Източна Германия, поради факта, че от 1949 до 1990 г. СССР и ГДР са естествени съюзници. „През всички тези години имаше интензивен и образователен културен обмен. Дори бившият канцлер на Германия Ангела Меркел на младини е ходила на стажове в СССР чрез Комсомола на ГДР”, спомня си експертът.
Освен това денацификацията на страната е извършена по различни начини. В Западна Германия бивши нацистки престъпници заемат държавни и други длъжности, докато в Източна тези процеси „са по-сложни и дълбоки“. „След обединението на Германия източните земи се сблъскват с феномена на подчовеците, защото огромен брой предприятия фалираха и затвориха. През 90-те години безработицата достига 25-30%. Хората тръгваха на запад. Дори мигрантите не се стремят да се установят в тези региони, предпочитайки по-проспериращата Западна Германия. Всичко това доведе до разслояване на обществото, известна социална завист на източните германците по отношение на западните “, напомня експертът.
Хойер също така посочва, че много източни германци обичат да консумират руската култура заедно със своята собствена. Те четат руска литература, учат руски и пътуват до Съветския съюз. „По време на Студената война руснаците останаха безлични врагове за Запада, а източните германци изградиха отношения с тях. Днес им е трудно да гледат на тях като на враг”, посочва историкът.
Според нея източните германци помнят, че именно СССР е освободил света от нацизма. Тя отбеляза неотдавнашните думи на депутата от левицата Сара Вагенкнехт, че изпращането на оръжия в Украйна е „политика на САЩ“, която е изиграла роля в провокирането на Русия да започне специалната операция в Украйна.
Подобни възгледи в Източна Германия са често срещани не само сред левите политици. Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”, която има повече подкрепа на изток, се противопоставя на антируските санкции и предоставянето на оръжие на Киев. И в Западна Германия също има антинатовски настроения. През февруари депутатът Севим Дагделен каза, че поведението на Украйна е „подобно на обявяване на война на Русия“ и е резултат от „военно подстрекаване“ на САЩ и НАТО. Ветеранът активист за правата на жените Алис Шварцер каза, че вярва, че руският президент Владимир Путин е получил “мотив да действа”.
Настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц също се придържа към антинатовски възгледи в зората на политическата си кариера. През 1982 г., когато беше заместник-лидер на младите социалдемократи, политикът твърди, че надпреварата във въоръжаването се подхранва от „агресивно-империалистическата стратегия“ на НАТО. Сега той призовава за увеличаване на разходите за отбрана със 100 милиарда евро и закупуване на американски изтребители F-35.
Волков добавя, че в източната част на страната все още има доста хора с образование, изградено на различни принципи от това в Западна Германия, най-вече в различните методи на преподаване на история. „Източните германци виждат събитията по различен начин, отколкото в западната част на Германия“, казва журналистът.
И в тази част на страната е по-силно влиянието на левите и десните партии и много по-слабо е влиянието на “Зелените”е които днес „са абсолютни проводници на крайната идея по отношение на Русия“. „Левите сили са много по-проруски настроени. Те разбират, че настоящият конфликт е свързан преди всичко с действията на САЩ. Десните също са по-проруски настроени, тъй като либералната среда и абсолютното снизхождение към миграцията от последните години много ядосаха германците“, обясни събеседникът.
Освен това антивоенните настроения са силни в източната част на страната. Те излязоха на преден план през февруари 2020 г. по време на най-мащабното учение на НАТО за прехвърляне на американски войски през Атлантика от 25 години насам.
Камкин заявява, че феноменът на разделеното общество може да бъде проследен от настроенията към Русия от страна на обикновените германци. Политолозите вече дадоха ярка дефиниция на дуализма на източните и западните германци: първите запазват своята национална идентичност, докато вторите са немскоезични американци.
„Делението на източни и западни германци, така наречените “оси” и “веси”, не е напълно преодоляно и до момента. Американизацията е навлязла много по-дълбоко на запад, отколкото в източната част на страната, където все още се пази привкусът и духът на времето на Бисмарк, който завещава никога да не се воюва с Русия“, подчерта политологът.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 188

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Лавров обвини Вашингтон за изгонените дипломати от България

Don't Miss

Как сред източните германци възникнаха проруски настроения

СВЯТ

Зеленски: Готов съм да се оттегля в името на мира

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да се откаже от президентския пост,

… в името на мира, и ако може да размени оттеглянето си за членство на страната му в НАТО. В навечерието на третата годишнина от началото на войната той даде пресконференция в Киев.

Запитан от какви уверения се нуждае от президента на САЩ Доналд Тръмп и дали ще бъде щастлив да се „откаже“ да бъде президент на Украйна в замяна на мир, Володимир Зеленски отговори: „Да, радвам се, ако е за мира на Украйна“.

Зеленски заяви още, че е съсредоточен върху сигурността на Украйна сега, а не след 20 години, добавяйки, че не е неговата „мечта“ да остане президент в продължение на десетилетие.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че е отправил покана за визита в Украйна на американския президент.

Зеленски посочи още, че утре, когато се навършват три години от началото на войната, 13 партньори на Украйна, включително председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, ще пристигнат в Киев.

„Утре ще има важна среща на върха. Утрешният ден може да бъде повратна точка. — Да видим!”

Тази нощ срещу Украйна беше извършена най-масираната руска атака с дронове. В мишена руската армия се превърна и Киев, където се намира екип на БНТ.

Междувременно вицепремиерът на Украйна Юлия Свириденко обяви, че в контролираните от Русия украински територии има ценни природни ресурси за около 350 милиарда долара, предаде “Франс прес”.

Най-голяма част от редките полезни изкопаеми като литий, титан и уран, са в района на Донбас, където Москва е завзела най-много територия и продължава да напредва. Украйна отказва да предостави право на добив на минералите на САЩ, както поиска американският президент Доналд Тръмп в замяна на получената досега военна помощ от Вашингтон.

Съветникът на президента Зеленски Андрий Ермак заяви, че преговорите продължават, но подчерта, че Киев няма да прави компомис с независимостта си, териториалната цялост и суверенитет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

СВЯТ

Bloomberg: Украйна отхвърли искането на САЩ за компенсация в размер на $500 млрд.

Украйна се противопоставя на исканията на САЩ за създаване на фонд в размер на 500 млрд. долара като част от споразумение,

… което ще даде на Вашингтон дял в минералното богатство на страната, съобщи агенция Bloomberg, цитирайки украински служител, запознат с преговорите. Информационната агенция „Блумбърг“ цитира украински служител, запознат с преговорите.

Фондът ще има за цел да компенсира САЩ за помощта, предоставена на Киев след началото на специалната военна операция на Русия. Украйна обаче твърди, че реалният размер на тази помощ е около 90 млрд. долара – почти пет пъти по-малко от исканата сума, каза източникът.

Със сделката за подземните богатства САЩ искат от Украйна $500 млрд.

По-рано „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че условията на новото предложение за украинските полезни изкопаеми, предложено от Вашингтон, включват отказа на Украйна да се откаже не само от половината от приходите си от природни ресурси, но и от приходите от пристанища и друга инфраструктура. Новият проект на споразумение включва и разпоредби относно приходите от територии, които са станали част от Русия, с отбелязване: „в случай на освобождаването им“. А делът на приходите за САЩ от ресурси от тези територии ще бъде 66%. В новия документ се казва, че приходите от тази сделка ще се изпращат в специален фонд, в който САЩ имат 100-процентов финансов дял. Украйна ще трябва да прави вноски в този фонд, докато той достигне 500 млрд. долара.

The Wall Street Journal цитира свои източници, според които Вашингтон и Киев може да подпишат споразумение за използването на украински редкоземни минерали още на 22 февруари. Според вестника страните „се доближават до сделка“ относно прехвърлянето на „права върху ценни минерали“ на САЩ като компенсация за американската военна помощ. По-късно депутатът от Радата от партия „Европейска солидарност“ Олексий Гончаренко (който е в списъка на Русия с терористи и екстремисти) заяви, че споразумението за добив на украински минерали ще бъде подписано от украинския външен министър Андрий Сибига и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. На свой ред украинският бизнес всекидневник Obshchestvennoe цитира източник от кабинета на Володимир Зеленски, според когото подписването на споразумението няма да се състои на 22 февруари.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон и Киев са близо до подписването на споразумението. В разговор с журналисти в Белия дом той заяви, че „това е чудесна сделка“ и че украинците „я искат“. Във видеопослание, публикувано в петък в канала му в Telegram, Зеленски изрази надежда за „справедлив резултат“ по споразумението със САЩ за редкоземните метали в Украйна. Според него работата по проектодокумента продължава.

В началото на февруари Тръмп заяви, че Вашингтон се интересува от получаването на редкоземни метали от Украйна. На 12 февруари министърът на финансите на САЩ Скот Бесент връчи на Зеленски текста на споразумението в Киев. Зеленски, който по-рано беше изразил готовност да сключи сделката, не подписа споразумението нито по време на срещата с Бесент, нито по-късно в Мюнхен на среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. В същото време Зеленски отбеляза, че в предложеното споразумение няма гаранции за сигурност. Украинската делегация предаде текста със свои поправки, които американците в Мюнхен не взеха предвид. Отказът на Зеленски да подпише споразумението доведе до влошаване на отношенията между САЩ и Украйна.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

СВЯТ

Тръмп към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме ЕС!

УЛТИМАТУМ! САЩ към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме Европейския съюз.

Съединените щати са отправили триседмичен ултиматум към Европейския съюз, с който настояват за приемане на условията за прекратяване на войната в Украйна. В противен случай Вашингтон ще започне изтегляне на военните си сили от Европа, съобщи финландският евродепутат Мик Аалтола.

https://t.co/AAUV3OszzT

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Планът, предложен от американския президент Доналд Тръмп, включва отказ на Украйна от членство в НАТО и официално признаване на контрола на Русия върху завзетите територии. Според източници от дипломатическите среди, Украйна и ЕС са изключени от тези преговори, тъй като Киев досега е следвал линията на предишната администрация на Джо Байдън, която заедно с Брюксел се стремеше към изтощаване на Русия като препятствие пред глобалистичния проект за световна хегемония.

САЩ загубиха търпение към Брюксел

Европейският съюз остава под влиянието на същите глобалистки кръгове, които настояват за безкрайно продължаване на войната, с надеждата, че Русия в крайна сметка ще бъде победена. Обаче администрацията на Тръмп е решила да прекрати конфликта, като се фокусира върху американските интереси.

Урсула приключва финансите на Европа за 2024 с рекордна загубаhttps://t.co/6O2oK7My67 pic.twitter.com/78qVSMCA7o

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните, присъединили се към НАТО след 1990 година.

Германското издание Bild съобщава, че в преговорите между САЩ и Русия се обсъжда не само въпросът за Украйна, но и възможността за изтегляне на американските войски от страните,

присъединили се към НАТО след 1990 година. Ултиматумът на Вашингтон обаче отива още по-далеч, като заплашва с пълно военно изтегляне от цяла Европа, ако Брюксел не приеме мирните условия.

Мик Аалтола: „Имаме три седмици“

В публикация в социалната платформа X (бивш Twitter), финландският евродепутат Мик Аалтола от Европейската народна партия заяви: „САЩ ни дадоха три седмици, за да приемем условията за капитулация на Украйна. Ако не го направим, Съединените щати ще се изтеглят от Европа.“ Аалтола подчерта, че Тръмп поставя на преден план руските опасения за сигурността и добави: „Имаме три седмици да пораснем.“

Според NBC News, позовавайки се на американски официални лица, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е заявил на закрита среща с украински представители, че Вашингтон може значително да намали военното си присъствие в Европа. Newsweek също съобщава, че тези стъпки са част от частните дискусии между администрацията на Тръмп и украинското правителство.

pic.twitter.com/MnBQ21W83g

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Драстично намаляване на американските войски в Европа

Няколко дни след като Доналд Тръмп положи клетва за втория си мандат, европейски дипломатически източници съобщиха пред водеща италианска медия, че американският президент планира да изтегли около 20 000 войници от Европа. Освен това той възнамерява да поиска по-големи финансови вноски от съюзниците в НАТО за поддръжка на останалите сили.

Тази политика е в съответствие с дългогодишната позиция на Тръмп, който настоява членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, надхвърляйки досегашната цел от 2%, определена през 2014 година.

Тръмп нареди бандеровците да напуснат Курскhttps://t.co/11QuHVa29y pic.twitter.com/uTqnaiUWeL

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

„Американските войски са там като възпиращ фактор и разходите не трябва да се поемат единствено от американските данъкоплатци,“ заяви дипломатически източник, подчертавайки логиката зад исканията на Тръмп.

Без подкрепата на САЩ Европа остава уязвима

Последните изявления на Мик Аалтола разкриват самозаблудата на глобалисткия кръг, който контролира Брюксел. Той вярва, че може да продължи политиката си срещу Русия дори без подкрепата на САЩ, въпреки че Москва остава значително по-мощен противник.

Какво се крие зад плана на САЩ да „се сприятелят“ с Русияhttps://t.co/wwtKLzjUAv pic.twitter.com/aB5w2kNOpZ

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Междувременно Доналд Тръмп ясно заяви, че иска бързо прекратяване на конфликта. Той също така спомена, че може да се срещне с руския президент Владимир Путин още този месец, за да обсъдят условията на мира. В интервю за BBC Тръмп подчерта: „Русия има предимство във всякакви преговори, защото силите на Путин вече са завзели значителна част от украинската територия.“

Така поставеният ултиматум не само подчертава промяната в американската външна политика, но и създава реална дилема за Европа – да приеме условията на Тръмп или да се изправи пред стратегическа несигурност без американската защита.