ФОКУС

Винаги е имало пандемии и войни, но никога толкова милиарди послушни хора

Една истинска дума мери човешката ни мярка и тя се казва „доброта“. Когато човек е добър той не мери хората с омраза

Недялко Славов е от онези съвременни български писатели, които не само провокират мислещия читател, но и винаги впечатляват с позициите си. Позиции – честни, лични, нестандартни, които не са плод на конюнктурата или на политкоректността. Може да приемаш или да не приемаш разсъжденията на Недялко Славов, но със сигурност няма как да останеш безучастен към неговия неподражаем стил и ярко и талантливо перо, към задълбочените му разсъждения по различни актуални теми, към историческите аналогии, които споделя сякаш, за да открие днешния ход на времето.

Недялко Славов е автор на романите „Фаустино“, „Вертиго“, „Портрет на поета като млад“, „432 херца“, „Камбаната“, „Пиафе“, „И станах река“, „2020“, както и на великолепните „Филипополски разкази“, на стихове и на пиеси.

Писателят като че ли носи в себе си мъдростта на родния си Пловдив – град древен, красив и магнетичен. Неслучайно творбите на Недялко Славов са пропити със страстен хуманизъм, стилът му е експресивен и изключително метафоричен. И затова за читателя е истинска радост и предизвикателство да общува с книгите му.

Оставяйки вярна на традицията да среща своите читатели с емблематични български творци с огромен авторитет, с ерудиция, с достойнство и собствен завладяващ стил, разговаряме с Недялко Славов в Пловдив навръх празника на духа – 24 май. Писателят бе любезен да даде интервю за медията и да коментира широк кръг от въпроси, за които размишлява през последните години и които го вълнуват и като интелектуалец, и като човек.

Писателят край моста над река Марица в Пловдив

– Г-н Славов, разговаряме с вас на 24 май. Изпитвате ли радост от този празник, наистина ли той е най-българският и най-обединяващият за вас?

– Трябва да не съм българин, за да не изпитвам подобно чувство. Няма друг такъв емоционален връх и общ национален трепет.

– От години се чуват предложения 24 май да стане национален празник, тъй като именно този празник ни обединява, а да не бъде 3 март, който според някои прокарва разделителни линии в обществото. Какво е вашето мнение?

– 24 май е еманация на българския творчески дух. А свободният дух не търпи рамки, дори и тези на държавността. Ние си имаме национален празник, 3 март – датата, след която се конструира Третата българска държава. Празнува се от 1880 г. Не може всяка власт да пренаписва историята ни. Ще повторя – това е празник на свободния дух, а ХХ век доказа, че всяка държава по света е институция, която мачка свободата.

– Казвал сте, че Пловдив е създаден от Бог в момент на слънчево настроение. Ако възприемем слънцето и като символ на духовността наистина ли тук слънцето свети по-ярко?

– Важното е какво са мислили тези, които са създали този град и защо той е създаден точно тук и никъде другаде. Едно древно предание казва, че преди вечност е минал керван, воден от свещени мъдреци. Те са пренощували край Марица, а камилите, които са останали и не са си тръгнали с тях, са се превърнали в седемте пловдивски хълма. Много древна енергия има тук.

– Замисляли ли сте се, ако бихте имали възможност да се преродите, отново в Пловдив ли бихте желали да живеете и да творите или на друго място?

– Ние не се преместваме и на милиметър от мига и от мястото на първоначалното ни сътворение. Божественият ни софтуер е такъв. Така че и да искам, и да не искам, моето прераждане ще бъде пак тук и в същата ми екзистенция.

– Споменахте софтуер. Смятате ли, че има нещо сбъркано в чипа на българина или пък напротив – трябва да се гордеем с това, което сме, с нашата история, култура, географско разположение?

– Сбърканият чип е в главата на западноевропееца, не на българина. И това си има своята предистория. От хилядолетие западният свят, чрез своя рационален код на мислене, редактира Бог. Това е една непрекъсната, изтощителна и жалка борба със Създателя. Имам предвид и католицизма, и протестантството, които в крайна сметка са тихо, упорито, непрестанно боричкане с божия промисъл, с божията идея за нас. А като говорим за сбъркан чип в родните мозъци най-самоунищожителен е чипът на Кириак Стефчов.

– Смятате ли, че православието е това, към което трябва да се върне българският народ, защото народът се лута в своята вяра, доколкото я има или пък може би вече я загуби?

– Вярата не се губи като портмоне.

Вярата на моята баба от Странджанско бе като кандилото, което осветяваше къщата й и нощем правеше малката й стаичка висока до небето. Но и у нас атаката срещу вярата, срещу православието е огромна, скъпоплатена, методична. И това не е от вчера или от днес. Например преди 10 ноември, в продължение на 25 години, в Асеновград бяха свалени камбаните на църквата. Бяха превърнали града в глух и сляп човек. Но и това чудо мина.

– Глухите камбани в Асеновград ли ви провокираха да напишете романа „Камбаната“?

– Не. Това, което е в книгата, съм го видял другаде, в родното село на моя баща.

– „Камбаната бие за всеки един от нас“, казва Джон Дън.

– Да. Рано или късно камбаната бие за нас.

– А дали чуваме камбаната? От думите ви усетих, че сякаш казвате, че в Западна Европа камбаната не се чува.

– Странни, чужди на разума и на сърцето неща идват оттам.

– Деян Донков направи много интересен и емоционален моноспектакъл по вашия роман „Камбаната“. Вие като автор на книгата как видяхте Деян Донков като вашия герой убиеца Вено в „Камбаната“?

– Както аз видях това, което ме развълнува, за да напиша книгата, така и Деян видя в книгата част от себе си. Просто книгата и актьорът се срещнаха и се получи разтърсваща интерпретация на романа.

– Развълнувахте ли се, когато за пръв път чухте вашите думи да бъдат произнасяни от сцената?

– Книгата е интимен диалог с читателя, докато сценичното общуване е съвсем друго. Там писателският глас става множествен – в залата седят 1000 човека и слушат думите ти.

– Вярвате ли, че всяка дума, която ние изричаме носи някаква енергия и всъщност трябва да внимаваме какво говорим и пишем?

– Логосът е огромен добър паяк, който ежесекундно ни придърпва в мрежата си. Ето например – върви множеството и всеки нещо говори – майката на детето, детето на майката, жената на мъжа, мъжа на жената, всеки от нас излъчва някакво послание. Това е нашата спасителна комуникация, която ни казва: „Не си сам, не си сам, тук сме, много сме“. Нещо като грегорианското гъргорене на делфините, както казваше великият Фотев. Словото е началото. То е заложено и в идеята на самата религия – ligare („обвързвам, свързвам“). А и в един момент всички ние се редуцираме до думите. След като човекът угасне, след като изтече плътта през него, последен знак за бившото му присъствие са те. Нищо друго не остава.

Ето моят баща написа книга за селото, в което се развива действието на „Камбаната“. Днес селото е унищожено, там няма български етнос. И сега това бивше село с 2000 бивши човека е живо, благодарение на написаното. Така че в последна сметка целият реален живот на една общност, един народ и един човек се редуцират в една книга или един стих.

– Имате неподражаем писателски стил – баланс между прозата и поезията, с неизчерпаема енергия. Как го постигате?

– Аз идвам от поезията и драматургията, а там всяка дума носи отговорност сама за себе си, може, така да се каже, да оцелее дори и в самота, за разлика от думите на прозата, които винаги са в някакъв смислов или наративен ансамбъл. Отделно думите в поезията имат една склонност да танцуват, те са силаботонически натоварени с ритъм. Вероятно от това – от лаконичността и от ритмиката – иде и спецификата на писателския ми стил. И все пак мисля, че стилово най-завършени са последните ми притчови романи „И станах река“ и „2020“.

– Има ли думи, които не употребявате, както и такива, на които особено държите? Около пандемията се говореше, че тази всеобща заплаха може би ще накара хората да бъдат по-човечни, по-състрадателни, някак си ще ги обедини. Всъщност се случи друго и някои съвсем забравиха да казват простички думи като „Благодаря“ и като че ли езикът стана по-агресивен. Какво е вашето наблюдение?

– Точно преди 2 години споделих, че прилепът от Ухан лети най-вече в нашите глави. И ето – 2 години след т.нар. пандемия никой не излезе и не каза какво всъщност се случи. А иначе подобни световни беди могат да отприщят у човека единствено нагона му да оцелее. А той не е любов. И съвсем нормално е хората да станат зверове в своята себичност, защото така сме устроени, това е инстинктът ни за самосъхранение. И тук вече възникват фундаментални въпроси – какво се случва със света, кой и накъде го води, къде сме ние в своята безропотност. Така, в тази съдбовна ситуация, аз лично като писател не мога да възпявам, както е казал Поетът, на баба си хурката. Вече става въпрос за нашето ментално и физическо оцеляване.

Така че въпросите за думите „благодаря“ и „моля“ са третостепенни въпроси. Въпросът е да си зададем въпросите като: „Защо е така?“, „Докога“ и „Трябва ли да търпим ние, които сме създадени по божия промисъл, идеологическите малоумия на някой световен функционер на нищото, който е решил, че светът е негов?“ Това е големият въпрос. Със сигурност мога да напиша някаква политкоректна романова боза, или някаква семпла кримка, или да изравям умрялото куче на социализма и да се правя на борец за демокрация със задна дата, или да съчиня някой чиклит и да вълнувам плажните си читателки, но не, това не е волята на моя творческия процес.

Снимка: Димитър Краев

– Пандемия, война – това са световни заплахи – съвсем нормално е човек да изпитва страх, въпросът е, когато политическите елити се възползват от този обществен страх, за да водят обществата в определена посока.

– Винаги е имало пандемии и войни, но никога толкова милиарди послушни и оглупени хора.

– Няма и разговор за бъдещето на Европа и на България…

– Бъдещето на тази болна левичарска Европа не ме интересува. Това не е моята Европа на духа, културата и демокрацията. Вълнува ме бъдещето на България.

– Но България все пак е част от Европа и в този взаимносвързан свят няма как да е самостоятелен играч съвсем сама да решава проблемите си. Не смятате ли, че тя няма как да се откъсне от Стария континент и по-скоро въпросът е България да умее да защитава своя интерес пред останалите и в Брюксел? Или за вас това е твърде утопично?

– Разбира се, че може да защитим националния си интерес. Винаги има начин, но затова трябват други хора, други лица, друга ситуация. Но дори и това не е най-важното. Най-важното е, че дълбоко в себе си българският народ се държи много достойно и се съпротивлява по неговия си начин.

– Споделяте, че българският народ се бори, но има ли достойни лидери, които все пак да го водят?

– Има, но на практика това е невъзможно да стане. Ние живеем в манипулиран свят и това е една от идеите на глобализацията – да се ликвидира идентичността на всеки един народ като се анулират неговите водачи и мислещата му част. Но от друга страна е съпротивата, инстинктът за оцеляване. А аз залягам на инстинктите на народите да оцеляват във времето.

Ще направя стъпка встрани и от друга гледна точка ще кажа няколко думи за този феномен. Медицински доказано е, че ако ти се храниш с храни, които са произведени на повече от 500 км от мястото, където си роден, ти вече почваш да се храниш с отрови. Както и че когато излезеш от геомагнетизма на мястото, където живееш, организмът ти започва да изпада в някакъв вид дисонансна вибрация с околния свят.

Същото става и с всеки, който излезе от териториите на своя логос. Навярно това е дълбоко заложено и в тъмната болка на носталгията, която цял живот преследва емигрантите. Затова ние сме детерминирани да опознаем света на място, на своята земя, на териториите на своя език, най-вече през ума, през въображението, през фантазията ни. Именно това мисловно пътуване е създало Човечеството. А понятието глобален човек е просто политкоректна фикция.

Недялко Славов по време на представянето на романа си “Камбаната” в “Хеликон” – Русе: Снимка: Ралица Маринова

– Използвате ли социални мрежи?

– Понякога.

– Предполагам, че предпочитате личния контакт с приятелите и читателите.

– Да, в живия разговор не по малко от думите говорят жестовете, погледите, езика на тялото. Но да ви призная – най-предпочитам усамотението.

– Предпочитате да сте сам, сигурно обаче не се чувствате самотен.

– Не. Самотен е само самотният човек. А аз не съм самотен човек.

– Пишете ли нещо в момента?

– Не. Имам идея за книга, но ми трябва много сериозна подготовка по темата. Винаги го правя. Например, когато пишех „432 херца“ (б.ред. Сюжетните ходове в романа са провокирани от мистиката около указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия – Йозеф Гьобелс. По негово разпореждане през 1939 г. тонът ла е настроен на 440, вместо на 432 херца) в продължение на 2 години общувах с композитора акад. Николай Стойков. Така влязох по друг път в космически свят на музиката. Така беше и с романа ми „Пиафе“. В конната си база в Борисовата градина маестро Пламен Климов ме въведе в тайнството на пиафе – най-изящната любовна стъпка на коня. Изобщо колкото повече вникнеш в детайлите, толкова повече метафори виждаш в тях.

– Написахте и „2020-а“ – роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Какво си помислихте в онзи 13 март 2020 г., когато за пръв път в България бе наложен пълен локдаун?

– Отворих прозореца, видях пустите улици и си казах: „Започнаха“. Защото много неща предварително бях кръстосал в себе си и вече знаех – въпрос на време е да започнат.

– Вие смятате, че с локдауните заради пандемията започна осъществяването на идеята за глобален затвор, за който вие говорите от известно време?

– Ние хората сме много странно устроени. Защо изобщо трябва да коментирам? ТЕ ни го казаха в прав текст една година преди това. И то се случи.

– А самият вие изпитахте ли страх?

– Нито за секунда.

– А какво ви държи и какво ви кара да не се страхувате?

– Ние сме зарчета на съдбата, които се стискат в една друга, небесна шепа. А иначе казано – от смъртта ни дели нещо много простичко – например невъзможността да си вземем въздух в продължение на една-две минути. И това може да се случи в следващия миг. Тоест, ако аз застина като мишле, хипнотизирано от змия, и живея само с очакването да се случи смъртта, какъв е смисълът да бъда роден?

– Къде за вас е надеждата?

– Във Вярата. И в човешката ни воля.

“Там дето е опасността,
расте спасението също”,

казва любимият ми поет Хьолдерлин. Често си повтарям този стих.

– Какво според вас мотивира желанието на определени хора да трупат все повече и повече материално богатство? Любопитно ли ви е като писател и изследовател на човешката психология да разберете мотивите за притежанието примерно от един човек на няколко златни дворци, на множество яхти и на огромен автопарк? А накрая всички си отиваме с една риза.

– Тези, които споменахте – с яхтите и с дворците – те са порода, която въобще няма да коментирам. Не ме интересуват. А иначе реакцията да имаш малко в повече за утре е съвсем естествена човешка реакция. И в природата е така. Едно животно яде до пресита, това е един вид запасяване за по-лоши времена, защото ние живеем в състояние на абсолютна неизвестност за бъдещето. Но когато човек се заобиколи с вещи, смятайки, че така ще се барикадира срещу смъртта, това вече е трагикомично.

– Какво казва обаче детето във вас и всъщност съхранил ли сте детското в себе си?

– “Колумб откриваш през минута континенти“ – така някога бях нарекъл детето в себе си. Но аз и днес умея да се радвам на света. Рутината на годините не ме промени.

– Живеете на една прекрасна пловдивска улица, заобиколен сте от християнски катедрали и великолепни артефакти от римско време.

– Благодаря на съдбата. Наистина живея сред разговора на камбаните и отблясъците на римския мрамор.

– Къде обичате да се разхождате в Пловдив и къде извън дома обичате да оставате сам със себе си, с мислите си?

– Тепетата, реката – това е Пловдив. Там са големите му енергии.

– Минавате и покрай различни религиозни храмове. Пловдив е известен със своята толерантност от векове.

– Тази думичка “толерантност” не я обичам. Взета е от политкоректния речник. Има една истинска дума, която мери човешката ни мярка и тя се казва „доброта“. Когато човек е добър той не мери хората с омраза.

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 155

Related Topics:featured trending фокус

Up Next

Сатаната свикал всемирен събор събирайки всички бесове

Don't Miss

Къде е сега синьо-жълтия Укро Зоопарк???

ФОКУС

Има ли мирна инициатива, дошла от пощръклялата бабичка Урсула?

Трябва ли Европа и Украйна да присъстват на преговорите за мирното споразумение? Евродепутатът Петър Волгин даде следния отговор на този ключов въпрос в ефира на Нова телевизия:

„Първо, да си дадем сметка какво представлява Европа в момента. Европа е просто придатък не към САЩ, а към една определена властова група, една част от властовия елит на САЩ. Този властови елит, символизиран от Джо Байдън, Камала Харис и части от Демократическата партия бяха взели Европа под аренда. Европа просто изпълняваше техните нареждания. Този елит вече не е на власт в САЩ, как искате тогава Европа да е на масата на преговорите?! На масата на преговорите могат да са хора с лица. Хора, които има собствена позиция. Извинете, но какво прави Европа три години?! Вие спомняте ли си за някоя мирна инициатива на Европа? Инициатива, която да е дошла от Урсула фон дер Лайен? Или от някои от онези велики европейски шефове? Те стояха и изпълняваха това, което им кажат. Какво ще търсят те сега на масата на преговорите, като нямат позиция?!“

Видеото може да гледате тука: https://www.vbox7.com/play:2e157b9400

Петър Волгин също така посочи, че в българското общество съществува страх, че е възможно български военни части да бъдат въвлечени във войната в Украйна. Той поясни, че този страх не е неоснователен, не е изкуствено създаден и не е вкаран отвън. „Този страх съществува просто като гледаш действията на българските управляващи. Не само тази коалиция, но и тези, които бяха преди. Българското общество знае, че каквото и да бъде поискано от нас, ние ще кажем „да“. Нашите управляващи са го доказали това с действията си. Дали става дума за пари, за оръжия или хора, ние винаги и на всичко казваме „да“. Е, как при това положение да си спокоен?!“

На уточняващ въпрос на водещата Марина Цекова, че става дума за мироопазващи войски като част от мирно споразумение и че именно „Възраждане“ преобразува това в страх от специална военна операция, Волгин поясни: „Този страх съществува, защото формулировките словесните могат да са всякакви. Можеш да облечеш в много красиви думи нещо, което после на терен ще стане съвсем друго, много кърваво и страшно. Така че аз наистина разбирам притесненията на хората и че те не са сигурни в добрите намерения на своите управляващи.“ Волгин каза също, че в третото изречение на декларацията, която партия „Възраждане“ не е подписала, се казва, че се съобразяваме с нашите ангажименти в НАТО. „И ти си казваш – обърна внимание Волгин, – да, в декларацията пише, че няма да пращаме военен контингент, обаче „съобразявайки се нашите ангажименти в НАТО еди-какво си“... Ами, представете си, че утре се реши да бъдат изпратени натовски войски в Украйна. И тогава ние какво ще правим, след като се съобразяваме с нашите ангажименти в НАТО?!“

Червена боя и бомбички по сградата на Европейската комисия в София на протеста срещу евротоhttps://t.co/ygpuzJeyHx pic.twitter.com/jdBT3Foefj

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Той защити позицията на „Възраждане“ с това, че ние още не знаем какво точно ще се случи в Украйна, не знаем дали там ще има сделка, мирно споразумение или просто ще има някакво прекратяване на огъня, което скоро може да отиде по дяволите и военните действия да се възобновят. „И представете си, че там има български войски, тогава какво ще се случи с тях?! – зададе риторичен въпрос Волгин. – Именно затова е нашето притеснение. Че българските управляващи винаги се снишават и действат според указанията, които им дават отвън. Хубаво е, че се промени властта във Вашингтон, защото ако беше Камала Харис нашите щяха да действат по съвсем различен начин.“

Урсула приключва финансите на Европа за 2024 с рекордна загубаhttps://t.co/6O2oK7My67 pic.twitter.com/78qVSMCA7o

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Относно доклада на датското разузнаване, който сочи, че Русия може да нападне страна – членка на НАТО, между 3 и 5 години от днешна дата, Волгин заяви, че подхожда скептично към подобни доклади на датското, естонското или литовското разузнаване и други подобни. „Тезата е, че Русия нападна Украйна, значи утре ще нападне Полша, това е начинът на разсъждение, нали?! Но бойните действия в Украйна се водят, защото тази държава беше превръщана в продължение на над 30 години в един антируски проект. И последният акорд беше това, че тя трябва да стане член на НАТО, трябва там да бъдат разположени натовски бази. Как си представяте, че Русия ще харесва това?! Представете си САЩ да харесват в Мексико да бъдат разположени руски части по някакъв техен договор за взаимно сътрудничество?!“

Започва нова Ера! pic.twitter.com/saAUdNRt1d

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Заслужаваха ли си целта всички тези жертви, заради този страх на Русия, пита водещата Марина Цекова. „Тези жертви можеха да не бъдат дадени, ако се беше сключило споразумение през март 2022 г. в Истанбул. Това беше напълно възможно. Както разбрахме това споразумение е било готово, включително и украинските власти са били готови да го подпишат. Но тогава колективният запад, Борис Джонсън, Джо Байдън казаха „не“, войната ще продължи. Отидоха при Зеленски и му казаха, ти си велик, ти ще ги разбиеш…“

Евродепутатът обясни още, че ако Украйна е искала да запази територията си такава, каквато е съществувала преди, тя е трябвало да направи нещо много просто. Да изпълни Минските споразумения, които бяха сключени със съдействието на европейските лидери. В тези Мински споразумения се казваше, че Донбас трябва да получи широка степен на автономия, а нищо такова не беше направено.

https://t.co/rwU2b0SVPE

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

В края на интервюто по НОВА телевизия, на въпрос дали Зеленски е диктатор, както твърди Доналд Тръмп, Петър Волгин с усмивка отговори по следния начин: „Какъв диктатор може да бъде Зеленски?! Зеленски е една най-банална марионетка на Демократическата партия на САЩ. Той е един човек, който изпълнява поръчки. Той няма никаква възможност нито да бъде диктатор, нито лидер, нито каквото и да било подобно. Съгласен обаче с опитите на Доналд Тръмп да преформатира американската държава, защото тя има нужда от това.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ФОКУС

“Америка е с нас”? Пет отговора, които днес изменят света в преговорите Русия-САЩ

Русия и САЩ започват цикъл от преговори за нормализиране на отношенията и за Украйна, които имат много добри перспективи.

Москва и Вашингтон имат много други цели освен да изтощят силите си във взаимна враждебност. Няколко пъти в миналото успяхме да си помогнем един на друг. Трябва да проработи и този път: има взаимно желание за това.

Когато има желание всичко става бързо. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп разговаряха по телефона преди няколко дни, като решиха да постигнат споразумение , и то не само за Украйна, която разбуни целия свят .

Тогава ръководителите на външните министерства на двете страни Сергей Лавров и Марко Рубио общуваха по същия начин. И сега високопоставени представители на двете велики сили се срещат в саудитската столица Рияд.

Няма да им се мотаят под краката джуджетата – европейци и украинци. Саудитците, които бяха много критикувани в САЩ и Запада като цяло, са много доволни: те играят почетната роля на посредник за мир в Европа, която призна собственото си безсилие.

Три плюс три

Както съобщи прессекретарят на президента Дмитрий Песков в Москва в понеделник, Путин изпрати Сергей Лавров и неговия помощник Юрий Ушаков в Рияд, а във вторник те „ще проведат среща с американските си колеги, която ще бъде посветена преди всичко на възстановяването на целия комплекс от руско-американски отношения“.

Изглежда, че тези думи са нещо като прикритие – защита срещу критиките, които сега се отправят към Москва и Вашингтон, защо съдбата на Украйна ще се обсъжда без Украйна. Защото светът не се върти около нея, а Русия и САЩ имат много неща, които могат и трябва да бъдат обсъдени в допълнение към това .

Това неопровержимо се посочва от присъствието в Рияд на трети високопоставен преговарящ от Русия – ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) Кирил Дмитриев, който, както съобщи на Интерфакс информиран източник от саудитската столица, също ще се срещне във вторник, 18 февруари, с представители на американската делегация, за да обсъди въпроси за укрепване на двустранното икономическо сътрудничество.

Американската делегация се ръководи от държавния секретар Марко Рубио и включва още двама души, които се ползват с абсолютното доверие на Тръмп. Това включва специалния пратеник на президента на САЩ за Близкия изток, милиардерът Стивън Виткоф, и съветника на президента по националната сигурност, Майкъл Уолц, който наскоро направи успешно разбиващо леда посещение в Москва.

По думите на Fox News, Виткоф изрази надежда, че в тази и следващите срещи “ще постигнем сериозен напредък по отношение на Русия и Украйна”. На въпрос дали Киев ще трябва да се откаже от част от територията си в името на мира с Русия, Виткоф каза:

Това са подробности. Не пренебрегвам детайлите, те са важни, но основата е изграждането на доверие. Необходимо е всички да разберат, че тази война не трябва да продължава , че тя трябва да свърши. Президентът ни инструктира да направим точно това – да договорим подходящ край на тази война.

Нека отбележим най-важното: основният въпрос сега не са детайлите, а изграждането на доверие, а това е много чувствителна тема, ако си спомним колко пъти в миналото и в голям мащаб с какъв смъртоносен ефект Западът, начело със САЩ, измами Русия, при което не можеше тя да не си направи правилните изводи от това.

„Просто от любопитство“

Киев, естествено, е изключително заинтересован какво ще се обсъжда в Рияд и как конкретно то ще се отрази на него. Съвсем наскоро режимът на Володимир Зеленски нагло обсъждаше война и мир с Русия без Русия в Швейцария, надявайки се да диктува условията за капитулация на Москва, която не участваше в това събиране.

Но изведнъж всичко се промени. На пресконференция в ОАЕ действащият президент на Украйна (той иска да бъде по-близо до мястото на събитията), според Ukrinform каза:

Украйна не участва. Украйна не знаеше нищо за това. Украйна счита всякакви преговори за Украйна без Украйна като безрезултатни. Не можем да признаем никакви споразумения за нас без нас. И ние няма да признаем такива споразумения.

Зеленски заяви, че посещението му в Саудитска Арабия, което ще се състои в следващите дни, “няма връзка” с руско-американската среща на 18 февруари. И след това каза истината:

Със сигурност ще попитам Негово Височество принц Мохамед бин Салман, когато съм в Саудитска Арабия, какво знае за това. Просто от любопитство.

Очевидно е интересно и за ръководителя на ОП на Зеленски Андрий Йермак, който отлетя за Рияд в понеделник, вероятно за да застане на пост на вратата на залата за преговори и да се мъчи да пресрещне някой от участниците в тоалетната. Той също така беше заявил, че няма да отиде в Саудитска Арабия, докато не бъдат изпълнени условията на Киев…

Нека направим някои изводи

Анализът на разпространената информация за преговорите във вторник ни позволява да стигнем до следните изводи.

Първо, няма да бъдат обсъждани подробности. Ще бъдат очертани общите контури на това как да се регулират отношенията между САЩ и Русия, които абсолютно не се нуждаят от конфронтация. Особено там, където тя може да се избегне. Подробностите ще започнат да излизат наяве в следващите срещи и преговори.

Ясно е, че в Украйна няма да се обявява прекратяване на огъня във връзка с преговорния процес – Русия вече не е толкова наивна . Най-важните новини ще изчакат до срещата на върха, чиято успешна подготовка е основна задача на преговарящите.

Второ, вече е ясно, че украинският конфликт ще подлежи на уреждане в контекста на целия комплекс от руско-американски отношения, с което, разбира се, не може да се угоди на местните киевски фигури с тяхната мегаломания.

Трето, присъствието на Дмитриев в Рияд в самото начало на преговорния процес свидетелства за огромната роля на икономическите съображения в украинското уреждане.

Говорейки на Future Minerals Forum в Рияд в средата на януари, Дмитриев каза:

Ние вярваме, че Русия и Съединените щати могат да имат нормални отношения, но за това се нуждаем от хора, които ще бъдат фокусирани върху решаването на проблемите. Които ще анализират какви стъпки могат да бъдат предприети за обединяване на усилията в една или друга област, било то борба с тероризма или дори икономическо сътрудничество, включително съвместни инициативи в областта на енергетиката…

Както виждаме, Вашингтон чу тези думи и нещата тръгнаха напред.

Четвърто, Русия и САЩ очакват първо да постигнат споразумение помежду си, а след това да информират Украйна и Европа за това решение, което те ще считат за унизително, въпреки че тук говорим преди всичко за здрав разум. Докато всичко е крехко, саботьорите и вредителите трябва да се държат далеч.

Пето, изборът на участници в преговорите в Рияд от американска страна показва искреното желание на Тръмп да постигне споразумение. Москва се стреми към това от самото начало на СВО.

Последната точка се нуждае от пояснение, което е важно за разбирането на проблема.

Много важен детайл

Факт е, че в обкръжението на Тръмп е разкрит саботьор , който иска да провали и обрече на провал преговорите за Украйна между САЩ и Русия. Това е официалният специален представител на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог, разобличен от Царград като протеже на „Дълбоката държава“, и неговият екип.

Изразявайки пълна лоялност към Тръмп на думи, ласкаейки президента на САЩ и представяйки се за негов верен последовател, Келог следва линия на удължаване на войната (тя ще приключи след по-малко от… година – това е максималното време, за което Украйна е способна да се бие) и предявява напълно неприемливи изисквания към Москва за разрешаване на конфликта: Русия трябва да направи… “териториални отстъпки”, да намали армията си, да се откаже от използването на сила в бъдеще, да се оттегли от съюзническите отношения с Китай, Северна Корея и Иран .

Ако Тръмп иска бързо да разреши украинския проблем директно с Москва, Келог (чиято дъщеря е завършила Уест Пойнт и ръководи фондация, която работи в името на Киев) настоява „съюзниците да работят заедно“ за постигането на тази цел, което е напълно нежелано и несподелено, това означава, че те ще протакат времето, ще саботират и ще насърчават Киев, защото поражението на Украйна означава политическа смърт на лидерите на повечето европейски държави.

Заместникът на Келог, Джон Коул, повтори това мнение, като каза пред Ройтерс, че членството на Украйна в НАТО е „все още на масата“, въпреки че Тръмп със сигурност не мисли така.

Съединените щати не изключват възможността Украйна да се присъедини към НАТО или да се върне чрез преговори към границите, съществували преди 2014 г., казва заместникът на Келог Джон Коул. Това противоречи на коментарите, направени от министъра на отбраната на САЩ в навечерието на евентуални мирни преговори за Украйна.

Москва, разбира се, схваща тези мръсни игри и не желае да общува с Келог, така че той така и не стигна до Русия. Сега Тръмп разбира това, след като изпрати другия си специален представител за Близкия изток, Виткоф, в Москва, за да постигне пробив, превръщайки го неофициално и в специален представител за Русия.

Целта, която Keлог, Коул и Ко всъщност преследват, е да направят невъзможно Русия да сложи край на украинската война чрез преговори, след това да обвинят Москва и да я подложат на сурови американски санкции, като по този начин не само нарушат разбирателството между Тръмп и Путин, но и въвличат САЩ по-дълбоко в украинския конфликт.

Това е необходимо, за да се отвлече вниманието на Тръмп и неговите „опричници“ от голямата чистка в САЩ и да се възстановят разклатените отношения в НАТО, особено след Мюнхен, на базата на пресилената руска заплаха.

Точно затова Келог, чието назначение за специален представител до голяма степен е свързано с вътрешнополитическите игри на Тръмп, не е в Рияд. И това също е една от причините, поради които преговорите се водят в Близкия изток – защото това е “феодалното владение” на Виткоф.

Какво от това?

Има дълбока символика в това, че руско-американските преговори в Рияд на практика съвпаднаха със събирането на най-бесните европейски страни в Париж, които възнамеряват да продължат украинската война без американците, ужасно обидени на Вашингтон за нелицеприятната истина за себе си, обявена в Мюнхен от вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс. Тази решимост обаче ще продължи не повече от шест месеца .

В историята на отношенията между Русия и Съединените щати през 18-20 век и двете страни са си помагали на няколко пъти, действайки в полза на собствените си интереси . Изглежда, че е дошло времето да добавим 21 век към тази „златна колекция“: нито САЩ, нито Русия се нуждаят от взаимна враждебност.

Москва е напълно способна да помогне на Вашингтон да се справи с Европейския съюз, който е пропит от мания за величие и се превръща в либерална деспотия. И САЩ, след като натикаха Киев на европейците и им пожелаха проблеми, лесно могат да не се намесват, когато Русия вземе от Украйна това, от което се нуждаем. Украйна вече не е част от американската империя . Толкова за “Америка е с нас”.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

ФОКУС

Щетите, които чудовищата от грантовите медии на “Америка за България” нанесоха върху България, ще се преодоляват с десетилетия

По време на цялата антируска кампания, налагана от нашите западни партньори, които сега изведнъж се събудиха и прозряха, че войната не може да се спечели от друг, освен от Русия, в България се наблюдаваше още по-яростно насъскване на българското обществено мнение срещу всичко руско.

Ролята на изпълнител падна върху медиите, които получават грантове от фондация „Америка за България“. Също така върху правителствената германска агенция „Дойче веле“, както и върху „Свободна Европа“, която е на правителството на САЩ. В грантоядни медии, чиито издатели са достатъчно цинични да прибират парите от грантове, но да не инвестират в изграждането на собствен коментаторски и аналитичен капацитет – една трета от коментарите са препечатки от „Дойче веле“, „Свободна Европа“, група соросоидни неправителствени организации.

Направете си труда да проследите в известен период от време каква част от коментарите и анализите в „Дневник“ са препубликувани от мрежата присъдружни – американски, германски медии и соросоидни НПО и ще стигнете до същите резултати.

Дори да приемем, че всички те се борят за демокрация, човешки права и върховенство на закона, защо границата не се тегли след темите кой е корумпиран и как да се противостои на злините, които ги задушават. Видя се, че отношението на самите донори може рязко да се промени и към ценностите, които грантовете защитават, и към дефиницита какво представляват тези ценности.

Вместо това същите медии подравняват редакционните си политики и по теми като външна политика, отношение към един или друг конфликт, международни икономически отношения (последното го видяхме, когато цяла Европа настръхна какви са измеренията на подготвяното двустранно търговско споразумение със САЩ, но само грантовите медии у нас не видяха проблем). Отдавна тези медии козируват и приемат безпрекословно насоките на спонсорите си. Дори развиват придобити рефлекси да подразбират позициите на спонсорите и да намекват за тях в своето съдържание.

Най-жалко беше, че когато администрацията на Доналд Тръмп затвори американската агенция за оказване на помощ зад граница – USAID и показа какви суми са хвърляни за придобиването на така нареченото „меко влияние“, у нас реагираха по най-инкриминиращ начин. Не казаха, че с грантовете се запълват дефицити на демокрацията. Просто заеха позиции, че и други медии взимат пари, но разпределяни от официалната власт.

„Ние взимаме пари, но и вие взимате пари“. Ами чудесно. И ако тези, другите, които взимат пари, по подразбиране са продали съвестта си, признават ли грантоядите, че и те продават собствената си съвест?

Украинският конфликт показа по безспорен начин, че една от най-големите исторически грешки, които държава може да извърши, е да се постави в позицията на маша и да върши работата на друга държава – велика сила. Времето минава, колелото на политическия цикъл се завърта и във великата сила на власт идват управляващи, които не споделят вижданията на предшествениците си. От опора за държавата-маша, великата сила се превръща в неин рекетьор с претенции да ѝ се плати за оказаната подкрепа. “Давах ти помощи, сега си искам парите обратно, ако ги нямаш, имаш природни ресурси. И ако искаш да те пазим занапред, пак трябва да се отплатиш с природни ресурси”.

Вече дори и украинският президент Зеленски не твърди, че Украйна е последно препятствие на Русия в похода ѝ към Европа. Освен, че ще трябва да преглътне териториалните загуби, ще наблюдава как подземните богатства на страната му се изнасят, най-вероятно не в честни сделки при най-добри цени, а по план за уреждане на задължения.

Колективният Запад нямаше куража да изпрати войски в Украйна през 2014 за да начертае линии, които не може да се пресичат след отделянето на Крим. След като залогът се покачи многократно, през 2022 година, също не беше склонен да подкрепи реално Украйна истински. Само пращаше продоволствия и техника. Този запад никога не се ангажира истински, и ако сега го направи, няма да е в името на сигурността, а в сделка, която включва ресурсите на Украйна.

Общото между руско-украинската война и грантовете за медиите е, че политическата линия в страните донори може да се промени. Грантовете може да спрат или да се отпускат в съответствие с нови разбирания за правилно и грешно. Държавата, която е допуснала да се подведе по чужд акъл обаче, накрая ще се изправи пред осъзнаването на тежки реалности.

Загиналите и ранените никой не може да ги върне. Загубилите домовете си и разселените може с десетилетия да не възстановят качеството си на живот от преди войната. За донорите на грантове, това е просто губеща кампания, от която могат да се оттеглят лековато, просто преглъщайки похарчените пари, но без други загуби.

Точно затова чуждестранните влияния върху медиите, като модератор на обществени дебати и неформален орган формиращ общественото мнение в една държава трябва да са осветени. Не трябва да се постъпва рязко и крайно като законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, защото шепа издатели, отдавана продали съвестта си ще се скрият зад глупостите на Манол Пейков, които ще вдигнат врява, че така се посяга на демокрацията и в крайна сметка добрите намерения ще се провалят.

Далеч по-удачно е просто да се поддържа база данни с това които медии получават чуждестранно финансиране, което не почива на търговски договорености. Тази база данни трябва да е леснодостъпна през интернет, през приложение, и всеки човек да има достъп за проверка. Защо не и медиите да публикуват банер с линк към базата данни.

Лицемерно е банер с фондацията донор да стои на дъното на сайт, чийто собственик се финансира с грантове и това да се приема за достатъчна проява на публичност и прозрачност. Наличието на банер или дисклеймър, който упоменава какъв процент от годишното финансиране на организацията е осигурен от чуждестранни донори и той да се поставя под заглавието на всяка статия преди да започне самото ѝ съдържание, е честната доза публичност и прозрачност. Не е нужно такива медии да се жигосват като „агенти на чуждестранно влияние“ или нещо подобно. Достатъчно е само да се знае, че всеки път, когато публикуват статии, формиращи общественото мнение по важни въпроси, ще се знае, че тяхното мнение, ако не формирано, то поне е подпомогнато в изразяването му от чуждестранни донори. Пък нека обществото да реши в каква степен да се довери на такава медия. Дали й се помага да оцелее, или се мотивира да заема позиция.

Чуждестранното влияние на САЩ има няколко разклонения. USAID спря да работи в България преди години, защото се прие, че сме достигнали ниво на развитие, от което не следва тя да ни подкрепя. Остана обаче фондация „Америка за България“, която е наследник на парите на Българо-американския инвестиционен фонд, който встъпи в страната ни в през 1991 година, инвестира в редица стратегически области, накрая продаде дяловете си и остави печалбата на фондацията да работи за „сърцата и умовете на българите“.

И тук не става дума само за медийно влияние. Сърца и умове се купуват с пари за концерти, образователни програми, намеса в училищното образование. Същата фондация спонсорираше и гей-парадите. Последното нямаше да има кой знае какво значение, ако не показваше, че се нарушава вторият принцип, с който фондацията се асоциира – непартийността. След като подкрепиха LGTB движението при администрацията на Обама и Демократическата партия, а сега се оказа, че на власт идва Доналд Тръмп и той, както и неговата администрация заемат различна позиция по въпроса с политическото отношение към нетрадиционните сексуални ориентации, „Америка за България“, побърза да разплати грантове за четири години напред. С надеждата, че получателите ще оцелеят до идването на нов президент, който ще възстанови стария мироглед.

Това обаче си е партийно позициониране на фондацията и каквото и да се говори, поставя получателите на помощта в положение да разчитат и да се надяват на една политическа партия в САЩ, и на нейните лидери.

За грантоядите е достатъчно да посочат на банер от 10 квадратни сантиметра в уеб сайта си, достъпен само от компютърен браузър, и то ако човек превърти чак до неговото дъно, че получават пари от чужбина. Това е половинчато и е чисто отбиване на номера като се има предвид мощната им фиксация да откриват крайни собственици на медии. Не, че последното не е важно, но не може да се приоретизира един тип публичност, за сметка на друг. А точно такава медийна среда опитват да моделират медиите на чуждестранна ясла.

Така че, нека не забравяме, че интересите на управляващите в страните донори са нещо променливо. Няма по-голяма глупост от това държавата ни да се отдаде до край на чужди интереси, тотално забравяйки за своите. Няма по-голяма вътрешна опасност за националната сигурност от медиите, които имат влияние върху обществения дебат и новинарското съдържание, но посвещават редакционната си политика на своите задгранични спонсори. Не за друго, но Украйна показа, че и позицията на съюзниците ѝ се променя. И великите сили се помиряват, но щетите, които може да се нанесат върху националното образование, националната сигурност и народа, може да не се излекуват и след десетилетия.