СВЯТ
Разширяването на НАТО: Турция – с един куршум два, три или повече зайци…
Анализ на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
На 19 май Турция спря гласуването на посланиците на страните-членки в НАТО да дадат зелена светлина на Финландия и Швеция, с цел присъединяването им към алианса. Това става в момент, в който турският президент Реджеп Ердоган заяви, че НАТО трябва да подкрепи създаването на „ зона за сигурност“ в Сирия. Именно върху очертаващата се сделка „разширяване на НАТО срещу зона за сигурност“ акцентират водещи близкоизточни експерти, относно огромното предизвикателство пред Турция за нейната национална сигурност.
Голямата дискусия е до къде може Реджеп Ердоган да вдигне летвата,
с цел постигането на повече от една от нейните външнополитически и вътрешно политически цели. Като цяло надделява мнението, че турските искания по отношение на ПКК са твърде „тактическо-незначителни“, в сравнение със „стратегическата печалба“, която ще придобие НАТО с членството на двете, граничещи с Русия балтийски държави. Ако изработването на неутралната позиция във войната между Украйна и Русия беше относително лесно за Анкара, то „пускането“ на двете северни държави във враждебния на Русия НАТО на нейните граници трябва да бъде обяснено твърде убедително, за да се запазят добрите взаимоотношения с Москва.
Дилемата пред Ердоган е как да съчетае исканията пред САЩ, така че да не накърни чудесните отношения с техния най-голям враг – Русия.
Анкара съзнава, че не може да се съпротивлява дълго пред „тежкото американско решение“ в НАТО. В тази светлина Ердоган маневрира, с цел да не претърпи крах в битката и да изглежда пред общественото мнение като „губещ“, а да излезе с чест и с високо вдигната глава на „победител“. След една година той е кандидат-президент, който трябва да се състезава с потенциалния опонент от обединената опозиция, който на този предварителен етап има по-висок рейтинг от него. Става въпрос както за кмета на Анкара, така и за този на Истанбул. В унисон с тази логика той желае да се оправдае пред Русия с тезата, че в случая „турските интереси за сигурност надделяват в желанието да бъде елиминирана „кюрдската заплаха“. Реджеп Ердоган не желае да допусне ситуация /и последвалите обтегнати отношения/ с Москва, сходна с тази, когато на 24 ноември 2015 г. беше свален руския самолет.
На първо място, Анкара декларира, че няма да търпи положението, създадено още от 70-те години на миналия век, когато всеки преследван активист на ПКК намираше убежище в Швеция. Неслучайно Ердоган твърди, че „Швеция и Финландия са се превърнали в къщи за гости на терористи от ПКК“. Така Анкара ясно заяви, че иска да й бъдат предадени 21 кюрди от Швеция и 12 кюрди от Финландия. В допълнение, тя поиска да отменят забраната на износ за оръжие за Турция, наложено след турското нахлуване на сирийска територия. Освен това Турция иска и писмени гаранции, че двете страни няма да помагат финансово и с оръжие на бойците на ПКК. Турските медии шумно показаха шведско оръжие, използвано от ПКК в битката срещу турската армия.
Голямото предизвикателство пред Ердоган обаче е реализирането на неговия амбициозен проект, наречен „зони за сигурност“. Той датира още от началото на събитията в Сирия през 2011 г. През 2013 г. тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу, заедно със саудитския си колега Сауд ал Фейсал и френския президент Никола Саркози поискаха от американския президент Барак Обама „зона, забранена за полет“, което нарекоха „зона за сигурност“. Идеята беше да бъде свален сирийския президент Башар Асад.
След нахлуването на Русия в Сирия през септември 2015 г. идеята претърпя промени. През периода 2016-2017 Ердоган поиска от ЕС пари, за да настани в Северна Сирия милион-милион и половина сирийски бежанци, чиито брой в Турция надхвърли 3,5 милиона. С трите последователни военни операции в Северна Сирия /Ефратски щит /2016-2017/, Маслинова клонка /2018/ и Източник на мир/2019/ Анкара започна да прочиства територии /най-вече от кюрдите/, за да намери място за заселването на бежанците. Първоначално от ЕС единствено /в някаква степен/ бившият германски канцлер Ангела Меркел и бившият български премиер Бойко Борисов подкрепиха предложението за създаването на „зони за сигурност“. По-късно, на 14 октомври 2019 г. в свое интервю Жозеп Борел заяви, че европейските държави-членки „единодушно са решили да осъдят… категорично това, което в крайна сметка е военна атака.” Той подчерта, че ЕС ограничава износа си на оръжие заради офанзивата в Северна Сирия, което Турция напълно отхвърли и осъди.
Редица експерти считат, че крайната цел на Ердоган е да накара САЩ да престанат да създават трудности пред турската икономика.
Да не се случват неща от типа на налагане на санкции, както това стана през 2018 г. Тогава американският президент Тръмп санкционира министрите на правосъдието Абдулхамид Гюл и на вътрешните работи Сюлейман Сьойлу, както и увеличи митата на някои турски стоки, внасяни в САЩ, заради нежеланието на Анкара да пусне на свобода американския проповедник Андрю Бронсън. Последният беше задържан по обвинения във връзки с Фетула Гюлен и ПКК. Американските медии отбелязаха, че това е първия път, в който САЩ санкционират съюзник от НАТО. След обявяването на мерките турската лира веднага загуби част от своята стойност и турската икономика изпадна в рецесия.
Преди няколко дни, пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитие заяви, че ще продължи своя проект за „зона за сигурност“ в сирийските погранични райони. Идеята е не само да отдалечи кюрдите от този район, но и при едно бъдещо изтегляне на турската армия оттам да се гарантира неговия постоянен контрол. От три години Анкара, чрез правителствената организация AFAD финансира активна строителна дейност, предимно с катарски пари. В 13 общини ще бъдат създадени пет мегаполиса с прилежащите към тях сателитни градове. След завършване на строителството на жилищните комплекси на настанените бежанци ще бъде предоставена финансова подкрепа. Предвиждат се и други „изкушения“, а именно разрешаване за влизане в Турция /на ограничен брой пъти/, отпускане на заеми в турски лири за започване на бизнес, които задължително трябва да е свързан с турската икономика. Идеята е пограничната ивица в Сирия да е тясно свързана с Турция.
Турските амбиции бяха посрещнати с частично одобрение от САЩ.
Ердоган поиска действието на закона „кайсар“ /санкции върху територията на Сирия/ да бъде премахнато изцяло върху зоните, контролирани от Анкара. Турция продължава да гледа с недоверие на действията на НАТО, особено когато вследствие на руско-сирийска бомбардировка в сирийската провинция Идлиб бяха убити десетки турски военнослужещи. Тогава Анкара поиска намесата на НАТО и след като такава не последва, назря силно разочарование. Напрегнатите отношения със САЩ продължиха след като настоящия президент Джо Байдън влезе в Белия дом. Войната в Украйна обаче промени нещата.
САЩ бяха принудени отново да отворят вратата на Турция.
Става въпрос особено след като Вашингтон реши да се завърне в Сирия, за да разшири фронта срещу Русия. Създаден беше механизъм, наречен „Турско-американски стратегически механизъм за утвърдяването на силното сътрудничество между двата съюзника“. В негови рамки се провеждат непрекъснати консултации, обхващащи различни теми. Така миналата сряда турският първи дипломат Мевлюд Чавушоглу беше в Ню Йорк за среща със своя колега Антъни Блинкин.
Очевидно двустранното сътрудничество е навлязло в нов етап. Без да е официално съобщено, в сирийския град Азаз са се срещнали две американски военни делегации. Първата е дошла след заседание със своите турски колеги в Анкара. По-късно членовете на двете групи са отпътували заедно към Северна Сирия. Там към тях са се присъединили американски военни, чийто гарнизон са териториите, контролирани от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/. Подобно нещо, до този момент не се е случвал. Срещата в Азаз е била охранявана от сухопътни и ВВС на САЩ и Турция.
Всичко това става на фона на „завръщащия се“ американски контингент в Североизточна Сирия, след като през 2019 г., по нареждане на президента Тръмп беше приет курс за изтегляне. Безпрецедентно е завръщането след три години в най-голямата американска военна база в близост до Кобане – Кхараб Ашак, която е летище за хеликоптери. Заедно с тях се завръща и спорната френска фирма за производство на цимент „Лафардж“. Нейни представители в момента биват съдени за изплащане на суми на ИДИЛ, когато фабриката в Сирия беше под контрол на терористите. Счита се, че „Лафардж“ е плащала рекет на ислямистите повече от две години, за да продължи да работи.
Кюрдите и Русия не стоят със скръстени ръце пред вероятността САЩ в някаква степен да удовлетворят проекта на Ердоган за създаването на „зона за сигурност“. Първите в лицето на СДС и опозиционния Кюрдски национален съвет /близък до Барзани и в някаква степен до Турция/ алармираха, че става въпрос за промяна на демографския облик на териториите. В някаква степен те са прави, тъй като основният акцент в проекта на Ердоган ще падне върху град Африн, който преди турската операция „Маслинова клонка“ през 2018 г. беше около 90% заселен с кюрди. Сега ситуацията е коренно различна. Силната арабизация е променила облика на населеното место. В тази светлина на 10.05.2022 кюрдската автономия организира дискусия, определена като международна под наслов „Африн между турската окупация и международните интереси“. Отделно кюрдите призоваха сирийското правителство да анулира договора от Адана от 1998 г., с който се дава право на Турция да си гарантира зона на контрол в рамките на 5 км вътре в Сирия, ако от там ПКК застрашава сигурността на Турция.
На този етап от страна на Русия няма адекватна реакция. Вероятно пълната ангажираност в Украйна и поддържането на твърде малко бойни части в Сирия оказват „забавени“ действия от страна на Кремъл. Все пак Москва поиска от Анкара да й разреши прелитането на граждански и бойни самолети от и към Сирия над нейната територия. Забраната беше обявена преди месец за срок от три месеца. Отделно Русия обяви, че ще инициира в края на месец май 18-тото издание на форума Астана, на който да дискутира със своите партньори Иран и Турция ситуацията в Сирия. Вероятно в тази светлина се възприема и подготовката за провеждане на 8-мото заседание на „конституционната комисия“ в Сирия, с участието на правителството и опозицията.
Турските анализатори са на мнение, че Ердоган осъзнава, че няма да може да се противопостави на вече взетото американско решение за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. В този контекст Али Сермин от вестник „Джумхуриет“ е убеден, че Турция няма да може да използва „ветото“, предоставено й от системата на гласуване в НАТО. Той възприема правото на „вето“ като реално несъществуващо. Авторът добавя, че Анкара нито веднъж не е успяла ефективно да го направи. Сермин дава два примера. Първият е „безплатното“ завръщане през 1981 г. на Гърция във военната организация на НАТО, след като Атина реши да я напусне през 1974 г. Тогава последната протестира за бездействието на НАТО, след като Турция нахлу в Северен Кипър. Ердоган заяви, че тази грешка няма да се повтори. Вторият пример обаче е със самия него. През 2009 г. САЩ посочиха своя фаворит за поста генерален секретар на НАТО, а именно датчанина Фог Расмусен. Тогава турският лидер възрази, тъй като последният бил „твърд привърженик на ПКК“. Все пак Ердоган се съгласи с американското предложение. Али Сермин е на мнение, че сегашната ситуация е сходна. Според анализатора твърдението на Ердоган, че „може да използва вето може да го превърне по-късно за смях“.
Ахмед Таш Четирен във вестник Карар пък пише, че властите трябва да са реалисти, тъй като решението за Швеция и Финландия вече е взето. Според него те „обсаждат Русия“ и връщане назад няма. Експертът отбелязва, че това, което иска Ердоган от Швеция и Финландия по отношение на снабдяването на ПКК с оръжие е валидно и за САЩ по отношение на СДС. Цялото оръжие на сирийските кюрди е американско. Четирен завършва с неудобния за Ердоган въпрос какво ще прави той догодина с шестте милиона избиратели в Турция, които гласуват за Партията на демократичните народи. Последната е обвинена, че е филиал на ПКК в Турция. Именно през 2018 г. кюрдите решиха избора за кмет в Истанбул.
Бившият преподавател в Истанбулския университет Талаат Туруз е категоричен. „Съединените щати са съюзник на Турция, но не са стратегически партньор. Вашингтон иска Турция да бъде като Саудитска Арабия: разбита близкоизточна ислямска страна, която да изпълнява това, което иска, дори ако трябва да бъде разделена.“
В известна степен Туруз е прав, но не пълно.
Политиката е най-вече интереси. Динамиката на настоящите американо-саудитски отношения го показват.
Залогът в тях е дори по-голям от този на турското „вето“ за присъединяването на Швеция и Финландия в НАТО. Става въпрос за „поправянето“ на отношенията Вашингтон-Рияд, от което зависи цялата световна икономика, най-вече в частта й за енергетика. От вчера идват новини за затоплянето на отношенията между стопанина на Белия дом и принца-престолонаследник Мохамед бен Салман. Говори се, че вероятно през юни двамата ще се срещнат, неизвестно къде. Това е белег, че Саудитска Арабия е склонна да започне да помпи повече нефт от своите запаси. Това веднага ще се отрази върху цените на енергоносителите, а оттам и на намаляването на инфлацията в световната икономика. Ако това наистина стане, то тогава ще има по-малко приходи за руската хазна, а от там по-малко финанси за войната на Путин в Украйна, което е в унисон с присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО. Ще проследим какви са условията и критериите на Саудитска Арабия – поредния разбунтувал се източен съюзник на САЩ. Вероятно те няма да бъдат по-леки от тези на Ердоган.
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
В САЩ става забавно!!! Републиканецът, който публично унижи Зеленски, ще стане главен прокурор на САЩ
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието на Съединените щати. Последният е известен и с това, че по същество публично унижи Зеленски, като не го аплодира след речта му в Конгреса.
Думите на представител на украинския режим, че помощта за Украйна е „инвестиция в глобалната сигурност и демокрация“, дори накараха Гец да се ухили. Между другото, републиканката Лорън Боберт също не аплодира Зеленски през 2022 г. Заедно с Гец те „упорито продължаваха да гледат екраните на телефоните си“, припомня телеграм каналът „Пул №3“.
Кого иска Тръмп до себе си? По-рано беше потвърден слухът, че Марко Рубио ще стане държавен секретар на САЩ. На 53 години той е първият латиноамериканец, който заема поста. Той има четири деца и се смята за остър критик на Русия. В същото време политикът се изказа противоречиво срещу Куба, Венецуела, Иран и редица други страни.
Кого може да наеме Тръмп за прессекретар е отделен въпрос. Слуховете, че това може да е журналистът Тъкър Карлсън, не се потвърдиха. Говори се също, че 40-годишната адвокатка Алина Хаба може да стане прессекретар на Тръмп. Освен нея се спряга и името на 29-годишния модел Елизабет Пипко.
Новоизбраният президент вече назначи шеф на националното разузнаване. Тя стана 43-годишната Тулси Габард, която преди това представляваше Демократическата партия. Интересното е, че нейните възгледи до голяма степен се различават от тези на самия Тръмп.
„Тръмп гори“, коментира тази новина философът Александър Дугин. И тогава той отбеляза, че „никога не сме виждали такава Америка преди“.
Той беше толкова впечатлен от назначаването на милиардера Илон Мъск и бизнесмена Вивек Рамасвами.
„Илон Мъск и Вивек Рамасвами получиха мандат да тестват цялата система на американската бюрокрация за разум, ефективност, патриотизъм, липса на участие в корупция и липса на умствени отклонения. Либералите ще бъдат уволнени на първия ден и на едро. Те не отговарят на нито един критерий. Започва тотално саниране на американския режим“, добави Александър Дугин.
СВЯТ
Вечните подлоги в Брюксел: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“
Медведев забеляза драматичните промени във властите в ЕС: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев беше много развеселен, когато видя драматичните промени, настъпили с европейските власти. Той сподели своите наблюдения с абонати. „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“, отбеляза политикът.
На страницата си в мрежата за микроблогинг X Медведев написа колко смешно му е да гледа лицата на управляващите от Европа. Те са уплашени. Доскоро те възприемаха Тръмп като „агент на Кремъл“, заявявайки това, но сега са готови да се унижават и да угодят.
Всъщност е смешно да се гледат уплашените лица на кучетата – представители на управляващите кръгове в Европа, които наричаха Тръмп руски агент, а сега стъпват внимателно, опитвайки се да целунат обувките на новия си собственик, – написа Дмитрий Медведев.
Да припомним, че Доналд Тръмп вече е бил президент на САЩ и ще стане отново. Това е първият политик в съвременната история на САЩ, който ще се завърне в Белия дом след прекъсване. За последен път подобно нещо се е случило през 19 век.
Основният ден за гласуване беше 5 ноември. Победата на Тръмп беше отразена от всички водещи американски медии, които независимо следят процеса на преброяване на гласовете. Съперничката на Тръмп, кандидатът на Демократическата партия Камала Харис, изнесе реч пред поддръжниците си, признавайки поражението си. Президентът на САЩ Джо Байдън, който все още е действащ, също поздрави Тръмп за избирането му за президент.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
На Орбан е поверено спасяването на Европа
Мястото на срещата не е избрано случайно: На Орбан е поверено спасяването на Европа – обявиха главния вътрешен човек за Украйна
Унгарският премиер е един от малкото, които тръгнаха срещу системата, критикувайки политиките на ЕС и НАТО, а днес това му е в полза – на Орбан е поверено спасяването на Европа. След победата на Тръмп на изборите Европейският съюз се напрегна, като реши да проведе среща, чието място не беше избрано случайно – Будапеща. Веднага след тази новина беше обявен основният инсайдер за Украйна.
Унгарският премиер Виктор Орбан е един от тези, които не се страхуват да критикуват публично Европейския съюз и практиките на НАТО, въпреки настояването на Брюксел, че иска всички да са на една и съща страница по отношение на Русия. Орбан не само устоя на натиска на колегите си, но и на практика стана основният политик в Европа, способен на разговор с Владимир Путин.
Премиерът призова колегите си да видят реалността: Русия успешно устоява на икономическия натиск и дори използва кризата като възможност за растеж. Освен това Унгария активно подкрепи срещата на върха на БРИКС в Казан и одобри присъединяването на нови страни към тази организация, като подчерта важността на икономическото сътрудничество. Орбан осъзнава, че БРИКС се превръща в сериозна алтернатива на Европейския съюз, особено предвид създаването на собствена платежна система. И въпреки че Западът е скептичен към съюза, мнозина осъзнават, че брутният вътрешен продукт на страните от БРИКС надвишава БВП на страните от Г-7.
Виктор Орбан със сигурност действа в интерес на Унгария и с право. Подходът му се уважава от гражданите на страната, което се потвърждава от високата подкрепа, както и от Владимир Путин, който подчертава, че европейските държави губят суверенитет, следвайки инструкции от САЩ. Сега възниква въпросът: промени ли се отношението към Орбан в Брюксел?
Ситуацията е такава, че европейските лидери нямат друг избор. Стратегията на Орбан проработи, особено след изборите в САЩ и победата на Тръмп. Именно Орбан стана този, който има достъп до Тръмп и сега Белият дом е готов за диалог с него. Това отваря нови перспективи и човек може само да се възхищава на далновидността както на самия Орбан, така и на Русия, която подкрепи Унгария по този път.
Русия не само не пречи на Унгария, но активно допринася за нейното движение в правилната посока. Наблюдавайки какво се случва, можете да видите, че в Съединените щати има объркване – половината от населението на страната се оплаква от „загубата на демокрация“, а в Германия в същото време управляващата коалиция се разпада – канцлерът Шолц вече уволни министъра на финансите.
Европейските лидери ще се съберат в следващите дни за спешна дискусия за бъдещето на Европейския съюз след победата на Тръмп. И мястото за тази среща не е избрано случайно – Будапеща. Случайно ли е? Изглежда, че на Орбан е поверено спасяването на Европа.
Между другото, унгарският премиер вече даде основното мнение по темата за Украйна в ефира на радиостанция Kossuth: САЩ ще прекратят участието си в конфликта веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
-
СВЯТпреди 6 месеца
Съдят истеричната вещица от Брюксел