СВЯТ
Разширяването на НАТО: Турция – с един куршум два, три или повече зайци…
Анализ на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
На 19 май Турция спря гласуването на посланиците на страните-членки в НАТО да дадат зелена светлина на Финландия и Швеция, с цел присъединяването им към алианса. Това става в момент, в който турският президент Реджеп Ердоган заяви, че НАТО трябва да подкрепи създаването на „ зона за сигурност“ в Сирия. Именно върху очертаващата се сделка „разширяване на НАТО срещу зона за сигурност“ акцентират водещи близкоизточни експерти, относно огромното предизвикателство пред Турция за нейната национална сигурност.
Голямата дискусия е до къде може Реджеп Ердоган да вдигне летвата,
с цел постигането на повече от една от нейните външнополитически и вътрешно политически цели. Като цяло надделява мнението, че турските искания по отношение на ПКК са твърде „тактическо-незначителни“, в сравнение със „стратегическата печалба“, която ще придобие НАТО с членството на двете, граничещи с Русия балтийски държави. Ако изработването на неутралната позиция във войната между Украйна и Русия беше относително лесно за Анкара, то „пускането“ на двете северни държави във враждебния на Русия НАТО на нейните граници трябва да бъде обяснено твърде убедително, за да се запазят добрите взаимоотношения с Москва.
Дилемата пред Ердоган е как да съчетае исканията пред САЩ, така че да не накърни чудесните отношения с техния най-голям враг – Русия.
Анкара съзнава, че не може да се съпротивлява дълго пред „тежкото американско решение“ в НАТО. В тази светлина Ердоган маневрира, с цел да не претърпи крах в битката и да изглежда пред общественото мнение като „губещ“, а да излезе с чест и с високо вдигната глава на „победител“. След една година той е кандидат-президент, който трябва да се състезава с потенциалния опонент от обединената опозиция, който на този предварителен етап има по-висок рейтинг от него. Става въпрос както за кмета на Анкара, така и за този на Истанбул. В унисон с тази логика той желае да се оправдае пред Русия с тезата, че в случая „турските интереси за сигурност надделяват в желанието да бъде елиминирана „кюрдската заплаха“. Реджеп Ердоган не желае да допусне ситуация /и последвалите обтегнати отношения/ с Москва, сходна с тази, когато на 24 ноември 2015 г. беше свален руския самолет.
На първо място, Анкара декларира, че няма да търпи положението, създадено още от 70-те години на миналия век, когато всеки преследван активист на ПКК намираше убежище в Швеция. Неслучайно Ердоган твърди, че „Швеция и Финландия са се превърнали в къщи за гости на терористи от ПКК“. Така Анкара ясно заяви, че иска да й бъдат предадени 21 кюрди от Швеция и 12 кюрди от Финландия. В допълнение, тя поиска да отменят забраната на износ за оръжие за Турция, наложено след турското нахлуване на сирийска територия. Освен това Турция иска и писмени гаранции, че двете страни няма да помагат финансово и с оръжие на бойците на ПКК. Турските медии шумно показаха шведско оръжие, използвано от ПКК в битката срещу турската армия.
Голямото предизвикателство пред Ердоган обаче е реализирането на неговия амбициозен проект, наречен „зони за сигурност“. Той датира още от началото на събитията в Сирия през 2011 г. През 2013 г. тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу, заедно със саудитския си колега Сауд ал Фейсал и френския президент Никола Саркози поискаха от американския президент Барак Обама „зона, забранена за полет“, което нарекоха „зона за сигурност“. Идеята беше да бъде свален сирийския президент Башар Асад.
След нахлуването на Русия в Сирия през септември 2015 г. идеята претърпя промени. През периода 2016-2017 Ердоган поиска от ЕС пари, за да настани в Северна Сирия милион-милион и половина сирийски бежанци, чиито брой в Турция надхвърли 3,5 милиона. С трите последователни военни операции в Северна Сирия /Ефратски щит /2016-2017/, Маслинова клонка /2018/ и Източник на мир/2019/ Анкара започна да прочиства територии /най-вече от кюрдите/, за да намери място за заселването на бежанците. Първоначално от ЕС единствено /в някаква степен/ бившият германски канцлер Ангела Меркел и бившият български премиер Бойко Борисов подкрепиха предложението за създаването на „зони за сигурност“. По-късно, на 14 октомври 2019 г. в свое интервю Жозеп Борел заяви, че европейските държави-членки „единодушно са решили да осъдят… категорично това, което в крайна сметка е военна атака.” Той подчерта, че ЕС ограничава износа си на оръжие заради офанзивата в Северна Сирия, което Турция напълно отхвърли и осъди.
Редица експерти считат, че крайната цел на Ердоган е да накара САЩ да престанат да създават трудности пред турската икономика.
Да не се случват неща от типа на налагане на санкции, както това стана през 2018 г. Тогава американският президент Тръмп санкционира министрите на правосъдието Абдулхамид Гюл и на вътрешните работи Сюлейман Сьойлу, както и увеличи митата на някои турски стоки, внасяни в САЩ, заради нежеланието на Анкара да пусне на свобода американския проповедник Андрю Бронсън. Последният беше задържан по обвинения във връзки с Фетула Гюлен и ПКК. Американските медии отбелязаха, че това е първия път, в който САЩ санкционират съюзник от НАТО. След обявяването на мерките турската лира веднага загуби част от своята стойност и турската икономика изпадна в рецесия.
Преди няколко дни, пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитие заяви, че ще продължи своя проект за „зона за сигурност“ в сирийските погранични райони. Идеята е не само да отдалечи кюрдите от този район, но и при едно бъдещо изтегляне на турската армия оттам да се гарантира неговия постоянен контрол. От три години Анкара, чрез правителствената организация AFAD финансира активна строителна дейност, предимно с катарски пари. В 13 общини ще бъдат създадени пет мегаполиса с прилежащите към тях сателитни градове. След завършване на строителството на жилищните комплекси на настанените бежанци ще бъде предоставена финансова подкрепа. Предвиждат се и други „изкушения“, а именно разрешаване за влизане в Турция /на ограничен брой пъти/, отпускане на заеми в турски лири за започване на бизнес, които задължително трябва да е свързан с турската икономика. Идеята е пограничната ивица в Сирия да е тясно свързана с Турция.
Турските амбиции бяха посрещнати с частично одобрение от САЩ.
Ердоган поиска действието на закона „кайсар“ /санкции върху територията на Сирия/ да бъде премахнато изцяло върху зоните, контролирани от Анкара. Турция продължава да гледа с недоверие на действията на НАТО, особено когато вследствие на руско-сирийска бомбардировка в сирийската провинция Идлиб бяха убити десетки турски военнослужещи. Тогава Анкара поиска намесата на НАТО и след като такава не последва, назря силно разочарование. Напрегнатите отношения със САЩ продължиха след като настоящия президент Джо Байдън влезе в Белия дом. Войната в Украйна обаче промени нещата.
САЩ бяха принудени отново да отворят вратата на Турция.
Става въпрос особено след като Вашингтон реши да се завърне в Сирия, за да разшири фронта срещу Русия. Създаден беше механизъм, наречен „Турско-американски стратегически механизъм за утвърдяването на силното сътрудничество между двата съюзника“. В негови рамки се провеждат непрекъснати консултации, обхващащи различни теми. Така миналата сряда турският първи дипломат Мевлюд Чавушоглу беше в Ню Йорк за среща със своя колега Антъни Блинкин.
Очевидно двустранното сътрудничество е навлязло в нов етап. Без да е официално съобщено, в сирийския град Азаз са се срещнали две американски военни делегации. Първата е дошла след заседание със своите турски колеги в Анкара. По-късно членовете на двете групи са отпътували заедно към Северна Сирия. Там към тях са се присъединили американски военни, чийто гарнизон са териториите, контролирани от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/. Подобно нещо, до този момент не се е случвал. Срещата в Азаз е била охранявана от сухопътни и ВВС на САЩ и Турция.
Всичко това става на фона на „завръщащия се“ американски контингент в Североизточна Сирия, след като през 2019 г., по нареждане на президента Тръмп беше приет курс за изтегляне. Безпрецедентно е завръщането след три години в най-голямата американска военна база в близост до Кобане – Кхараб Ашак, която е летище за хеликоптери. Заедно с тях се завръща и спорната френска фирма за производство на цимент „Лафардж“. Нейни представители в момента биват съдени за изплащане на суми на ИДИЛ, когато фабриката в Сирия беше под контрол на терористите. Счита се, че „Лафардж“ е плащала рекет на ислямистите повече от две години, за да продължи да работи.
Кюрдите и Русия не стоят със скръстени ръце пред вероятността САЩ в някаква степен да удовлетворят проекта на Ердоган за създаването на „зона за сигурност“. Първите в лицето на СДС и опозиционния Кюрдски национален съвет /близък до Барзани и в някаква степен до Турция/ алармираха, че става въпрос за промяна на демографския облик на териториите. В някаква степен те са прави, тъй като основният акцент в проекта на Ердоган ще падне върху град Африн, който преди турската операция „Маслинова клонка“ през 2018 г. беше около 90% заселен с кюрди. Сега ситуацията е коренно различна. Силната арабизация е променила облика на населеното место. В тази светлина на 10.05.2022 кюрдската автономия организира дискусия, определена като международна под наслов „Африн между турската окупация и международните интереси“. Отделно кюрдите призоваха сирийското правителство да анулира договора от Адана от 1998 г., с който се дава право на Турция да си гарантира зона на контрол в рамките на 5 км вътре в Сирия, ако от там ПКК застрашава сигурността на Турция.
На този етап от страна на Русия няма адекватна реакция. Вероятно пълната ангажираност в Украйна и поддържането на твърде малко бойни части в Сирия оказват „забавени“ действия от страна на Кремъл. Все пак Москва поиска от Анкара да й разреши прелитането на граждански и бойни самолети от и към Сирия над нейната територия. Забраната беше обявена преди месец за срок от три месеца. Отделно Русия обяви, че ще инициира в края на месец май 18-тото издание на форума Астана, на който да дискутира със своите партньори Иран и Турция ситуацията в Сирия. Вероятно в тази светлина се възприема и подготовката за провеждане на 8-мото заседание на „конституционната комисия“ в Сирия, с участието на правителството и опозицията.
Турските анализатори са на мнение, че Ердоган осъзнава, че няма да може да се противопостави на вече взетото американско решение за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. В този контекст Али Сермин от вестник „Джумхуриет“ е убеден, че Турция няма да може да използва „ветото“, предоставено й от системата на гласуване в НАТО. Той възприема правото на „вето“ като реално несъществуващо. Авторът добавя, че Анкара нито веднъж не е успяла ефективно да го направи. Сермин дава два примера. Първият е „безплатното“ завръщане през 1981 г. на Гърция във военната организация на НАТО, след като Атина реши да я напусне през 1974 г. Тогава последната протестира за бездействието на НАТО, след като Турция нахлу в Северен Кипър. Ердоган заяви, че тази грешка няма да се повтори. Вторият пример обаче е със самия него. През 2009 г. САЩ посочиха своя фаворит за поста генерален секретар на НАТО, а именно датчанина Фог Расмусен. Тогава турският лидер възрази, тъй като последният бил „твърд привърженик на ПКК“. Все пак Ердоган се съгласи с американското предложение. Али Сермин е на мнение, че сегашната ситуация е сходна. Според анализатора твърдението на Ердоган, че „може да използва вето може да го превърне по-късно за смях“.
Ахмед Таш Четирен във вестник Карар пък пише, че властите трябва да са реалисти, тъй като решението за Швеция и Финландия вече е взето. Според него те „обсаждат Русия“ и връщане назад няма. Експертът отбелязва, че това, което иска Ердоган от Швеция и Финландия по отношение на снабдяването на ПКК с оръжие е валидно и за САЩ по отношение на СДС. Цялото оръжие на сирийските кюрди е американско. Четирен завършва с неудобния за Ердоган въпрос какво ще прави той догодина с шестте милиона избиратели в Турция, които гласуват за Партията на демократичните народи. Последната е обвинена, че е филиал на ПКК в Турция. Именно през 2018 г. кюрдите решиха избора за кмет в Истанбул.
Бившият преподавател в Истанбулския университет Талаат Туруз е категоричен. „Съединените щати са съюзник на Турция, но не са стратегически партньор. Вашингтон иска Турция да бъде като Саудитска Арабия: разбита близкоизточна ислямска страна, която да изпълнява това, което иска, дори ако трябва да бъде разделена.“
В известна степен Туруз е прав, но не пълно.
Политиката е най-вече интереси. Динамиката на настоящите американо-саудитски отношения го показват.
Залогът в тях е дори по-голям от този на турското „вето“ за присъединяването на Швеция и Финландия в НАТО. Става въпрос за „поправянето“ на отношенията Вашингтон-Рияд, от което зависи цялата световна икономика, най-вече в частта й за енергетика. От вчера идват новини за затоплянето на отношенията между стопанина на Белия дом и принца-престолонаследник Мохамед бен Салман. Говори се, че вероятно през юни двамата ще се срещнат, неизвестно къде. Това е белег, че Саудитска Арабия е склонна да започне да помпи повече нефт от своите запаси. Това веднага ще се отрази върху цените на енергоносителите, а оттам и на намаляването на инфлацията в световната икономика. Ако това наистина стане, то тогава ще има по-малко приходи за руската хазна, а от там по-малко финанси за войната на Путин в Украйна, което е в унисон с присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО. Ще проследим какви са условията и критериите на Саудитска Арабия – поредния разбунтувал се източен съюзник на САЩ. Вероятно те няма да бъдат по-леки от тези на Ердоган.
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля
Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.
„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.
„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.
Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.
Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.
Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия
Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.
Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.
„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.
Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.
През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.
Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.
Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.
След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!
Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.
Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.
Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.
Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.
Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.
С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.
Франция полиция
жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.
Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.
Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.
Криза еврозона
Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.
Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.
Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.
Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.
Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.
Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.
Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.
Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна
Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.
ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.
Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Русия обяви за издирване терористите от Киев
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Иво Прокопиев осъди прокуратурата за 93 000 лв.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Васил Божков излиза на свобода срещу 130 000 лв.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 4 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Русия обяви Зеленски за издирване
-
ЗАКОНпреди 5 месеца
Прокурорът на Международния наказателен съд иска заповед за арест на Нетаняху