БАНКЕРЪ

Европа забрани на банките да продават имоти на длъжници когато си поискат

Банките нямат право по презумпция да продават ипотекирани имоти на свои неплатежоспособни клиенти. Това се забранява в случаите, когато до продажбата се е стигнало заради неравноправна клауза в договора за кредит и когато тази продажба не може да бъде блокирана чрез оспорване на неравноправната клауза пред съд.

Това постанови Европейският съд със седалище в Люксембург на 14 март 2013 г. след запитване заради спор между гражданин от марокански произход и испанска спестовна каса, продала семейното му жилище заради забавено изплащане на кредит.

Решението на Европейския съд от 14 март тълкува Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. То важи в пълна степен за целия ЕС, включително България, чието законодателство не защитава в пълна степен правата на потребителите при споровете им с банки.

Например в момента българският Гражданско-процесуалният кодекс дава възможност за обжалване на заповедта за незабавно изпълнение в двуседмичен срок след уведомлението от съдебния изпълнител. Това обаче не спира отнемането и продажбата на ипотекирания имот по бързата процедура от банките. Решението на Европейския съд вече ще е основание за спиране на тази практика, ако човекът оспори неравноправна клауза в договора за кредит или анекс към него.

На базата на решението на Съда в Люксембург, с което българските съдилища са длъжни да се съобразят, могат да се оспорят още: едностранното определяне от страна на банката на дължимата от клиента сума; промените в методиката на изчисляване на лихвата след подписване на договора (масова практика на българските банки); определяните драстично високи лихви при забавено плащане на вноска.

Решението на Европейския съд е светлина в тунела за българите, след като на 2 октомври 2012 г. Конституционният съд бетонира текстовете в ГПК, които позволяват на банките да си връщат кредити по бързата процедура – без доказателства пред съд.

Казусът

Конкретният казус, заради който Съдът в Люксембург дава тълкувание на директивата, е свързан с отнемане и продажба на ипотекиран имот заради забавено изплащане на кредита.

На 19 юли 2007 г. Мохамед Азиз, марокански гражданин, който работи в Испания от декември 1993 г., подписва договор за ипотечен кредит с Catalunyacaixa. Ипотекирано е семейното му жилище, оценено в нотариалния акт на 194 000 евро. Кредитът за 138 000 евро трябва да бъде погасен за 33 г. Лихвата е 4.87%, а наказателната, при забавяне на вноска, 18.75%.

15-ата клауза по договора, която по-късно Азиз оспорва, урежда принудителното изпълнение върху ипотекирания имот.

От 31 юли 2007 г. до 31 май 2008 г. Азиз плаща 1325 евро от главницата и 6656.44 евро лихва. От октомври 2007 г. започва да бави плащанията, а в края на май 2008-а спира да плаща. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Чрез нотариус е определено, че Азиз вече дължи 139 764.76 евро (главница, договорени лихви и лихви за забава). През януари 2009 г. започване съдебно производство за изплащане на сумата. През март банката започва производство по принудително изпълнение върху ипотекирания имот. То е разпределено на Juzgado de Primera Instancia nº 5 de Martorell.

Азиз не се явява на делото, не подава възражение, нито плаща дължимите суми.

На 15 декември 2009 г. имотът е определен за публична продан, която се провежда на 20 юли 2010 г. Не се явяват желаещи купувачи и спестовната каса подава молба да й бъде възложен имотът за 50% от договорената му оценъчна стойност, т.е. 97 200 евро. Получава апартамента, а Азиз, освен че го губи, продължава да дължи над 40 000 евро от главницата плюс лихви заради намалената цена, на която касата е взела имота. На 20 януари 2011 г. властите гонят Азиз от жилището.

Малко преди това, на 11 януари 2011 г., Азиз предявява установителен иск до Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona и иска обявяване на нищожността на клауза 15 от договора за ипотечен кредит, която според него е неравноправна, а оттам и на нищожността на изпълнителното производство.

Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona изразява съмнение относно съответствието на испанското право с установената с Директивата правна рамка, като подчертава, че ако кредиторът избере да се прибегне до принудително изпълнение върху ипотекиран имот, възможността да се изтъкне неравноправността на една от клаузите на договора за кредит е силно ограничена, тъй като този въпрос се разглежда в последващо исково производство, което няма суспенсивен ефект.

Според Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona, за да се разреши спорът по главното производство, е необходимо тълкуване на понятието „условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си“ по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата, както и на понятието „условия, които имат за предмет или резултат изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства“ по смисъла на точка 1, буква р) от посоченото приложение. Не е ясно дали клаузите за предсрочна изискуемост при дългосрочни договори, за определяне на лихвите за забава и за едностранно установяване от кредитодателя на механизмите за определяне на размера на цялото задължение са съвместими с посочените разпоредби от приложението към Директивата.

Заради съмненията за противоречие с Европейската директива, Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли да се счита, че системата за принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени вещи, установена в член 695 и сл. от Гражданскопроцесуалния закон, с предвидените ограничения по отношение на основанията за предявяване на възражения в испанската процесуална система, представлява очевидно ограничаване на защитата на потребителите, доколкото води от формална и материална гледна точка до очевидно накърняване на правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, които да гарантират ефективна защита на неговите права?

2) От Съда на Европейския съюз се иска да изясни съдържанието на понятието „несъразмерност“ по отношение на:

а) възможността за предсрочна изискуемост при дългосрочни договори — в случая 33 г. — поради неизпълнение на задължения през конкретен и много ограничен период от време;

б) определянето на лихви за забава — в случая над 18 %, — които не отговарят на критериите за определяне на мораторни лихви при други потребителски договори (потребителски кредити) и в други области на договарянето с потребители биха могли да се считат за неравноправни и за които въпреки това при договорите за сделки с недвижими имоти няма ясно законово ограничение дори в случаите, когато следва да се прилагат не само по отношение на просрочени вноски, но и по отношение на всички дължими вноски поради предсрочна изискуемост;

в) едностранното установяване от кредитодателя на механизми за определяне и изчисляване на променливи лихви — редовни и мораторни — във връзка с възможността за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, които не позволяват на длъжника, спрямо когото е насочено принудителното изпълнение, да предяви възражение относно размера на задължението в рамките на самото изпълнително производство, като той може да направи това в исково производство, при което към момента на произнасяне на окончателното решение принудителното изпълнение ще е приключило или най-малкото длъжникът ще е изгубил ипотекирания или дадения като обезпечение по кредита имот; този въпрос има особено значение, когато кредитът се иска за закупуване на жилище, а принудителното изпълнение води до опразване на имота?“.

На 14 март 2013 г. Съдът в Люксембург излиза с решение. В резюме то гласи:

1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.

2) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,

– за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.

Post Views: 179

БАНКЕРЪ

Фалшиви златни кюлчета са били открити в Банката на Англия

Фалшиви златни кюлчета са били открити в Банката на Англия, където България и други държави съхраняват златото си

Австралийският сенатор Джерард Реник призова за одит на Банката на Англия (Английската централна банка) и публикува конфиденциално писмо, изпратено до Комисията по икономика на Сената от Централната банка на Австралия относно запитване за австралийското злато на съхранение в Обединеното кралство. „Съществуването на фалшиви златни кюлчета е било установено в миналото чрез наличието на дублирани серийни номера“, пише в писмото.

The Bank of England should also be audited. They’ve been caught holding fake gold bars with duplicate serial numbers in the past. If one central bank is holding dodgy gold, how many others are?

The sad thing is that the RBA, knowing this still refuses to take Australias gold… pic.twitter.com/YCNOnq7nfM

— Senator Gerard Rennick (@SenatorRennick) February 16, 2025

“Банката на Англия също трябва да бъде одитирана. Те са били хващани да държат фалшиви златни кюлчета с дублиращи се серийни номера в миналото. Ако една централна банка държи фалшиво злато, колко други също държат?

Тъжното е, че Централната банка на Австралия, знаейки това, все още отказва да вземе австралийското злато от трезорите на Банката на Англия и да го върне у дома“, написа сенатор Реник под публикация на Илон Мъск в социалната мрежа X относно златния резерв на САЩ.

„Би било чудесно, ако Илон Мъск може да надникне във Форт Нокс, за да се увери, че 4 580 тона американско злато са там. Последният път, когато някой е правил одит, беше преди 50 години през 1974 г.“, призова в своя публикация независимата медия ZeroHedge. Мъск, който в момента оглавява новосъздаденото Министерство за правителствена ефективност, отговори с въпрос: „Разбира се, одитира се поне веднъж годишно?“, на което получи отговор: „Би трябвало, но не се одитира“.

It would be great if @elonmusk could take a look inside Fort Knox just to make sure the 4,580 tons of US gold is there. Last time anyone looked was 50 years ago in 1974.

— zerohedge (@zerohedge) February 15, 2025

В дискусията за американския златен резерв се включи и австралийският сенатор, който използва случая, за да призове за одит и на Английската централна банка, където родината му съхранява златото си.

Австралия е една от около 30 държави, съхраняващи златни резерви в Банката на Англия. България също съхранява над половината от златото си в централната банка на Англия.

Към 31 декември 2022 г. общите златни резерви на БНБ възлизат на 1 млн. и 328 хил. тройунции на стойност 4 413 760 хил. лева. Българската народна банка (БНБ) съхранява в свои трезори на територията на България 513 хил. тройунции от общото количество злато, а останалата част от 800 хил. тройунции се съхранява в трезора на Централната банка на Англия – Bank of England – в Лондон, според подуправителя на БНБ Калин Христов, цитиран от AFP.

БНБ твърди, че съхранява част от златото си там, тъй като това „предоставя възможности това злато да бъде инвестирано на международните пазари, от което БНБ получава доход в злато, което е причина количеството злато да нараства във времето“.

„С цел да се увеличат възможностите да се получава доход, още през 2002 г. БНБ извърши операция по преместване на част от златните си резерви в Централната банка на Англия“, се казва в изявлението на БНБ относно златните резерви на България в чужбина.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БАНКЕРЪ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

БАНКЕРЪ

Съдът връща Андрей Гюров като зам.-шеф на БНБ

Нов удар срещу поръчковата КПКОНПИ, която го отстрани от банката

Административният съд в София обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което Андрей Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ.

Делото срещу Антикорупционната комисия беше заведено от самия него, след като КПК реши, че е бил в несъвместимост като съдружник в дружество и подуправител на Банката. Комисията реши, че е бил в несъвместимост, като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“.

Въз основа именно на това решение, Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от поста му.Гюров обжалва, но пред Върховния административен съд. ВАС спря делото и изпрати питания до Съда на ЕС в Люксембург.

Сега Административният съд реши, че изводът на Комисията, че като съдружник в дружество Гюров се е поставил в състояние на несъвместимост с длъжността на подуправител, е незаконосъобразен.

Съдът приема, че оспорваният от Гюров акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, има факти, които не са оценени и изяснени.

Решението на Административния съд не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

След промените в Конституцията от края на м.г. управителят и подуправителите на централната банка са сред възможните кандидати за служебни премиери, в случай че не се състави редовно правителство. С решението на КПК на практика Гюров беше в невъзможност да заема този пост. От всички възможни кандидати, сред които президентът да номинира за служебен премиер, Гюров бе единственият, който не е свързан с ГЕРБ и ДПС.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 42