ФОКУС

Подлата игра по унищожаването на нациите

Англо-американците два пъти са изхвърляни от Афганистан: поуки от историята и от настоящия момент. В тази статия световноизвестният австралийски кинорежисьор и журналист Джон Пилджър отново разкрива истини, които евроатлантическата пропаганда днес грижливо крие. Въпреки, че е награждаван два пъти с престижна награда за журналистика във Великобритания, където живее, „освободеното“ от пазара българско книгоиздаване не вижда смисъл в превеждане на книгите му на български език. Така е, защото творбите му свалят маската на англо-американския империализъм и разкриват уродливото лице на западнодемократичните престъпления по света – с техните убийства, поробване, поддържане на мизерия и насилие.

Тук е нашата роля – да запознаваме изстрадалия от капиталистическите престъпления български народ за истинската същност и цели на „партньорите ни от Запада“. Разкритията на Пилджър дават ясна отправна точка защо партиите на „демократичния преход“ у нас /с всичките им разновидности и в настоящия несъставящ правителство парламент/ изразходваха огромни пари от българския народ през последните 20 години за да са в услуга на унищожаването на нации – големите войни на САЩ-НАТО за грабежа на Афганистан и Ирак. Готови сами да разрушат българската нация, за местните проамерикански либерали и антикомунисти няма престъпления, които да не си заслужават, стига това да гарантира техните печалби и власт. Пилджър дава пример, че независимо от усилията на пропагандната индустрия на корпоративните магнати нищо да не се промени, истината намира начин да прокара свой път. Истината насърчава нови и нови хора да се включват в борбата за бъдещ некапиталистически обществен модел – в него войните, грабежа и неграмотността ще са само поучителна част от мрачното минало на човечеството. Минало, което не бива да се повтаря.

Историята: През 1978 година едно освободително движение, ръководено от Народно демократичната партия на Афганистан /комунисти/ сваля диктатурата на Мохамед Дауд Кан. Сваленият е братовчед на последния крал на страната Мохамед Захир Шах. Събитието е една необикновена народна революция, която заварва противниците й – американците и британците неподготвени.

Сега, когато цунами от крокодилски сълзи облива политиците на Запад по повод победата на талибаните, историята бива потулена. А тя е, че преди две поколения Афганистан вече спечели свободата си – тази, която през 2001 година чрез война САЩ, Великобритания и „съюзниците им“ /сред които и натовска България/ унищожиха.

Връщаме се към народната революция от 1978 година. „Ню Йорк Таймс“ съобща, че тогава западните журналисти в столицата Кабул разбират, че „почти всички афганистанци, които интервюират, изказват радостта си от победата на революцията“. А американският вестник „Уолстрийт джърнал“ съобщава: „150 000 местни жители тържествено посрещнаха новото знаме на страната …маршируващите изглеждат истински въодушевени от случващото се“.

《1985 година, Афганистански жени, които са готови да защитават социалистическата революция.》

Друг вестник – „Вашингтоун пост“ пише: „Верността на афганистанците към новото правителство не подлежи на съмнение“. А новото правителство е светско /нерелигиозно/, насочено към модернизирането на страната и социалистическо. Новата червена власт обявява програма за цялостни реформи на обществото. Измежду многото промени програмата включва равни права между мъже и жени, защита на отделни малцинства. Политическите затворници от времето на сваления крал са освободени, а старите полицейски досиета са публично изгорени.

При краля средната продължителност на живота е едва 35 години. Детската смъртност е потресаваща: на всеки 3 деца оцелява само 1. Неграмотността сред населението е 90%. Каква е промяната? Победилата социалистическа революция създава ново безплатно здравеопазване. Започва масова кампания по ограмотяване на населението.

Напредъкът при жените спрямо предишното им безправно положение е безпрецедентен /непознати темпове на подобрение/. Само за 10 години до края на 80-те години на ХХ век жените са 50% от студентите, 40% от лекарите, 70% от учителите и 30% от всички държавни служители.

Тези промени дълбоко се врязват в паметта на поколението. Такъв е случая с Саира Нурани, която е хирург и бяга от Афганистан през 2001 година. Тя си спомня:

„Всяко момиче след революцията можеше да ходи на училище и университет. Можехме свободно да се разхождаме, да носим дрехи, каквито харесваме…Посещавахме кафенета, ходехме петъците на кино – тогава бяха на мода индийските филми. Но когато муджахидините започнаха да побеждават, нещата се влошиха коренно…муджихидините бяха хората на Запада.“

《Национално знаме по време на правителството на НДПА》

За правителствата на САЩ проблемът със социализма в Афганистан /и Народно демократичната партия на Афганистан/ беше, че е подкрепян от СССР. Но афганистанското управление никога не се е превръщало в нечие „чучело“, както се опитват да го осмиват на Запад, нито пък падането на монархията се дължи на „дългата ръка“ на Москва – както се опитват да го изкарат американци и британци по това време.

Американският държавен секретар Сайръс Ванс при президента Джими Картър по-късно признава това в своите спомени:

“Ние нямахме нито едно доказателство за вмешателството на СССР в афганистанската революция /от 1978 година/“.

В същия президентски екип е друга известна фигура – полякът Збигнев Бжежински. Той е съветник на Картър по националната сигурност – емигрант в САЩ, фанатичен антикомунист и краен моралист. Бжежински оказва влияние на редица президенти след Картър и влиянието му изчезва едва със смъртта му през 2017 година.
Фактите: На 3 юли 1979 година в пълна тайна от американския народ и от Конгреса на САЩ, президентът Картър разпорежда началото на специална операция на стойност 500 милиона долара. Тази операция ЦРУ нарече „Циклон“, целта й – сваляне на първото светско /нерелигиозно/, носещо прогрес за народа си правителство на Афганистан.
С тези огромни пари – половин милиард американски долара трябваше да бъдат склонени към сътрудничество, подкупени и тежко въоръжени племенни и религиозни фанатици. Това са муджахидините. Само директните подкупи, които ЦРУ изразходва възлизат, според репортера Боб Уудлърд от „Вашингтон пост“, на 70 милиона долара. Той описва история, в която на проведена среща между американски разузнавач и местен племенен вожд, се случва следното:

„Агентът на ЦРУ слага на масата сериозно количество пари: 500 000 долара в пачки по 100 доларови банкноти. Той е убеден, че това ще подейства по-силно от традиционно раздаваните при подобни случаи 200 000 долара. Посланието е – ние сме с вас, сериозни сме, ето ви пари, които знаем, че ви трябват…Не много след тази случка същият агент иска от централата на своята служба нови 10 милиона долара…“.

По този начен САЩ създават постепенно тайна армия – мъжете са набирани от ислямски държави от целия свят, а се тренират в лагери в съседен Пакистан. Обучители са пакистански агенти, американската ЦРУ и британските служби МИ-16. Такива наемници, които да се сражават в Афганистан, са привлечени дори в район Бруклин, град Ню Йорк. Иронията е, че това става в едно Ислямско училище, което съвсем не е далеч от взривените на 11 септември 2001 година „кули-близнаци“ – небостъргачите на Световния търговски център. А един от участниците е инжинер от Саудитска Арабия – Осама бин Ладен.

Емблематична фигура на световния антикомунизъм – президентският съветник Збигнев Бжежински в тренировъчев лагер на антисъветските муджахидини, Пакистан. Всякъкви престъпления са оправдани, угризенията – изключени.

Целта на намесата за американските политици не е само Афганистан. Целта е СССР. Разпространението на краен ислямизъм, на религиозни фанатици в Средна Азия ще нанесе вреди на Съветския съюз и може дори да го унищожи.

„Големите ни интереси“

Сега ще прочетете кратко, но много запомнящо се съобщение.

То е от посланика на САЩ в Кабул от 1979 година:

„Големите интереси на САЩ…ще се осъществят с премахването на правителството на Народно демократичната партия на Афганистан, независимо от всички отрицателни последствия, които това може да причини на бъдещите социални и икономически реформи в Афганистан“.

Читатели, прочетете пак горното съобщение! И пак.

Много рядко в историята за подобно цинично намерение се е говорило толкова открито. Това което САЩ казват и правят тогава е, че едно наистина носещо прогрес правителство и едни наистина защитавани права на жените там трябва да…отидат по дяволите.

Междувременно 6 месеца по-късно на бойното поле проамериканските джихадисти /купените и въоръжените/ застрашават границите на СССР и Москва взима фатално решение – праща свои войски в Афганистан. Муджахидините и джихадистите вършат своята работа – от ЦРУ и САЩ те са много богато снабдявани с тежки оръжия като преносимите ракети „Стингър“, а от британският министър-председател Маргарет Тачър са възхвалявани пред света като „борци за свобода“. Червената армия води война на изтощение с тях и е принудена да се изтегли.

Водеща роля сред муджахидините имат т.нар господари на войната, които контролират търговията с хероин и оказват терор над жените. Талибаните като ултрарелигиозна фракция възникват по-късно през 90-те години – техните религиозни тълкуватели /молли/ са облечени в черно, устройват съд над бандитизма, изнасилванията и убийствата, но същевременно изключват напълно жените от обществения живот.

През 80-те години се свързах с Революционната асоцияция на жените в Афганистан /РАЖА/, която се опитваше да предупреди света за случващото се с жените в страната. По време на периода на талибаните те тайно заснемаха извършвани престъпления и разобличиха с материали жестокостта на поддържаните от Запад муджахидини. Ето какво сподели пред мен членка на РАЖА: „Кадрите предоставихме на всички основни медии на Запад, но нито една от тях не пожела да се ангажира…“.

През 1992 година правителството на НДПА отслабва и пада от власт. Президентът Мохамед Наджибула отива в Организацията на обединените нации, за да търси помощ. Завръщайки се в Афганистан е заловен от талибаните и обесен на уличен стълб.

Подлата игра

Британският лорд Кързън през 1898 година признава:

„За мен държавите са пионки на шахматната дъска, върху която се състои голяма игра за господството над света“.

Кързън е вицекралят на владяната от Великобритания като колония Индия и той прави това изказване конкретно по повод на Афганистан.
100 години по-късно британският министър-председател Антъни Блеър използва почти същите думи след атентатите на 11 септември 2001 в САЩ:

„Сега е нашият момент. Калейдоскопът е разтърсен. Образите са разбъркани. Скоро те ще се подредят отново. Но преди това да стане, нека ние подредим света съгласно нашите интереси.“

Блеър добавя за Афганистан и това: „Ние няма да пренебрегнем бедността, която характеризира вашето мизерно съществуване, а ще потърсим решение за нея“.

Управляващият Великобритания всъщност приглася по темата на своя учител президента Джордж Буш – син. Буш се обръща към жертвите на американските бомбардировки от кабинета си в Белия дом:

„Подтиснатият народ на Афганистан ще усети щедростта на Америка. Докато поразяваме военни цели, ние ще хвърляме от въздуха също и храна, лекарства и ще снабдяваме гладуващите и страдащите…“.

Почти всяка от тези думи е лъжа. Уверенията им в загриженост са чисти илюзии, прикриващи свирепостта на империализма – същият, който „ние“ на Запад като по правило не забелязваме.

Една загубила всичко жена – Орифа

Нахлуването на САЩ-НАТО и окупацията на Афганистан /2001-2021/ превърна тези кадри в ежедневие: убити афганистански деца.

През 2001 година Афганистан е изравнен със земята от войната на САЩ-НАТО и направен напълно зависим от хуманитарните конвои от съседен Пакистан.

Журналистът Джонатън Стийл съобщава, че американското нахлуване причинява косвено смъртта на не по-малко от 20 000 афганистанци. Спират помощите за районите, обхванати от суша, гладът рязко нараства и хората напускат домовете си.

Година и половина след началото на войната бях в Афганистан. Сред руйните на столицата Кабул се виждаха неизбухнали американски касетъчни бомби, които често се бъркат с жълтите хранителни пакети, хвърляни от самолетите. Попаднали в ръцете на ровещите за храна деца, те избухват и откъсват крайниците им.

Бях в село Биби Мару. Там видях местната жена Орифа на гробищата. Тя ридаеше пред гроба на мъжа си Гул Ахмед – тъкач на килими. До съпруга й бяха погребани и всичките им 6 деца, а също и 2 съседски деца.

Насред чистото синьо небе американски изтребител F-16 хвърля по дома на Орифа една 230- килограмова бомба Мк82. По това време жената не е в дома си. Като се завръща заварва своя изграден от камъни, кал и слама дом помлян от бомбата и разхвърляните човешки останки на цялото й семейство.
Няколко месеца по-късно група американци посещават Орифа. Връчват й плик с 15 парични банкноти – общо 15 американски долара. „По 2 долара за всеки член на убитото ми семейство“, казва тя.

Американско-натовското нахлуване в Афганистан е измама – в нея участват както демократите, така и републиканците. Във връзка с атентатите в Ню Йорк от 11 септември самите талибани се разграничават от Осама бин Ладен. Но повечето от талибаните по това време винаги са били с властите на САЩ и с правителството на демократа Бил Клинтън. Поредица от тайни срещи с талибаните трябваше да гарантират изграждането на огромен газопровод на стойност 3 милиарда долара, започнат от американски петролен консорциум.

《Хиляди млади американци се простиха с живота си в окупацията за сметка на колосалните нови печалби на корпорациите.》

Ръководители на талибаните са канени в САЩ и гостуването им е било пазено в строга тайна. Те са били на срещи в луксозната резиденция на шефовете на компанията Унокал в Тексас, а също и в централата на ЦРУ във Вирджиния. Един от посрещачите и преговарящите с тях е Дик Чейни, а той после стана вицепрезидент при републиканеца Джордж Буш.

Като журналист през 2010 година в столицата Вашингтон успях да си уредя интервю с изобретателя на цялата тази ера на страдание за Афганистан – Збигнев Бжежински. В разговора с него цитирах собствената му автобиография. В нея той признава, че грандиозният план за въвличането на СССР във война с Афганистан е родил „някои неконтролируеми ислямисти“. По повод на техните престъпления, го попитах:

„Нямате ли някакви угризения на съвестта?“

Бжежински подскочи: „Угризения?! Угризения?! Какви угризения?“.

В подкрепа на САЩ-НАТО: Български наемнически части редовно бяха пращани „на мисии“ в Афганистан, като за това стотици милиони левове бяха платени от народа ни.

Сега през лятото на 2021 година, когато ни показват сцените на панически бягащи на летището в Кабул, а журналисти от лъскави отдалечени студиа оплакват липсата на „нашето военно присъствие там“, е време да се замислим.

Време е да извадим истината от миналото, за да не повтаряме никога повече страданието, което причинихме на народите – на техния и нашия.

Post Views: 324

Related Topics:featured trending фокус

Up Next

Несебър!Една от двете мелници – символи на града, е в този вид.

Don't Miss

Как пълният отказ на Европа от петрол и газ ще удари Русия

ФОКУС

Има ли мирна инициатива, дошла от пощръклялата бабичка Урсула?

Трябва ли Европа и Украйна да присъстват на преговорите за мирното споразумение? Евродепутатът Петър Волгин даде следния отговор на този ключов въпрос в ефира на Нова телевизия:

„Първо, да си дадем сметка какво представлява Европа в момента. Европа е просто придатък не към САЩ, а към една определена властова група, една част от властовия елит на САЩ. Този властови елит, символизиран от Джо Байдън, Камала Харис и части от Демократическата партия бяха взели Европа под аренда. Европа просто изпълняваше техните нареждания. Този елит вече не е на власт в САЩ, как искате тогава Европа да е на масата на преговорите?! На масата на преговорите могат да са хора с лица. Хора, които има собствена позиция. Извинете, но какво прави Европа три години?! Вие спомняте ли си за някоя мирна инициатива на Европа? Инициатива, която да е дошла от Урсула фон дер Лайен? Или от някои от онези велики европейски шефове? Те стояха и изпълняваха това, което им кажат. Какво ще търсят те сега на масата на преговорите, като нямат позиция?!“

Видеото може да гледате тука: https://www.vbox7.com/play:2e157b9400

Петър Волгин също така посочи, че в българското общество съществува страх, че е възможно български военни части да бъдат въвлечени във войната в Украйна. Той поясни, че този страх не е неоснователен, не е изкуствено създаден и не е вкаран отвън. „Този страх съществува просто като гледаш действията на българските управляващи. Не само тази коалиция, но и тези, които бяха преди. Българското общество знае, че каквото и да бъде поискано от нас, ние ще кажем „да“. Нашите управляващи са го доказали това с действията си. Дали става дума за пари, за оръжия или хора, ние винаги и на всичко казваме „да“. Е, как при това положение да си спокоен?!“

На уточняващ въпрос на водещата Марина Цекова, че става дума за мироопазващи войски като част от мирно споразумение и че именно „Възраждане“ преобразува това в страх от специална военна операция, Волгин поясни: „Този страх съществува, защото формулировките словесните могат да са всякакви. Можеш да облечеш в много красиви думи нещо, което после на терен ще стане съвсем друго, много кърваво и страшно. Така че аз наистина разбирам притесненията на хората и че те не са сигурни в добрите намерения на своите управляващи.“ Волгин каза също, че в третото изречение на декларацията, която партия „Възраждане“ не е подписала, се казва, че се съобразяваме с нашите ангажименти в НАТО. „И ти си казваш – обърна внимание Волгин, – да, в декларацията пише, че няма да пращаме военен контингент, обаче „съобразявайки се нашите ангажименти в НАТО еди-какво си“... Ами, представете си, че утре се реши да бъдат изпратени натовски войски в Украйна. И тогава ние какво ще правим, след като се съобразяваме с нашите ангажименти в НАТО?!“

Червена боя и бомбички по сградата на Европейската комисия в София на протеста срещу евротоhttps://t.co/ygpuzJeyHx pic.twitter.com/jdBT3Foefj

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Той защити позицията на „Възраждане“ с това, че ние още не знаем какво точно ще се случи в Украйна, не знаем дали там ще има сделка, мирно споразумение или просто ще има някакво прекратяване на огъня, което скоро може да отиде по дяволите и военните действия да се възобновят. „И представете си, че там има български войски, тогава какво ще се случи с тях?! – зададе риторичен въпрос Волгин. – Именно затова е нашето притеснение. Че българските управляващи винаги се снишават и действат според указанията, които им дават отвън. Хубаво е, че се промени властта във Вашингтон, защото ако беше Камала Харис нашите щяха да действат по съвсем различен начин.“

Урсула приключва финансите на Европа за 2024 с рекордна загубаhttps://t.co/6O2oK7My67 pic.twitter.com/78qVSMCA7o

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Относно доклада на датското разузнаване, който сочи, че Русия може да нападне страна – членка на НАТО, между 3 и 5 години от днешна дата, Волгин заяви, че подхожда скептично към подобни доклади на датското, естонското или литовското разузнаване и други подобни. „Тезата е, че Русия нападна Украйна, значи утре ще нападне Полша, това е начинът на разсъждение, нали?! Но бойните действия в Украйна се водят, защото тази държава беше превръщана в продължение на над 30 години в един антируски проект. И последният акорд беше това, че тя трябва да стане член на НАТО, трябва там да бъдат разположени натовски бази. Как си представяте, че Русия ще харесва това?! Представете си САЩ да харесват в Мексико да бъдат разположени руски части по някакъв техен договор за взаимно сътрудничество?!“

Започва нова Ера! pic.twitter.com/saAUdNRt1d

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

Заслужаваха ли си целта всички тези жертви, заради този страх на Русия, пита водещата Марина Цекова. „Тези жертви можеха да не бъдат дадени, ако се беше сключило споразумение през март 2022 г. в Истанбул. Това беше напълно възможно. Както разбрахме това споразумение е било готово, включително и украинските власти са били готови да го подпишат. Но тогава колективният запад, Борис Джонсън, Джо Байдън казаха „не“, войната ще продължи. Отидоха при Зеленски и му казаха, ти си велик, ти ще ги разбиеш…“

Евродепутатът обясни още, че ако Украйна е искала да запази територията си такава, каквато е съществувала преди, тя е трябвало да направи нещо много просто. Да изпълни Минските споразумения, които бяха сключени със съдействието на европейските лидери. В тези Мински споразумения се казваше, че Донбас трябва да получи широка степен на автономия, а нищо такова не беше направено.

https://t.co/rwU2b0SVPE

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 22, 2025

В края на интервюто по НОВА телевизия, на въпрос дали Зеленски е диктатор, както твърди Доналд Тръмп, Петър Волгин с усмивка отговори по следния начин: „Какъв диктатор може да бъде Зеленски?! Зеленски е една най-банална марионетка на Демократическата партия на САЩ. Той е един човек, който изпълнява поръчки. Той няма никаква възможност нито да бъде диктатор, нито лидер, нито каквото и да било подобно. Съгласен обаче с опитите на Доналд Тръмп да преформатира американската държава, защото тя има нужда от това.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ФОКУС

“Америка е с нас”? Пет отговора, които днес изменят света в преговорите Русия-САЩ

Русия и САЩ започват цикъл от преговори за нормализиране на отношенията и за Украйна, които имат много добри перспективи.

Москва и Вашингтон имат много други цели освен да изтощят силите си във взаимна враждебност. Няколко пъти в миналото успяхме да си помогнем един на друг. Трябва да проработи и този път: има взаимно желание за това.

Когато има желание всичко става бързо. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп разговаряха по телефона преди няколко дни, като решиха да постигнат споразумение , и то не само за Украйна, която разбуни целия свят .

Тогава ръководителите на външните министерства на двете страни Сергей Лавров и Марко Рубио общуваха по същия начин. И сега високопоставени представители на двете велики сили се срещат в саудитската столица Рияд.

Няма да им се мотаят под краката джуджетата – европейци и украинци. Саудитците, които бяха много критикувани в САЩ и Запада като цяло, са много доволни: те играят почетната роля на посредник за мир в Европа, която призна собственото си безсилие.

Три плюс три

Както съобщи прессекретарят на президента Дмитрий Песков в Москва в понеделник, Путин изпрати Сергей Лавров и неговия помощник Юрий Ушаков в Рияд, а във вторник те „ще проведат среща с американските си колеги, която ще бъде посветена преди всичко на възстановяването на целия комплекс от руско-американски отношения“.

Изглежда, че тези думи са нещо като прикритие – защита срещу критиките, които сега се отправят към Москва и Вашингтон, защо съдбата на Украйна ще се обсъжда без Украйна. Защото светът не се върти около нея, а Русия и САЩ имат много неща, които могат и трябва да бъдат обсъдени в допълнение към това .

Това неопровержимо се посочва от присъствието в Рияд на трети високопоставен преговарящ от Русия – ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) Кирил Дмитриев, който, както съобщи на Интерфакс информиран източник от саудитската столица, също ще се срещне във вторник, 18 февруари, с представители на американската делегация, за да обсъди въпроси за укрепване на двустранното икономическо сътрудничество.

Американската делегация се ръководи от държавния секретар Марко Рубио и включва още двама души, които се ползват с абсолютното доверие на Тръмп. Това включва специалния пратеник на президента на САЩ за Близкия изток, милиардерът Стивън Виткоф, и съветника на президента по националната сигурност, Майкъл Уолц, който наскоро направи успешно разбиващо леда посещение в Москва.

По думите на Fox News, Виткоф изрази надежда, че в тази и следващите срещи “ще постигнем сериозен напредък по отношение на Русия и Украйна”. На въпрос дали Киев ще трябва да се откаже от част от територията си в името на мира с Русия, Виткоф каза:

Това са подробности. Не пренебрегвам детайлите, те са важни, но основата е изграждането на доверие. Необходимо е всички да разберат, че тази война не трябва да продължава , че тя трябва да свърши. Президентът ни инструктира да направим точно това – да договорим подходящ край на тази война.

Нека отбележим най-важното: основният въпрос сега не са детайлите, а изграждането на доверие, а това е много чувствителна тема, ако си спомним колко пъти в миналото и в голям мащаб с какъв смъртоносен ефект Западът, начело със САЩ, измами Русия, при което не можеше тя да не си направи правилните изводи от това.

„Просто от любопитство“

Киев, естествено, е изключително заинтересован какво ще се обсъжда в Рияд и как конкретно то ще се отрази на него. Съвсем наскоро режимът на Володимир Зеленски нагло обсъждаше война и мир с Русия без Русия в Швейцария, надявайки се да диктува условията за капитулация на Москва, която не участваше в това събиране.

Но изведнъж всичко се промени. На пресконференция в ОАЕ действащият президент на Украйна (той иска да бъде по-близо до мястото на събитията), според Ukrinform каза:

Украйна не участва. Украйна не знаеше нищо за това. Украйна счита всякакви преговори за Украйна без Украйна като безрезултатни. Не можем да признаем никакви споразумения за нас без нас. И ние няма да признаем такива споразумения.

Зеленски заяви, че посещението му в Саудитска Арабия, което ще се състои в следващите дни, “няма връзка” с руско-американската среща на 18 февруари. И след това каза истината:

Със сигурност ще попитам Негово Височество принц Мохамед бин Салман, когато съм в Саудитска Арабия, какво знае за това. Просто от любопитство.

Очевидно е интересно и за ръководителя на ОП на Зеленски Андрий Йермак, който отлетя за Рияд в понеделник, вероятно за да застане на пост на вратата на залата за преговори и да се мъчи да пресрещне някой от участниците в тоалетната. Той също така беше заявил, че няма да отиде в Саудитска Арабия, докато не бъдат изпълнени условията на Киев…

Нека направим някои изводи

Анализът на разпространената информация за преговорите във вторник ни позволява да стигнем до следните изводи.

Първо, няма да бъдат обсъждани подробности. Ще бъдат очертани общите контури на това как да се регулират отношенията между САЩ и Русия, които абсолютно не се нуждаят от конфронтация. Особено там, където тя може да се избегне. Подробностите ще започнат да излизат наяве в следващите срещи и преговори.

Ясно е, че в Украйна няма да се обявява прекратяване на огъня във връзка с преговорния процес – Русия вече не е толкова наивна . Най-важните новини ще изчакат до срещата на върха, чиято успешна подготовка е основна задача на преговарящите.

Второ, вече е ясно, че украинският конфликт ще подлежи на уреждане в контекста на целия комплекс от руско-американски отношения, с което, разбира се, не може да се угоди на местните киевски фигури с тяхната мегаломания.

Трето, присъствието на Дмитриев в Рияд в самото начало на преговорния процес свидетелства за огромната роля на икономическите съображения в украинското уреждане.

Говорейки на Future Minerals Forum в Рияд в средата на януари, Дмитриев каза:

Ние вярваме, че Русия и Съединените щати могат да имат нормални отношения, но за това се нуждаем от хора, които ще бъдат фокусирани върху решаването на проблемите. Които ще анализират какви стъпки могат да бъдат предприети за обединяване на усилията в една или друга област, било то борба с тероризма или дори икономическо сътрудничество, включително съвместни инициативи в областта на енергетиката…

Както виждаме, Вашингтон чу тези думи и нещата тръгнаха напред.

Четвърто, Русия и САЩ очакват първо да постигнат споразумение помежду си, а след това да информират Украйна и Европа за това решение, което те ще считат за унизително, въпреки че тук говорим преди всичко за здрав разум. Докато всичко е крехко, саботьорите и вредителите трябва да се държат далеч.

Пето, изборът на участници в преговорите в Рияд от американска страна показва искреното желание на Тръмп да постигне споразумение. Москва се стреми към това от самото начало на СВО.

Последната точка се нуждае от пояснение, което е важно за разбирането на проблема.

Много важен детайл

Факт е, че в обкръжението на Тръмп е разкрит саботьор , който иска да провали и обрече на провал преговорите за Украйна между САЩ и Русия. Това е официалният специален представител на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог, разобличен от Царград като протеже на „Дълбоката държава“, и неговият екип.

Изразявайки пълна лоялност към Тръмп на думи, ласкаейки президента на САЩ и представяйки се за негов верен последовател, Келог следва линия на удължаване на войната (тя ще приключи след по-малко от… година – това е максималното време, за което Украйна е способна да се бие) и предявява напълно неприемливи изисквания към Москва за разрешаване на конфликта: Русия трябва да направи… “териториални отстъпки”, да намали армията си, да се откаже от използването на сила в бъдеще, да се оттегли от съюзническите отношения с Китай, Северна Корея и Иран .

Ако Тръмп иска бързо да разреши украинския проблем директно с Москва, Келог (чиято дъщеря е завършила Уест Пойнт и ръководи фондация, която работи в името на Киев) настоява „съюзниците да работят заедно“ за постигането на тази цел, което е напълно нежелано и несподелено, това означава, че те ще протакат времето, ще саботират и ще насърчават Киев, защото поражението на Украйна означава политическа смърт на лидерите на повечето европейски държави.

Заместникът на Келог, Джон Коул, повтори това мнение, като каза пред Ройтерс, че членството на Украйна в НАТО е „все още на масата“, въпреки че Тръмп със сигурност не мисли така.

Съединените щати не изключват възможността Украйна да се присъедини към НАТО или да се върне чрез преговори към границите, съществували преди 2014 г., казва заместникът на Келог Джон Коул. Това противоречи на коментарите, направени от министъра на отбраната на САЩ в навечерието на евентуални мирни преговори за Украйна.

Москва, разбира се, схваща тези мръсни игри и не желае да общува с Келог, така че той така и не стигна до Русия. Сега Тръмп разбира това, след като изпрати другия си специален представител за Близкия изток, Виткоф, в Москва, за да постигне пробив, превръщайки го неофициално и в специален представител за Русия.

Целта, която Keлог, Коул и Ко всъщност преследват, е да направят невъзможно Русия да сложи край на украинската война чрез преговори, след това да обвинят Москва и да я подложат на сурови американски санкции, като по този начин не само нарушат разбирателството между Тръмп и Путин, но и въвличат САЩ по-дълбоко в украинския конфликт.

Това е необходимо, за да се отвлече вниманието на Тръмп и неговите „опричници“ от голямата чистка в САЩ и да се възстановят разклатените отношения в НАТО, особено след Мюнхен, на базата на пресилената руска заплаха.

Точно затова Келог, чието назначение за специален представител до голяма степен е свързано с вътрешнополитическите игри на Тръмп, не е в Рияд. И това също е една от причините, поради които преговорите се водят в Близкия изток – защото това е “феодалното владение” на Виткоф.

Какво от това?

Има дълбока символика в това, че руско-американските преговори в Рияд на практика съвпаднаха със събирането на най-бесните европейски страни в Париж, които възнамеряват да продължат украинската война без американците, ужасно обидени на Вашингтон за нелицеприятната истина за себе си, обявена в Мюнхен от вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс. Тази решимост обаче ще продължи не повече от шест месеца .

В историята на отношенията между Русия и Съединените щати през 18-20 век и двете страни са си помагали на няколко пъти, действайки в полза на собствените си интереси . Изглежда, че е дошло времето да добавим 21 век към тази „златна колекция“: нито САЩ, нито Русия се нуждаят от взаимна враждебност.

Москва е напълно способна да помогне на Вашингтон да се справи с Европейския съюз, който е пропит от мания за величие и се превръща в либерална деспотия. И САЩ, след като натикаха Киев на европейците и им пожелаха проблеми, лесно могат да не се намесват, когато Русия вземе от Украйна това, от което се нуждаем. Украйна вече не е част от американската империя . Толкова за “Америка е с нас”.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

ФОКУС

Щетите, които чудовищата от грантовите медии на “Америка за България” нанесоха върху България, ще се преодоляват с десетилетия

По време на цялата антируска кампания, налагана от нашите западни партньори, които сега изведнъж се събудиха и прозряха, че войната не може да се спечели от друг, освен от Русия, в България се наблюдаваше още по-яростно насъскване на българското обществено мнение срещу всичко руско.

Ролята на изпълнител падна върху медиите, които получават грантове от фондация „Америка за България“. Също така върху правителствената германска агенция „Дойче веле“, както и върху „Свободна Европа“, която е на правителството на САЩ. В грантоядни медии, чиито издатели са достатъчно цинични да прибират парите от грантове, но да не инвестират в изграждането на собствен коментаторски и аналитичен капацитет – една трета от коментарите са препечатки от „Дойче веле“, „Свободна Европа“, група соросоидни неправителствени организации.

Направете си труда да проследите в известен период от време каква част от коментарите и анализите в „Дневник“ са препубликувани от мрежата присъдружни – американски, германски медии и соросоидни НПО и ще стигнете до същите резултати.

Дори да приемем, че всички те се борят за демокрация, човешки права и върховенство на закона, защо границата не се тегли след темите кой е корумпиран и как да се противостои на злините, които ги задушават. Видя се, че отношението на самите донори може рязко да се промени и към ценностите, които грантовете защитават, и към дефиницита какво представляват тези ценности.

Вместо това същите медии подравняват редакционните си политики и по теми като външна политика, отношение към един или друг конфликт, международни икономически отношения (последното го видяхме, когато цяла Европа настръхна какви са измеренията на подготвяното двустранно търговско споразумение със САЩ, но само грантовите медии у нас не видяха проблем). Отдавна тези медии козируват и приемат безпрекословно насоките на спонсорите си. Дори развиват придобити рефлекси да подразбират позициите на спонсорите и да намекват за тях в своето съдържание.

Най-жалко беше, че когато администрацията на Доналд Тръмп затвори американската агенция за оказване на помощ зад граница – USAID и показа какви суми са хвърляни за придобиването на така нареченото „меко влияние“, у нас реагираха по най-инкриминиращ начин. Не казаха, че с грантовете се запълват дефицити на демокрацията. Просто заеха позиции, че и други медии взимат пари, но разпределяни от официалната власт.

„Ние взимаме пари, но и вие взимате пари“. Ами чудесно. И ако тези, другите, които взимат пари, по подразбиране са продали съвестта си, признават ли грантоядите, че и те продават собствената си съвест?

Украинският конфликт показа по безспорен начин, че една от най-големите исторически грешки, които държава може да извърши, е да се постави в позицията на маша и да върши работата на друга държава – велика сила. Времето минава, колелото на политическия цикъл се завърта и във великата сила на власт идват управляващи, които не споделят вижданията на предшествениците си. От опора за държавата-маша, великата сила се превръща в неин рекетьор с претенции да ѝ се плати за оказаната подкрепа. “Давах ти помощи, сега си искам парите обратно, ако ги нямаш, имаш природни ресурси. И ако искаш да те пазим занапред, пак трябва да се отплатиш с природни ресурси”.

Вече дори и украинският президент Зеленски не твърди, че Украйна е последно препятствие на Русия в похода ѝ към Европа. Освен, че ще трябва да преглътне териториалните загуби, ще наблюдава как подземните богатства на страната му се изнасят, най-вероятно не в честни сделки при най-добри цени, а по план за уреждане на задължения.

Колективният Запад нямаше куража да изпрати войски в Украйна през 2014 за да начертае линии, които не може да се пресичат след отделянето на Крим. След като залогът се покачи многократно, през 2022 година, също не беше склонен да подкрепи реално Украйна истински. Само пращаше продоволствия и техника. Този запад никога не се ангажира истински, и ако сега го направи, няма да е в името на сигурността, а в сделка, която включва ресурсите на Украйна.

Общото между руско-украинската война и грантовете за медиите е, че политическата линия в страните донори може да се промени. Грантовете може да спрат или да се отпускат в съответствие с нови разбирания за правилно и грешно. Държавата, която е допуснала да се подведе по чужд акъл обаче, накрая ще се изправи пред осъзнаването на тежки реалности.

Загиналите и ранените никой не може да ги върне. Загубилите домовете си и разселените може с десетилетия да не възстановят качеството си на живот от преди войната. За донорите на грантове, това е просто губеща кампания, от която могат да се оттеглят лековато, просто преглъщайки похарчените пари, но без други загуби.

Точно затова чуждестранните влияния върху медиите, като модератор на обществени дебати и неформален орган формиращ общественото мнение в една държава трябва да са осветени. Не трябва да се постъпва рязко и крайно като законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, защото шепа издатели, отдавана продали съвестта си ще се скрият зад глупостите на Манол Пейков, които ще вдигнат врява, че така се посяга на демокрацията и в крайна сметка добрите намерения ще се провалят.

Далеч по-удачно е просто да се поддържа база данни с това които медии получават чуждестранно финансиране, което не почива на търговски договорености. Тази база данни трябва да е леснодостъпна през интернет, през приложение, и всеки човек да има достъп за проверка. Защо не и медиите да публикуват банер с линк към базата данни.

Лицемерно е банер с фондацията донор да стои на дъното на сайт, чийто собственик се финансира с грантове и това да се приема за достатъчна проява на публичност и прозрачност. Наличието на банер или дисклеймър, който упоменава какъв процент от годишното финансиране на организацията е осигурен от чуждестранни донори и той да се поставя под заглавието на всяка статия преди да започне самото ѝ съдържание, е честната доза публичност и прозрачност. Не е нужно такива медии да се жигосват като „агенти на чуждестранно влияние“ или нещо подобно. Достатъчно е само да се знае, че всеки път, когато публикуват статии, формиращи общественото мнение по важни въпроси, ще се знае, че тяхното мнение, ако не формирано, то поне е подпомогнато в изразяването му от чуждестранни донори. Пък нека обществото да реши в каква степен да се довери на такава медия. Дали й се помага да оцелее, или се мотивира да заема позиция.

Чуждестранното влияние на САЩ има няколко разклонения. USAID спря да работи в България преди години, защото се прие, че сме достигнали ниво на развитие, от което не следва тя да ни подкрепя. Остана обаче фондация „Америка за България“, която е наследник на парите на Българо-американския инвестиционен фонд, който встъпи в страната ни в през 1991 година, инвестира в редица стратегически области, накрая продаде дяловете си и остави печалбата на фондацията да работи за „сърцата и умовете на българите“.

И тук не става дума само за медийно влияние. Сърца и умове се купуват с пари за концерти, образователни програми, намеса в училищното образование. Същата фондация спонсорираше и гей-парадите. Последното нямаше да има кой знае какво значение, ако не показваше, че се нарушава вторият принцип, с който фондацията се асоциира – непартийността. След като подкрепиха LGTB движението при администрацията на Обама и Демократическата партия, а сега се оказа, че на власт идва Доналд Тръмп и той, както и неговата администрация заемат различна позиция по въпроса с политическото отношение към нетрадиционните сексуални ориентации, „Америка за България“, побърза да разплати грантове за четири години напред. С надеждата, че получателите ще оцелеят до идването на нов президент, който ще възстанови стария мироглед.

Това обаче си е партийно позициониране на фондацията и каквото и да се говори, поставя получателите на помощта в положение да разчитат и да се надяват на една политическа партия в САЩ, и на нейните лидери.

За грантоядите е достатъчно да посочат на банер от 10 квадратни сантиметра в уеб сайта си, достъпен само от компютърен браузър, и то ако човек превърти чак до неговото дъно, че получават пари от чужбина. Това е половинчато и е чисто отбиване на номера като се има предвид мощната им фиксация да откриват крайни собственици на медии. Не, че последното не е важно, но не може да се приоретизира един тип публичност, за сметка на друг. А точно такава медийна среда опитват да моделират медиите на чуждестранна ясла.

Така че, нека не забравяме, че интересите на управляващите в страните донори са нещо променливо. Няма по-голяма глупост от това държавата ни да се отдаде до край на чужди интереси, тотално забравяйки за своите. Няма по-голяма вътрешна опасност за националната сигурност от медиите, които имат влияние върху обществения дебат и новинарското съдържание, но посвещават редакционната си политика на своите задгранични спонсори. Не за друго, но Украйна показа, че и позицията на съюзниците ѝ се променя. И великите сили се помиряват, но щетите, които може да се нанесат върху националното образование, националната сигурност и народа, може да не се излекуват и след десетилетия.