ЗДРАВЕ

Мангъров отново хвана вкрачка НОЩ

Мангъров отново хвана вкрачка НОЩ: Живеят с мисълта, че те са измислили всичко, а виновни са им хората

Това са хора, на които всичко им е ясно и живеят с мисълта, че те са измислили всичко и хората са недисциплинирани, които не спазват тези мерки, които измислят от сутрин до вечер и заради това нещата са на този хал, което изобщо не е така! Така д-р Атанас Мангъров отново нападна НОЩ.

Ненавиждам административната работа и никога не съм имал желание да се занимавам с политика, така че и да ме поканят не мисля, че ще приема да стана политик. Това каза още в интервю за „Истории от прехода“ доц. Атанас Мангъров, запитан дали би се включил в политиката, тъй като беше част от протестите срещу правителството и главния прокурор, както и взе участие в няколко събития на АБВ.

„Не бих се включил в политиката – аз ненавиждам да се занимавам с административна работа! Никога не съм имал такова желание – участието ми в тези мероприятия и лекции е дотолкова, доколкото от АБВ се оказаха от малкото политически сили, които полагат усилия да ограмотят населението за коронавируса. Но аз нямам никакви ангажименти с тях и не съм ангажиран политически!“, сподели доц. Мангъров.

Той отрече информацията, която НОЩ съобщи на един от своите брифинги, че има случаи на повторно заразени лекари от коронавирус. Според инфекциониста това е мит и, ако случайно е истина, то това обезсмисля внасянето на предплатените от правителството ваксини.

„Това е мит, че тази инфекция не създава имунитет и може да повтаря. Просто не знам кой ги лансира тези идеи. Ако тези идеи са верни то всички опити за правене на ваксина са предварително обречени на неуспех. Каква ваксина ще правим, ако естествената инфекция – дивият вирус не е в състояние да даде достатъчно траен имунен отговор и ние ще очакваме един „сурогат“ и изкуствено създаден вирус или частици от вируса, които се вкарват в съприкосновение с имунната система по един или друг начин, да дадат достатъчно траен имунен отговор.

Тези приказки са част от това неадекватно отношение към коронавируса и този опит за създаване на страх и безизходица и, че всичко е загубено и единственият шанс е ние да се разхождаме с едни парцали пред лицата си и да си мислим, че ни пазят. Не, че ни пазят, ами че с тях ние пазим другите – това са пълни глупости! По този начин няма как да се спре разпространението на една въздушно-капкова инфекция. По този начин не става! Ще си върви така докато не мине през цялото население и колкото повече се отдалечаваме от правилата на нормалната медицина, толкова по-трудно ще ни е да се борим с тази зараза и загубите, които търпим, ще са по-големи.

Когато се направи рекапитулация на смъртността за цялата 2020 г. (въпреки че сега се наблюдава завишаване на смъртността като цяло ) ще се окаже, че смъртността през тази година няма да е по-висока, отколкото смъртността през предишните години.

Всички тези приказки на едро са част от това внушаване на паника и чувство на безизходица, че сме се сблъскали с нещо, за което нямаме решение. Това е някакъв неразрешим проблем, въпреки че сме се изръсили с няколкостотин милиона лева за ваксини и то предварително. За какво ги купуваме, ако не сме сигурни, че те ще вършат работа? Ако тези приказки, които се съобщават всяка сутрин са верни, то в страната има около 60 лаборатории, които всеки ден правят по 10 – 12 000 теста. Те са разпределени в цялата страна и правят достатъчно тестове – тоест това е една представителна извадка и се оказва, че около 30-40% от тестовете са положителни. Ако в дадения момент 1/3 от хората в страната са заразени, то може да се очаква, че в рамките на един месец тези 30-40%, които са заразени, те ще заразят още 30-40%, които пък ще заразят още хора. Би трябвало, ако тези данни са верни, много скоро вирусът да премине през основната част на населението на страната. Ако това се случи, то на кой ще слагаме ваксини? На хората, които са преболедували ли? Може би цялото това предплащане на ваксините значи, че този, на когото са предплатени, не го интересува ще се ползват ли, или не. Това е бизнес от нашия джоб, коментира началникът на отделението за COVID 19 в Инфекциозна болница.

Защо сме първи по смъртност?

„В нашата страна всяка година около 65 000 души умират от сърдечно-съдови заболявания. Около 16 000 загиват от злокачествени заболявания, още няколко хиляди загиват от белодробни, бъбречни и всевъзможни други заболявания. Да не би тези хора да са спрели да умират? Те продължават да умират, но с коронавирус – не са спрели да умират, просто загиват с COVID 19. В нашата здравна система профилактиката на тези сърдечно-съдови и онкологични заболявания е много слабо застъпена, защото нашата система е направена така, че се плаща за лечение на болни, но не се плаща за профилактика на болни. От 2012 г. у нас се предлага безплатно ваксина за рака на шийката на матката на момичета между 11 и 13-годишна възраст. Това е скъпа ваксина, а все още ваксиналното покритие е около 2-3%, което е нищо и половина, а това е ваксина за рак. Това, което можем да направим, е да засилим профилактиката на сърдечно-съдовите, хроничните белодробни и злокачествени онкологични заболявания. Огромната част от тези, които загиват от или с коронавирус са хора със сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло, диабет. В нашата страна профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания и наднормено тегло е слабо застъпена. Колко души над 45-годишна възраст, които нямат някакво придружаващо сърдечно-съдово заболяване, познавате? Не се спортува“.

За мерките за намаляване на разпространението на коронавируса и затварянето на страната:

Може да бъдете сигурни, че с тези мерки случаите може да намалеят в някаква степен, но в никакъв случай това няма да стане драстично надолу и в момента, в който се върне към нормалното положение, всичко ще започне отначало и тази агония ще продължи. Тези мерки са много привлекателни от гледна точка на уплашения средно-статистически гражданин, но от епидемиологична гледна точка те са безсмислени.

Това, което може да се направи е същото, което се направи когато имаше свински грип. Тогава действахме по нормалния начин и в болниците влизаха само тези, които са болни. Получаваха нужното им лечение и никой не ходеше да тества дали някой е положителен за свински грип или не, ако той няма симптоми. Сега всички са тръгнали „на лов“ за положителни заразени – заразен и болен не е едно и също! С това нагнетяване на страх се стигна до това, че всеки, който е положителен, и особено, ако има някакви симптоми, едва ли не чака да умре, което не е така.

Коронавирусът е заболяване, което в 80% от случаите протича безсимптомно и човек не разбира, че го кара и в около 20% от случаите има симптоми на грипоподобно заболяване – обща отпадналост, температура, болки по мускулите, гадене, кашлица.

Тези, които трябва да се приемат за лечение в болница са тези, които имат нужда от лечение с кислород. Всички останали биха могли да се лекуват и вкъщи, стига да има кой да ги лекува. С тези наложени ограничения когато някой се докосне до човек, който е положителен, той се счита за контактен и трябва да се самоизолира и карантинира. Това е безумно! По този начин се връзват ръцете на здравната система и тя не може да функционира адекватно и пълноценно. Тя и бездруго не е толкова адекватна и пълноценна“.

Относно случаите, които се влошават:

„Не всички хора, които имат симптоми и са положителни, трябва да бъдат в болница. За съжаление обаче трябва да се посочи, че няма дефинитивно лечение за този коронавирус. Няма хапче, инжекция или система и човекът да се подобри. Когато нещата тръгнат „накриво“ и пациентът започне да прави остър респираторен дистрес синдром много малко може да се направи. Може да се дава кислород и евентуално когато навлезе в краен стадий да се интубира. Нашата цел е колкото се може по-малко хора да бъдат хоспитализирани и от тези, които са хоспитализирани колкото се може по-малко да бъдат насочвани към интензивните сектори“

Кой решава кой да влезе в болница и кой не?

„Това е преценка на дежурния лекар. Когато докарат някой в болница негова задача е да го прегледа и да прецени дали да го приеме или да го върне. Когато това е да речем един възрастен пациент, който строго погледнато не се нуждае от хоспитализация и бъде докаран в болницата с линейка, е много трудно да бъде върнат. Това означава отново да го натоварят на линейката и да тръгнат да го върнат вкъщи. Такива болни се приемат и затова би трябвало да има, че лекарите, които се грижат за болните в домашни условия (това са личните лекари) – те трябва да определят кой има нужда от хоспитализация и кой не. Ако не искаш да се занимаваш и не искаш да носиш отговорност най-лесното е всеки, който има някакви симптоми и е в по-тежко състояние, да го „шътнеш в болницата“ и да ти се маха от главата…“

Каква е ситуацията с болните от коронавирус в инфекциозна болница и нейното COVID отделение?

Досега откакто съм там е починал един човек, който загина за по-малко от час. Той беше в много тежко общо състояние. Имахме едно 16-годишно дете, което приведохме в друга болница в реанимация, след като положихме всички усилия да го държим живо, но в крайна сметка се стигна до нужда от апаратна вентилация.

До момента за тези 4 седмици, откакто съм начело на клиниката, нямаме други случаи на починали. Имаше и тежки случаи – обикновено това са хора, които са възрастни и имат сериозни придружаващи заболявания. Например бях цял ден в болницата за един случай на човек, който имаше Нехочкинов лимфон, който е в много критично състояние и при него вероятно нещата ще завършат зле. Има и други хора, които са в болница, защото ги е страх. Този безумен страх, който се нагнети, е едно от нещата, които най-много пречат. За съжаление този страх се пренесе и в лекарите – казвате много хора загиват. Да, добре, но това са лекари – това ти е работата. Ти като си войник ходиш на война, стреляш по теб стрелят – когато си лекар ти не си чиновник, ти си лекар.

Има истински болни, но спокойно има хора, които биха могли да си бъдат вкъщи, ако имаше кой да ги обслужва. Значителна част от тези хора са в болница, защото за уплашени и се страхуват.

Когато един такъв човек дойде и е хоспитализиран е трудно да бъде изпъден на следващия ден, той трябва да си мине по реда. Това в значителна степен задръства болницата. Това в нашия случай (на инфекциозна болница) е редуцирано до минимум, но има болници, които са задръстени от такива случаи. Непрекъснато приемаме деца, на които им няма нищо или имат симптоми на едно фебрилно заболяване и са положителни за коронавирус. Общо взето ние им правим едно нищо. Слушам какво става в други болници и същите деца се лекуват по най-безумен начин – с два антибиотика, глюкокортикоиди, антикоагуланти и неща, от които едно дете няма нужда“.

Как лекува COVID-19 доц. Мангъров?

„Основното, което даваме, е кислород. Тези, които са в болница, са уплашени, че имат данни за промени в белия дроб – част от тях получават лечение с антибиотици. За съжаление от него няма полза. Общото мнение е, че човек, който има пневмония (без значение дали е вирусна или не) трябва да се лекува с антибиотици. Понякога правим компромис и даваме антибиотик, но това по никакъв начин не променя хода на заболяването. Натискът отвън е огромен – хората искат да получават лекарства и когато не ги получават се чувстват едва ли не изоставени. Водих спор с една майка, чието дете е положително и тя каза: „вече трети ден стоим тук и нищо не получаваме?“. Аз ѝ казах: „защо да получавате когато вашето дете е клинично здраво, независимо, че е положително за коронавирус?“. И тя отвърна: „ама аз си мислех, че като влезем в болница ще се предприемат някакви драстични мерки, за да може детето да се оправи“… Тя идва в болница с желанието да бъде правено нещо на детето ѝ, а то няма нужда от тези неща. Коронавирусът като всяка вирусна инфекция е самоограничаващо се заболяване и това, което може да се направи, е да се поддържа водно-електролитния баланс, да се поддържа алкално-киселинното равновесие, да се осигурява достатъчно насищане на кръвта с кислород и друго нищо!“

За страха сред лекарите от заразяване с коронавирус:

„Лекарят не е чиновник – затова е лекар, за да си върши работата, която е свързана с опазването на здравето на неговите пациенти. Вършейки тази работа той трябва да ползва всичките си познания, за да се пази. Ако той не може да опази себе си как ще опази другите? Когато дойде и сезонния грип ще продължим да се варим в собствения си сос – няма да има кой да ни лекува. В момента повечето лекари отказват да лекуват, ако нямаш отрицателен тест за коронавирус. Какво като имаш или не – винаги е ставало дума за хора, които са болни или не са. Болните трябва да се лекуват, докато другите живеят нормално. Ако продължаваме по този начин системата ще блокира и тя е на път да направи това нещо. Лекарите трябва да си влязат в ролята и да започнат да лекуват адекватно своите болни. Невролозите да лекуват тези, които да с неврологични заболявания, без значение дали имат или не коронавирус. Кардиолозите да лекуват хората със сърдечни заболявания, без значение дали имат COVID-19 или не“.

За епидемията от свински грип и защо тогава сме се справили, а сега е по-трудно?

„Тогава всичко беше нормално. За първи път се сблъскахме със свински грип през 2009/2010 г. Много добре си спомням, че когато започна епидемията тогава бях човекът, който консултира първия болен от свински грип в страната. Той беше приет в Правителствена болница и в последствие почина. В началото всички бяха „забулени“ с шлемове и маски, а аз бях както винаги без нищо. Много скоро това желание за маскиране и забулване отзвуча и всичко си тръгна по нормалния начин. Мисля, че тогава се справихме доста добре със свинския грип без да има цялото това насаждане на страх, блокирания на страната, затваряне, отваряне. Тогава също имаше хора, които загинаха, но нямаше тази мания всички да умират с диагноза свински грип. Те си умираха от бронхопневмония, сърдечна недостатъчност и всякакви други усложнения. Клиничната пътека беше ниска, а сега е висока и това е една от причините, но не само това – всички да минават в графата COVID-19”.

Трябва ли да се прави масово тестване?

„Има смисъл да се правят такива тестове в началото на такава епидемия, за да се види как вървят нещата. Когато вече се уточни, че епидемията е в разгара си правенето на повече тестове е безсмислено. Това се прави всяка година през зимните месеци когато е епидемията от сезонен грип. Януари се правят тестове докато се види кой щам е преобладаващия, след което спираме да правим тестове, защото няма нужда, защото всичко, което се изследва, се оказва с този щам. Почват да се лекуват не тези, които са положителни, или отрицателни, а само тези, които са болни“.

Допитва ли се някой от Щаба до мнението на доц. Мангъров?

„Не, ходил съм само веднъж, когато лично премиерът ме помоли, защото всички бяха срещу него и той искаше поддръжка. Още през май ние предложихме дискусия, но тогава от щаба казаха, че имат много работа и нямат време да се занимават с глупости и на тях всичко им е ясно и се отказаха. Това са хора, на които всичко им е ясно и живеят с мисълта, че те са измислили всичко и хората са недисциплинирани, които не спазват тези мерки, които измислят от сутрин до вечер и заради това нещата са на този хал, което изобщо не е така! Мерките ги въвеждат без някой да ни пита по чисто силов път. Някой решава и ги налага. Аз съм казал десетки пъти какво мисля по въпроса – не съм човека, който да наложи вижданията си. Този, който налага мерките, трябва да носи отговорността за тях“.

За онлайн обучението по медицина и какво мислят студентите му за вируса:

„Във времената на COVID-19 нещо не ни се получава обучаването на студенти. Онлайн нищо не става. Това е жива перверзия! Те може и да завършат формално, но в тяхното образование ще останат големи дупки и празнини. Не съм говорил много с тях, но виждам някои, които се държат нормално и други, които са смъртно уплашени и стоят непрекъснато с маски, ръкавици и не се доближават един до друг. Явно това са хора, които не са научили нищо от курса на обучение до момента и надали ще научат нещо повече. Без значение дали го разбират, или не учениците и студентите са най-пострадали от тези мерки, защото на практика става цяла календарна година нито студенти, нито ученици учат пълноценно. Това ще има следи в бъдещето“.

Post Views: 403

Свързани теми:featured trending здраве

Следва

СКЪПИ РОДИТЕЛИ ОТ ДНЕС МОЖЕТЕ ДА ПОДАВАТЕ СЛЕДНИТЕ ЗАЯВЛЕНИЯ КЪМ АСП ЗА ПОМОЩИ, НО ТЕ НЯМА ДА ВИ ГО КАЖАТ.

Не пропускай

Как ли стигнахме до тук?

Продължи да четеш

ЗДРАВЕ

Зловещата хватка на следродилната депресия: „Трябва да … и да отърва децата от мъките“

„Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам нещо да направя, за да помогна на други хора“, казва Мартин Венев, съпругът на Биляна, която отне живота си

Преди две седмици 31-годишната Биляна Петрова, майка на две малки момиченца, се самоуби със скок от висок етаж на жилищна кооперация в центъра на София, след като месеци наред се борила със следродилна депресия. Преди фаталния скок младата жена е избягала от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“. В него близките искали да я настанят, тя отишла с тях доброволно, защото осъзнала, че има нужда от помощ. По време на приема обаче младата майка получава криза и хуква в неизвестна посока. Съдбата й развълнува цяла България и накара хиляди да се молят за нея. Биляна бе обявена за издирване, а очакванията за щастлива развръзка обаче бяха попарени от страшната новина за смъртта й.

Съпругът й – футболният съдия Мартин Венев, се съгласи да говори пред „24 часа“ за битката със следродилната депресия, за да може да помогне на други жени в подобна ситуация.

Запознава се с Биляна през 2016 г.: „Биби беше с прекрасно чувство за хумор, много интелигентна. Качества, които всеки мъж би искал в жената до себе си. Заживяхме заедно почти веднага“.

4 години по-късно решават да имат дете

„След първото ни детенце, което се казва Хриси, всичко беше окей. При всяка жена е нормално след тези промени с тялото да има притеснения. Тревогите бяха в граница. Още в началото дори с нея си говорихме, че няма да имаме само едно детенце, а повече. До последно си обещавахме, че може и трички да бъдат. Биби беше най-грижовната майка на света. Стриктна във всяко отношение. Имахме план и стъпки в отглеждането на Хриси. Всяка вечер – първо баня, после масаж на малката, след това чистим нослето и четем книжки. Всичко беше по конец“, разказва Мартин Венев.

Младият мъж признава, че съпругата му е била перфекционист до степен, която дори надхвърля обичайното.

„Бях изумен от нея. Питах се с какво съм заслужил такава жена. В крайна сметка реши, че децата ни трябва да имат поне 3 години разлика. Четеше много книги за майчинството, както и статии в интернет, консултираше се с хора. Стигна до извода, че толкова време е нужно, за да се възстанови организмът на жената – поне 2-3 години. Когато минаха тези три години, тя още се колебаеше. Беше се върнала и на работа като счетоводителка в международна фирма, позиционирана в България. Чакаше повишение и ми каза: „Ако разберат, че съм бременна, може и да не ми го дадат“. Просто беше стриктна. Затова и отлагаше. Накрая забременя с второто ни момиченце. Кръстихме го Белослава. И двете деца ги роди естествено. Беше много щастлива.“

В началото всичко е добре. Изпадна в депресия в последния месец.

„Тогава започна да се тревожи дали се справя като майка. Повтаряше, че трябва да направим режим на детето. Още преди Белослава да се роди, аз й казах: „Поемам на 90% грижите за Хриси – ще си я къпя, храня, ще я водя на детска градина, ако е болничка, ще я вземам с мен дори на работа“. Исках Биби да се съсредоточи върху бебето, без да се натоварва излишно. Двамата се тревожехме Хриси да не започне да ревнува, затова все пак гледахме да обръщаме внимание. Предупреждаваха ни да внимаваме, но ние се справихме блестящо. Госпожата в детската градина каза: „Не знам какво сте направили, но Хриси не ревнува от бебето изобщо, даже се хвали, че има сестричка“. Гушка си я. Сутринта сложих Бела на леглото, а Хриси дойде да й каже: „Здрасти, Беличка“. Носи й водичка и играчки, ако плаче“, продължава разказа си Мартин Венев.

По думите му депресията на Биляна се развива в много кратък период.

„Тревожеше се, че не се справя с децата и че е трудно чистенето. Купихме робот, но тя държеше да чисти сама. Искаше да контролира всичко. Дори не даваше много децата на бабите, защото не искаше да изпуска нито един техен момент. Държеше всичко да минава през нея – да не пропусне някоя думичка, която Хриси казва. Повтарях й, че трябва да има баланс. Никой никога не е поставял под съмнение майчинските й способности. Чудехме се всички как може да се съмнява в себе си, след като изгледа първото дете перфектно. Хриси я кърми до 2 г. и 2 месеца. Кърмеше и Бела до последно. Никога не сме стигали до адаптираните млека. Всичко беше със специален режим. Моята майка веднъж ми каза: „Биби е родена да бъде майка, родена е за деца“. Когато Хриси порасна, тя доста си я глезеше. Аз затова й обясних, че възпитанието ще го поема, защото толкова обичаше децата, че малко им позволяваше да я манипулират. Трябва поне единият от нас да бъде по-строг. Но нея я тревожеше как ще направи режим на бебето – кога точно да го храни, да заспива и т.н.“, добавя вдовецът.

Забелязва обаче нещо, което го отчита като нейна грешка – „непрекъснато четеше в интернет за режимите на детето“: „Казах й да спре, но не съм се бъркал, защото тя е майката и знаеше най-добре какво прави. Справяше се страхотно, нямах забележки. Последните ни разговори бяха следните – „Ей, населението е 9 млрд. и всеки един е отгледан по различен начин. Няма универсален начин, ти си майка и имаш интуиция“.

Започва да променя и навиците си

„Тя искаше да готви всичко, а не да ядем готова храна. В един момент каза: „Много ми идва, не мога повече да готвя“. Аз отвърнах: „Никой не те кара да готвиш, веднага поръчваме“. Аз започнах да поръчвам, за да не се притеснява. За останалите неща като супи правех заготовките, защото тя не спря напълно с готвенето. Все пак имаше нужда и от повече храна, защото кърмеше. За чистенето също отмятах повечето неща. Следващият етап от следродилната депресия бяха мислите, че всичко е хаос. Оглеждаше се в дома ни и се тревожеше, че е разхвърляно.

Твърдеше, че сме много хаотични хора. Успокоявах я, че е нормално. Имаме малки деца, едното е бебе. Искаше да е винаги подредено. Казах й да не пипа чиниите, защото аз ще ги мия. Тревожността обаче се усилваше. Започнахме да звъним да педиатърката и на други приятелки, които имат деца, за съвет. Всички казваха да се успокои – не е нужно под точен час да яде детето. Биби обаче се съмняваше в думите им. Все пак имаше момент, в който беше спокойна – на едно листче направихме режим кога да яде Бела. Отбелязваше си всичко за децата в тефтер. Това пак не помогна, отново я обзеха съмнения. В този момент категорично осъзнахме, че има следродилна депресия“

Първите й самоубийствени мисли звучат като израз, а не намерение. „Казваше: „Ох, омръзна ми, иде ми да се самоубия, толкова ми е объркано“. Тогава обаче дори тонът не беше сериозен. Всичко ескалира в последните дни“, споделя Венев.

Първата голяма криза е три дни преди самоубийството

„Тогава видях как в един момент тя сякаш „заби“. Тръгва да прави нещо, но спира и казва: „Абе искам да направя… обаче какво трябва да направя, къде да отида“. Аз й казвам: „Спокойно, сега трябва да накърмиш бебчето“. Изглеждаше дезориентирана. Вечерта също не спа, дори не се беше хранила. Приготвях й храната, за да не спира да яде, но тя нямаше желание. В този момент реших, че е време да се допитаме до специалист. Тя също го осъзна. Повтаряше, че са зле нещата и трябва да отидем на психиатър. Моята приятелка Виктория, на която съм кръстник, ми препоръча човек“.

Запазват час ден преди самоубийството в 12 ч.

„Аз обаче се притесних, защото видях, че не се чувства добре. Лекарят беше дежурен и в неделя, затова промених часа. Отидохме при него, бебето беше с нас. Разговорът, който тя проведе с лекаря, беше доста адекватен. Сподели си всичко. Говореше адекватно и спокойно. Той я разпитваше. Докторът не постави категорична диагноза, но заключи, че тревожността е на по-висока степен. Препоръча хапчета“.

Като чува, че от хапчета ще спре кърмата, Биби иска по-леки и й предписват за месец-два на билкова основа.

„Веднага след това излязохме, но тя отново не вярваше и на лекаря, защото според нея не й казал нищо по-различно. Но аз отвърнах: „Успокой се, той е професионалист“. Прибрахме се и тя изпи две хапчета от билковите. Заспа спокойно, а следващият ден беше страхотен. Закуси хубаво, беше се наспала, излезе на разходка с бебето в парка, ходи до педиатърката. Помоли ме в понеделник да не ходя на работа и аз го направих, за да остана с нея. Нямаше никакви тревожни мисли. Биби сама се изненада от себе си колко добре се чувства. До вечерта всичко беше перфектно, но към 3,30 ч през нощта се събуди. Събуди и мен, за да ми каже, че нещата са много зле. Сякаш всичко се върна. Пак не знаеше накъде да тръгне. Тогава каза: „Аз трябва да се самоубия, не гледам добре децата“. Седна и се сви на земята. „Перфектна си, искаш ли да изпиеш едно хапче“, отвърнах аз, на което тя ме сряза: „Не, лекарят каза сутрин, обед и вечер“. Все пак изпи хапче, но продължи да бъде тревожна.

Уплаших се най-много, когато чух: „Трябва да се самоубия и да отърва децата от мъките“. Потресох се. Разбрах, че това не е тя, защото е най-перфектната майка. В този момент кърмеше бебето. Звъннах на майка ми, за да се качи. Дойде и Вики. Казах на двете да стоят при нея и да й дадат от хапчетата, предписани ни от доктора. Трябваше да замина служебно след 2 часа“, разказва Мартин Венев.

Когато тръгва Биляна е добре:

„Отново беше себе си, съвземаше се. Беше някъде към 6,30 – 7 ч. сутринта. Сякаш беше на епизоди, кризи. Майка ми разказваше за нейните трудности, как ме е гледала сама, защото баща ми умира след тежка болест, когато съм на 14 г. Докато пътувах, ми звънна Вики. Каза, че нещата ескалират и докторът трябва да изпише по-тежките хапчета, а рецептата да прати електронно. Обадих му се. След 5-6 минути той ми звъна, за да ми каже: „Съпругата ти ми се обади, няма да пишем никакви лекарства, каза ми, че е въпрос на живот и смърт“. После Вики е звъннала на нашия приятел Стилиян, който да отиде при нея. Доколкото знам, близките ми в този момент са викнали линейка на тел. 112 с идеята да й дадат успокоително. Вместо това идват седем полицаи. Такава е процедурата. Говорили са с нея един час в двора. Била е по пижама. Пред тях е споделила за самоубийството. Един от полицаите дори й казал: „Щом искаш да се самоубиеш, ето ти пистолета“. Това се оказало тест. Той не е бил зареден, но го правят с цел да видят дали е способна на действия. Не е реагирала в този момент. Полицаят е казал, че не е посегнала и засега това са само думи. Все пак са викнали линейка. Първо не е искала да се качи, после с моя приятел е склонила. Вики й е дала якето, но не нейното, а на майка ми. В бързината телефонът остава в нея, а в Биби само портмоне с документи. Щом е имала пари и документи, е можела да отседне някъде“.

Кагото стигат в Центъра за психично здраве тя не е била агресивна. В линейката са я питали дали да й дадат успокоителни, но е отказала. Докторът от центъра препоръча да остане в Центъра, защото често думите се превръщали в дела и Венев се съгласява. Тогава обаче нещата се объркват.

„Според законовата процедура, ако тя не се подпише, не може да остане. Прави се от гледна точка на злоупотреба, която може да бъде извършена с някого. При нас това беше пагубното. Тя се стряска. Седи с доктори около нея, може да е чувала и писъци от пациенти. В този момент моят приятел говори с едната докторка, тя с друга и изведнъж хуква. Биляна си беше атлетична и вероятно е тичала бързо. Аз не искам да обвинявам никого. Ние я закарахме в болницата и направихме всичко, което зависи от нас. Предполагам, че е имало по-добър начин да я задържат“, смята съпругът.

Страшна новина за смъртта на жена му получава от полицията.

„Отидох и на мястото. Когато я видях да лежи, мислех, че спи. Че се е изморила от бягането. Беше спокойна, все толкова красива. Якето й стоеше така, сякаш се е завила. Беше там. Моята любов, майката на децата ми просто спеше. Още не вярвам. Как за един ден нещо се случва с човешката психика? Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам с моите приятели и семейство нещо да направя, за да помогна на други хора“, категоричен е Мартин Венев.

Post Views: 17

Продължи да четеш

ЗДРАВЕ

Микроинфарктът често протича без никакви симптоми

Според много кардиолози най-опасният рисков фактор е… преяждането

Много хора не приемат сериозно тази диагноза, но това е наистина опасно състояние, което изисква сериозна консултация със специалист.

Всъщност, става дума за разновидност на исхемичната болест на сърцето, при която в отделните части от мускулната тъкан на миокарда се развива некроза. То се диагностицира трудно, тъй като в началото не се проявява с почти никакви симптоми.

Особено, ако човек страда от стенокардия, той въобще не би обърнал внимание на едва доловимите болки в сърцето. Специалистите посочват характерните признаци на това състояние:

1. Различна по интензивност болка. Внезапните остри болки са характерни за същинския инфаркт, но могат да се проявят и при микроинфаркт.

Типичната болка е пареща, стягаща, нетърпима. Тя се локализира между лопатките и преминава към гърдите, като се спуска и към корема. Може да ирадиира и към шията и ръката, а някои пациенти се оплакват от болки в долната челюст.

Атипичните варианти на микроинфаркта протичат с липса на болкови усещания. В такива случаи само ЕКГ може да открие микроинфаркта.

2. Нитроглицеринът не помага, което означава наличие на некроза на миокардната тъкан.

3. Слабост и студена пот по цялото тяло.

4. Страх и тревога. Типичен признак и за паническа атака, но ако не преминава 20-30 минути, вече става дума за микроинфаркт.

Много често признаците на микроинфаркта са подобни на тези на инфаркта, но когато само определени малки области от сърдечния мускул са подложени на некроза, всички тези симптоми се проявяват в по-малка степен.

Има няколко форми на микроинфаркта, които се проявяват с определени, характерни за тях черти:

1. Астматичната. Среща се обикновено при възрастни хора и такива, които страдат от хипертония или исхемична болест.

Обикновено, няма болка, а лек задух, чувство за недостиг на въздух. Когато задухът е ключов симптом на някакво състояние, трудно е да се мисли за увреждане на миокарда.

2. Абдоминална. Възниква при т.нар. диафрагмален инфаркт, при който болките се появяват в епигастралната област, като наред с това възниква и метеоризъм. Всичко това насочва специалистите към патологии, свързани със стомашно-чревния тракт.

3. Аритмична. При нея е възможна умерена болка, а може и въобще да няма такава. След изследване се установява нарушение на сърдечния ритъм и лекарите обикновено поставят диагнозата аритмия.

4. Церебрална. Симптоматиката напомня проявите на преходно мозъчно кръвообращение. Могат да се появят и двигателни нарушения, както и главозамайване.

Атипичните варианти на микроинфаркта се характеризират с наличие на болки на нетипични места, като например дясната ръка и десния крак, областта на гърба също.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете.

Причините за възникване на микроинфаркта съвпадат с тези, провокиращи същинския инфаркт.

Най-характерните, позволяващи да се разпознае болестта, са: увеличаване нивото на холестерола; промяна в някои места на стените на кръвоносните съдове; увеличаване агрегацията на тромбоцити; физически и емоционални претоварвания; тютюнопушене; спазми на коронарните съдове, провокирани по различни причини.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете. Жените, особено в по-млада възраст, са защитени от половите си хормони, но за съжаление, навлизайки в менопаузата, тази защита отпада.

Може и да не ви се вярва, но според много кардиолози преяждането може би е най-опасният рисков фактор, способен да провокира микроинфаркт.

Пушените и консервираните храни, както и солените ястия, затрудняват сърдечната дейност. Не злоупотребявайте и с животинските мазнини. За вас най-полезни са зеленчуците и задушената риба, но и тях трябва да употребявате умерено, за да не допуснете преяждане, защото това натоварва миокарда.

Симптомите за мъжете и жените може да се различават. Мъжете страдат по-често, освен това при тях в повечето случаи болестта протича с усложнения.

Но при жените няма ясни симптоми или ако се появят, се приемат за болести на стомашно-чревния тракт, затова при тях диагнозата се поставя много рядко, а това неминуемо влияе на прогнозата.

Не пренебрегвайте неблагоприятните симптоми, особено през първите дни, дори и часове. Именно тогава могат да се случат необратими последствия.

Ето в какво се изразява първата помощ:
1. Заемете хоризонтално положение и си осигурете достъп до свеж въздух (не се притеснявайте да поискате помощ от близките у дома или от други хора, ако се случи на улицата).

2. Сдъвчете таблетка аспирин и сложете под езика си нитроглицерин, но преди това измерете кръвното си налягане: запомнете: при ниско кръвно налягане никакъв нитроглицерин! Ако нямате под ръка апарат за измерване на кръвното, сложете под езика си не повече от 1 таблетка.

3. Позвънете на “Бърза помощ” и обяснете подробно състоянието си.

Ако се сблъскате с това състояние, докато сте съвсем сам, не се паникьосвайте. Направете следното:
1. Вдишайте дълбоко, за да проникне кислород във всички клетки и тъкани.

2. Започнете да кашляте колкото може по-силно, сякаш се опитвате да изплюете храчка. Това може да спаси живота ви. Опитайте да изпреварите всеки напън за кашлица с дълбоко вдишване. Изкашляйте се на издишване, така се нормализира кръвотокът. Повтаряйте през 2 секунди дълбоко вдишване и кашляне на издишване, без да спирате.

Правете това, докато дойде “Бърза помощ”. Специалистите препоръчват тази техника като най-добра в днешно време. Освен това, се постарайте да имате в аптечката си нитроглицерин, най-добре във вид на спрей. Той действа по-бързо. Запасете се и с аспирин, който в случай на непредвидени обстоятелства трябва да сдъвчете.

Микроинфарктът се лекува на същия принцип, както и инфарктът. Специалистът е този, който ще ви определи схемата на лечение. Обикновено препоръчват антикоагуланти за хората, които вече са преживели подобно състояние. Може да ви изпишат статини, антиаритмични лекарствени средства, хипотензивни препарати и допълнителни лекарства, в зависимост от симптомите.

Препоръки за възстановителния период:
1. Спазвайте режим на сън и почивка, като ги редувате с периоди на отпускане с посилни за вас физически упражнения. Не допускайте преумора, не носете тежки предмети.

Първите леки упражнения можете да започнете няколко дни след изписването от болницата. Полезни са кратките разходки, ходете пеша на свеж въздух в сутрешните и вечерни часове.

2. Избягвайте стреса. През възстановителния период са ви нужни положителни емоции, но без да прекалявате, защото понякога и те могат да навредят на сърцето.

3. Хранете се правилно, балансирано, без пушено, мазно и солено. Използвайте неутрални продукти, особено полезни за миокарда са сушените плодове.

Микроинфарктът в повечето случаи е заради небалансиран начин на живот и редовен стрес.

Често хора над 55 години получават микроинфаркт, затова е добре да ограничат употребата на мазна храна, да се откажат от алкохола и цигарите, за да избегнат неблагоприятните последствия. И не на последно място, никакво самолечение, просто спазвайте препоръките на специалистите.

Яна Бояджиева

Post Views: 17

Продължи да четеш

ЗДРАВЕ

Регистрирани случаи на денга и вирусен менингоенцефалит в София

Регистрирани случаи на денга и вирусен менингоенцефалит в София

РЗИ-София потвърди инфекции от денга вирус и менингоенцефалит за периода 21-27 октомври 2024 г.

Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в София регистрира случай на треска, причинена от вируса денга, както и един случай на вирусен менингоенцефалит. Денга вирусът, известен още като „трошаща костите“ треска, се пренася чрез ухапване от комари и може да предизвика силна болка в ставите и мускулите, обрив, висока температура и главоболие. При по-тежки случаи инфекцията може да бъде животозастрашаваща.

Вирусният менингоенцефалит също представлява сериозен риск за здравето, като засяга централната нервна система. Регистрацията на тези случаи подчертава важността на превенция и осведоменост за трансмисивните инфекции, особено по време на пътувания в региони с повишен риск от такива заболявания.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 22

Продължи да четеш