ЗАКОН

Лудата съдийка внимвала! Да не накърним правата на рецидивиста с макетния нож

Кратка дисекция на поредния съдебен позор

Докато отговорните лица продължават да си прехвърлят топката, а станалата печално известна скандална съдийка ни се лензи щастливо от екрана, хората в цялата страна показаха своето ясно отношение към случващото се – както към въпросната Татяна Гьонева, така и цялата съдебна система, както към жертвата, така и към изрода рецидивист.

Макар на места да имаше явни опити протестите да бъдат политически употребени, развяваха се и плакати за приемане на вече отхвърлената от Конституционния ни съд Истанбулска конвенция, в София се появиха и неадекватно ухилени политици, които явно мислеха, че са на поредното чаено парти с кексчета, направени от възлюбената им, докато радостно се селфираха с феновете, стана пределно ясно, че хората отлично съзнават неадекватността и прогнилостта на съдебната система. За това допълнително допринесе и становището на

Съюз на българските съдии (или казано по-просто – гарван гарвану око не вади)

Вчера от ССБ (Съюз на съдиите в България) излязоха с пространно становище, в което акцентът беше, че общо взето некомпетентни лица не е добре да коментират случая. От една страна, поне според някои, може и да са прави, въпреки че в едно демократично общество реакциите срещу откровената несправедливост са задължителни, а когато говорим за професии като тяхната – крайно належащи даже. Освен това, дори и да ви звучи клиширано, съдът има за задача укрепването на законността, да защитава правата и интересите на гражданите. Когато от дълги години мнозинството от хората не усещат никаква закрила, дори напротив – често пъти виждат съда и съдиите като действащи в подкрепа на извършителите, значи има сериозен проблем и не, това не е никак субективно.

Вероятен извършител, съществуваща опасност да се укрие, но…пуснат

Интересен момент представляваше и изреждането на фактите, в което отново става ясно, че Районен съд Стара Загора е приел, че „събраните по делото доказателства установяват опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие”, обаче въззивният съд отменя определението на районния съд, макар да „приема за правилна преценката на първостепенния съд, че съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”.

Доста трудно е да бъде адекватно обяснено това противоречие в мисловния процес на съдебния състав, вероятно само психиатър би могъл да постави адекватна диагноза. Как хем признаваш напълно реалната опасност въпросният да е извършителя и да се укрие, хем едновременно с това го пускаш на свобода? Не, няма никакво законово оправдание в тези алогични действия на съдиите. Нещо повече, в една нормална държава, именно те, с това си решение, биха се превърнали в подсъдими, бъдете сигурни.

Следва абзац, който ни разяснява, че т.к. не знаем всички подробности по делото, е „почтено” да съобразим в обществената дискусия. Това е факт – не сме запознати с всички подробности, но и тези, които знаем, са крайно фрапиращи. И ги знаем заради медиите, иначе щяха да останат скрити, а извършителят щеше да продължава да заплашва жертвата и нейните близки, току под благосклонния поглед на родната съдебна система.

Внимателно да не накърним правата на рецидивиста

По-надолу ни уведомяват, че „самото привличане в качеството на обвиняем, което представлява ясен и категоричен знак от страна на държавата към този гражданин, в обичайните случаи е достатъчна принуда, за да се подчини обвиняемия…”, както и че „в България не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”. Това означава, че във всеки отделен случай прокуратурата и съдът са длъжни да търсят най-малката по сила принуда, която е „годна” – казано на най-прост език, а към момента действащото законодателство, много повече се грижи за правата на обвиняемия и евентуален извършител, внимавайки да не му окаже по-голяма принуда.

Ако съдиите считат, че определен член им връзва ръцете, да протестират, да поискат законотворецът да направи адекватни промени. Но да сте чули някога за протест, в който съдиите да говорят, че в законите ни са накърнени правата на жертвите, че буквата на закона ги ограничава, че се нуждаем от спешна ревизия на сега действащото законодателство, от ревизия на НПК? Не, те просто констатират, че според еди кой си член и закон, могат или не могат да направят това. Разбира се, това също е много условно, защото хиляди пъти сме били свидетели, че поради една или друга причина, самите те четат буквата на закона, както им е угодно.

Не по-малко безумен е следващият абзац, в който вече на уважаемия читател му се набива канчето, че „Има редица научни изследвания, че саморазправата с насилника задълбочава травмата на пострадалия, тъй като той/тя поема отговорността и за насилието, извършено над насилника” – това не знам как точно да го тълкуваме, но вероятно отговор ни дава следващия пасаж – „Постижение на цивилизацията, което има дълбок резон, е обвиненият в извършване на престъпление да се смята за невиновен до влизане в законна сила на присъда”, който вече затвърждава мнението, че от ССБ са доста загрижени за правата и здравето на обвиняемия, сакън някой да не му посегне. Ех, да бяха проявили и поне малко емпатия към зверски накълцаното момиче, но не би.

Пазете честта на съдията

Следва и обвинение, че всички сме се провалили, за което говорят „Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията докладчик, както и „оповестяването на личните данни за наказателен съдия” – интересно, ССБ ще вземат ли отношение по отношение на това, което направи съдия Гьонева, а именно публично оповестяване на имената на жертвата, докато тези на извършителя бяха съобщени с инициали? Това нейно действие как да го тълкуваме?

Две паралелни реалности

В становището за пореден път прозира крайната степен на отдалечеността от реалността на съдиите. Застанали като някаква свещена крава, гледайки ни отвисоко, редят безумни слова, в които не прозира и грам желание или интелектуална възможност за морална и адекватна преценка. Нещо повече, въпросната гилдия нито съзнава, нито се интересува, че именно тази съдийка и подобните на нея уронват и без това достатъчно накърнелия съдебен престиж. Видно, че въпросната няма да си подаде оставката, нещо повече, с ухилена физиономия ни обясни, че нямало да се хвали, но всички знаели какъв голям професионалист била. А ще се намери ли някой от гилдията да ѝ я поиска?

Постоянните оправдания със закона все повече ни говорят, че вероятно всеки би могъл дословно да следва написаното в норматива, нали така? Или пак опираме до вече написаното – ако законът е толкова остарял и несъвършен, вие, неуважаеми съдии, колко пъти излязохте на протести, в които призовавате да бъде спешно осъвременен? Реторичен въпрос…

А някой обели ли дума, че се касае за рецидивист? О, да – отново медиите разкриха, че това не е първата подобна проява на въпросния примат. Нима не е задължение именно на съдията да вземе под внимание и предишни прояви на обвиняемото лице, за да прецени дали трябва да го задържи или пусне? Вариантите са няколко – съдията, поради неясни причини, не е запозната с предишните действия на обвиняемия – това означава крайна некомпетентност и невъзможност да изпълнява функциите, за които е на тази позиция. Да бъде отстранена! Втора опция – знае, но не намира за проблем, че се касае за рецидивист. Да бъде отстранена! Трета опция – намира го за проблем, но е финансово стимулирана да си затвори очите. Да бъде отстранена!

Оправданието, че правото не търпи интерпретации и емоции, вероятно на пръв прочит би било вярно, ако обаче не пропускаме тънката подробност, че в основата на човешките права е моралът, а правото има не просто отношение, а задължение към затвърждаването на справедливостта. Именно моралът стои в основата на появата на законите. Нещо, което от години не е така в България, дори напротив – ята безморални елементи разяждат системата, погазвайки основата, на която стъпват законите.

За гнилите ябълки

Между другото, още пред много години Лозан Панов призова съдиите да не мълчат, защото така увеличават гнилите ябългки сред тях. Споменавам неговото име, защото той често ни е даван за пример от голяма част от политиците и колегите си. Та, именно той, през 2015 година, призова колегите си да „обясняват решенията си и да протегнат ръка към медиите, които са посредникът с обществото”, допълвайки, че „Ако в системата на българското правосъдие има „гнили ябълки“, то нека с мълчанието си и бездействието си да не допускаме гнилостните процеси да се разпростират върху цялата съдийска общност”.

За гнилите ябълки още през 2014 г. открито говори и тогавашният френски посланик у нас – Ксавие дьо Кабан – на пръв поглед скандална чужда намеса в работите на (уж) независимата съдебна система, но всъщност израз на дълбокото възмущение и позиция, която затвърждаваше, затвърждава и към момента и мнението на обикновения българин – съдебната система е прогнила – не от вчера, не от онзи ден, от много години.

У нас все още преобладават магистратите, свързани с режима отпреди 90-те, учили тогава, практикували и тогава, и сега – при доста променената реалност. Липсва отчетност, няма прозрачност, няма контрол, тегне масова некомпетентност и порочна финансова зависимост.

Трагичният случай в Стара Загора извади на показ всички слабости, както и най-грозната същност на тези, от които ние очакваме адекватни решения. А цялото становище на ССБ разкрива безочието на тази привилегирована каста, която вместо да замълчи, защото на нещо друго, по-адекватно, явно не е способна, тя излиза с позиция, която има за цел да ни разясни, на нас – непросветените, колко некомпетентни и виновни сме, без въобще въпросните да си дават сметка, че ако не бяха „непрофесионалистите”, ако не бяха медиите, ако не бяха обикновените хора, този изрод щеше да продължи да се разхожда на свобода, заплашвайки жертвата и нейните близки. Защото както разбрахме, е имало и заплахи за живота на момичето, но неуважаемите магистрати разбраха и за тях от медиите.

В тази позорна сценка, разиграна от аморални същества, нито е била отчетена адекватно степента на извършеното, нито, макар да е преценено, че има „опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие и съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”, е адекватна мярката спрямо него, нито е адекватна последвалата реакция на съдията, нито е адекватна позицията на ССБ, нито има нещо нормално, разумно, съотносимо, морално. Съдебната система отдавна вече не пази и защитава хората адекватно, а следвайки единствено буквата на закона, следвайки лични финансови интереси, одобрича на последвало страдание и без това изтерзаните жертви.

Къде тук е преценката на въпросния съдебен състав, къде е несъгласието с медицинската експертиза, къде е изискването за повторна, къде е моралният компас, който би трябвало всеки магистрат да следва? Ако у вас, неуважаеми, няма никаква емпатия към жертвите, ако вие нямате очи да видите какво причинява един изверг, ако нямате вътрешно убеждение, че този човек трябва да бъде задържан, защо тогава заемате толкова отговорна позиция? Ако сте толкова безсилни, ако сте с толкова вързани ръцете от закона, ако от вас нищо не зависи, защо сте ни тогава?

Виктория Георгиева

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 234

Свързани теми:featured trending българия закон измама конспирация корупция лъжа скандал

Следва

Защо уволниха съдебния лекар, писал експертизата на Дебора?

Не пропускай

РАЗПАД: „Правосъдие за всеки“ заряза ПП-ДБ

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

ЗАКОН

Съдебната система в момента е самолет без пилот

ВСС и Инспекторатът от години работят с изтекъл мандат и ще продължат да го правят, предположи Даниел Божилов

Няма партия в парламента, която иска съдебна реформа. Борбата е кой да овладее съдебната система. Мандатът на ВСС изтече още през 2022 г., а на Инспекторатът към ВСС преди 4 г. Няма кой да се заеме с това в парламента. Костадин Костадинов ли, който виси с 5 дела? Кирил Петков и Асен Василев, които ги държат с корупционни сделки? Или Нинова, която е готова за пет присъди? Това посочи юристът Даниел Божилов.

„Практически съдебната система в момента е самолет без пилот. Това устройва прекрасно политическия елит, но страшно много вреди на обикновения човек, тъй като съдебната система не работи и не решава неговите проблеми. В момента може да се постави въпросът дали съдебната система в този вид изобщо е легитимна по отношение на Конституцията. НС обаче не избира в пореден парламент хора от тяхната квота. Съдиите и прокурорите бяха избрали свои представители, но без представители на парламента не може да се сформира ново ВСС. Изобщо главният проблем е в НС”, обясни Божилов.

„Христо Иванов с предходните изменения в Конституцията заложи мнозинство от две трети за избор на членове на ВСС. Този човек съсипа съдебната система и я превърна в това неадекватно нещо, което е в момента”, смята юристът.

„Когато махнаха Иван Гешев анонсът беше, че слагат Борислав Сарафов временно за няколко месеца, колкото парламентът да избере новите членове на ВСС и да бъде избран главен прокурор. Както вървят нещата Сарафов може да изкара и 5 години, т.е. цял мандат, а ВСС още един от 4 години”, предположи Божилов.

Припомняме, че мандатът на настоящия съвет изтече още на 3 октомври 2022 г. Членовете му обаче не напуснаха постовете си, тъй като Конституционният съд прие, че те трябва да продължат дейността си, защото в противен случай с бездействието си парламентът на практика ще закрие ВСС . Самите членове на ВСС няколко пъти отправяха призив към Народното да избере своите представители в кадровия орган.

В момента представителите на съдиите във ВСС са само четирима – Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова (Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев подадоха оставки още през юни 2021 г.). Тези на прокурорите са Георги Кузманов, Огнян Дамянов, Пламен Найденов и Евгени Иванов, а следователите представлява Стефан Петров.