ЗАКОН

„Делата“ на Иван Гешев, за които никой не е чувал и виждал

И към края на кампанията за избор на главен прокурор данните за работата на единствения кандидат са неясни.
Обявената статистика за неговата работа звучи внушително, но е безсмислена и безполезна.
Прокуратурата отказва да каже колко обвинителни акта е внесъл Гешев за десет години.
Изборът на главен прокурор, най-важният фактор за оцеляването на сегашното политическо статукво, предстои след три седмици – на 24 октомври. И всеки ден дава нови доказателства как всичко важно, което се случва в държавата, е подчинено на него. Като се започне от спирането на националното радио за пет часа на 13 септември, след като преди това от ефир бе отстранена журналистката Силвия Великова, мине се през изкуствено предизвикания скандал с условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, политическата и институционална атака срещу Съюза на съдиите в България и неговия председател Калин Калпакчиев, та се стигне до фарсовия „шпионски скандал“ около сдружение „Русофили“ и т.н.
Един от ефектите на този изкуствено създаден фонов шум около избора на Гешев очевидно е отклоняването на същностната дискусия за неговите професионални и морални качества – основното конституционно изискване към човека на върха на прокурорската пирамида. Защото обсъждането на тези качества се сведе само до възторжените писма на подкрепа от цели трудови колективи в прокуратурата – всички издържани в патетичен дух, от териториални структури на МВР, от ГДБОП и ДАНС, а накрая – и от академични работници. Според едно от тези становища – на проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, актовете на прокурор Гешев „се характеризират с прецизност, задълбоченост, мотивираност и са изготвени на професионално ниво. Освен необходимите правни формулировки и професионален език мотивите на неговите актове не изобилстват от чуждици, лесно са разбираеми, написани са на ясен и достъпен език“.
Естествено най-важното качество, което един(ственият) кандидат за главен прокурор трябва безусловно да притежава, е безукорен и доказан професионализъм. А първият и най-обективен измерител за качеството на работа на прокурора са внесените от него обвинителни актове, обвиненията, по които се е стигнало до присъда, съответно – върнатите от съда актове, прекратените дела, оправдателните присъди и т.н. Затова на 29 август „Капитал“ направи запитване до Софийската градска прокуратура (СГП) по Закона за достъпа до обществена информация – да ни предостави номерата на делата в Софийския градски съд, образувани по внесени от прокурор Иван Гешев обвинителни актове и по предложения за сключване на споразумения. Поискахме тези данни само за времето, през което той е бил прокурор в СГП (командирован и титуляр на длъжността) до назначаването му през юли 2016 г. за ръководител на Специализираната прокуратура.
Отговорът на СГП – изненада с парадокс
Седмица по-късно получихме от СГП лаконично писмо, подписано от градския прокурор Емилия Русинова, в което се казва, че нашето запитване е препратено до председателя на Софийския градски съд (СГС) Алексей Трифонов, тъй като „Софийската градска прокуратура не разполага с исканата информация“. Другояче казано, СГП не знае кои са делата, образувани по обвинителни актове и предложения за споразумения на Иван Гешев.
Точно две седмици по-късно – на 18 септември, дойде и отговорът от СГС. Той гласи, че, да, съдът може да ни каже кои дела са образувани по внесени от Гешев актове, но само ако му кажем номерата на досъдебните производства, по които Гешев е внесъл обвинителни актове и предложения за споразумения. СГС не поддържа информация за прокурорите, които внасят в съда актовете, а само за номерата на досъдебните производства и на прокурорските преписки след образуване на наказателното производство в съда, се обяснява в писмото на СГС. То завършва със съвет да поискаме уточнение от градската прокуратура – по кои досъдебни производства Гешев е внесъл обвинителни актове и предложения за споразумения, и тогава пак да питаме за делата.
Тука има – тука нема
Само два дни по-рано обаче Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) обяви доклад за професионалните качества на Иван Гешев, изготвен в рамките на процедурата по кандидатирането му за главен прокурор. Докладът бе представен от говорителя на прокурорската колегия Даниела Машева, която специално наблегна на статистиката за изготвените от Гешев актове. Тази част от доклада се позовава на „информация и статистически данни, предоставени от Софийската градска прокуратура и Софийската районна прокуратура“ за десетгодишния период (от 2006 до 19 юли 2016 г.), през който той е работил като прокурор в тези две звена. Оказва се, че в прокуратурата разполагат с доста точна информация за броя на изготвените от Гешев актове.
Според доклада за десетгодишен период Иван Гешев е:

постановил 2969 акта по преписки;

изготвил общо 4218 постановления по досъдебни производства, в т.ч. писма и резолюции;

постановил е 9 акта по международно правно сътрудничество по наказателни дела;

внесъл в съда 230 прокурорски акта;

взел участие в 711 съдебни заседания;

по внесени от Гешев прокурорски актове са осъдени общо 233 лица.

Безполезни данни
Така поднесена обаче, тази статистика абсолютно нищо не говори за работата на Гешев – хем я има, хем е безполезна. На първо място, тя не позволява съпоставка – колко средно такива актове има друг прокурор от СРП, съответно от СГП, за определен период. На второ място – тя не дава яснота за важните характеристики, въпреки че очевидно прокуратурата разполага с тях – колко обвинителни актове е внесъл Гешев за този период, колко са върнатите актове, колко са оправдателните присъди. Звучи много внушително, че Гешев е изготвил общо 4218 постановления, но всъщност прокурорът оформя всяко свое произнасяне с постановление – за образуване, за отказ да се образува наказателно производство, за спиране, прекратяване, за повдигане, привличане и т.н. Адвокати пресмятат, че само постановленията за удължаване на разследването на всеки два месеца по някои дела се събират до трийсетина.
Лозан Панов: Липсват данни за качеството на работата на Гешев
Председателят на ВКС Лозан Панов е изпратил в четвъртък писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, до ВСС и ръководителите на СГП и Специализираната прокуратура, в което поставя въпроса за необходимостта от преценка на качеството на работата на Иван Гешев, а не само за количествената статистика. В писмото се казва, че такава обективна преценка може да се направи на базата на впечатления от неговата работа по конкретни дела, и по-специално – с изготвени от него обвинителни актове по наказателни производства, по които е протекъл редовен инстанционен съдебен контрол, за точния брой внесени в съда обвинителни актове, както и за окончателните съдебни актове по тези дела.
Но най-любопитното нещо в цялата статистика е, че за 10 години Гешев е внесъл в съда 230 „прокурорски акта“, без да се каже какви са те. По принцип след края на разследването (ако не спре или не прекрати делото) прокурорът внася в съда или обвинителен акт, или предложение за споразумение, или предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна глоба. Излиза, че прокурорската част от ВСС не се интересува колко от тези 230 са обвинителни актове, колко са споразумения, колко са глоби. А както неофициално стана известно – в числото от 230 акта влизат и мерките за неотклонение.
Този доклад обаче ясно показва, че Софийската градска прокуратура, както и районната, разполагат с данните за делата, образувани по актове на Гешев. Няма как да се знае, че „по внесени от прокурор Гешев прокурорски актове са осъдени общо 233 лица“, ако не се знае кои са делата и те не са проследени.
Така и по доклада на прокурорската атестационна комисия остава открит въпросът колко обвинетелни актове е внесъл в съда Гешев като прокурор и колко от тези дела са стигнали до присъда. Колко от осъдените 233 лица по негови прокурорски актове са от споразумение и колко – с наложена административна глоба.
Единственото дело на Гешев в СГП, за което се знае, е делото КТБ, по което всъщност работи екип от наблюдаващи прокурори. Сред тях Гешев изпъква с безцеремонното си медийно присъствие и заменателните реплики: „Делото КТБ е толкова сложно – все едно да сравниш операция на апандисит с присаждане на глава и да кацнеш с дизелов двигател на Луната; Делян Пеевски не е обвиняем по делото КТБ. Няма му името, както няма името на Путин и Обама.“
Но въпросът остава – колко дела е спечелил Гешев. Едва ли ще чуем отговора при изслушването на бъдещия главен прокурор.
《Александър Кашъмов, адвокат》
Или прокуратурата има информация, но не я предоставя, или е дала произволна информация на ВСС
Странно е. По всичко личи, че прокуратурата притежава дадена информация, а в същото време по заявление за достъп до информация твърди, че не я притежава, и препраща към съда, където е очевидно, че няма как да бъде предоставена. Това може да означава, че или прокуратурата притежава тази информация, но нарушава закона, като не я представя, или е дала произволна информация на комисията на ВСС.
Изясняването на този въпрос освен за конкретния случай има значение да разберем до каква степен има отчетност в прокуратурата за актовете и действията на отделните прокурори.

Post Views: 117

Свързани теми:закон

Следва

ДИЛЯН ПЕЕВСКИ ВСЪЩНОСТ НИКОГА НЕ Е БИЛ СЛЕДОВАТЕЛ!

Не пропускай

Как да се държите пред побеснели прокурори и ченгета!

Продължи да четеш

ЗАКОН

Румен Вълка изпя банкера Стоян Мавродиев

Все още никой не знае къде е бившият шефна ББР и дали въобще се издирва

Eдин от знаковите бизнесмени на прехода и опасно близък до Ахмед Доган – Румен Гайтански- Вълка, бе пуснат на свобода срещу 250 хил. лв. парична гаранция. Той бе обвинен, че е подбудил към взимането на 148 млн. лв. необезпечен кредит от Българската банка за развитие (ББР). Основната причина Гайтански да излезе на свобода стана неговото тежко здравословно състояние, което не се подобрявало въпреки лечението, което обичайно сполетява всеки окошарен баровец.

По време на делото стана ясно, че олигархът активно е съдействал на разследващите, т.е., пеел е като канарче. Той на няколко пъти давал обяснения, като за последен път това е било на 8 октомври, а също така предоставил всички документи, които са му били поискани.

Румен Гайтански става публично известен през 90-те години на миналия век, когато основава фирмите ДИТЦ и „Волф 96“ и получава концесията на сметосъбирането в София. Така реално се превръща в монополист по почистването на.столицата, а и на много други градове.

Вълка е сред малкото хора, които имаха право да прекрачват прага на прословутите сараи на Доган преди да разкарат Почетния. В хода на разследването срещу Гайтански издирваният му автомобил на стойност близо 1 милион евро бе открит в морския сарай на Доган.

Полицията тогава иззе и яхта, която също е била намерена в „Росенец“. Оказва се, че Румен Вълка наистина е съдействал на разследващите, но не е давал показания срещу Сокола, а е обвинил за престъплението бившия шеф на ББР Стоян Мавродиев, отпуснал през 2019 година кредит за близо 150 млн. лв., който се оказва невърнат.

Схемаджията с банкерски уклон изчезна още преди гръмването на скандала и от него няма следа, въпреки че е обявен за издирване. Парите от получения от Вълка кредит са били за обезпечаването на кредит на свързания с почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 21

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 19

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.