ЗАКОН

6 неудобни въпроса по делото „Иванчева“

Делото за корупция срещу бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, някогашната й заместничка Биляна Петрова и Петко Дюлгеров приключи окончателно. Тримата вече са в затвора. Върховните съдии Румен Петров, Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова потвърдиха изводите на апелативната инстанция и само намалиха наказанията им. Така окончателно Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова – на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба, а Дюлгеров – на 4 години затвор и 8000 лв. глоба. Накратко, Иванчева с помощта на другите двама е изнудвала бизнесмена Александър Ваклин, като е бездействала с придвижването на административната му преписка, свързана със строеж в „Младост“.

Присъдите не са насочени само към осъдените. Те носят послание и за цялото общество. Правосъдието освен предвидимо и справедливо трябва да е видимо – да убеждава обществото в правотата си. В случая обаче обществото някак не се убеди нито във вината на Иванчева и компания, нито в справедливостта на присъдите им. И причина за това е основно начинът, по който стартира делото – грубо и показно, като христоматиен пример за това как се потъпкват права и презумпцията за невиновност.

След окончателна присъда не би трябвало да са останали неизяснени въпроси. В този случай не е така.

1. Как беше постигната завидната скорост по делото?

Факт е, че след като постоянно настояваме за бързо правосъдие, трябва да сме доволни, когато го получим. В случая обаче бързината е подозрителна, тъй като е изключение. 4 години и половина от ареста на тримата до вкарването им в затвора. Прокуратурата и съдът трудно могат да се похвалят с такава скорост по друго знаково дело. Та само разследванията понякога се точат над 4 години. Изберете си за пример всичко, свързано с ГЕРБ например. Там прокуратурата затъва в безвремие и делата просто не приключват, камо ли да стигнат до съд. Адвокати, с които „Сега“ разговаря, споделиха и колко трудно е да накараш прокуратурата да образува разследване. При Иванчева това не е така.

2. Ако Иванчева е искала подкупи и от други, защо е обвинена само за един?

В решението на ВКС четем: „Бездействието (на Иванчева, б.а.) е било целенасочено, мащабно и не само по отношение на свидетеля Ваклин, и предразположението към подобен вид престъпления е било ясно очертано в начина на изпълнение на служебните й задължения (наложило оплаквания пред централното общинско ръководство)“. Известно е, че сигналът на Ваклин до ДАНС само е пришит към вече образувано разследване по други сигнали срещу Иванчева. Ако корупцията е била стил на поведение, тогава защо разследващите са се ограничили само с Ваклин? Толкова ли е било трудно до докажат и другите сигнали? В крайна сметка той се оказа основният свидетел на обвинението, подкрепено освен с неговите доказателства и със СРС. И така стигаме до следващата неяснота:

3. Има ли основният свидетел Ваклин по-специални отношения с прокуратурата?

Случайна жертва на корупция ли е строителният предприемач Александър Ваклин, или е агент под прикритие на разследващите, помогнал „сготвянето“ на Иванчева, е също въпрос, който не получи отговор.

През 2019 г. „Биволъ“ разкри, че жената, с която новоизбраният тогава главен прокурор Иван Гешев живее на семейни начала, е купила изгодно апартамент от строителна фирма, която по-късно е купена от съдружник на Ваклин. Цената, която Детелина Ханчева е платила за квадратен метър в сграда ново строителство, е едва 465 лв., като цялото жилище от 85 кв. м с прилежащо мазе от 7 кв. м, излязло само 40 000 лв., се видя от нотариалния акт, публикуван в „Биволъ“. Съседният апартамент, който е от 133 кв. м, е купен от случаен гражданин за 87 500 евро.

През август 2019 г. апелативната спецпрокуратура потвърди косвената връзка между Гешев и строителния предприемач. В нейно постановление се казва, че избраният за главен прокурор от дълги години е в близки приятелски отношения със съдружника на Ваклин – Марио Кръковски. Въпреки това държавното обвинение отказа да образува разследване, като стига до извода, че „липсват каквито и да е данни или индикация Иван Гешев да е използвал служебното си положение при формиране продажните цени на закупените от Детелина Ханчева недвижими имоти“.

Именно Гешев като шеф на спецпрокуратурата, ръководеше задържането на Иванчева и Петрова.

Много любопитно беше и участието на Ваклин по bTV преди дни, когато излезе, че той вече не помни подробности от корупционната афера и дори не можа да посочи кой му е поискал подкупа.

4. Имаше ли наистина основания за отвод на върховни съдии?

Делото във ВКС не беше разгледано от съдиите, на които първоначално се падна. Ружена Керанова (председател на състава и докладчик), Елена Каракашева и Деница Вълкова си направиха отвод след сигнал до Висшия съдебен съвет, подаден от „Центъра за приложно-правни изследвания и практики“ и „Диалог за правосъдие“. Тези две организации са сред най-ревностните защитници на главния прокурор Иван Гешев. В сигнала си до ВСС те правят връзка между това, че гаранцията от 10 000 лв. за свободата на Иванчева е платена от адвокат Албена Белянова, която не е защитник по делото. В същото време Белянова е в инициативния комитет, който издигна тогавашния председател на върховния съд Лозан Панов за президент.

Центърът е сдружение, основано през 2009 г. Тогава сред управляващите го е Пламен Георгиев, който няколко години по-късно стана шеф на КПКОНПИ и я оглавяваше по времето, когато бяха арестувани Иванчева и Петрова.

5. Наказанията – на око, или колкото поеме?

Смущаваща е „ножицата“, която съдилищата отвориха с наказанията. Първата инстанция даде за поискан подкуп на тримата 20, 15 и 12 години затвор, съответно за Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Апелативният съд редуцира присъдите на 8, 7 и 6 години, като прие, че тримата не са с изключителна обществена опасност. ВКС ги намали на 6, 5 и 4 г., като отчете включително и „продължителния период на задържане на подсъдимите, който не може да бъде обусловен от тяхната изключително висока степен на обществена опасност“.

Публиката обаче не може да не се запита – да не би присъдите да се намаляват така, че като се приспадне предварителното им задържане, тримата почти да не лежат в затвора. Т.е. хем да са осъдени и реномето на Гешев спасено, хем да не лежат повече от няколко месеца.

6. Ще понесе ли някой отговорност за нарушените права, или всички ще платим?

Делото „Иванчева“ ще остане в архивите с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите на първата инстанция има признание на съда, че „присъствието на множество униформени при ареста, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание“. По време на ареста на Иванчева обаче е била нарушена презумпцията за невинността й, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както „публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ“. „Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност“, прие първата инстанция.

От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена за медицински преглед с пранги на краката, както и с мизерните условия в килията й за задържане. След обществения скандал бяха променени правилата за конвоирането.

Съдът в Страсбург ще бъде сезиран, каза пред „Сега“ адвокат Николай Хаджигенов, който представляваше Иванчева. Засега той не разкрива подробности, но е ясно, че нарушените права ще бъдат в центъра на оплакванията. И че „Иванчева“ ще е поредният случай, по който данъкоплатците плащат сметката вместо нарушителите.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 216

Свързани теми:featured trending закон

Следва

Стокхолмският арбитраж: Указът на Путин за плащане на газа в рубли е законен, финландската Gasum да плати на „Газпром“ 300 млн. евро

Не пропускай

Ваклин вече не помни добре Иванчева ли му е поискала подкупа

Продължи да четеш

ЗАКОН

Румен Вълка изпя банкера Стоян Мавродиев

Все още никой не знае къде е бившият шефна ББР и дали въобще се издирва

Eдин от знаковите бизнесмени на прехода и опасно близък до Ахмед Доган – Румен Гайтански- Вълка, бе пуснат на свобода срещу 250 хил. лв. парична гаранция. Той бе обвинен, че е подбудил към взимането на 148 млн. лв. необезпечен кредит от Българската банка за развитие (ББР). Основната причина Гайтански да излезе на свобода стана неговото тежко здравословно състояние, което не се подобрявало въпреки лечението, което обичайно сполетява всеки окошарен баровец.

По време на делото стана ясно, че олигархът активно е съдействал на разследващите, т.е., пеел е като канарче. Той на няколко пъти давал обяснения, като за последен път това е било на 8 октомври, а също така предоставил всички документи, които са му били поискани.

Румен Гайтански става публично известен през 90-те години на миналия век, когато основава фирмите ДИТЦ и „Волф 96“ и получава концесията на сметосъбирането в София. Така реално се превръща в монополист по почистването на.столицата, а и на много други градове.

Вълка е сред малкото хора, които имаха право да прекрачват прага на прословутите сараи на Доган преди да разкарат Почетния. В хода на разследването срещу Гайтански издирваният му автомобил на стойност близо 1 милион евро бе открит в морския сарай на Доган.

Полицията тогава иззе и яхта, която също е била намерена в „Росенец“. Оказва се, че Румен Вълка наистина е съдействал на разследващите, но не е давал показания срещу Сокола, а е обвинил за престъплението бившия шеф на ББР Стоян Мавродиев, отпуснал през 2019 година кредит за близо 150 млн. лв., който се оказва невърнат.

Схемаджията с банкерски уклон изчезна още преди гръмването на скандала и от него няма следа, въпреки че е обявен за издирване. Парите от получения от Вълка кредит са били за обезпечаването на кредит на свързания с почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 22

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 21

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.