ЗАКОН

Седмо осъдително решение в Страсбург заради Цветанов

България е осъдена в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заради действия на бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за седми път. Решението е факт от днес.
То е по жалбата на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и съпругата му срещу ареста на Попов преди шест години. Тогава се водеше разследване за подкуп срещу Попов, бившия министър на отбраната Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Делото завърши с оправдателни присъди.
Българската държава е нарушила пет текста от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, гарантиращи, забраната за унизително третиране, презумпцията за невиновност, защитата на дома и личния живот и правото на ефективни правни средства за защита, констатира ЕСПЧ в решението си от днес.
Държавата ще трябва да плати общо 19 хил. евро на жалбоподателите.
Делото Цонев, Сантиров, Попов
Тенчо Попов беше задържан на 1 април 2010 г. заедно с Николай Цонев и Петър Сантиров. След ареста им бившия зам.-градски прокурор Роман Василев заяви: „Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство“.
Прокуратурата обвини Сантиров и Попов, че са посредничили на Цонев да предаде подкуп на следователя Петьо Петров, който водел разследването за обществена поръчка за системата за свързаност на армията „Странджа-2“. Петров е основен свидетел на обвинението и записва срещите си с двамата посредници.
На 1 април тримата са зрелищно задържани, а МВР разпространява кадри от арестите им. Николай Цонев е проснат на колене под дулата на пистолетите, а Роман Василев заявява – „вие сте абсолютен престъпник“
Тенчо Попов е задържан в нотариалната кантора на жена си, когато според разследващите е трябвало да предаде част от подкупа на Петьо Петров. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) се вижда, че секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи се опитват да нахлуят, тя се опитва да затвори вратата. От клипа се вижда как Тенчо Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му във вратата и после го събаря на земята.
По разследването са допуснати серия от грешки и манипулации, в които е замесен и сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Той издава разрешение за прилагане на СРС като председател на Окръжния съд в Пловдив.
В началото на 2015 г. Върховния касационен съд оправда окончателно тримата подсъдими и констатира, че поведението си прокурорския свидетел Петьо Петров е класически пример за провокация към подкуп.
Предмет на постановеното днес решение на ЕСПЧ са действията на полицията при ареста на Тенчо Попов, коментарите от зам.-градския прокурор Роман Василев, премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов.
Неадекватен арест
Методите използвани от полицията и начина по който са провели операцията по задържането на Тенчо Попов не са оправдани предвид естеството на случая, приема Съдът в Страсбург. Попов е трябвало да бъде задържан за подкуп, а нотариалната кантора да бъде претърсена, за да бъдат иззети доказателства, свързани с разследването. ЕСПЧ подчертава, че Попов не е бил заподозрян в престъпление свързано с насилие, нито е имало данни, че той е склонен на такива прояви.
Магистратите обясняват действието на Тенчо Попов да тръгне към входната врата с факта, че секретарката на нотариалната кантора, която е отворила вратата е извикала, след като е видяла четирима облечени в черно и маскирани мъже, че се случва обир.
В същото време начина, по който Попов е бил обездвижен от полицията (хванат за врата и проснат на земята) е непропорционален, тъй като полицаите са имали специални умения и са били четирима, смята съдът. Именно заради непропорционалния подход се е стигнало до нараняването на главата на Тенчо Попов.
Да нахълташ без съдебно разрешение
Историята, която рисува жалбата на Тенчо Попов е следната: Действието се разиграва в нотариалната кантора на Антония Попова, която в този момент отсъства. В нея тогава се намират Тенчо Попов и двете деловодителки (на същото място би трябвало да е и Петьо Петров). Към 11 ч. работната обстановка е нарушена от писъци: „ВИКАЙТЕ ПОЛИЦИЯ, ОБИРАТ НИ“. Маскирани мъже нахлуват в кантората, а Тенчо Попов се спуска към коридора, за да види какво се случва. В следващия момент току-що появилите се мъже го хващат, разбиват главата му в касата на вратата и той губи съзнание. Маскираните си правят победоносни снимки до троснатото му тяло, а Попов се буди се от гласа на зам.-градския прокурор на София Роман Василев: „Ти мене ме познаваш май, а?“.
Действието е достойно за нискобюджетен трилър (и дори да е заснето и излъчено като такъв), но всъщност това е една от многото подобни шумни операции под ръководството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Полицаите, нахълтали в нотариалната кантора не носят опознавателни знаци, влизат с маски и дори не съобщават, че са такива. Съдебно разрешение не е получено, макар акцията да е била планирана пет дни по-рано. Деловодителките са третирани като част от потенциалната престъпна група. Маскираните мъже правят опити дори да изземат нумизматичната колекция на Тенчо Попов, но жена му с последни усилия успява да я спаси. Подобни акции са проведени и в дома на съдия Петър Сантиров и във Военна болница, където е задържан Николай Цонев. Задържанията на двамата също са документирани с видео, а при това на Цонев се вижда как полицаите го карат да коленичи, докато зам.-градският прокурор Роман Василев изчита присъдата му преди съда: „Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!“
Полицаите искат да заснемат Тенчо Попов, но той се обръща така, че на камерата да се види разбитото му лице. Това не се харесва на оператора, който му зашлевява шамар. След самата акция Попов подава и жалба до Софийска районна прокуратура заради третирането му от страна на полицаите. СРП възприема безумната теза, че Тенчо Попов се е насочил към униформите с разперени ръце, поради което и е бил неутрализиран заради условия „близки“ до неизбежната отбрана. Освен това, допълват от прокуратурата, впоследствие полицаите са го настъпвали по ръцете, но не използвали цялата си тежест, поради което и отношението им е било щадящо спрямо Попов. Всичко това се оказва неистина след прожектирането на записите от охранителните камери на кантората в съда. Цялата акция е проведена без съдебно разрешение, макар да е била планирана пет дни по-рано
Кадрите на МВР от ареста на Тенчо Попов, Николай Цонев и Петър Сантиров. Голяма част от ключовите моменти са изрязани, като например как полицаите принуждават Цонев да коленичи, след като той отказва.
Неадекватно разследване на полицейското насилие
Съдът коментира , че обстоятелствата около полицейската акция по задържането на Тенчо Попов не са били проучени от българските власти. Прокурорското разследване по случая е прекратено заради изтичане на давностния срок.
Разследването по случая е започнало след като зам.-градски прокурор на София е изпратил видеозаписите от ареста на районна прокуратура. На 9 май Софийска районна прокуратура започва предварителна проверка, но два месеца по-късно отказва да образува разследване срещу полицейските служители, тъй като няма данни те да са извършили престъпление, като приемат, че Тенчо Попов си е ударил главата във вратата случайно. Попов обжалва пред съда отказа за образуване на разследване и с решение от март 2012 г. съдът отменя прокурорския отказ. След месец СРП започва разследване срещу неизвестен извършител, като през следващата година са проведени разпити. В крайна сметка става ясно, че служител с инициали В.С. е влязъл първи в кантората. Следователят, водещ разследването изпраща делото в прокуратурата с мнение за прекратяване, тъй като няма достатъчно данни полицаят умишлено да е наранил Попов. През лятото на 2013 г. разследването е спряно, тъй като авторът на престъплението, не може да бъде установен. След два месеца районният съд отменя постановлението на прокуратурата с указания да продължи разследването. На 21 март 2014 г. прокурор от районна прокуратура прекратява преписката поради изтекла давност.
Съдът приема, че продължилото от 9 май 2011 до 21 март 2014 г. прокурорско разследване е забавено прекомерно дълго, въпреки че случаят не е сложен – трябвало е единствено да се установи служителят, който е хванал Попов за врата, да се събере информация за нараняванията на задържания, да бъдат разпитани свидетелите и да бъдат анализирани кадрите от ареста. ЕСПЧ констатира, че в резултат на процедурния пинг-понг (отказ за образуване на разследване, образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, спиране на разследването, възобновяване и т.н.) се е стигнало до изтичане на давностния срок.
Поразяващата уста на Цветанов
На следващо място съдът приема, че в интервю за агенция „Фокус“ вътрешният министър Цветан Цветанов е нарушил презумпцията за невиновност на Тенчо Попов. Става дума за изказването му: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока. Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин.“
В същото време съдиите приемат, че изказванията на зам.-градския прокурор Роман Василев и министър-председателя Бойко Борисов са били насочени срещу Николай Цонев, а не срещу Тенчо Попов.
Съдът констатира, че кантората на съпругата на Тенчо Попов е била претърсена без съдебно разрешение (нито предварително, нито последващо), което е нарушение на защитата на дома и личния живот.
Подобно на другите дела от тази група, съдът отново приема, че българската държава е нарушила чл. 13 от Конвенцията, който гарантира правото на всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти.
Това е седмото осъдително решение в Страсбург заради Цветанов. Заради идентични нарушения държавата беше осъдена по делата заведени от Борислав Гуцанов и Данаил Славов (задържани в операция „Медузите“), Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови (задържани в операция „Октопод), Тони Костадинов (задържан в операция „Касоразбивачите“). Съдът в Страсбург отхвърли жалбата на Николай Цонев, тъй като прие, че адвокатът му е изнесъл тайна от преговорите за доброволно споразумение с държавата в интервю за националното радио.

Post Views: 109

Свързани теми:закон

Следва

Съдът: При акцията срещу Иванчева са нарушени правата ѝ

Не пропускай

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.

Продължи да четеш

ЗАКОН

Румен Вълка изпя банкера Стоян Мавродиев

Все още никой не знае къде е бившият шефна ББР и дали въобще се издирва

Eдин от знаковите бизнесмени на прехода и опасно близък до Ахмед Доган – Румен Гайтански- Вълка, бе пуснат на свобода срещу 250 хил. лв. парична гаранция. Той бе обвинен, че е подбудил към взимането на 148 млн. лв. необезпечен кредит от Българската банка за развитие (ББР). Основната причина Гайтански да излезе на свобода стана неговото тежко здравословно състояние, което не се подобрявало въпреки лечението, което обичайно сполетява всеки окошарен баровец.

По време на делото стана ясно, че олигархът активно е съдействал на разследващите, т.е., пеел е като канарче. Той на няколко пъти давал обяснения, като за последен път това е било на 8 октомври, а също така предоставил всички документи, които са му били поискани.

Румен Гайтански става публично известен през 90-те години на миналия век, когато основава фирмите ДИТЦ и „Волф 96“ и получава концесията на сметосъбирането в София. Така реално се превръща в монополист по почистването на.столицата, а и на много други градове.

Вълка е сред малкото хора, които имаха право да прекрачват прага на прословутите сараи на Доган преди да разкарат Почетния. В хода на разследването срещу Гайтански издирваният му автомобил на стойност близо 1 милион евро бе открит в морския сарай на Доган.

Полицията тогава иззе и яхта, която също е била намерена в „Росенец“. Оказва се, че Румен Вълка наистина е съдействал на разследващите, но не е давал показания срещу Сокола, а е обвинил за престъплението бившия шеф на ББР Стоян Мавродиев, отпуснал през 2019 година кредит за близо 150 млн. лв., който се оказва невърнат.

Схемаджията с банкерски уклон изчезна още преди гръмването на скандала и от него няма следа, въпреки че е обявен за издирване. Парите от получения от Вълка кредит са били за обезпечаването на кредит на свързания с почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 21

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 19

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.