ЗАКОН

Властта е създава фашистки закон! Така е действала Националсоциалистическата партия…

Тези хора от властта не си дават сметка, че няма да векуват и щом имат неблагоразумието да приемат закон с такова съдържание, то те ще бъдат първите адресати на неговото приложение

– Проф. Киров, във финансовото министерство е създаден законопроект, с който властта под шапката на идеята за „защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата“, ще прави наказателни списъци без съд и присъда, ще замразява пари и имущества по донос. Това как се вписва с конституционните ни права?

– Мисля, че това е подигавка! Но, ако не е шега, то издава откровено фашистки наклонности у тези, които са написали този законопроект. Философията му е перверзна. Тя не се вписва нито в нормите на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, нито в европейските договори, по които България е страна, камо ли в конституционната рамка на нашия Основен закон. Тези хора не си дават сметка, че няма да векуват и щом имат неблагоразумието да приемат закон с такова съдържание, то те ще бъдат първите адресати на неговото приложение.

-Защо?

-Защото този закон може да се използва от всеки, който иска да се разправи със свои икономически и политически противници.

– Това извънредно законодателство ли е?

– Това е извънредно законодателство. Ако този законопроект бъде приет, това ще означава, че Министерският съвет действа в условията на делегирано законодателство, което нашата Конституция не позволява. Ако парламентът приеме такъв закон, той практически ще делегира на Министерския съвет да ограничава права на гражданите, което българската Конституция не дава на изпълнителната власт.

– Това не напомня ли на времето на ЧК? Четейки текстовете на законопроекта, се сетих за това време, което знаем от истроията?

– О, не, чекистите са невинни младенци в сравнение с тези хора, които са написали този законопроект и нормите, които искат да прилагат.

– Кое е най-страшното в този законопроект?

– Най-страшно е, че той е насочен не само към собствениците, но и към държателите на собственост или активи. Без да се доказва чия е собствеността или актива, достатъчно е само, че той е в мен, и може да се породят подозрения, че той е насочен срещу държавните интереси. Това е перверзия! Това е насилие над правото! Да ги попитам как това се вписва в техните високи претенции за България като демократична, свободна и правова държава? Къде са ги научили тези стандарти, къде са ги чели и къде се прилагат? Може би в Харвард? Там ли са учили за върховенство на закона, за прилагане на Конституция.

– В законопроекта словосъчетанието „Национален наказателен списък“ на лица, които попадат под ударите на закона и който ще бъде изработен от министъра на финансите, е изписано с главна буква Н. Това означава някаква институционалност на този черен списък.

– Разбира се! Този черен списък ще има продължение – ще има национални наказателни колонии, концентрационни лагери. По съвсем естествен път едното ще следва другото!

– Значи по донос всеки може да влезе в този списък!

– Така е действала Националсоциалистическата партия чрез Гестапо по времето на „най-демократичния режим“ в Германия от края на 30-те и 40-те години на миналия век.

– Как може днешните млади управляващи да родят такова нещо?

– Тогава, когато в Германия са възприемали идеите на фашизма, това е било обяснимо като мисъл и действие. Тогава също млади хора са прегърнали тези идеи.

– Законът ще се изпълнява от Междуведомствен съвет и идеята е той да бъде консултативен орган към Министерския съвет и да се назначава от него.

– Значи тогава наистина Министерският съвет ще действа точно като ЧК.

– Има още нещо, в законопроекта пише, че „за случаите в обхвата на този закон няма да важи правилото от административното право, че обжалването спира изпълнението“.

– Естествено! Това не ме учудва, че го предлагат. Защото няма съдия, който да допусне подобно действие. Всеки магистрат би спрял такова действие на изпълнителната власт. Затова авторите на закона се застраховат. Казват, дали ще жалите пред съда, няма значение, ние си действаме, както сме решили. Пък съдът, както иска, да се произнася и когато иска. Какво ще кажат магистратите, това за нас е без значение.

– Как 30 години след прехода, с който отворихме пътя на демокрацията у нас, стигнахме дотам да говорим за фашизъм в България?

– Завъртяхме един кръг от 360 градуса. И се върнахме тъм, откъдето тръгнахме. Даже и по-лошо, защото тогава имаше само една глава Трета на Закона за собствеността на гражданите – отнемане на нетрудови доходи.

Ето и пълния текст на законопректа:

ЗАКОН ЗА МЕРКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ОТ РИСКОВЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВАТА
СИСТЕМА НА ДЪРЖАВАТА

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ И ОБХВАТ

Чл. 1. С този закон се уреждат мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата, както и редът и контролът за тяхното прилагане.
Чл. 2. Този закон има за цел да се защити националната сигурност от действията на лица, групи или образувания, за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност, която представлява риск за икономическата и финансовата система на страната.

Чл. 3. По смисъла на този закон риск за икономическата и финансовата система на страната е налице, когато:

1. са налице данни, че се осъществява дейност, насочена срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни договори;

2. са налице данни за ползване с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти, като разплащания чрез интернет (в т.ч. чрез криптовалути), което създава допълнителни рискове от опити за трансфери на финансов ресурс, генериран от престъпна дейност или извън обхвата на финансовия и фискален контрол;

3. са налице данни за злоупотреби и измами в киберпространството, нанасянци финансови щети на физически и юридически лица и уронващи доверието в дружествата и контролните органи;

4. са налице данни за нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници, в т.ч. чрез интернет сайтове, без надлежно разрешение от национален или друг европейски орган;

5. са налице данни за опити за трансфер през българската банкова система на финансов ресурс с неустановен/престъпен произход или за инвестиране в икономиката на страната на такива капитали;

6. са налице данни за нередности и злоупотреби при усвояването на средства от ЕС;
7. са наложени санкции спрямо лица от компетентните органи на друга държава.

Чл. 4. Този закон се прилага по отношение на всяко лице – гражданин на Република България, независимо къде се намира, и по отношение на всяко юридическо лице, група или образувание, които са регистрирани или учредени съгласно законодателството на Република България.

Раздел II
НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА ЛИЦАТА И НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА
СВЪРЗАНИТЕ ЛИЦА

Чл. 5. (1) Физически или юридически лица, групи и образувания, за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност по чл. 3, се включват, след извършване на проверка и анализ, от компетентния орган в Национален списък, приет с решение на Министерския съвет.
(2) Свързаните с тях лица се включват в Национален списък на свързаните лица.

Раздел II
ЗАДЪЛЖЕНИ СУБЕКТИ

Чл. 6. Задължени да прилагат мерките по този закон са:
1. органите на изпълнителната власт, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията;
2. другите органите на държавна власт, предвидени в Конституцията, извън посочените по т. 1;
3. държавните и общинските предприятия;
4. публичните предприятия по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия;
5. ръководителите на стратегическите обекти, съответно възлагащите стратегически дейности, посочени в списъка по чл. 1 от Постановление No 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност (ДВ, бр. 59 от 2009 г.);
6. Българската народна банка, когато извършва операции и сделки с неограничен кръг лица, и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции.
Раздел IV
МЕРКИ

Чл. 7. (1) Задължените субекти по чл. б незабавно предприемат действия за замразяването на средства и други финансови ресурси на лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и с лицата, включени в Националния списък на свързаните лица, спиране на изпълнението на сключени с тези лица договори и недопускане на бъдещи договорни отношения с тях.
(2) На политическа партия или коалиция, на която учредител/председател е лице, Включено в Националния списък на лицата или в Националния списък на свързаните лица, не се предоставя държавна субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии.
(3) Включването на лице в Националния списък на лицата или в Националния списък на свързаните лица по смисъла на този закон е основание за започване на проверка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Чл. 8. Мерките по този закон не засягат правата на лицата, при упражняване на:
1. правото на труд;
2. правото на обществено осигуряване и социално подпомагане;
3. правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помоц, и на безплатно ползване на медицинско обслужване;
4. право на образование;
5. правото на защита.

Чл. 9. (1) Всички средства и икономически ресурси, принадлежащи или във владение, или държани от физическо или юридическо лице, група или образувание, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица, се замразяват.

(2) Никакви средства не се предоставят, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание, включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица,
(3) Никакви икономически ресурси не се предоставят на разположение, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание,
включени в Националния списък на лицата по чл. 5 и Националния списък на свързаните лица, по такъв начин, че да позволят на това физическо или юридическо лице, група или образувание да придобие средства, стоки или услуги.
Глава втора
ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ

Раздел I
ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА

Чл. 10. (1) Създава се Междуведомствен съвет (Съвета) като консултативен орган към Министерския съвет, който се състои от председател – министъра на финансите.-и членове – заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на икономиката и индустрията, заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите и заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Министерският съвет определя поименния състав на Съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства по ал. 1 и издава правилник за дейността му.

Чл. 11. Междуведомственият съвет изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването и;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политическа неутралност.

Чл. 12. Съветът води и поддържа Национален списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Национален списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.

Чл. 13. Съветът по писмено искане на задължените субекти по чл. 6 дава указания по прилагането на мерките по този закон.

Раздел II
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ

Чл. 14. (1) Служебно или след сезиране от представител на някоя от институциите, включени в Междуведомствения съвет, и при наличие на установени факти и събрани данни относно дейността на физически и юридически лица, която представлява риск за икономическата и финансовата система на държавата, Съветът прави предложение пред Министерския съвет за включване в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 след писмени становища на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът взима решение с обикновено мнозинство след извършването на проверка и анализ на наличната информация.

Чл. 15. (1) За целите на упражняваните от Съвета функции по писмено искане от председателя на Съвета държавните органи и лицата, осъществяващи публични функции, са длъжни да предоставят информация за лицата по чл. 5, ал. 1 и свързаните с тях лица по чл. 5, ал. 2.
(2) Предоставянето на информация не може да бъде отказано или ограничено 110 съображения за банкова, търговска, държавна тайна или служебна тайна.
Чл. 16. Съветът може да изиска от лицата по чл. 5, ал. 1 и свързаните с тях лица по чл. 5, ал. 2 да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по чл. 10 да извърши допълнителна проверка.

Чл. 17. Въз основа на предложението на Съвета, Министерският съвет с мотивирано решение приема, допълва и изменя Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.

Чл. 18. Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник“ незабавно сред приемането му и се публикува на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Решението на Министерския съвет подлежи на предварително изпълнение.

Раздел III
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА МЕРКИТЕ.
ОТМЯНА НА МЕРКИТЕ.

Чл. 19 (1) След обнародване на решението на Министерския съвет в „Държавен вестник“ въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на Съвета по чл. 10 Министерският съвет може да разреши освобождаване на замразяването на основание хуманитарни нужди, при доказан надделяващ обществен интерес, както и в случаите на неотложна необходимост.
(2) По искане на заинтересуваните лица, Министерският съвет по предложение на Съвета по чл. 10, може да разреши освобождаване на замразяването по отношение на средствата, необходими за покриване на основни разходи, по-специално за закупуване на хранителни продукти, както и за плащане на наем, лечение, данъци и такси за комунални услуги, както и за осигуряване на правна защита.

Раздел IV

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА ЛИЦАТА И
НАЦИОНАЛЕН СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ ЛИЦА

Чл. 20 (1) На всеки шест месеца Съветът по чл. 10 извършва преглед на Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2.
(2) Съветът по чл. 10 извършва преглед по предходната алинея и по молба от засегнатото лице. Съветът взема решение в едномесечен срок като на лицето се предоставя правото да бъде изслушано. При отхвърляне на молбата, лицето може да подаде нова молба най-рано след шест месеца.

Чл. 21 (1) На всеки шест месеца Съветът по чл. 10 преразглежда общия режим на мерките по този закон и при установена необходимост от промяна, прави предложение до Министерския съвет.
(2) Във всички случаи, когато установи, че правните и фактически обстоятелства налагат това, Съветът по чл. 10 прави предложение до Министерския съвет за изменение и допълнение на Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 и Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2

Глава трета
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 22 (1) Лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и лицата, включени в Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2, могат да обжалват Решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка, пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Делото се разглежда в срок до един месец от датата на постъпване на документа за осторването в съда.

Чл. 23 Обжалването не спира изпълнението на Решенията на Министерския съвет то този закон. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. По смисъла на този закон:

1. „Свързани лица“ по смисъла на този закон са лица, за които са установени факти и са събрани данни, че са предоставили материална помощ на лицата, включени в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1, както и лицата, включени в Националния списък на свързаните лица по чл. 5, ал. 2 или са им съдействали чрез действие или са улеснили чрез бездействие за реализирането на дейност, която представлява заплаха за икономическата и финансовата система на страната, например като са участвали във финансирането, планирането, подпомагането, подготовката или извършването на същата.

2. „Средства“ са финансови активи и икономически ползи от всякакъв вид, Включително, но не само пари в брой, чекове, парични вземания, полици, платежни нареждания и други платежни инструменти; депозити във финансови институции или други образувания, салда по сметки, дългове и дългови облигации; публично и частно търгувани ценни книжа и дългови инструменти, включително дялове и акции, сертификати, представящи ценни книжа, облигации, записи на заповед, варанти, облигации с гарантирана задължителна лихва, договори за деривати; лихви, дивиденти или други доходи или ползи, натрупани от или произтичащи от активи; кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за добро изпълнение или други финансови ангажименти; акредитиви, товарителници, договори за продажба; документи, доказващи дялове във фондове или финансови ресурси, и други инструменти на финансиране на износа.

3. „Икономически ресурси“ са активи от всякакъв вид, материални и нематериални, движими и недвижими, които не са средства, но могат да бъдат използвани за придобиването на средства, стоки или услуги;

4. „Замразяване на средства означава предотвратяване на всякакво движение, прехвърляне, промяна, използване или търгуване със средства по какъвто и да е начин, който може да доведе до промяна в техния обем, размер, местоположение, собственост, притежание, характер, предназначение или друга промяна, която би позволила използването на средствата, включително управление на портфейла;

5. „Замразяване на икономически ресурси“ означава предотвратяване на тяхното използване за придобиването на средства, стоки или услуги по всякакъв начин, Включително, но не само чрез тяхната продажба, наем или ипотекиране.

§2. Анализ относно свързаността на лице с лице, включено в Националния списък на лицата по чл. 5, ал. 1 се извършва във всички случаи при установяване на съответствие с поне един от изброените критерии:
1. Физическото лице е управител, прокурист или ликвидатор на дружество, Включено в списъка;
2. Физическото лице притежава над 1/3 от капитала на дружество, включено в списъка;
3. Лицето е съпруга, роднина по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до трета степен включително с лице, включено в списъка.

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 154

Свързани теми:featured trending българия закон

Следва

Бурна радост на Лена и Асен за мракобесния закон, който ще пази властта на ПП

Не пропускай

Министър Йорданова сменя тактиката за смяната на Гешев

Продължи да четеш

ЗАКОН

Румен Вълка изпя банкера Стоян Мавродиев

Все още никой не знае къде е бившият шефна ББР и дали въобще се издирва

Eдин от знаковите бизнесмени на прехода и опасно близък до Ахмед Доган – Румен Гайтански- Вълка, бе пуснат на свобода срещу 250 хил. лв. парична гаранция. Той бе обвинен, че е подбудил към взимането на 148 млн. лв. необезпечен кредит от Българската банка за развитие (ББР). Основната причина Гайтански да излезе на свобода стана неговото тежко здравословно състояние, което не се подобрявало въпреки лечението, което обичайно сполетява всеки окошарен баровец.

По време на делото стана ясно, че олигархът активно е съдействал на разследващите, т.е., пеел е като канарче. Той на няколко пъти давал обяснения, като за последен път това е било на 8 октомври, а също така предоставил всички документи, които са му били поискани.

Румен Гайтански става публично известен през 90-те години на миналия век, когато основава фирмите ДИТЦ и „Волф 96“ и получава концесията на сметосъбирането в София. Така реално се превръща в монополист по почистването на.столицата, а и на много други градове.

Вълка е сред малкото хора, които имаха право да прекрачват прага на прословутите сараи на Доган преди да разкарат Почетния. В хода на разследването срещу Гайтански издирваният му автомобил на стойност близо 1 милион евро бе открит в морския сарай на Доган.

Полицията тогава иззе и яхта, която също е била намерена в „Росенец“. Оказва се, че Румен Вълка наистина е съдействал на разследващите, но не е давал показания срещу Сокола, а е обвинил за престъплението бившия шеф на ББР Стоян Мавродиев, отпуснал през 2019 година кредит за близо 150 млн. лв., който се оказва невърнат.

Схемаджията с банкерски уклон изчезна още преди гръмването на скандала и от него няма следа, въпреки че е обявен за издирване. Парите от получения от Вълка кредит са били за обезпечаването на кредит на свързания с почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 21

Продължи да четеш

ЗАКОН

Скандал! Чолаков си постила за шефското място във ВАС след края на мандата

Пленумът на върховния съд го подкрепи да остане и.ф. председател след 22 ноември

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се гласи да остане на поста и след края на мандата си. Това научи „Сега“ от свои източници във ВАС. Днес е бил проведен пленум, на който председателят е получил почти пълна подкрепа (само 1 глас против) да даде съгласието си Висшият съдебен съвет да го избере за изпълняващ функциите председател до избор на следващия.

Мандатът на Чолаков изтича на 22 ноември, а изборът е насрочен за 20 март. Няма никакви гаранции обаче, че тогава ще бъде избран титуляр. Така че Чолаков може да се окаже на поста неопределено дълго.

Този сценарий стана известен още през лятото. Така или иначе посочването на Чолаков за и.ф. би било твърде спорно, като се има предвид едно решение на КС от 2005 г., че мандатите на тримата големи в системата – това са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, не могат да се удължават и с ден извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума на ВСС.

Процедурата за избор на председател на ВАС беше открита на 17 октомври, въпреки всички призиви това да не се случва заради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, който провежда процедурата. (По същия безпардонен начин преди това ВСС възобнови и процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. Борислав Сарафов.) Номинации за шеф на ВАС могат да се правят в четирите заседания, следващи откриването на процедурата – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. На 24 октомври нямаше номинации. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.

Днес е имало възможност във ВАС да бъдат издигнати и кандидатури, но това не се е случило, научи „Сега“. Все пак се очаква до 14 ноември да бъде свикан още един пленум.

Неотдавна пред депутатите от комисията, разследваща случаите „Нотариуса“ и „Пепи Европо“, Христо Иванов (ДБ) говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.

„Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи“, каза още преди месеци лидерът на „Да, България“ в оставка в интервю за bTV.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 20

Продължи да четеш

ЗАКОН

Да пази Господ: Ето ги кандидатите за шеф на ВАС

Дано да е слух! Съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска ще бъде сред номинираните кандидати за нов председател на Върховния административен съд от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, научи „Уикенд“ от информиран свой източник от магистратските среди.

По думите му именно заради предстоящата номинация на Цариградска за шефка на институцията, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване, съдийката от Плевен е изразила публично съмненията си, че все още е обект на натиск и заплахи от страна на мрежата за влияние в съдебната система, ръководена от застреляния в края на януари т.г. Мартин Божанов –Нотариуса.

В началото на седмицата Цариградска внесе напрежение сред членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), пред които се ожали, че денонощната полицейска охрана пред дома й е била свалена през лятото, а подсъдимият за отправените серия от заплахи срещу нея скитник Илко Захариев е бил маша в ръцете на наследниците на престъпната империя на Мартин Нотариуса.

Цариградска все още е охранявана от цивилни полицаи, но само през деня, когато изпълнява служебните си задължения на магистрат. Нейният душманин Илко Захариев, придобил популярност с прозвището Червения пират, беше задържан в края на февруари, но впоследствие беше пуснат от ареста.

Срещу Захариев, който е диагностициран с психическо разстройство и който е бил задържан и преди за отправяни заплахи по интернет, се води дело по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – за закани за убийства, разпратени до стотици адресати, сред които общини, съдилища, държавни ведомства, премиер и други с общи политически послания.

„Притеснително е какво прави прокуратурата, за да разследва мрежите за влияние. Бях заплашвана и смятам, че зад Червения пират се крият хора и мрежи, които заплашват редица съдии.

Може да подозираме, че тези мрежи опитват да оказват влияние върху съдии“, алармира Владислава Цариградска пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Изказването й предизвика светкавична реакция от главния прокурор Борислав Сарафов, който поиска от МВР справка за всички заплахи срещу съдията от Окръжния съд в Плевен и нейните близки.

Според усилен слух, който вече обикаля магистратските среди, набралата популярност съдийка ще бъде номинирана за председател на Върховния администратиен съд от Атанаска Дишева и от още двама настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

След изслушването си пред съдийската колегия на ВСС в началото на седмицата Цариградска беше засечена заедно с Атанаска Дишева в кафене в центъра на София. Двете дами са обсъждали предстоящата номинация на Цариградска за шефка на Върховния административен съд.

Мандатът на настоящия председател Георги Чолаков, юрист с добро име в гилдията, изтича на 22 ноември, а очакванията са ВСС съвсем скоро да открие процедура по нов избор.

Твърди се, че сред кандидатите за нов шеф на Върховния административен съд освен Владислава Цариградска ще бъдат бившият шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, в момента съдия във ВАС, както и служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

„Шансовете на Владислава Цариградска за шефка на ВАС не са особено големи заради изискването да бъде избрана с гласовете на поне 13 членове на Висшия съдебен съвет. Нейната предизборна стратегия е да предизвиква скандали, използвайки името на Мартин Божанов – Нотариуса и внушението, че задкулисен криминален кръг държи в подчинение съдиите и прокурорите в България“, твърдят противници на Цариградска, според които нейната психика е сериозно разклатена, но за сметка на това кариерната й амбиция е на висота.

Самата Владислава Цариградска обвини полицаи от ГДБОП, че са се опитали да я изкарат луда по време на разпит във връзка със заплахите срещу нея, проведен на 1 март т.г. „Бях помолена да отида при специалист, за да ми бъде направена оценка на психическото състояние. Отказах категорично“, разказа Владислава Цариградска.

Главният прокурор Борислав Сарафов пък обяви в интервю, че тази пролет съдийката от Окръжния съд в Плевен му предложила да я назначи за негов заместник. Според разказа на Сарафов, изненадващата оферта към него дошла тази пролет, в кулоарите на сградата на Висшия съдебен съвет, където двамата трябвало да бъдат изслушани по аферата „Мартин Нотариуса“.

„Защо не ме направиш твой заместник, да видиш какво ще стане…“, мисля бяха точните думи на съдия Цариградска. Отговорих й, че ще го обмисля. Знаете, че и в момента мой заместник е доскорошен върховен съдия“, разказа за амбициите на Владислава Цариградска главния прокурор Борислав Сарафов.

Съдия Владислава Цариградска стана публично известна покрай конфликта си с убития в началото на годината съдебен лобист Мартин Божанов – Нотариуса, срещу когото през 2019 г. подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана.

В онзи момент Цариградска правораздава в Районния съд в Луковит и едно от делата, които разглежда, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов. Съдия Цариградска е притискана да си направи отвод от делото, като в замяна получава предложение чрез посредник, че ако не се отведе от имотното дело, „ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще“.

Черно петно в биографията на Владислава Цариградска е нейният съпруг Марио Бировски, който е брат на популярния в плевенския ъндърграунд бандит Ивайло Бировски – Иво Бокса. През 90-те години на миналия век Марио е закопчан заедно с брат си и с Камен Балбузанов – Куката като част от банда, рекетираща за пари собствениците на оборотни заведения в Плевен.

През 2017 г. деверът на Цариградска Иво Бокса отново беше закопчан заедно с кумеца на съдийката Валентин Георгиев – Жълтия и Камен Куката по обвинения, че е принуждавал силово земеделци от плевенските села да му прехвърлят земите си. При ареста на Иво Бокса в автомобила му беше открит сак с 370 000 евро в брой.

Владислава Цариградска никога не е коментирала публично криминалните изяви на мъжа си и своя шурей, нито информацията, че Валентин Георгиев – Жълтия е кумувал на сватбата й. Вместо това обобщено казва, че е жертва на „клеветническа кампания в медиите”. Миналата пролет името на Вальо Жълтия беше споменато във връзка с бомбения атентат срещу лимузината на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.