Сергей Савчук: До встъпването в длъжност на Доналд Тръмп остава малко по-малко от месец, но новоизбраният президент на САЩ вече разви изключително бурна дейност, на моменти на ръба на геополитически скандал и открита провокация. В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал, отдаден като част от „глупаво споразумение“, в собственост на САЩ. Като причина Тръмп посочи необосновано високите мита за корабоплаване, за които се твърди, че са наложени произволно от Панама и удрят по икономическата изгода на американските компании.

В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал

Думите на най-могъщия човек на двата американски континента попаднаха в медиите като шрапнел в затворено пространство, повтаряйки предишни скандални изцепки като необходимостта да се купи Гренландия или да се превърнат Канада и Мексико в следващите щати. Вътре в континента изказването предизвика толкова силна реакция, че в рамките на няколко часа Хосе Раул Мулино, президентът на Панама, записа видео отговор. В него той заяви, че не може да има предоговаряне на споразумението от 1999 г.: Панама няма да върне нито един квадратен метър от своите територии. И много внимателно подчерта, че независимостта и суверенитетът на Панама не подлежат на преговори.

Докато в случая с Канада и Мексико изявленията на Тръмп могат да се приемат като неуместен хумор, ситуацията с Панама и канала, който минава през нейните земи, е много по-сериозна. Ситуацията е критично усложнена от тежка историческа анамнеза.

В продължение на точно сто години държавата Панама е била на път да стане собственик и да получава всички преференции от морския път, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Ще дадем кратка хронологична извадка, за да стане ясна остротата на бульона, който се вари сега в Централна Америка, и сложността на политическата и правната обстановка.

Идеята за изграждане на канал, който физически да свързва двата океана и да премахне необходимостта корабите да обикалят Южна Америка, е замислена още в края на XIX век. Но Френската компания за Панамския канал, която се споразумява с колумбийското правителство да реализира проекта, фалира под тежестта на обвиненията във фалшифициране на документи и измами. Строежът на века вече е изоставен, но на историческата сцена изскача Филип-Жан Буньо-Варила, бивш френски военен и отявлен мошеник.

Той купува контролния пакет акции и заминава с него за САЩ, където успява да установи тесни връзки с републиканците. В началото на ХХ век Варила всъщност се превръща в главен интегратор на проекта и проводник на американските интереси. Именно той убеждава акционерите на компанията да продадат на Вашингтон строителството на канала – като готов бизнес – за 40 млн. долара.

Той също така съдейства за подписването на споразумение за отдаване под наем на Съединените щати на широка шест километра ивица земя, през която трябва да премине каналът. Колумбийският конгрес отказва да ратифицира този документ и нашият герой незабавно подкрепя панамските сепаратисти, които решават да създадат отделна държава, за което е назначен за посланик на младата сила. Съединените щати незабавно признават независимостта на Панама, а последната в знак на благодарност им предоставя договорените земи за вечно владение (През 1903 г. САЩ насилствено убеждават Колумбия да отстъпи провинцията, която се превръща в Панама).

Каналът е построен и всички негови дейности са под пълния контрол на Съединените щати, които не се притесняват да го използват като лост срещу политически и търговски съперници. В същото време Панама била наясно какви активи се намират в земите ѝ и колко пари минават покрай държавната хазна.

В края на 70-те години на ХХ век в резултат на военен преврат на власт там идва полковник Омар Торихос, който заема непримирима позиция по ключовия въпрос. Трябва да се отбележи, че е подкрепен от други централноамерикански държави, на които им е омръзнал американският диктат и грабеж. През 1975 г. държавният секретар Хенри Кисинджър докладва дословно на президента Форд следното: ако преговорите за канала се провалят, ще бъдем изхвърлени от всички международни платформи, а Латинска Америка ще се превърне в едно непрекъснато въстание. Думите му са чути и през 1979 г. беше сключено историческо споразумение за прехвърляне на собствеността и управлението на канала на Панама, считано от 2000 г.

Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията за прехвърлянето на Панамския канал на Панама

Но много скоро Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията. Преговорите с новия лидер Мануел Нориега се оказаха неуспешни, затова САЩ го обвиниха в подпомагане и подстрекаване на наркосиндикати, а през 1989 г. САЩ изпратиха войски в Панама и свалиха законното правителство. Процесът на прехвърляне на инфраструктурата и правата е завършен едва през 1999 г., но не може да се каже, че страните са удовлетворени.

Вашингтон винаги е мислел за някогашното величие, докато Панама е смятала, че е била ограбена, изтъквайки факта, че Варила първоначално не е имал право да подписва каквито и да било споразумения от името на държавата, тъй като по време на сделката не е живял в страната, която вече е съществувала от седемнадесет години, а е действал като физическо лице.
Завладяващ сюжет, съгласете се.

В края на 2024 г. Доналд Тръмп решава, че прехвърлянето на обект с такова значение на Панама е глупава идея, и се кани да пренапише историята.

Между другото, предисторията тук е съвсем проста. Говорейки в Аризона, новоизбраният ръководител на Съединените щати заяви, че 72% от трафика през шлюзовете на канала дава превоз на американски стоки, а 66% от товарите се транспортират до пристанищата на САЩ. Вярно е, че след последното президентство на Тръмп тук се наблюдава засилено китайско присъствие.

Панама ловко и бързо спечели Китай на своя страна като призна Тайван за част от Поднебесната империя

Този процес се ускори значително, след като Панама скъса дипломатическите си отношения с Тайван, признавайки го за част от КНР. Пекин оцени този жест и започна да налива много пари в икономиката на региона. Така например в рамките на проект на стойност 900 млн. долара Китай завладя остров Маргарита – най-голямото търговско пристанище и по стечение на обстоятелствата най-голямата зона за свободна търговия в Западното полукълбо. Също така чрез дружество от Хонконг Пекин контролира дейността на пристанищата Балбоа и Кристобал, съответно най-големите товарни центрове на тихоокеанското и атлантическото крайбрежие.

Покрай това китайските инвеститори построиха четвърти мост над канала за 1,5 млрд. долара, дадоха пари на настоящия президент за изграждането на спортната арена Amador Convention Centre и похарчиха още 900 млн. долара за чисто нова газова електроцентрала, която да покрие всички нужди на шлюзовата система. Китай похарчи още два милиарда, за да снабди Панама с лекарства и различно медицинско оборудване, като не забрави да построи внушителната сграда на китайското посолство.

Така че причината за агресивните изблици е прозрачна до немай-къде. Както и по време на първия си мандат, Доналд Тръмп смята Китай за основна заплаха за американската търговска и финансова хегемония, а китайската експанзия в меката на Америка предизвиква у него основателна загриженост.

Щатите не могат да изискват нищо от Китай, но все пак си запазват законното право да изпратят войски в Панама, за да защитят неутралния статут на жизненоважната корабна артерия. Интригата се заплита.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Тръмп иска да анексира Гренландия към Съединените щати. Как това застрашава Русия?

Доналд Тръмп, който все още не се е върнал в Белия дом, продължава да намеква за териториални амбиции на САЩ. Той вече предложи идеи като приемане на Канада за 51-ия щат на страната, връщане на Панамския канал под контрола на САЩ и съживяване на планове за закупуване на Гренландия от Дания. „Абсолютна необходимост“, казва той за закупуването на най-големия остров в света. И така, Тръмп искаше да анексира Гренландия към Съединените щати. Как това застрашава Русия?

Според Тръмп собствеността и контролът върху Гренландия е стратегическа необходимост за САЩ. Тези изявления бяха направени малко след като той предложи кандидатурата на Кен Хоуъри за поста посланик на САЩ в Дания.

Ако Доналд Тръмп „купи“ Гренландия, той ще я превърне в американски военен пост в Арктика. И по този начин САЩ ще могат да „заключят“ Русия в Северния ледовит океан.

Гренландия вече има свои управленски органи, парламент, а през 2009 г. въведе държавен език. Вашингтон се опитва да купи острова два пъти – през 19 век, след като купува Аляска от руснаците, и през 1946 г., когато Труман предлага на Дания 100 милиона долара, но получава отказ.

Дания вече има опит в продажбата на територии: през 1917 г. тя продава Американските Вирджински острови за 25 милиона долара. Този прецедент повдига въпроса: защо Гренландия не може да бъде продадена по същия начин? Освен това Съединените щати вече купуваха големи територии като Луизиана.

Ако плановете на Тръмп да придобие Гренландия се осъществят, това може да доведе до големи военни промени. Островът може да се превърне в най-голямата американска база, където вече се намира съоръжението за противоракетна отбрана Thule. Освен това е възможно там да бъдат разположени стратегически бомбардировачи и ракети със среден обсег. Това може да е нова версия на проекта Iceworm от 60-те години на миналия век, който включва ракетни установки в ледени тунели.

Законово закупуването на Гренландия е възможно чрез договор за суверенитет, но това изисква съгласието на Дания и местното автономно правителство.

Нека ви напомня, че Гренландия принадлежи на Дания. Същият, който ще обяви война на Русия,- Икономистът Михаил Хазин отговори с ирония на плановете на Тръмп.

Повишеното внимание на САЩ към Арктика предизвиква безпокойство у Русия, смятат военни експерти. Факт е, че преминаването на стратегически и многоцелеви подводници на Северния флот към Атлантическия океан и други региони минава през Гренландия. Ако САЩ увеличат дейността си на острова, те биха могли да използват сонарни системи за откриване и прихващане на руски подводници, което ще създаде трудности за руския флот. Всъщност Съединените щати ще могат да „заключят“ Русия в Северния ледовит океан.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни пътища към Русия за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Завземането на лъвския пай от Сирия от контролираните от Анкара ислямисти сега позволява на Реджеп Ердоган да започне да реализира своите геополитически амбиции. Наградите тук са северните сирийски територии (Алепо винаги е бил икономическият център на региона), решението на кюрдския въпрос, статутът на новия близкоизточен султан – и, разбира се, изграждането на газопровод от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа.

Факт е, че Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни на руските пътища за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Те не само щяха да извлекат пари от Европа, но и щяха да оказват натиск върху страната да влезе в ЕС. А също и по въпроса за защита на турската диаспора в Германия и други европейски страни.

Тогава обаче, през 2000-те години, Башар ал-Асад застана на пътя на геополитическите амбиции на Ердоган. Сирийският президент отказа газопроводът да премине през негова територия. Смяташе се, че по този начин той защитава интересите на Русия (която беше основният доставчик на газ за Европа и не се нуждаеше от конкуренция от евтин тръбопроводен газ от Катар) и Иран (който искаше да изпраща своя газ в Европа).

Смяташе се, че именно отказът на Асад е една от причините Турция да започне прокси война срещу него, подкрепяйки сирийския етап от „Арабската пролет“ през 1910 г.

Сега Анкара спечели тази война. Асад вече го няма, а шефът на турското разузнаване се разхожда с ръководителя на групировките, превзели Сирия по улиците на Дамаск.

Ердоган обаче няма да получи подарък под формата на тръбопровод.

Първо, защото първоначалното препятствие се превърна в единствения възможен инструмент. Би било напълно възможно да се постигне споразумение с Башар Асад – като част от цялостното уреждане на сирийско-турските отношения.

Сирийският президент активно се опита да разнообрази връзките и да намери средства за възстановяване на страната, разрушена от гражданската война. Сега, след свалянето на Асад и перспективите за либизация на Сирия (т.е. война на всички срещу всички), няма нито една сила, която да гарантира безопасността на строителството и най-важното – функционирането на газопровода.

Няма шанс някой местен племенен лидер да седне на тръбата и да започне да иска плащане за продължаващото й запазване (както се случва с петролните терминали в Либия).

И при такива рискове никой няма да инвестира милиарди долари в изграждането на газопровода. Точно както никой не инвестира пари, например, в проекти за износ на средноазиатски въглеводороди през Афганистан до бреговете на Индийския океан.

Второ, няма достатъчно свободни количества газ. Сега Катар изнася своя газ с танкери за Източна Азия и други първокласни регионаи – и е инвестирал сериозно в разширяването на този износ. По-специално в изграждането на терминали за втечняване на газ.

Изпращането на тръбопроводен (т.е. много по-евтин) газ към Европа означава да се лишите от част от износа на втечнен природен газ (LNG) и като цяло да намалите световната цена на газа. Тоест, просто казано, да понесете относителна загуба.

Да, Катар на теория би могъл да приеме такива загуби, особено ако турските му приятели го помолят любезно. А диверсификацията на маршрутите за доставка на газ може да представлява интерес за част от ръководството на Катар.

Но тук възниква „трето нещо“ – а именно нови транзитни рискове. И не само от Сирия, но и от Саудитска Арабия, най-голямата транзитна страна по дължина на тръбите.

Факт е, че саудитско-катарските отношения се влошиха през 2010 г. Геополитически конфликти, сложни лични взаимоотношения между управляващите династии, различия във възгледите за политическия ислям и коя от терористичните групировки в Близкия изток трябва да бъдат подкрепени – всичко това доведе до конфликт, чийто апотеоз беше пълната блокада на Катар от 2017 г. до 2021 г.

Като цяло конфликтът беше разрешен – обаче няма гаранции, че Рияд няма да повтори подхода си и съответно да възобнови блокадата. Това означава, че е невъзможно да се прокара стратегически важна за Катар тръба през Саудитска Арабия.

Освен това американците също ще се противопоставят. Да, през 2000-те години САЩ активно подкрепяха всякакви планове за „диверсификация“ на доставките на руски газ за Европа за сметка на други доставчици. Всякакви доставчици. Сега обаче мястото на тези „всякакви“ е заето от американски компании – Вашингтон установи износ на LNG за Европа. Много по-скъп от руския газ – да не говорим за катарския.

И затова американците сега изобщо не се нуждаят от „всякакви други“. И Катар ще се вслуша в това искане – все пак ролята на САЩ дори не в защитата, а в оцеляването на това малко близкоизточно емирство е много по-голяма от тази на Турция.

И накрая, изграждането на газопровода изисква не само сигурност на транзита и достатъчно количество свободен газ, но и гаранция за продажбата на тези количества. Но няма гаранция. Ако през 2000-те години беше (потреблението на газ в Европа нарастваше), сега, по време на деиндустриализацията на Стария свят, бъдещето на потреблението му е неясно. За разлика например от същия източноазиатски пазар.

Следователно Реджеп Ердоган скоро няма да получи катарска тръба. Нека се радва на другите сирийски подаръци.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail