Радикалите в ЕК бият тревога, нещо страшно се случва с Германия

Екстремистите в Брюксел изправиха ЕС пред сериозни структурни предизвикателства, които застрашават дългосрочния ни просперитет, заяви Валдис Домбровскис

Недобрата икономическа ситуация в Германия и девет други държави от Европейския съюз може да има отрицателни последици за целия блок, предупреди днес Европейската комисия, цитирана от ДПА.

Макроикономическите дисбаланси в тези страни предизвикват безпокойство и сега ще бъдат анализирани по-задълбочено, посочи ЕК в т.нар. Доклад за механизма за предупреждение, който е част от европейския семестър.

„ЕС е изправен пред сериозни структурни предизвикателства, които застрашават дългосрочния ни просперитет. Необходими са спешни действия“, заяви комисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис.

Целта на доклада е тези проблеми да бъдат открити и решени на ранен етап. Оценяваните показатели включват равнището на безработица, нивата на дълга, кредитните потоци и цените на имотите.
Макроикономически дисбаланси

Макроикономическите дисбаланси в една държава от ЕС – например висок дефицит по текущата сметка или балон на пазара на недвижими имоти – могат да имат странични ефекти върху други държави членки.

Освен Германия, която отдавна се смята за двигател на европейската икономика, през 2025 г. ще бъдат анализирани по-подробно Кипър, Гърция, Италия, Унгария, Естония, Румъния, Словакия, Швеция и Нидерландия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Новоизбраният президент на САЩ още не е встъпил в длъжност, но вече пося раздори в Европа. И не само заради икономическите си планове. Тръмп вече има „свой човек“ в ЕС – унгарският премиер Виктор Орбан, който е много и често критикуван в Брюксел и другите европейски столици. Но смяната на властта в САЩ може да засили позициите на доскоро преследвания и опозоряван политик. За новата връзка между Вашингтон и Будапеща – в материала на РИА Новости.

Между Флорида и Москва

Новоизбраният американски президент и унгарският премиер редовно признават, че се харесват един на друг. И се срещат при всяка възможност – въпреки факта, че Тръмп все още не е лидер на страната. През март, доста преди изборната си победа, той прие Орбан в частната си резиденция Мар-а-Лаго във Флорида. Тогава републиканецът не пестеше комплименти.

„Няма по-добър, по-умен от Виктор Орбан“, каза Тръмп, „той е велик лидер. Той е уважаван в Европа и в целия свят“.

Унгарският премиер отвръща със същото. По време на пролетното си посещение в САЩ той дори не поиска аудиенция при действащия президент Джо Байдън, предпочитайки неговия съперник.

През лятото последва среща на високо ниво между Орбан и Владимир Путин. Тя предизвика остри критики към Будапеща от ЕС и администрацията на Байдън, но не и от Тръмп. След московските преговори унгарският лидер отново го посети във Флорида. И за пореден път той подчертано игнорира Байдън.

„Обсъдихме начини за постигане на мир (в Украйна – бел.ред.). Добрата новина на деня: той (Тръмп – бел.ред.) ще реши този проблем!“ – каза тогава Орбан в социалната мрежа X (бивш Twitter). Публикацията беше придружена от снимка, на която двамата политици позират с усмивки и вдигнати палци.

„Благодаря ти, Виктор, трябва да настъпи мир, и то скоро“, каза Тръмп.

По време на предизборната кампания в САЩ, официална Будапеща не скри своите предпочитания. Орбан обеща да отвори бутилка шампанско в чест на победата на републиканеца.

„Виждаме шанс за мир, ако Тръмп стане президент“, каза шефът на унгарското външно министерство Петер Сиярто, следвайки шефа си. „Виждаме шанс за добри отношения между Унгария и Съединените щати“.

Орбан беше един от първите, които поздравиха Тръмп след изборите през ноември.

„Необходима победа за целия свят!“ – отбеляза той.

Стана ясно, че предстои нова лична среща.

„Нека усетим благотворния ефект“

Орбан отново посети Мар-а-Лаго миналата седмица. Гостът и новоизбраният президент на САЩ бяха придружени от съветника по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц и бизнесмена Илон Мъск.

„Бъдещето започна!“ — коментира хода на преговорите унгарският премиер.

„Вярвам, че на 20 януари, след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност, ще усетим неговото благотворно влияние“, каза Орбан на пресконференция след срещата.

Разбира се, основната тема на разговора беше конфликтът в Украйна: „В наши дни, когато двама души, двама мъже седнат на масата за преговори, независимо дали в Европа или Америка, те със сигурност не могат да избегнат разговора за мира и войната.“

Въпреки това, както подчерта Орбан, поради „много строги правни разпоредби“ Тръмп „в момента не е в състояние да преговаря за прекратяване на огъня“. Премиерът вероятно е имал предвид т. нар. Закон Логан, приет през 1799 г. Той забранява на неупълномощено лице да комуникира с чужди власти от името на Съединените щати. Такива обвинения обаче са били повдигани само два пъти в американската история, а осъдени по закона изобщо няма.

„Най-опасните седмици“ настъпиха

Но ако самият Тръмп все още не води директни преговори за мир, то Орбан вече може да се нарече напълно трансатлантически посредник.

Веднага след разговора си с новоизбрания американски президент той се обади на Владимир Путин. По време на едночасовия разговор се състоя „задълбочен обмен на мнения по украинските въпроси“, отбелязват от Кремъл: „Виктор Орбан изрази интерес да улесни съвместното търсене на начини за политическо и дипломатично разрешаване на кризата, включително като се вземат предвид неговите контакти с редица западни лидери“.

Путин на свой ред очерта принципни оценки за сегашното развитие на ситуацията и „деструктивната линия на киевския режим , която продължава да изключва възможността за мирно разрешаване на конфликта“.

„Това са най-опасните седмици във войната между Русия и Украйна“, написа Орбан в социалната мрежа X след призива, „Предприемаме всички възможни дипломатически стъпки, за да се застъпваме за прекратяване на огъня и мирни преговори“.

Какво следва за Европа?

Унгарският премиер все повече участва в посредничеството за разрешаване на украинската криза, докато в ЕС нараства безпокойството от действията му.

Изданието Politico, например, на фона на посещение във Флорида и обаждането до Путин, разказа за една история от преди шест месеца, която се случи на срещата на върха на НАТО. Тогава Орбан се скара с Кая Калас за перспективите за членство на Украйна в блока. Страната, отбеляза той, никога не трябва да се присъединява към Северноатлантическия алианс.

Калас, която тогава беше министър-председател на Естония (преди две седмици тя стана върховен комисар по външните работи на Европейския съюз), каза, че унгарският й колега греши. И в знак на несъгласие тя дори отмени речта си на срещата на върха. Няколко други европейски лидери последваха примера й.

Но сега, след победата на Тръмп, предвид близкото му взаимодействие с Орбан, игнорирането на позицията на Будапеща в ЕС няма да бъде толкова лесно, колкото преди.

Новоизбраният президент на САЩ вече обяви въвеждането на мита върху стоки от чужбина, включително от страните от ЕС. В този случай унгарският лидер може да се превърне в последната надежда на Брюксел да повлияе по някакъв начин на бъдещата американска администрация. Но в отговор страните от ЕС очевидно ще трябва да се вслушат в миротворческите изявления на Вашингтон и Будапеща.

„Орбан ще се счита за проводник на идеите на Тръмп и ще използва това, за да спечели повече влияние в Европа“, каза Иън Бремер, основател на компанията за изследване на политическия риск и консултантска компания Eurasia Group (САЩ).

„Той се надява, че тежестта му като вид политически посредник ще стане много по-важна от преди“, казва Петер Креко, директор на будапещенския мозъчен тръст Political Capital.

Така Европейският съюз, който доскоро открито пренебрегваше Унгария (въпреки председателството й на Съвета на ЕС до края на годината), ще трябва да лавира между обичайната войнственост на източния фланг и икономическия прагматизъм на западния. И в двата случая топката сега е в полето на Тръмп и Орбан.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

• Тия американци съвсем пощуряха от наткотиците им.
• Бивш служител на Пентагона: Израел трябва да унищожи турската ядрена централа Аккую

В полза на унищожаването чрез превантивен удар срещу строящата се турска ядрена централа в Аккую, се обяви д-р Майкъл Рубин в 19fortyfive, който е специализиран анализатор по проблемите на Близкия изток. В периода 2002-2004 г. е служил във военното министерство на САЩ, т.е. Пентагона и по-точно в кабинета на министъра на отбраната по това време като политически съветник за Иран и Ирак

Рубин заявява наред с други неща, че една израелска атака срещу турската атомна централа е необходима, тъй като съоръжението представлявало опасност за целия регион поради високата сеизмичност на Турция. Същевременно изтъква голямата корупция, която съществува в строителните проекти в Турция, а от друга страна страна, изграждането на АЕЦ може да е основание за разработване на ядрени оръжия от Анкара.

Ето и какво пише той:

Трябва ли Израел да спре турската ядрена централа? Турската атомна електроцентрала Аккую може да започне пробна експлоатация през 2025 г. Преминаването към експлоатация идва малко повече от 15 години, откакто Турция подписа споразумение с Русия за сътрудничество при изграждането на атомна електроцентрала близо до Мерсин.

Такава ядрена централа никога не трябва да бъде допускана да функционира.

Турция е една голяма сеизмична зона. Разрушителни земетресения удрят Турция на всеки няколко години. Дори без да се отчита корупцията в строителния сектор на Турция, заводът Аккую представлява неприемлив риск за цяла Европа.

Авторът безумно обвинява Турция, че под прикритието на гражданския проект за атомна централа, ще започне разработването на атомно оръжие, а и ще има обогатен уран

По-голям е рискът Турция да използва ядрената си централа, за да се сдобие с делящ се (обогатен) материал за ядрено оръжие. Турските официални лица – и дори американските им колеги – могат да кажат, че централата в Аккую е защитена от разпространение на ядрен материал. Оставете настрана факта, че „доказателство за неразпространение“ никога не е безусловно. Както и при иранския граждански ядрен реактор в Бушер, проблемът никога не е бил в отклоняването на материал от атомната централа, а по-скоро в използването на гражданската програма като прикритие за придобиване и отклоняване на материал за тайна програма.

Атомна централа в Турция ще промени завинаги динамиката на (силите в) региона. Турция е както иредентистка сила (иредентизъм – политическо движение/власт за анексиране на чужди територии), която открито оспорва вековни споразумения, които определят нейните граници, така и спонсор на терора във всичко, освен в обозначението. Ердоган открито подкрепя както Хамас, така и Хаят Тахрир ал-Шам, и има достатъчно доказателства, че той също е подпомагал както клоновете на Ал Кайда в Сирия, така и Ислямска държава.

Ако Турция се сдобие с ядрено оръжие, тя може не само да изпълни заплахите си срещу други регионални държави, но също така може да се почувства толкова застрахована (защитена) зад собственото си ядрено възпиране, че да увеличи спонсорството си на тероризъм без страх от възмездие или отговорност. Подобна политика е огледало на това, с което много западни страни разглеждат възможността за придобиване на иранска ядрена енергия.

От израелска гледна точка няма значение дали ядреното оръжие произхожда от Иран или Турция. Ако президентът Реджеп Тайип Ердоган продължи да призовава за атаки срещу еврейската държава, Израел няма да има друг избор, освен да отговори.

Тук миналото е прецедент. През 1981 г. израелски самолети атакуваха построения от Франция ядрен реактор Озирак малко преди зареждането му с гориво („Озирак“ е исторически изследователски ядрен реактор, построен в Ирак по френски модел със съдействието на съветски учени. Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. „Озирак“ е разрушен от израелски самолети през 1981 г., бел. Критично).

Тихата дипломация се провали и западните лидери останаха затънали или в пожелателни мисли за предполагаемата умереност на иракския президент Саддам Хюсеин, или просто изчислиха, че възможността за иранско ядрено оръжие не е проблем. Същата динамика беше вярна и със завода за преработка на плутоний Ал Кабир близо до Дейр ез Зур в източна Сирия, който израелските самолети унищожиха през 2007 г. Израелските самолети прелетяха близо 1000 мили, за да унищожат Озирак. Разстоянието между Тел Авив и Дейр ез Зур беше само 400 мили, въпреки че обиколният маршрут на Израел го удвои. Разстоянието по права линия между Тел Авив и завода Аккую е малко над 325 мили.

За Израел да атакува турския ядрен реактор може да е по-лесно от операцията в Ирак в строго военен смисъл. За разлика от Турция, Израел разполага с изтребители F-35 Joint Strike Fighters и не е необходимо да прелита над междинни държави, за да нанесе удари вътре в Турция. Турските F-16 са много добри в атакуването на невъоръжени кюрди и арменци, но (политическата) чистката на пилотите от Ердоган остави турските военновъздушни сили като черупка от предишния им вид.

От дипломатическа гледна точка обаче последиците от нападение срещу Турция биха били сериозни, особено с оглед на клаузите на НАТО за колективна самозащита. Ако Израел (или друга държава) атакува обекта Аккую тайно и не претендира за заслуга, ще бъде възможно да се заобиколят тези опасения. След като изказа толкова много конспиративни теории и предостави на съюзниците си досиета, пълни с недобри разузнавателни данни, думата на самата Турция е без значение.

Израел може и да е най-смелият, но не е единствената страна, която не иска да живее в свят с ядрена Турция. Други страни от НАТО, включително САЩ, също имат основания да се страхуват от ядрената програма на Турция. Много страни от НАТО – особено Швеция и Финландия – имат всички основания да хвърлят Турция върху огъня. Израел може да е главният заподозрян, но в ерата на безпилотните самолети и скритите технологии дипломатите биха отказали да действат, ако няма категорични доказателства, че вината е на Йерусалим.

Освен това има и други начини за изключване на турския ядрен реактор. Вирусът Stuxnet върна ядрената програма на Иран години назад; Турция не е имунизирана срещу кибератаки. Дори ако Израел е отговорен за вкарването на вирус в турския атомен софтуер, не е ясно дали НАТО ще сметне това за причина да реагира.

Турция, разбира се, би реагирала с ярост. Ако Турция разбере, че НАТО или не, тя вече не попада под чадъра на НАТО, това може да е достатъчно, за да накара неподвластния Ердоган да напусне алианса, като на практика убие с един куршум два заека.

Турция може и да вярва, че АЕЦ „Аккую“ ще заработи през 2025 г., но в действителност това може да е годината, в която светлините на ядрения обект ще угаснат веднъж завинаги.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail