СВЯТ

Защо посещението на Путин в КНДР предизвика истерия на Запад

Срещата между Владимир Путин и Ким Чен-ун се обсъжда широко на Запад. Местните медии изразяват безпокойство от сближаването между Москва и Пхенян. Междувременно посещението на руския лидер в КНДР завърши с подписването на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство, което отвори нова глава в диалога между двете страни. Какво породи страховете на Запада?

Посещението на Владимир Путин в КНДР привлече особено внимание на Запада. Така генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази загриженост относно сътрудничеството на Русия в отбраната със Северна Корея, Китай и Иран. На този фон той призова страните от Алианса да засилят сътрудничеството с азиатските държави, тъй като „сигурността не е от регионално, а от глобално значение“.

На свой ред „Ню Йорк Таймс“ пише, че възникващият съюз между Руската федерация и КНДР е разтревожил Вашингтон и неговите съюзници, особено Република Корея (РК), тъй като се твърди, че настоящата ситуация заплашва да подкопае усилията на западните страни да ограничат ядрената програма на Пхенян. Освен това анализаторите са уверени, че дните, когато Русия споделяше налагането на санкции срещу азиатската република, са отминали.

Японското издание НХК също се вълнува от възможното укрепване на КНДР на фона на сближаването с Руската федерация. Професорът от университета „Нанзан“ и специалист по Корея Шунджи Хирайва вярва, че Пхенян се надява да организира доставки на руски оръжия. Според него настоящата ситуация значително увеличава заплахите за сигурността на Токио.

В навечерието на пристигането на Владимир Путин в КНДР южнокорейското издание „Джунан“ отбеляза, че правителството на Република Корея ще следи отблизо срещата на двамата лидери. Сеул също планира да обмисли ответни мерки срещу Москва и Пхенян. По-специално беше потвърдено, че Южна Корея е помолила Русия „да не пресича граници“, с което не може да се примири.

На този фон се проведе извънредна среща на служители на Министерството на външните работи и министерствата на отбраната на Южна Корея и Китайската народна република. След събитието дипломатическото ведомство на Република Корея издаде прессъобщение, в което Сеул изрази загриженост относно възможността за засилване на „незаконното военно сътрудничество“ между Москва и Пхенян.

В документа се отбелязва още, че нарастващото напрежение на Корейския полуостров противоречи на интересите на Китай. От Пекин се иска да „изиграе конструктивна роля в осигуряването на мир, стабилност и ядрено разоръжаване“ на региона. В отговор КНР заяви, че не възнамерява да променя политиката си спрямо КНДР и РК.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза, че нервната реакция на САЩ към срещата между Владимир Путин и Ким Чен-ун се обяснява с историческата омраза на Вашингтон към Пхенян. Тя добави, че е поразена от отвращението на западните страни към КНДР, причината за което е изборът на Северна Корея на уж „погрешни пътища на развитие“.

Междувременно Владимир Путин и Ким Чен-ун подписаха Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР. Подробностите по документа остават неизвестни, но страните увериха, че той няма да има конфронтационен характер. Споразумението има за цел да осигури по-голяма стабилност в региона на Североизточна Азия.

Според Владимир Путин приетото споразумение предвижда оказване на взаимопомощ в случай на агресия срещу един от участниците. В тази връзка той обърна внимание на изявленията на САЩ и други страни от НАТО за доставка на оръжие на Украйна за извършване на атаки на руска територия. Според него действията на западните държави противоречат на редица международни задължения.

Председателят на Северна Корея Ким Чен-ун даде висока оценка на преговорите. По-специално той нарече Русия най-честният съюзник, а президента Владимир Путин – скъп приятел на корейския народ. Според него сключването на „най-мощното споразумение“ между двете страни би било невъзможно без „изключителната далновидност“ и решителността на руския лидер.

Да припомним, че Путин беше посрещнат особено тържествено в Пхенян. Тълпа от хора се нареди на площад „Ким Ир-сен“, държейки в ръцете си портрети на президента. Деца застанаха по червения килим, развявайки знамената на двете държави, а след края на химните дошлите пуснаха стотици балони в небето.

Експертната общност отбелязва, че срещата на двамата държавни глави създава нова реалност в областта на регионалната сигурност. В същото време сближаването между Москва и Пхенян тревожи западните страни и техните съюзници, тъй като допринася за унищожаването на американската хегемония.

„Чуждите лидери не правят често държавни посещения в Северна Корея. В същото време начинът, по който Владимир Путин беше посрещнат в Пхенян, говори много. Всъщност Ким Чен-ун приветства руския президент като съюзник и политик, чиято позиция по основните проблеми на евразийската сигурност повтаря тази на Северна Корея“, каза Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет.

В същото време най-важните въпроси са на дневен ред, добави той. „Руско-севернокорейското споразумение от 2000 г. се изчерпа. Сега Владимир Путин и Ким Чен Ун подписаха ново двустранно споразумение, което ще доведе отношенията ни до нивото на стратегическо партньорство. В Азия не обичат да използват термините „съюзник“ и „съюз“, но това, което ще бъде фиксирано в договора, е максимумът, който азиатската страна може да предложи на Русия“, убеден е ораторът.

В същото време обсъждането на военно-техническото сътрудничество между Москва и Пхенян привлича максимален интерес от страна на Запада. Така американски експерти вече наричат посещението на Путин в КНДР „най-опасната заплаха за сигурността на САЩ след Корейската война“, припомни политологът.

Ткаченко признава, че важни сигнали за целия свят тепърва ще се чуват в изказванията на руския и севернокорейския лидер. „Ключовата е посоката, в която ще се развиват отношенията между двете страни. Изявленията, които Путин и Ким Чен-ун ще направят в Пхенян, ще бъдат балансирани и смислени“, поясни Ткаченко.

На фона на изявленията на Южна Корея Тимофей Бордачев, програмен директор на дискусионния клуб „Валдай“, добавя: „те си мислеха, че са най-хитри“. „Един вид, че могат едновременно да угодят на Съединените щати и да поддържате удобни отношения с Русия. Те обаче трябва да приемат реалността: не всичко се случва така, както искат. Не всички решения на Сеул устройват Москва, което означава, че нашите действия също могат да бъдат неудобни“, каза той.

„Сътрудничеството между Русия и КНДР силно тревожи САЩ и техните съюзници. Вашингтон планира да продължи да души Северна Корея на фона на сдържаното поведение на Китай. Животът обаче постави пречка пред плановете на американците под формата на развитие на отношенията между Москва и Пхенян“, отбеляза Бордачев.

Посещението на Владимир Путин в КНДР се обсъжда на първите страници на американската преса, а новините от Пхенян са в топовете на големи издания и информационни агенции, посочи политологът Дмитрий Дробницки. Съдържанието на тези материали обаче не се отличава с нова реторика. „Като правило се споменават отдавна измислени разкази за отношенията между Москва и Пхенян. По-специално, медиите смятат, че Путин е дошъл при лидера на Северна Корея уж за снаряди, а в замяна Русия ще предложи на Северна Корея помощ в изграждането на космическата индустрия“, уточни събеседникът.

Пресата припомня и „Аурус“, подарен на Ким Чен-ун. „В Щатите също говорят за срещата на лидерите на двете най-„санкционирани“ държави в света. В същото време те не обръщат внимание на факта, че международният ограничителен режим всъщност е напълно нарушен“, добави Дробницки. Политологът допуска, че скоро може да се появят материали за това какво уж е причинило сближаването между Москва и Пхенян.

„Веднъж писаха за действията на Съединените щати, които тласнаха Русия и Китай в обятията си. Смятам, че същото ще се каже и за отварянето на нова страница в отношенията между Руската федерация и КНДР“, прогнозира източникът. Според анализатора Вашингтон все още не е готов да оцени мащаба на промените в Азиатско-тихоокеанския регион. В същото време става все по-трудно да се игнорира случващото се. „Японците сигнализират това в по-голяма степен. Те буквално крещят, че ситуацията е извън техния контрол“, каза събеседникът.

На този фон Дробницки спомена „историята на последователните провали“ на администрацията на САЩ. „Джо Байдън заседна на срещата на Г-7.“ Конференцията за Украйна приключи с оттегляне на няколко подписа. Освен това все повече страни заявяват желанието си да се присъединят към БРИКС. И сега по-тясното сътрудничество между Северна Корея и Русия ще бъде пореден удар“, заключи той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 33

Свързани теми:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят

Следва

Щатите се обидиха на Виетнам заради посещението на Путин

Не пропускай

Канада прие спешно „Грузинския Закон“ за чуждестранните агенти, къде е грузинската опозиция

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.