СВЯТ

Отмъщение за вековното лицемерие, жестокост, безнравственост и безгранична арогантност, с които западните колонизатори са се славили във всички времена

Защо арабските лидери се подиграват със западните държавници?

Не реагирах веднага на „злополуката“ с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер онзи ден на летището в Доха, защото ми се струваше, че тя е много повече от неприятен инцидент и по-дълбока от проблемите в двустранните отношения между Германия и Катар, пише в свой коментар Алексей Белов за сайта Фонд стратегическа култура.

Позволете ми да припомня накратко какво всъщност се случи. Според германското списание Star президентът на Германия е пристигнал в Катар на официално посещение, но е трябвало да чака повече от половин час в 30-градусовата жега, докато се появи някой от местните официални лица, за да посрещне високия гост според церемониалния протокол. Другите пътници, включително съпругата на Щайнмайер, са напусналии самолета веднага след кацането в Доха. Самият президент остана на борда, като от време на време се появяваше на люка за качване, за да види дали някой се е появил.

Както предполага друго германско издание, вестник Bild, катарският емир очевидно не е бил готов да приеме Щайнмайер след кацането и той е трябвало да изчака шейха на стъпалата на самолета „с недоволно скръстени ръце на гърдите“.

Изобщо „сърдечността“, с която гостоприемните катарци посрещнаха „скъпия“ германски гост, ярко ми напомни за един фрагмент от прекрасния филм на режисьора Марк Захаров „Същият този Мюнхаузен“. Докато разказвал на пастора, дошъл да посети известния барон, с какво нетърпение го очакват, слугата на Мюнхаузен Томас казал: „Господин Барон ви очакваше от дълго време. От сутринта работи в кабинета си, заключил се е, но попита: „Томас, пристигна ли вече пасторът?“ Отговорих: „Още не.“ Той отвърна: „Е, слава Богу! – Явно с нетърпение очаква да те види“.

Антъни Блинкен и Мохамед бин Салман

Случаят с германският президент, за който вече ви съобщихме далеч не е първият, а по-скоро поредният сполетял западни лидери в арабските страни. Неотдавна, през октомври, саудитският принц накара държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да чака буквално цяла нощ за среща с него. Първоначално аудиенцията беше насрочена за вечерта, но в крайна сметка Мохамед бин Салман се появи чак на сутринта.

Едва ли някой е имал и най-малкото подозрение, че престолонаследникът на Саудитска Арабия е толкова зает, че просто не може да се срещне с високопоставен „представител на най-влиятелната световна сила“. Разбира се, това беше направено умишлено.

Но Блинкен чакаше – мълчаливо и търпеливо. Изчакваше, защото ситуацията в Израел го изискваше, а от гледна точка на американската външна политика това очевидно не беше случай, в който можеше да си позволи да го играе обиден. Вестник Washington Post нарече инцидента унижение и нагледна демонстрация, че „САЩ вече не са основен играч в Близкия изток“.

И докато сме на темата за великото съветско кино, как да не си припомним песента на Карабас-Барабас: „Да, готов съм да се унижа, но само за да се приближа малко до сладката цел„. Не знам дали целта на ръководителя на Държавния департамент е имала поне малко сладък вкус, но тя беше жизнено важна.

Подобно на всички източни режими, Рияд е доста отмъстителен, а Съединените щати, със своята открито произраелска позиция, рискуваха да предизвикат рязко покачване на цените на петрола, което щеше да подкопае и без това много слабите изборни позиции на Джо Байдън.

Но най-интересното е, че това не започна вчера и причините за влошените отношения на саудитците с американците трябва да се търсят в по-ранни събития.

Владимир Путин, президент на Русия

Още по време на посещението на Джо Байдън в Саудитска Арабия през юли 2022 г. – очевидно последното в живота и политическата му кариера – много хора забелязаха поразително несъответствие между скромния и сдържан начин, по който беше посрещнат американският лидер, и мащаба, с който беше посрещнат руският президент, посетил кралството три години по-рано.

Ако през 2019 г. Владимир Путин беше посрещнат от почетен караул на слизане от самолета на пистата и веднага след това на летището в негова чест бяха изстреляни 21 артилерийски салюта. По пътя към резиденцията на саудитския крал президентският „Aurus“ беше съпровождан от кортеж от 16 ездачи на чистокръвни арабски коне, а когато пристигна в двореца, го посрещна самият крал. Прозвуча руският химн, пътят пред Путин беше осеян с листенца от рози, а тълпи саудитци скандираха на руски: „Добре дошли!“.

След всичко това единственото, на което Байдън можеше да разчита, беше скромна церемония на летището, където не пристигна никой от висшите служители на кралството: без фойерверки, без конници, без танци със саби. Нямаше дори ръкостискане, което беше активно обсъждано от коментаторите и потребителите на социалните медии като символично отражение на настоящото състояние на двустранните отношения между САЩ и Саудитска Арабия. Те казват, че е било отменено по инициатива на Съединените щати, като е било заменено с леко докосване на юмруци, заради ковид и всичко останало.

Във всеки случай студеният прием по онова време направи неизличимо депресиращо впечатление на Даниел-Дилан Бемер, журналист от германското издание Die Welt, който написа, че „различният начин, по който руският президент Владимир Путин и американският президент Джо Байдън бяха посрещнати в Саудитска Арабия, е доказателство за нарастващата роля на Москва в региона“.

Сега, както виждаме, президентът на Федерална република Германия също се е озовал на мястото на домакина на Белия дом. Не бива обаче да свеждаме всичко само до геополитиката. Много е важно да разберем, че церемониалните дреболии понякога са много по-тежки от думите в източните страни. И фактът, че, нека бъдем откровени, лидерите на арабския свят проявяват откровена грубост – както от дипломатическа, така и от чисто човешка гледна точка – към западните си гости, дори и те да не са винаги добре дошли, свидетелстват достатъчно.

Всичко това не е просто доказателство за колективната загуба на международен авторитет на Запада или признание за настоящата слабост на хегемона, който някога имаше неоспорима власт над света. Това е отмъщение за вековното лицемерие, жестокост, безнравственост и безгранична арогантност, с които западните колонизатори са се славили във всички времена.

Можем, разбира се, да спорим за правилността, допустимостта или недопустимостта на подобно поведение, но едно е сигурно: западният свят го заслужава.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 46

Свързани теми:featured trending анализ интриги политика свят

Следва

Въпросът с отделянето на Тексас от САЩ отново е остро на дневен ред

Не пропускай

Лавров: Блинкин и Борел са едни обикновенни страхливци

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.