СВЯТ

The Telegraph: Свидетели сме на краха на американската империя

Защо атаките от 7 октомври предизвикаха културна война на Запад? Защо част от нашата левица са антисемити, а десните ги призовават да престанат? Напълно вярно, но това е психологическо изместване: ние сме шокирани от убийството на израелци, също колкото сме разтревожени от бомбардировките в Газа, а сме неспособни да разберем един неразрешим проблем като се спотайваме в познатия език на вътрешната политика.

Марджъри Тейлър Грийн (Marjorie Taylor Greene), про-израелска републиканка, внесе в Конгреса резолюция за порицание като антисемит на Рашида Тлаиб (Rashida Tlaib), про-палестинска демократка. Ако резолюцията беше приета – но не успя да мине, демократите бяха готови да внесат контра-резолюция, дамгосвайки Грийн като расист.

Но това са дреболии като детски свади в училищен двор. Докато антивоенните активисти окупират офис сградата Cannon House на Конгреса (300 арестувани), а социопатът републиканец в Камарата на представителите Брайън Маст (Brian Mast) казва, че малко са „невинните палестински цивилни“ (дори децата могат да бъдат терористи по свой собствен наивен начин), то скърцащия Джо Байдън е оставен да решава проблемите на Близкия изток от мазето си. И той – любопитното е, че без много шум, призова за пауза на израелската военна кампания.

Дали е внимателно обмислен политически ход или възрастният човек изважда от шапката си случайно хрумнала му идея, след като го подиграха при набирането на средства? Кой знае. Но с това Америка се привежда в съответствие с европейското мнение и хвърля светлина върху задкулисните условия на американската подкрепа за Израел. Както съобщава The Times of Israel (забелязано впрочем от Sumantra Maitra – старши редактор в The American Conservative), Вашингтон е наредил на свои служители да разрешат изпращане на хуманитарна помощ за Газа: „Американците настояват“, каза министърът на отбраната. „Не сме в състояние да откажем. Разчитаме на тях за [изпращането на] самолети и военна техника.”

Байдън е подложен на натиск да измъкне палестинските американци от блокадата и да гарантира, че израелските американци няма да бъдат убити в кръстосания огън. Но щабът му също обмисля какво би се случило след това. Израелците обвиняват Биби (израелският премиер Бенямин Нетаняху, бел. пр.) за пропуските в сигурността, довели до 7 октомври. Така че администрацията на Байдън се тревожи, че има работа с куца патица в качеството ѝ на министър-председател, който – неочаквано – се оказва един от по-умерените гласове в правителството на Израел. Америка и Великобритания искат да съживят старата формула с две държави, но не могат да разчитат на сътрудничеството на израелските консерватори. Допълнителна тревога за САЩ е, че през последните дни израелските министри спорят дали да спрат събирането на данъци от Западния бряг.

Освен това, колкото по-дълго продължават бомбардировките, толкова повече се радикализира ислямското обществено мнение и толкова по-вероятна изглежда регионална война – във време, когато Америка е пренапрегната в Украйна (повече за това по-долу).

Байдън настоява Америка да води две войни едновременно. Джанет Йелън (Janet Yellen – председател на Федералния резерв, бел. пр.) казва, че парите са налице. Това е флагрантна заблуда. Да, те са от поколението, което протестираше срещу Виетнам; но те също израснаха в годините на еуфория след Деня на победата (във Втората световна война, бел. пр.), кацането на Луната и споделят убеждение в стил Кенеди, че докато всяка кауза е достатъчно справедлива, те трябва да я подкрепят. Добрите момчета винаги печелят, нали?

Уви, Америка през 2023 г. не е Америка в 1960 г. И вероятно няма материални и морални ресурси да води множество войни на различни континенти. Няма значение, че сте пропуснали поуките на историята: само преди две години Байдън нареди унизителното отстъпление от Афганистан, а политиците днес обсъждат шансовете [за война] срещу друга ислямистка армия.

Украйна и Израел заплашват да се превърнат във войни без изход: Израел, защото никой не знае какво да прави с населението на Газа; Украйна, защото линията на Запада е да се бием толкова дълго, колкото иска Зеленски, тъй като той е решил да си върне цялата земя срещу враг, който се е окопал и отказва да се предаде. Джереми Шапиро (Jeremy Shapiro) от Европейския съвет за външни отношения отбелязва, че „американските и западните запаси от определени критични видове боеприпаси и оръжия значително са изчерпани заради Украйна“ и че САЩ са били принудени да забавят доставките на оръжия за Тайван, докато Киев пести снарядите на бойно поле. „Администрацията на Байдън реши да изпрати морално укорими касетъчни боеприпаси в Украйна, до голяма степен защото нямаше достатъчно от други видове артилерийски снаряди.”

Вярно е, че някои оръжия, доставяни на Израел, ще бъдат различни от тези за Украйна. Но докато САЩ въоръжават двама съюзници, какво ще стане, ако Китай използва този момент, за да атакува Тайван?

Украйна се превърна в бездънна яма – и американските политици може да започнат да спират помощта. Новото републиканско ръководство не е приятелски настроено; след като Майк Пенс слезе от президентската надпревара, републиканката Ники Хейли е единственият сериозен кандидат, който може да наречем ястреб. По този начин съдбата на Pax America е в треперещите ръце на Джо Байдън, който влоши позицията на страната си. Той е ужасен, абсурден президент. Вижте неговата гранична политика: първоначално либерална, тя насърчи масовата миграция; след това бе принуден насилствено да се обърне, дори да възстанови тази скандална стена. По същия начин, първоначалните опити на Байдън да преговаря с Иран или да се измъкне от Афганистан възможно най-бързо, създадоха впечатлението, че новата стратегия на Америка е „тъпа и уязвима“; а сега, когато убийците вземат преднина, той трябва да управлява отново с железен юмрук.

Накратко, ситуацията е опасна. Америка загуби авторитет защото не е готова решително да се ангажира; в същото време, не е в състояние да съобрази какви конфликти може или не може да си позволи. Това е краят на империята. Имаме нация, която се опитва да защити няколко граници – Европа, Близкия изток, Източна Азия – докато е обременена с огромен дълг и отслабена вътрешно от културните войни, за които споменах в началото. В този смисъл пантомимата в Конгреса все пак има значение. Постепенната загуба на доверие в държавната машина, влошена от партизанщината и доведена от псевдоакадемичния елит до нивото на сáтира, кара човек да се чуди дали политическата класа на Америка е все по-близо до това да се оттегли и да остави светът сам да се управлява.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 46

Свързани теми:featured trending война политика свят

Следва

Military Time: Китай „бясно изкупува“ златото на света

Не пропускай

Китай си купува Ирак

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.