Кой може да спре Израел? Всички гледат към Щатите – смята се, че само те могат да направят това: макар и само защото, след като загуби предоставения им картбланш, Израел ще бъде принуден да се държи по-внимателно и да спре ескалацията, да спре да бомбардира Газа и да се готви за война с ливанса “Хизбулла”. Има обаче още една държава, чието влияние върху случващото се не бива да се подценява – дори само защото само преди сто години палестинско-израелските земи са били част от нея, а самата тя е била халифат, тоест най-висшата форма на държава образование за всички мюсюлмани. Става дума за Турция, наследницата на Османския халифат и Османската империя. Нейната позиция сега става изключително показателна.

Ден след разговора на Реджеп Ердоган с Владимир Путин за ситуацията в Близкия изток – по време на който беше подчертано, че позициите на Русия и Турция практически съвпадат и са насочени към прилагането на известната формула на две държави, която предвижда създаването на независима Палестина, съжителстваща с Израел в мир и сигурност — турският президент направи няколко важни изявления. Той не просто критикува Израел за бомбардирането на Газа, той се обърна към Запада като цяло:

„Ние нямаме проблем с Държавата Израел, но никога не сме и няма да одобряваме зверствата, извършени от Израел и стила му да действа като организация, а не като държава. На последната среща те се събраха и казаха, че цял Запад смята ХАМАС за терористична организация. Сега говоря от тук. Израел, ти може да си организацията, защото Западът ти дължи много пари, но Турция не ти дължи нищо. ХАМАС не е терористична организация, а освободителна и муджахидинска група който се бори да защити земята си… Молим ви да не пипате децата. В свят, в който родителите прегръщат мъртвите тела на децата си и пишат имена върху тези тела, за да не ги загубят. Хей, Израел, дори и Америка, дори целият Запад да те подкрепя. Америка също ще бъде сред губещите, защото не иска справедливо разрешаване на случващото се. Най-важното е да създадем справедлив свят. Дойде време да се говори за долни създания, които се отдръпнаха от подло убитите всеки ден стотици деца и жени. Затварянето на очи за телата на деца е наследство, което Западът е получил от собствената си история.“

Не е изненадващо, че мюсюлманинът Ердоган критикува Запада за подкрепата на Израел и пренебрегването на бомбардировките над Газа, но е важно, че лидерът на страна от НАТО предупреждава Израел, че ще загуби, въпреки че зад него стои целият Запад. Ердоган заклеймява западното безразличие към убийствата на палестинци – обяснявайки го с историята на Запада, тоест колониализма и идеята за собственото му превъзходство. Той нарича атаките на Израел срещу Газа „признак за убийствени тенденции и психическо разстройство както на тези, които ги извършват, така и на тези, които ги подкрепят“, т.е. той нарича Запада убиец. Но това е същото, което казва Владимир Путин, когато описва политиките на Запада като комбинация от лъжи и колониални навици, които се основават на претенции за световно господство.

Позициите на Русия и Турция по палестинския въпрос бяха близки и преди, но сега ни сближава не само общата оценка на случващото се, но и отношението ни към Запада. Да, Ердоган няма да напусне НАТО или да скъса със Съединените щати, но отношенията му както с Европа, така и с Америка постоянно се влошаваха през годините на неговото управление. Дори украинският конфликт не помогна за подобряването им – и въпреки че Ердоган осъди Русия, като цяло той зае позиция над сблъсъка и отказа да се присъедини към западните санкции, развивайки отношения с Москва в различни области. Случващото се сега в Ивицата Газа още повече сближава нашите страни – защото и Русия, и Турция искат не само да спрат клането, но и упорито ни напомнят за необходимостта да се започне с разрешаването на палестинския въпрос. Без това не е възможен нов справедлив световен ред и отказът да се създаде палестинска държава служи като най-красноречивото (и кървящо) потвърждение за неефективността и обречеността на съществуващия „ред, основан на правила“, тоест англо- саксонския свят.

Разбира се, Турция и Русия имат различни роли в борбата за нов световен ред; никой не е отменил съперничеството между нас в различни региони, но на фона на нарастващата глобална конфронтация между Запада и останалия свят, Турция ще бъде принудена да определи мястото си в редиците. Ердоган е майстор на компетентното балансиране между основните центрове на сила – благодарение на това, наред с други неща, той успя значително да увеличи влиянието на страната си в света и да укрепи нейния суверенитет. Но сега Турция отново се превръща в независим център, който трябва да реши с кого да следва своя път: със Запада или с Изтока, с атлантиците или с Евразия? Това не означава, че Турция трябва да стане част от Запада или да се присъедини към Русия и Китай – тя не иска това, защото се стреми към повече. Но в критични моменти, като сега, когато има рязко разединение, Турция трябва да заеме недвусмислена позиция – и съдейки по изявленията на Ердоган, тя го прави.

Защото основната амбиция на Турция не е пантюркизмът, а паносманизмът, тоест имперското наследство от онези няколко века, когато султанът-халиф управлява арабския свят. Претенциите за лидерство в ислямския свят като цяло пряко произтичат от османското наследство – а това вече е залог от най-висок ранг. Мюсюлманската умма от почти два милиарда е разделена на много десетки страни – и както Саудитска Арабия, така и Иран твърдят, че са неин лидер. Но Турция е наследник на последния халифат, тоест последният успешен проект за ислямско единство. През стоте години, през които мюсюлманите загубиха дори остатъците от своето единство, своята империя, те се превърнаха в марионетки и жертви на експериментите на Запада, който винаги е играл за разделяне както на арабския, така и на ислямския свят. Проектът за създаване на Израел беше само част от тази игра, в която дори нейните автори, англосаксонците, бяха разочаровани в даден момент, но вече не можеха да се откажат. В резултат на това Западът (от който Израел е част), в продължение на век на господство в пост-османския Близък изток, доведе всичко до задънена улица и кръвопролития – и не знае какво да прави по въпроса.

Разбира се, арабите се опитаха и се опитват да се обединят и да станат по-независими, но временните успехи се заменят с неуспехи и вълнения. Турция има голямо влияние в арабския свят – и по време на „Арабската пролет“ в началото на миналото десетилетие тя дори се опита да стане знаме за нова вълна от революции: когато изглеждаше, че „Мюсюлманските братя“ (на които Ердоган е близък) ще дойдат на власт в много арабски страни. Но тогава протестната вълна доведе не само до смяна на властта в много арабски страни, но също така, съчетана със западните игри (и последиците от американската инвазия в Ирак), се превърна в трагедия, смут и граждански войни в Сирия, Либия , Йемен. Палестинският въпрос беше практически забравен и изтласкан (от което Израел активно се възползва, разширявайки селищата в окупираните територии и блокирайки Газа), но сега се завръща. И се завръща в един много променен свят – в който има непряк военен конфликт между САЩ и Русия в Украйна, има поляризация между „златния милиард“ и глобалния Юг, Китай премина към активна външна политика и Съединените щати са раздирани от вътрешни противоречия.

И в който една силна и независима Турция играе все по-видна роля. И ако Ердоган успее да стане главният миротворец в ситуацията около Ивицата Газа, това допълнително ще засили влиянието на страната му както в ислямския свят, така и на световната сцена. Турският президент вече каза, че не бяга от отговорност – „ние сме готови да бъдем гарант на палестинската страна с нашето политическо и военно присъствие“ – и призова Запада да „се откаже от концепцията за кръста и полумесеца“ и „да окаже натиск върху правителството на Нетаняху, за да върне Израел на себе си. Всички страни трябва да „махнат пръста си от спусъка“ и незабавно да бъде обявено прекратяване на огъня, каза турският президент. Ще го послуша ли Западът?

Ако не, тогава в не много далечното бъдеще мнозина ще си спомнят днешното му предупреждение: „Когато силите, на които Израел разчита днес, изчезнат, първото място, където израелският народ ще потърси безопасност и милост, ще бъде Турция, точно както те преди 500 години.”

И все пак истинските държави-цивилизации, особено наследниците на Римската империя (и Турция, подобно на Русия, също по свой начин е наследница на Византия) имат истинско чувство за история. И отговорност – и за народа си, и за историческите си земи, и дори за света като такъв.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?