СВЯТ

САЩ наушават нашите интереси – Китай

През последните години конфронтацията между Китай и западните страни, особено САЩ, само ескалира. Основният инструмент за конфронтация е налагането на санкции. Дълго време западните страни използваха санкциите, за да оказват натиск върху Китай и не се страхуваха от отмъщение, разчитайки на сдържания характер на китайската политика.

Но КНР вече се е превърнала в държава с икономическа и политическа мощ, както и способността да декларира интересите си на международната арена. Китай започна да се придържа към дипломацията на „воините – вълци“, която се характеризира като агресивна външна политика. Тези трансформации в Китай бяха последвани от ответни мерки срещу западните санкции.

Първите санкции от Китай последваха през 2019 г. по отношение на американски компании, занимаващи се с производство на оръжия. Тази мярка беше отговорът на САЩ на доставките на оръжие за Тайван. Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан каза: „Доставката на оръжие от Съединените щати за Тайван е сериозно нарушение на основните норми на международното право и международните отношения.

Освен това това е сериозно нарушение на принципа за един Китай, залегнал в трите съвместни комюникета и суверенитета и националната сигурност на КНР. Инцидентът е първият в практиката на отношенията между САЩ и Китай, когато Китай използва санкции за защита на държавните интереси и националната сигурност.

През същата година, през декември, Китай отговори със санкции на американската подкрепа за протестите в Хонконг. Ограничения бяха наложени на редица американски неправителствени организации, включително Freedom House и Humans Rights Watch. Според говорител на китайското външно министерство всички тези структури са пряко свързани с подкрепата и подбуждането на насилствени действия на антикитайски сили, които сеят хаос в Хонконг.

Освен това беше спряно разглеждането на исканията на американски военни кораби и самолети за влизане в пристанищата и въздушното пространство на Хонконг.

През юли 2020 г. Китай отвърна на САЩ за санкции срещу Синцзян. Уйгурският въпрос е препъникамък в отношенията между западните страни и Китай от дълго време. Западните страни са загрижени за проблемите с правата на човека в китайския Синцзян-Уйгурски автономен регион. Редица американски служители и сенатори бяха санкционирани от Китай, включително Самуел Браунбек, Марко Рубио, Крис Смит и Тед Круз. Китайското външно министерство заяви, че поведението на американски служители и политици е навредило сериозно на китайско-американските отношения и трябва да бъде осъдено.

Месец по-късно ситуацията се повтори, но темата, свързана с Хонконг, стана причина за санкциите. САЩ наложиха санкции на 11 китайски служители заради ролята им в потискането на политическата свобода в региона. Пекин в това действие вижда груба намеса във вътрешните работи на Хонконг и цялата страна, което нарушава международните права и закони.

Ответните мерки не закъсняха, санкциите засегнаха и 11 длъжностни лица, но вече, от друга страна, в списъка попаднаха лица, които се изказаха лошо по въпроса, свързан с Хонконг. Имена като Крис Смит, Марко Рубио и Тед Круз също бяха повторно включени в този списък месец по-късно.

През март 2021 г. Европейският съюз започна активно да действа като част от конфронтацията между Запада и Китай, бяха наложени санкции на китайски длъжностни лица и компании за нарушения на човешките права в Синдзян. Съединените щати, Канада и Обединеното кралство се присъединиха към ЕС.

Китай веднага наложи ответни санкции срещу 10 европейски политици и 4 организации. Решението беше подкрепено от обвинения в „злонамерено разпространение на лъжи и дезинформация“ и „груба намеса във вътрешните работи на Китай“. На лицата в списъка със санкции, техните семейства и компании или организации, свързани с тях, е забранено да влизат на територията на Китай, Хонконг и Макао, както и да извършват бизнес с Поднебесната империя.

В изявлението си Пекин призова Европейския съюз да се замисли за сериозността на грешката си и да я поправи, както и да спре да чете лекции за правата на човека и да се намесва във вътрешните работи на други страни.

През юни 2021 г. Китай разкритикува американски законопроект за ограничаване на икономическите и военни амбиции на Китай. Законопроектът подкрепя американските инвестиции във високи технологии и осигурява финансиране за противодействие на политическото влияние на Китайската комунистическа партия.

Националният народен конгрес реагира остро „Законопроектът е пълен с манталитета от Студената война и идеологически предразсъдъци. То клевети пътя на развитие на Китай, неговата вътрешна и външна политика“. В резултат на това, в отговор на натиска от страна на САЩ и ЕС, Китай прие закон относно противодействието на чуждестранните санкции.

Съгласно закона лица или организации, участващи в разработването или прилагането на дискриминационни мерки срещу китайски граждани или организации, могат да получат отказ за влизане в Китай или експулсирани от страната, техните активи в Китай също могат да бъдат конфискувани или замразени и да им бъде забранено да извършват бизнес. Освен това законът позволява на китайските граждани да предприемат правни действия, търсейки обезщетение от физическо лице или компания за щети, причинени от дискриминационни ограничителни мерки.

Пекин подчерта, че законът се прилага в цял Китай, включително Хонконг и Макао. Законът освен всичко друго, показва сериозността на КНР по отношение на сигурността на националните интереси и опазването на националната сигурност.

През последния месец на 2021 г. Китай отново отговори на санкциите на САЩ заради човешките права в Синдзян. В ответни санкции Китай ограничи влизането и замрази активи на 4 членове на Комисията за религиозна свобода на САЩ. Основната претенция на КНР винаги е била намесата във вътрешните работи на страната.

Още през март 2022 г. ситуацията се повтаря, САЩ налагат санкции срещу китайски служители за сметка на уйгурите. В отговор Китай отговаря по подобен начин със санкции , насочени срещу служители на правителството на САЩ. На пресконференция на китайското външно министерство, говорителят на външното министерство Ван Венбин каза: „Съединените щати използват претекста за така наречените проблеми с човешките права, за да измислят злонамерени лъжи и да ги използват като извинение за намеса във вътрешните работи на Китай, опетнявайки образа на на Китай и китайски служители.

През 2022 г. едно от основните събития в отношенията между Запада и Китай беше посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ в Тайван. Китайската страна реагира острона такова събитие, тъй като според тях това е нарушение на принципа за един Китай.

Като ответни контрамерки, Китай спря преговорите за климата, отмени телефонни разговори и срещи между китайски и американски началници на отбраната, отмени срещи по китайско-американския военноморски консултативен механизъм, спря сътрудничеството за репатриране на нелегални имигранти, правна помощ по наказателни дела и борба с транснационалната престъпност, както и прекрати сътрудничество в областта на контрола на наркотиците.

Санкции са наложени и на Нанси Пелоси и цялото й семейство. Министерството на външните работи на Китай каза: „Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси настоя да посети Тайван, пренебрегвайки сериозните опасения и силната опозиция на Китай, сериозно се намесвайки във вътрешните работи на Китай, подривайки суверенитета и территориалната цялост на Китай, сериозно пренебрегвайки принципа за един Китай и сериозно заплашвайки мира и стабилността през Тайванския пролив“.

Още през декември 2022 г. Китай въведе отново ответни мерки срещу американските санкции за правата на човека във Вътрешна Монголия. Този път само двама души попаднаха под визови ограничения: Майлс Ю и Тод Стайн. И двамата политици в момента работят в правителствени агенции, занимаващи се с наблюдение и проучване на Китай. Китайската страна продължава да защитава факта, че Америка се намесва във вътрешните работи на страната.

Съединените щати продължават да налагат санкции и в момента, например на 10 февруари 2023 г. Наложени са санкции срещу 6 китайски структури, които според САЩ помагат на Народноосвободителната армия на Китай в модернизацията, особено в аерокосмическия сектор. Има голяма вероятност тази американска атака да бъде последвана отново от китайско отмъщение.

Китай активно защитава националните си интереси, влизайки във взаимен обмен на санкции със западните страни. Активно се създават правни механизми за защита на националните интереси. Реториката на китайската страна става много по-агресивна. Всички тези фактори показват, че КНР се справя с натиска на Запада и има способността да се противопостави на равни начала на САЩ и ЕС.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 135

Свързани теми:featured trending война свят скандал

Следва

The New York Times прехвърли вината за диверсията на „Северните потоци“ към Украйна

Не пропускай

САЩ правят в Грузия нова цветна революция заради изкопиран американски закон

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.